Най-близката обитаема планета се намира на 65 светлинни години от Земята
Въз основа на уравненията, изведени от Франк Дрейк, учените съумяха да дефинират почти броя на обитаемите планети в нашата вселена – те са най-малко 100 милиарда. Използвайки изчисленията на Дрейк, американските астрономи изведоха нова математическа формула за пресмятане на броя на евентуално обитаемите планети в радиус от 100 парсека от Слънцето. Оказа се, че те са много – 11 000 скалисти екзопланети, които обикалят към своите звезди в обитаемата зона. Изчисленията демонстрират, че най-близката до нас обитаема планета се намира на по-малко от 20 парсека, или на 65 светлинни години.
Професор Пиеро Мадау от Калифорнийския университет в Санта Круз основава проучването си на така наречен принцип на посредствеността, който гласи, че Земята не е в привилегировано състояние във Вселената и до доказване на противното би трябвало да се одобри, че във Вселената има доста планети като нашата. Въз основа на това Мадау преглежда въздействието на зависещите от времето фактори върху появяването на живот във Вселената. Те включват историята на звездообразуването в нашата вселена, обогатяването на междузвездното пространство с тежки детайли, образуването на планетите и разпределението на водата и органичните молекули сред планетите.
Според неговите създатели уравнението на Дрейк не отразява извънредно значимия фактор на времето и възрастта, който може да промени вероятността за разкриване на планети с живот и даже с софтуерно напреднали цивилизации. Тази възможност зависи, наред с другото, от историята на звездообразуването и химическите промени в локалния галактичен диск, както и от хронологията на появяването на елементарни микроорганизми и комплициран живот, написа Universe Today.
Като се има поради значимостта на другите стадии в еволюцията на планетите и живота на тях, Мадау основава математическа рамка за оценка възрастта на образуване на „ планети от сдържан земен вид “ и биологичен живот в нашето кътче на галактиката. Този модел дава опция на астрономите да дефинират кои звезди могат да бъдат оптимални претенденти за търсене на биосигнатури в атмосферата.
Изчисленията на учените демонстрират, че на разстояние 100 парсека от Слънцето в обитаемите зони на звездите може да има 10 000 скалисти планети. А също по този начин, че образуването на планети от сдържан земен вид е било по-скоро епизодично, като е почнало преди към 10-11 милиарда години. Друг забавен извод от уравненията на Мадау е, че множеството от евентуално обитаемите планети в радиус от 100 парсека евентуално са по-стари от Слънчевата система. Това значи, че животът на Земята може да се е зародил по-късно, в сравнение с други сходни светове.
По отношение на търсенето на извънземен живот уравнението на Дрейк, поправено с измененията, направени от Мадау, демонстрира какъв брой близо могат да се намират прилежащи екзопланети с биологичен живот – на разстояние по-малко от 20 парсека, или 65 светлинни години от Слънчевата система. Въпреки това откриването на биосигнатури с актуалните способи към момента е извънредно мъчно.
