Мораториум за нови болници, профилактика и лекарствени промени – сред приоритетите на управляващите
Въвеждане на възбрана за основаване на нови лечебни заведения до одобряване на нова Национална здравна карта. Това възнамеряват да създадат управляващите у нас, излиза наяве от управническата стратегия на държавното управление, която е с небосвод до декември 2024 година
За задачата ръководещите ще предложат промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравното обезпечаване, които се чака да бъдат подготвени до ноември тази година. Нужните законови промени са в развой на създаване, излиза наяве още от програмата.
Припомняме, за желанията си за прекъсване основаването на нови лечебни заведения до обновяването на здравната карта проф. Христо Хинков заприказва още по време на първото си чуване в комисията по опазване на здравето като министър на опазването на здравето. Тогава той означи, че актуалната здравна карта не показва действителната картина на потребностите в здравния бранш.
Управляващите плануват също по този начин промени в лекарствената политика, като имат намерение да вкарат ограничения за регулация на цените при централизирани публични поръчки на медикаменти и медицински произведения, както и да внесат изясненост по отношение на частта, заплащана от Касата, доплащането от страна на пациента и надзор върху разноските на НЗОК. За задачата се готвят промени в два закона – Законът за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и Законът за здравното обезпечаване (ЗЗО).
Припомняме, главният спор през днешния ден по време на разглеждането на бюджета на Касата на второ четене в Народното събрание бе обвързван таман с публичните поръчки за онколекарствата, провеждани от лечебните заведения. Депутати акцентираха, че поради неналичието на централизирани търгове някои лечебни заведения купуват едно и също лекарство с десетократна разлика в цената, което в последна сметка ощетява НЗОК с към 100 млн. лева годишно. По тази причина през преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета на НЗОК бяха направени промени в ЗЗО, регламентиращи механизма, по който НЗОК би трябвало да заплаща тези медикаменти при липса на централизиран търг. По мнение на депутати от здравната комисия обаче признатият текст е „ най-лошият вероятен “ и може да удари дребните лечебни заведения, които не работят с огромни размери лекарства.
Проблемът с доплащането от джоба на пациента пък стои от години, като преди дни даже изпълняващата длъжността шеф на НЗОК доктор Пенкова означи, че за голяма част от медикаментите, даже за обществено значими болести, Касата заплаща прекомерно невисок % от цената.
Срокът, който властта си слага за реализирането на тези ограничения, е февруари 2024 година
Друг наболял проблем, обвързван с медикаментите, също ще търси решението си през промени в ЗЛПХМ. Става въпрос за дефицита на медикаменти, от който страната ни страда от години. С промените се планува да се вкарат ограничения за контролиране на дефицита, антибиотиците да се изписват с е-рецепти, да се увеличи контролът върху придвижването на медикаментите, както и да се форсира вносът на дефицитни артикули. От промените също по този начин се чака възстановяване на системите с данни за наличност на артикули в мрежата на разпространяване, следене и успеваемост.
Тази група промени е в развой на създаване, а срокът, който управляващите си слагат за внасянето им, е малко по-дълъг – май 2024 година
Във фокуса на внимание на ръководещите е също по този начин и профилактиката и предварителната защита на болесттите, като и тук няма изненади: както здравният министър проф. Христо Хинков, по този начин и един от неговите заместници – доцент Михаил Околийски, са посветили огромна част от професионалния си път на проблемите на публичното здраве.
Така в тази посока ръководещите имат намерение да вкарат профилактичен календар за удължение на продължителността на живота, да обособят фонд „ Обществено здраве “ за профилактика и предварителна защита, както и да създадат промени в региона на психиатричната помощ. Всичко това се чака да се случи посредством промени в Закона за здравето, а срокът за внасянето им е април 2024 година
С цялата управническа стратегия в бранш " Здравеопазване " можете да се запознаете.
За задачата ръководещите ще предложат промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравното обезпечаване, които се чака да бъдат подготвени до ноември тази година. Нужните законови промени са в развой на създаване, излиза наяве още от програмата.
Припомняме, за желанията си за прекъсване основаването на нови лечебни заведения до обновяването на здравната карта проф. Христо Хинков заприказва още по време на първото си чуване в комисията по опазване на здравето като министър на опазването на здравето. Тогава той означи, че актуалната здравна карта не показва действителната картина на потребностите в здравния бранш.
Управляващите плануват също по този начин промени в лекарствената политика, като имат намерение да вкарат ограничения за регулация на цените при централизирани публични поръчки на медикаменти и медицински произведения, както и да внесат изясненост по отношение на частта, заплащана от Касата, доплащането от страна на пациента и надзор върху разноските на НЗОК. За задачата се готвят промени в два закона – Законът за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и Законът за здравното обезпечаване (ЗЗО).
Припомняме, главният спор през днешния ден по време на разглеждането на бюджета на Касата на второ четене в Народното събрание бе обвързван таман с публичните поръчки за онколекарствата, провеждани от лечебните заведения. Депутати акцентираха, че поради неналичието на централизирани търгове някои лечебни заведения купуват едно и също лекарство с десетократна разлика в цената, което в последна сметка ощетява НЗОК с към 100 млн. лева годишно. По тази причина през преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета на НЗОК бяха направени промени в ЗЗО, регламентиращи механизма, по който НЗОК би трябвало да заплаща тези медикаменти при липса на централизиран търг. По мнение на депутати от здравната комисия обаче признатият текст е „ най-лошият вероятен “ и може да удари дребните лечебни заведения, които не работят с огромни размери лекарства.
Проблемът с доплащането от джоба на пациента пък стои от години, като преди дни даже изпълняващата длъжността шеф на НЗОК доктор Пенкова означи, че за голяма част от медикаментите, даже за обществено значими болести, Касата заплаща прекомерно невисок % от цената.
Срокът, който властта си слага за реализирането на тези ограничения, е февруари 2024 година
Друг наболял проблем, обвързван с медикаментите, също ще търси решението си през промени в ЗЛПХМ. Става въпрос за дефицита на медикаменти, от който страната ни страда от години. С промените се планува да се вкарат ограничения за контролиране на дефицита, антибиотиците да се изписват с е-рецепти, да се увеличи контролът върху придвижването на медикаментите, както и да се форсира вносът на дефицитни артикули. От промените също по този начин се чака възстановяване на системите с данни за наличност на артикули в мрежата на разпространяване, следене и успеваемост.
Тази група промени е в развой на създаване, а срокът, който управляващите си слагат за внасянето им, е малко по-дълъг – май 2024 година
Във фокуса на внимание на ръководещите е също по този начин и профилактиката и предварителната защита на болесттите, като и тук няма изненади: както здравният министър проф. Христо Хинков, по този начин и един от неговите заместници – доцент Михаил Околийски, са посветили огромна част от професионалния си път на проблемите на публичното здраве.
Така в тази посока ръководещите имат намерение да вкарат профилактичен календар за удължение на продължителността на живота, да обособят фонд „ Обществено здраве “ за профилактика и предварителна защита, както и да създадат промени в региона на психиатричната помощ. Всичко това се чака да се случи посредством промени в Закона за здравето, а срокът за внасянето им е април 2024 година
С цялата управническа стратегия в бранш " Здравеопазване " можете да се запознаете.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ