Във всички епархии на Българската православна църква днес (14 октомври)

Във всички епархии на Българската православна черква през днешния ден (14 октомври) се празнува една от най-почитаните у нас светици - Света Преподобна Параскева или Света Петка Българска. За българите, а и за другите православни балкански нации, Св. Петка е една от най-почитаните и известни светици.

Авторитетът ѝ като настойничка на българския народ се дължи значително и на житието, написано за нея от Патриарх Евтимий Търновски. В него четем, че светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в град Епиват на Мраморно море. От дребна Св. Петка проявявала съчувствие към бедните и нещастните и желала да се посвети на Бога.

Когато родителите ѝ умряли, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният ѝ път, светицата се завърнала в родния си град и там умряла.

Мощите на Преподобна Параскева правели чудеса и лекували. През 1238 година българският цар Иван Асен ІІ пренесъл мощите в старопрестолния Търновград и ги сложил в новопостроения храм " Преподобна Петка ”. Затова светицата е наречена Св. Петка Търновска. След рухването на остарялата българска столица под османска власт, светите мощи били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма " Три светители ”.

НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ И ПОВЕРИЯ

Този ден е именуван още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.

Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов взор за живота на индивида, а главно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка се счита за покровител на дома и фамилията. От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, по тази причина и народът споделя " На Петковден ралото да ти е под стрехата ”.

Денят честват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи подарък баница.

След това до Димитровден (26 октомври), до момента в който трае оплождането на домашния добитък, дамите не трябва да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – " с цел да не се отваря устата на вълка ”, също да плетат, с цел да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не съблюдават повелята, се има вяра, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която желае да ги умъртви. Смята се, че в случай че човек облече дреха, ушита в дните сред Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след гибелта си ще се трансформира във върколак. След оплождането, по традиция, дамите изпичат пресни питки и ги раздават, с цел да се роди здрав добитък.

Денят се счита за преломен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се съблюдава обичая " полезване ”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, дефинира шанса и здравето през цялата година.

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл подобаващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още " вълче или вампирско погано " съставляват сакрална граница сред остарялата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и рисков.

През тоизи интервал дамите не трябва да допират вълна, да кроят и шият облекла за мъжете си, с цел да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че в случай че някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези рискови дни, когато почине, душата му ще вампиряса или ще се трансформира във вампир.

Света Петка е светица на петъчния ден, както се схваща и от името й.

Покровителка на дамите, родилките и дома, тя строго следи да се уважава нейната памет всеки петък.

В този ден от седмицата дамите не похващат домашна работа – не предат вълна, не перат, даже не се мият, съблюдават строга възбрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви, превърната в змия, и ще накаже хората с заболявания и даже със гибел.

На места се организира съботата преди Петковден Петковденска задушница, за удостояване на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, любеница и грозде.

На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наименуван " Света Петка ”, се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният самун се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена подвига хляба високо и благославя с него всички и раздава късчета.

На масата ни на Петковден е хубаво да участва: гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Поверия за времето:

Каквото е времето на Петковден, такова ще е и на Димитровден, и на Архангеловден.

Ако на Петковден грее слънце – зимата ще е неприятна, а в случай че вали – добра.

Ако към Петковден вали сняг, зимата няма да е люта и зла.

Ако на Петковден има стихия, на Свети четеридесет мъченици (9 март) времето ще е неприятно.

Ако листата на дърветата не окапят до Петковден, зимата ще е неприятна.

Ако в дните към Петковден овцете лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е мека, с малко сняг, в случай че се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.

Имен ден честват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.