Двустранният протокол между София и Скопие – пълна подмяна на досегашната българска позиция.
Във френското предложение за проектозаключения на Съвета се реферира към двустранен протокол, подписан сред Скопие и София, който да разказва ясно изискванията и съответните стъпки за започване на договаряния на Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз.
Наред с гаранциите за неговото осъществяване, и самата преговорна рамка, този протокол е от основно значение за София, която би трябвало деликатно да реши дали неговото наличие дава отговор на изискванията от досегашната публична българска позиция, разказани в Рамковата позиция от 2019 година
Подписването на подобен документ демонстрира и готовността на Скопие да отговори на главните български условия, както и да се ангажира за тяхното съблюдаване през целият преговорен развой отсега нататък.
Според информациите, с които разполага БГНЕС, въпросният документ е в действителност протокол от Второто съвещание на Съвместната Междуправителствена комисия, основана на основа на член 12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония, който се организира при започване на месец юни, тази година.
В него се прави оценка за свършеното от двете държавни управления досега и се набелязват насоки за следващи задължения и дейности.
В частта, отразяваща постигнатото, прави усещане незадоволителната оценка на работата на Съвместната историческа комисия, като се загатва категорично постигнатият, въпреки всичко, дребен прогрес във връзка с Цар Самуил и богомилството.
Частта, отразяваща насоките за следващи дейности, е в действителност основна, тъй като тя слага съответните условия, които Скопие би трябвало да одобри за повдигане на българското несъгласие.
Тази част е разграничена на два стадия, като първият планува това което би трябвало да се случи краткосрочно, преди осъществяване на първа междуправителствена конференция, а вторият, спомагателните изискванията за привикване на втора междуправителствена конференция.
Основно място измежду тях заема приемането на българите в конституцията на Северна Македония. Освен него, има и препотвърждаване на уговорката на Скопие за невмешателство във вътрешните работи на България, което на процедура значи отвод от искания за македонско малцинство у нас.
Фигурират и още няколко, официални реферирания на разнообразни точки от досегашната Рамковата позиция касаещи говора на ненавист, отварянето на архивите на някогашните секрети служби, реабилитация на жертвите на комунистическия режим. Макар и да не са планувани точни механизми и времеви рамки за тяхното използване, самото им наличие в подобен документ е крачка напред. Малка крачка напред би било, в случай че се реализира, и плануваното по най-важната от всичките противоречиви тематики, тази са общата история.
В документа се планува, историческите персони по които Смесената историческа комисия към този момент е постигнала компромис, да бъдат оповестени и признати за общи празнувания с прибавен календар за 2022 и 2023 година За последните четири години от своята работа въпросната комисия откри единодушие по Св. Св Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Наум Преславски и по Цар Самуил.
От тях, категорично споменат в протокола е единствено Цар Самуил, като за него се планува замяна на надписите на неговите монументи в РСМ, и съответно на крепостта в Охрид, в сходство с формулата по която Смесената историческа комисия е постигнала единодушие. Предвижда се и незабавна смяна на урока отдаден на Цар Самуил, в програмата за 7-ми клас на македонските учебни заведения, в сходство с реализирана компромисна формула.
В същото време, в текста на протокола въобще не попадат категорично посочените в Рамковата позиция исторически тематики „ Гоце Делчев “, „ Илинденско въстание “ и „ Вътрешна македонска революционна организация “, които в действителност са и действително противоречивите тематики сред двете национални историографии. Отсъствието им, както и това, като цяло на по-новата история, както и на някакъв механизъм за реализиране на резултати по нея в историческата комисия е сериозният проблем на целия документ.
Замитането на тези тематики под килима, е гаранция за това че те ще продължат да тровят и отсега нататък двустранните връзки и да зареждат рисковите и националистически разкази в двете страни. Говорът на ненавист против България и българите в Северна Македония се базира и въодушевява точно от формалните исторически разкази, които изопачават напълно българската етническа принадлежност на огромна част от популацията на географска Македония в предишното.
Македонските историци от взаимната историческа комисия изрично отхвърлят припознаване на това, че в предишното в Македония са живели и българи, а даже оспорват правото на самоидентифиция като българи на всички възрожденци и революционери.
Макар и да планува осъществяване на най-малко 8-10 съвещания годишно на историческата комисия, протокола не планува механизъм за реализиране на съответни резултати, както и за „ глоба “ при липса на такива. С оглед на досегашната работа на македонската страна въпросната комисия, доста евентуално е тя да продължи да се събира, като заобикаля „ проблематични “ тематики като „ Гоце Делчев “ така и така да води до каквито и да е действителни резултати.
От целия текст на двустранния протокол остава усещане, че по него е работено единствено за по какъв начин да бъдат заобиколени главните български условия от досегашната Рамковата позиция и да по какъв начин да се стигне до повдигане на българското несъгласие, което да бъде показано пред българското общество като задоволително.
В него, въпреки и да попадат референции към главните детайли на досегашната българска позиция, на процедура те са изпразнени от наличие и от конкретика, и при неналичието на задоволителни гаранции за тяхното спазвана в самата преговорна рамка, е малко евентуално да бъдат спазени в миналото.
Отсъствието на задоволително конкретика във връзка с обективизацията на общата история, и изключително по най-проблемните исторически тематики като Гоце Делчев, да вземем за пример, съставлява на процедура и цялостна замяна на досегашната българска позиция.
Източник: БГНЕС
Наред с гаранциите за неговото осъществяване, и самата преговорна рамка, този протокол е от основно значение за София, която би трябвало деликатно да реши дали неговото наличие дава отговор на изискванията от досегашната публична българска позиция, разказани в Рамковата позиция от 2019 година
Подписването на подобен документ демонстрира и готовността на Скопие да отговори на главните български условия, както и да се ангажира за тяхното съблюдаване през целият преговорен развой отсега нататък.
Според информациите, с които разполага БГНЕС, въпросният документ е в действителност протокол от Второто съвещание на Съвместната Междуправителствена комисия, основана на основа на член 12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония, който се организира при започване на месец юни, тази година.
В него се прави оценка за свършеното от двете държавни управления досега и се набелязват насоки за следващи задължения и дейности.
В частта, отразяваща постигнатото, прави усещане незадоволителната оценка на работата на Съвместната историческа комисия, като се загатва категорично постигнатият, въпреки всичко, дребен прогрес във връзка с Цар Самуил и богомилството.
Частта, отразяваща насоките за следващи дейности, е в действителност основна, тъй като тя слага съответните условия, които Скопие би трябвало да одобри за повдигане на българското несъгласие.
Тази част е разграничена на два стадия, като първият планува това което би трябвало да се случи краткосрочно, преди осъществяване на първа междуправителствена конференция, а вторият, спомагателните изискванията за привикване на втора междуправителствена конференция.
Основно място измежду тях заема приемането на българите в конституцията на Северна Македония. Освен него, има и препотвърждаване на уговорката на Скопие за невмешателство във вътрешните работи на България, което на процедура значи отвод от искания за македонско малцинство у нас.
Фигурират и още няколко, официални реферирания на разнообразни точки от досегашната Рамковата позиция касаещи говора на ненавист, отварянето на архивите на някогашните секрети служби, реабилитация на жертвите на комунистическия режим. Макар и да не са планувани точни механизми и времеви рамки за тяхното използване, самото им наличие в подобен документ е крачка напред. Малка крачка напред би било, в случай че се реализира, и плануваното по най-важната от всичките противоречиви тематики, тази са общата история.
В документа се планува, историческите персони по които Смесената историческа комисия към този момент е постигнала компромис, да бъдат оповестени и признати за общи празнувания с прибавен календар за 2022 и 2023 година За последните четири години от своята работа въпросната комисия откри единодушие по Св. Св Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Наум Преславски и по Цар Самуил.
От тях, категорично споменат в протокола е единствено Цар Самуил, като за него се планува замяна на надписите на неговите монументи в РСМ, и съответно на крепостта в Охрид, в сходство с формулата по която Смесената историческа комисия е постигнала единодушие. Предвижда се и незабавна смяна на урока отдаден на Цар Самуил, в програмата за 7-ми клас на македонските учебни заведения, в сходство с реализирана компромисна формула.
В същото време, в текста на протокола въобще не попадат категорично посочените в Рамковата позиция исторически тематики „ Гоце Делчев “, „ Илинденско въстание “ и „ Вътрешна македонска революционна организация “, които в действителност са и действително противоречивите тематики сред двете национални историографии. Отсъствието им, както и това, като цяло на по-новата история, както и на някакъв механизъм за реализиране на резултати по нея в историческата комисия е сериозният проблем на целия документ.
Замитането на тези тематики под килима, е гаранция за това че те ще продължат да тровят и отсега нататък двустранните връзки и да зареждат рисковите и националистически разкази в двете страни. Говорът на ненавист против България и българите в Северна Македония се базира и въодушевява точно от формалните исторически разкази, които изопачават напълно българската етническа принадлежност на огромна част от популацията на географска Македония в предишното.
Македонските историци от взаимната историческа комисия изрично отхвърлят припознаване на това, че в предишното в Македония са живели и българи, а даже оспорват правото на самоидентифиция като българи на всички възрожденци и революционери.
Макар и да планува осъществяване на най-малко 8-10 съвещания годишно на историческата комисия, протокола не планува механизъм за реализиране на съответни резултати, както и за „ глоба “ при липса на такива. С оглед на досегашната работа на македонската страна въпросната комисия, доста евентуално е тя да продължи да се събира, като заобикаля „ проблематични “ тематики като „ Гоце Делчев “ така и така да води до каквито и да е действителни резултати.
От целия текст на двустранния протокол остава усещане, че по него е работено единствено за по какъв начин да бъдат заобиколени главните български условия от досегашната Рамковата позиция и да по какъв начин да се стигне до повдигане на българското несъгласие, което да бъде показано пред българското общество като задоволително.
В него, въпреки и да попадат референции към главните детайли на досегашната българска позиция, на процедура те са изпразнени от наличие и от конкретика, и при неналичието на задоволителни гаранции за тяхното спазвана в самата преговорна рамка, е малко евентуално да бъдат спазени в миналото.
Отсъствието на задоволително конкретика във връзка с обективизацията на общата история, и изключително по най-проблемните исторически тематики като Гоце Делчев, да вземем за пример, съставлява на процедура и цялостна замяна на досегашната българска позиция.
Източник: БГНЕС
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ