Писателят Васил Панайотов: Намигването на смъртта е полезно за живите
Васил Панайотов е от писателите, които намират сили да се майтапят даже в сегашната обстановка. Само ще ви загатна, че през март трябваше да ИЗЛЕЗЕ новият му разказ. Сещате се какво дал отговор на това военачалник Мутафчийски...
Признавам, той е една от най-странните птици измежду българските създатели, които познавам. Абсолютно изключение от крякащата нарцистична пишеща общественост, която непрекъснато следи температурата на публичното утвърждение, сходно на контактен с ковид. Васил обича самотата и при него тя не е поза, а естествено положение. В нея се раждат книгите му. Ако сте наблюдавали присъединяване му в " Ръкописа " или сте чели романите му " Убиец " и " Другата ", ще ме разберете.
Едно е несъмнено – той няма желание да се отхвърля, тъй като спортистът в него едва ли ще го съобщи.
***
Буквално за дни трябваше да свикнем с новото състояние на изолираност от света. Тази самотност активизира мнозина, само че други подтикна да премислят досегашния си живот. Каква е равносметката, която направи ти самичък за себе си?
Шопенхауер написа, че рано или късно всеки остава самичък и тогава е значимо кой е останал самичък. Моите житейски цели от години са тези, които занапред ще бъдат преоткривани и ценени. Свободата, независимостта, необезпокояваното наслаждаване на момента, без бремето от задължаваща благосъстоятелност, обезличаваща работа или завладяваща кариера. Максимална равноправност от всичко, което лимитира духа и пречи на доминантните потребности да се осъществят.
Намигването на гибелта е потребно за живите с урока да не се държат като безсмъртни.
Най-жизнеутвърждаващо е времето след международни катаклизми. Аз в никакъв случай не съм изпитвал възторга от вдишването, който, примерно, е пълнил дробовете на дядо ми, директно след края на Втората международна война. Но и не желая, поради цената, която авансово би трябвало да платя за въздуха.
Повярвахме ли си, че се оказахме толкоз неподготвени за сходно тестване? Къде сбъркахме?
Сбъркахме, че подценихме и че забравихме. Подобни пандемии са се случвали и преди. При това не чак толкоз от дълго време, че да няма живи очевидци. Но предпазеният и удовлетворен съвременник губи от ден на ден животинския си инстинкт, а цивилизационните улеснения го лишават от съзнанието за заплаха, от превантивното озъртане в тъмното. Модерният човек се опасява единствено да не остане без работа. За всички останали рискове той е привикнал да разчита на различен. Толкова, че е престанал да ги възприема като такива.
С обичаното куче Хорър
От външния зложелател ще го опази НАТО и армията, от вътрешния – парите и полицията. Науката ще го защищити от множеството заболявания, а от тези, които не може да го опази науката, ще го опази Бог. Дори да не броим религиозните войни и спорове, вярата в Бог отново е взела безчет жертви и е нанесла щета освен на вярващите, а и на тези към тях.
Аертон Сена обичаше да споделя, че Господ го пази, до момента в който кара.
Останалите водачи много се дразнеха от това, тъй като те не разчитаха чак толкоз на Него, а безумните маневри на бразилеца излагаха на риск и тях. В последна сметка, Сена се размаза в една стена, което накара шефовете във Формула 1 да затегнат сигурността. Господ не смогва да се грижи за всичко. Днес, на фона на вести за по 500 умрели на ден от ковид в редица европейски страни, към момента има хора, чиято предварителна защита е мартеницата, чукането на дърво и девизът: “Да пази Господ! ”. Господ дано да пази, ok, но и ти самичък би трябвало, не му се осланяй за всичко.
Има още...
Признавам, той е една от най-странните птици измежду българските създатели, които познавам. Абсолютно изключение от крякащата нарцистична пишеща общественост, която непрекъснато следи температурата на публичното утвърждение, сходно на контактен с ковид. Васил обича самотата и при него тя не е поза, а естествено положение. В нея се раждат книгите му. Ако сте наблюдавали присъединяване му в " Ръкописа " или сте чели романите му " Убиец " и " Другата ", ще ме разберете.
Едно е несъмнено – той няма желание да се отхвърля, тъй като спортистът в него едва ли ще го съобщи.
***
Буквално за дни трябваше да свикнем с новото състояние на изолираност от света. Тази самотност активизира мнозина, само че други подтикна да премислят досегашния си живот. Каква е равносметката, която направи ти самичък за себе си?
Шопенхауер написа, че рано или късно всеки остава самичък и тогава е значимо кой е останал самичък. Моите житейски цели от години са тези, които занапред ще бъдат преоткривани и ценени. Свободата, независимостта, необезпокояваното наслаждаване на момента, без бремето от задължаваща благосъстоятелност, обезличаваща работа или завладяваща кариера. Максимална равноправност от всичко, което лимитира духа и пречи на доминантните потребности да се осъществят.
Намигването на гибелта е потребно за живите с урока да не се държат като безсмъртни.
Най-жизнеутвърждаващо е времето след международни катаклизми. Аз в никакъв случай не съм изпитвал възторга от вдишването, който, примерно, е пълнил дробовете на дядо ми, директно след края на Втората международна война. Но и не желая, поради цената, която авансово би трябвало да платя за въздуха.
Повярвахме ли си, че се оказахме толкоз неподготвени за сходно тестване? Къде сбъркахме?
Сбъркахме, че подценихме и че забравихме. Подобни пандемии са се случвали и преди. При това не чак толкоз от дълго време, че да няма живи очевидци. Но предпазеният и удовлетворен съвременник губи от ден на ден животинския си инстинкт, а цивилизационните улеснения го лишават от съзнанието за заплаха, от превантивното озъртане в тъмното. Модерният човек се опасява единствено да не остане без работа. За всички останали рискове той е привикнал да разчита на различен. Толкова, че е престанал да ги възприема като такива.
С обичаното куче Хорър
От външния зложелател ще го опази НАТО и армията, от вътрешния – парите и полицията. Науката ще го защищити от множеството заболявания, а от тези, които не може да го опази науката, ще го опази Бог. Дори да не броим религиозните войни и спорове, вярата в Бог отново е взела безчет жертви и е нанесла щета освен на вярващите, а и на тези към тях.
Аертон Сена обичаше да споделя, че Господ го пази, до момента в който кара.
Останалите водачи много се дразнеха от това, тъй като те не разчитаха чак толкоз на Него, а безумните маневри на бразилеца излагаха на риск и тях. В последна сметка, Сена се размаза в една стена, което накара шефовете във Формула 1 да затегнат сигурността. Господ не смогва да се грижи за всичко. Днес, на фона на вести за по 500 умрели на ден от ковид в редица европейски страни, към момента има хора, чиято предварителна защита е мартеницата, чукането на дърво и девизът: “Да пази Господ! ”. Господ дано да пази, ok, но и ти самичък би трябвало, не му се осланяй за всичко.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ