Foreign Policy: Турция няма да се бори срещу Ислямска държава, а срещу кюрдите
Вашингтон. Миналата година написах материал, озаглавен „ Тръмп е първият президент, който схваща Турция вярно “. Някои от моите сътрудници и другари си помислиха, че съм полудял, когато президентът на Съединени американски щати написа свирепия си „ туийт “ за турските управляващи и турската стопанска система. Разбира се, аз не приветствах внезапните послания, а желанието на администрацията на Тръмп да окаже публичен напън върху Анкара по разнообразни въпроси – започвайки от арестите и несправедливото задържане на американски жители, минавайки през репресиите против публицистите, желанията й да купи съвременни оръжия от Русия и завършвайки със заканите против американските бойци в Сирия. Когато Андрю Брънсън, свещеник от Северна Каролина, който беше арестуван от турците две години и бе освободен през октомври, за мен удостовери, че е по-добре с Турция да се играе твърдо, в сравнение с да се води интензивна персонална дипломация, каквото се опитваха да вършат с Анкара предходните администрации, напомня Стивън Куук в публикация за авторитетното американско издание Foreign Policy , показана без редакторска интервенция.
Животът обаче се движи прекомерно бързо. Турция явно мина от антагонист в сътрудник единствено за няколко месеца. Човекът, който турският президент Реджеп Таийп Ердоган упрекна, че води „ икономическа война “ против Анкара, в този момент ще посети Анкара през 2019 година. Двамата водачи организираха два диалога по телефона за 10 дни. Внезапното топене, несъмнено, е обвързвано с решението на президента Тръмп да изтегли американските сили от Сирия допустимо най-бързо, оставяйки Ердоган, който по-рано заплашваше американските офицери с „ османски пестник “ и който направи всичко по силите си да усложни битката против „ Ислямска страна “ (ИД) в Сирия, да разчисти всичко и да стабилизира региона.
Може ли Ердоган да извърши уговорките си? Това въобще не е несъмнено, само че не, тъй като Турция няма благоприятни условия. Напротив, без значение, че Съединени американски щати и Турция наподобява изгладиха разликите си, техните ползи в Сирия в действителност са противоположни.
Никой не може да каже сигурно за какво на 19 декември Тръмп реши да разгласи, че задачата на Съединени американски щати в Сирия е изпълнена. Вероятно това е някаква композиция от президентски каприз и предшестващите ясно изразени опасения на президента за военните интервенции в чужбина с отворен край. Независимо от това, изтеглянето на Съединените щати от Сирия действително ще постави завършек на връзките със „ Сирийските демократични сили “, главният съставен елемент на които са кюрдските въоръжени формирования, наричани „ Отряди за национална самозащита “ (ОНС).
В дългия лист от въпроси, които разделят Анкара и Вашингтон, най-големият проблем са военните връзки на Съединени американски щати с Общински народен съвет. За американските бойци, работещи с групировката, сирийските кюрди са надеждна сухопътна мощ в битката против „ Ислямска страна “. Турците виждат нещата по различен метод и настояват, че Общински народен съвет в действителност са „ Работническата партия на Кюрдистан “ (ПКК) под друго име. ПКК, в листата на терористичните групировки и на Вашингтон, и на Анкара, води въоръжена битка против Турция от 80-те. Разбираемо възмутените турци се притесняваха, че Съединени американски щати отглеждат терористична страна на техните граници. На всичко това бе поставено край и това е повода, заради която Тръмп ще бъде посрещнат в Турция през 2019-а година.
По някакъв чудноват метод дейностите на президента във връзка с Сирия и Турция са свързани с неговата политика по отношение на Иран.В администрацията има такива хора, които имат вяра, че като се откажат от Общински народен съвет и се съгласят да продадат ракети „ Пейтриът “ на Турция, Съединени американски щати ще изтеглят Турция назад в орбитата на Вашингтон. Това обновено американско-турско съгласие от своя страна би трябвало да направи Ердоган сътрудник в сдържането на Иран. Да, едно от оправданията за това, че силите на Съединени американски щати са в Сирия е наличието на Иран, само че турците в никакъв случай не са били сътрудник в това изпитание. Те помогнаха на Иран да избегне глобите по време на огромна част от президентството на Барак Обама и даже в този момент Анкара упорства за непрекъснато изключване от глобите над иранския недопечен нефт.
Това се случва, тъй като турските управляващи не считат Иран за опасност. За тях Иран съставлява комшия с стопански благоприятни условия, който в допълнение към това обезпечава дипломатически лост по отношение на Съединени американски щати. Често, когато по време на ерата на Обама имаше напрежение сред Вашингтон и Анкара, Ердоган или друго високопоставено публични лице се появяваше в Техеран, където хвалеше управлението на Ислямската република и даже му осигуряваше прикритие за разработките на нуклеарно оръжие. Всичко това имаше за цел да принуди Съединени американски щати да изостави който и да е въпрос, който прави Вашингтон неудовлетворен от Турция в този миг. Тази наклонност продължава. Само преди няколко седмици външният министър на Турция си направи фотография с иранския си сътрудник Джавад Зариф в Истанбул, на която двамата се усмихват и държат ръцете си. Мистерия е какво кара някой да си мисли, че изтеглянето от Сирия ще подтикне турците да се извърнат против Иран.
Тръмп в действителност не е споменавал за скритите ирански претекстове на администрацията, предпочитайки да се концентрира върху успеха над „ Ислямска страна “. Според Белия Дом, най-малко първоначално, силите на Абу Бакър ал Багдади са разгромени, тъй че няма аргументи Съединени американски щати да остава в Сирия (напълно законен аргумент). Президентът по-късно добави обосновката, като разгласи, че Турция ще довърши работата, стартирана от Съединени американски щати и Общински народен съвет и по-късно ще се погрижи ИД да не се появи още веднъж.
Абстрактно видяно, не е неприятна концепция да се работи с Турция против ИД. Страната има втората по величина войска в НАТО с всички типове високотехнологично оръжие и сили за специфични интервенции. И въпреки всичко турското държавно управление се отнася хладно, в най-хубавия случай, към концепцията да се причисли към битката. Когато администрацията на Обама потегли да търси съдружници против ИД през лятото на 2014 година, турците споделиха, че най-хубавият метод за решаването на казуса е промяна на режима в Дамаск. Анкара разгласи, че има други цели - по-специално, битката с кюрдския шовинизъм. Година по-късно тя се съгласи да се включи в обединението, само че в никакъв случай не се причисли действително към битката. Вярно е, че турската полиция разруши хипотетични кафези на екстремисти, в това число бойци на ИД, само че на бойното поле са единствено Общински народен съвет и американските им съветници.
Сега би трябвало да имаме вяра, че Ердоган е решен да се бори с джихадистите до края? Това е съвсем несъмнено е Тръмп, който е чул, каквото желае да чуе, или неистина на американския или турския президент. Първостепенната угриженост на Турция постоянно е била и ще продължи да бъде унищожаването на сирийската кюрдска автономност, в която преобладават Общински народен съвет и нейното политическо крило – Партията Демократичен съюз (ПДС). За Ердоган отдръпването на Съединени американски щати от Сирия почиства главната спънка за унищожаването на Общински народен съвет. Няма причина да се счита, че турците ще насочат вниманието си към ИД, когато са толкоз фокусирани върху кюрдската опасност за тяхната сигурност.
Вероятно, щом се разправят със сирийските кюрди, което, като се има поради дългата битка против ПКК, може да не е толкоз елементарно, колкото управляващите в Анкара си мислят, турските военни ще насочат вниманието си към терористите. Това би било позитивно развиване, само че експертите от Пентагона от дълго време имат своите подозрения. Те смятат сирийските проксита на Турция, които евентуално ще бъдат употребявани за заличаване на ИД, за едва подготвени и ненадеждни.
Обратът в турско-американските връзки беше замайващ в скоростта и тона. Анализаторите, бюрократите и дипломатите във Вашингтон, които упорстват, че Съединени американски щати би трябвало да спасят стратегическото партньорство с Турция, несъмнено усещат облекчение. Но даже все пак доближаване, разликите сред двете страни са явни. Тръмп желае да върне бойците у дома, тъй като има вяра, че е най-добре за Съединени американски щати да не се обвързва в непознати земи без ясна цел. Изглежда заслужено. Ердоган желае американските бойци да се приберат не, с цел да може да извърши последната воля на Америка в Сирия, а с цел да преследва турските ползи там. В резултат от това ще бъде пролята кръвта на още сирийци, кюрди и турци. Има някои положителни причини за изтеглянето от Сирия, само че не е положително за никой това, че в процеса Турция получава всичко, което желае от Съединени американски щати.
Превод и редакция: Иван Христов
Животът обаче се движи прекомерно бързо. Турция явно мина от антагонист в сътрудник единствено за няколко месеца. Човекът, който турският президент Реджеп Таийп Ердоган упрекна, че води „ икономическа война “ против Анкара, в този момент ще посети Анкара през 2019 година. Двамата водачи организираха два диалога по телефона за 10 дни. Внезапното топене, несъмнено, е обвързвано с решението на президента Тръмп да изтегли американските сили от Сирия допустимо най-бързо, оставяйки Ердоган, който по-рано заплашваше американските офицери с „ османски пестник “ и който направи всичко по силите си да усложни битката против „ Ислямска страна “ (ИД) в Сирия, да разчисти всичко и да стабилизира региона.
Може ли Ердоган да извърши уговорките си? Това въобще не е несъмнено, само че не, тъй като Турция няма благоприятни условия. Напротив, без значение, че Съединени американски щати и Турция наподобява изгладиха разликите си, техните ползи в Сирия в действителност са противоположни.
Никой не може да каже сигурно за какво на 19 декември Тръмп реши да разгласи, че задачата на Съединени американски щати в Сирия е изпълнена. Вероятно това е някаква композиция от президентски каприз и предшестващите ясно изразени опасения на президента за военните интервенции в чужбина с отворен край. Независимо от това, изтеглянето на Съединените щати от Сирия действително ще постави завършек на връзките със „ Сирийските демократични сили “, главният съставен елемент на които са кюрдските въоръжени формирования, наричани „ Отряди за национална самозащита “ (ОНС).
В дългия лист от въпроси, които разделят Анкара и Вашингтон, най-големият проблем са военните връзки на Съединени американски щати с Общински народен съвет. За американските бойци, работещи с групировката, сирийските кюрди са надеждна сухопътна мощ в битката против „ Ислямска страна “. Турците виждат нещата по различен метод и настояват, че Общински народен съвет в действителност са „ Работническата партия на Кюрдистан “ (ПКК) под друго име. ПКК, в листата на терористичните групировки и на Вашингтон, и на Анкара, води въоръжена битка против Турция от 80-те. Разбираемо възмутените турци се притесняваха, че Съединени американски щати отглеждат терористична страна на техните граници. На всичко това бе поставено край и това е повода, заради която Тръмп ще бъде посрещнат в Турция през 2019-а година.
По някакъв чудноват метод дейностите на президента във връзка с Сирия и Турция са свързани с неговата политика по отношение на Иран.В администрацията има такива хора, които имат вяра, че като се откажат от Общински народен съвет и се съгласят да продадат ракети „ Пейтриът “ на Турция, Съединени американски щати ще изтеглят Турция назад в орбитата на Вашингтон. Това обновено американско-турско съгласие от своя страна би трябвало да направи Ердоган сътрудник в сдържането на Иран. Да, едно от оправданията за това, че силите на Съединени американски щати са в Сирия е наличието на Иран, само че турците в никакъв случай не са били сътрудник в това изпитание. Те помогнаха на Иран да избегне глобите по време на огромна част от президентството на Барак Обама и даже в този момент Анкара упорства за непрекъснато изключване от глобите над иранския недопечен нефт.
Това се случва, тъй като турските управляващи не считат Иран за опасност. За тях Иран съставлява комшия с стопански благоприятни условия, който в допълнение към това обезпечава дипломатически лост по отношение на Съединени американски щати. Често, когато по време на ерата на Обама имаше напрежение сред Вашингтон и Анкара, Ердоган или друго високопоставено публични лице се появяваше в Техеран, където хвалеше управлението на Ислямската република и даже му осигуряваше прикритие за разработките на нуклеарно оръжие. Всичко това имаше за цел да принуди Съединени американски щати да изостави който и да е въпрос, който прави Вашингтон неудовлетворен от Турция в този миг. Тази наклонност продължава. Само преди няколко седмици външният министър на Турция си направи фотография с иранския си сътрудник Джавад Зариф в Истанбул, на която двамата се усмихват и държат ръцете си. Мистерия е какво кара някой да си мисли, че изтеглянето от Сирия ще подтикне турците да се извърнат против Иран.
Тръмп в действителност не е споменавал за скритите ирански претекстове на администрацията, предпочитайки да се концентрира върху успеха над „ Ислямска страна “. Според Белия Дом, най-малко първоначално, силите на Абу Бакър ал Багдади са разгромени, тъй че няма аргументи Съединени американски щати да остава в Сирия (напълно законен аргумент). Президентът по-късно добави обосновката, като разгласи, че Турция ще довърши работата, стартирана от Съединени американски щати и Общински народен съвет и по-късно ще се погрижи ИД да не се появи още веднъж.
Абстрактно видяно, не е неприятна концепция да се работи с Турция против ИД. Страната има втората по величина войска в НАТО с всички типове високотехнологично оръжие и сили за специфични интервенции. И въпреки всичко турското държавно управление се отнася хладно, в най-хубавия случай, към концепцията да се причисли към битката. Когато администрацията на Обама потегли да търси съдружници против ИД през лятото на 2014 година, турците споделиха, че най-хубавият метод за решаването на казуса е промяна на режима в Дамаск. Анкара разгласи, че има други цели - по-специално, битката с кюрдския шовинизъм. Година по-късно тя се съгласи да се включи в обединението, само че в никакъв случай не се причисли действително към битката. Вярно е, че турската полиция разруши хипотетични кафези на екстремисти, в това число бойци на ИД, само че на бойното поле са единствено Общински народен съвет и американските им съветници.
Сега би трябвало да имаме вяра, че Ердоган е решен да се бори с джихадистите до края? Това е съвсем несъмнено е Тръмп, който е чул, каквото желае да чуе, или неистина на американския или турския президент. Първостепенната угриженост на Турция постоянно е била и ще продължи да бъде унищожаването на сирийската кюрдска автономност, в която преобладават Общински народен съвет и нейното политическо крило – Партията Демократичен съюз (ПДС). За Ердоган отдръпването на Съединени американски щати от Сирия почиства главната спънка за унищожаването на Общински народен съвет. Няма причина да се счита, че турците ще насочат вниманието си към ИД, когато са толкоз фокусирани върху кюрдската опасност за тяхната сигурност.
Вероятно, щом се разправят със сирийските кюрди, което, като се има поради дългата битка против ПКК, може да не е толкоз елементарно, колкото управляващите в Анкара си мислят, турските военни ще насочат вниманието си към терористите. Това би било позитивно развиване, само че експертите от Пентагона от дълго време имат своите подозрения. Те смятат сирийските проксита на Турция, които евентуално ще бъдат употребявани за заличаване на ИД, за едва подготвени и ненадеждни.
Обратът в турско-американските връзки беше замайващ в скоростта и тона. Анализаторите, бюрократите и дипломатите във Вашингтон, които упорстват, че Съединени американски щати би трябвало да спасят стратегическото партньорство с Турция, несъмнено усещат облекчение. Но даже все пак доближаване, разликите сред двете страни са явни. Тръмп желае да върне бойците у дома, тъй като има вяра, че е най-добре за Съединени американски щати да не се обвързва в непознати земи без ясна цел. Изглежда заслужено. Ердоган желае американските бойци да се приберат не, с цел да може да извърши последната воля на Америка в Сирия, а с цел да преследва турските ползи там. В резултат от това ще бъде пролята кръвта на още сирийци, кюрди и турци. Има някои положителни причини за изтеглянето от Сирия, само че не е положително за никой това, че в процеса Турция получава всичко, което желае от Съединени американски щати.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ