Бъдещето на ЕС: Декомпозиране на националната държава и Европа на регионите с последваща манипулация
„ Върви развой на декомпозиране на националната страна и превръщането на Европа в Европа на районите с следваща операция ". Този извод направи националният представител от гражданската квота на „ Българска социалистическа партия за България " проф. Иво Христов на среща с пловдивчани, поканен да разяснява последните геополитически събития.
„ Чии ползи обслужва референдумът в Каталуня? Кой има сметка Европа да е бъде фрагментаризирана? Защо в този момент? Кое е по-лесно да се манипулира - страна с 45-милионно население със независим стопански, финансов и боен запас или 5-милионна страна? ". С тази поредност от риторични въпроси геополитическият анализатор даде опция на публика сама да направи заключението кой е бенефициентът от обстановката. Преди това изясни, че няма справедливи предпоставки за отделянето на региона Каталуня от кралство Испания, само че референдумът е логически отговор и на този вид европейска интеграция.
„ Европа като стопански и човешки капацитет е единственият континент, който е съперник. Тя, несъмнено, е в най-лошата си кондиция ", посочи проф. Христов.
Той уточни, че процесът е рисков и на правилото на скачените съдове може да обхване цяла Европа. Франция трепери от смут, тъй като има лична каталунска област и доста разнообразни провинции. Белгия е в риск, а в Италия следва стопански референдум в област Венето.
„ Като разпаднаха Югославия, стана ли по-добре за някогашните югославски нации? Като разпаднаха Чехословакия, да не би Чехия и Словакия да са по-мащабни и значими страни с по-просперираща стопанска система? Като разпаднаха Съветския съюз, най-голямата геополитическа покруса на 20-и век с 20 млн. жертви, без да е имало война, какво по-добро се случи? Така че това, което става в Каталуня, е дипломна работа за това, което следва. ", сподели професорът по социология на правото и насочи вниманието към Близкия Изток.
„ Битката в тази част на света е борба за новия международен ред ", подчертава той и разясни, че за първи път там Русия и нейните геостратегически сътрудници стопираха механизма за ремонт на националната страна. В подтекста на последното посещаване на Путин в Анкара, съгласно него, върви „ изсмукване " по доста линии на най-важния съдружник на Съединени американски щати - Турция, която пази личните си ползи в един общ формат с Иран, Сирия и Русия.
„ Кюрдската дъга ще бъде зона за неустойчивост, а сирийските кюрди ще играят ролята на ИДИЛ ", предвижда проф. Христов и даде образец с убития в Сирия съветски генерал-лейтенант Валерий Асапов. Има съществени данни, че кюрдски сили, ориентирани от американски сателит, са подхванали офанзивата край Деир ез Зор.
„ В Украйна върви пълзящ прелом за промяна на Петро Порошенко, тъй като той не извърши най-важната задача - да направи огромна война с Русия ", счита анализаторът. Идеята да бъде вкарана Русия в „ блатото " Украйна и да бъде удавена там, не се случи, по тази причина той не изключи нов Майдан посредством лицето Саакашвили. Целта е да пристигна по-агресивен истеблишмънт, който да стартира тази война с Руската федерация, стана ясно.
На Балканите тече изцяло изтласкване на съветското икономическо, културно и геополитичеко въздействие. Затова се приема Черна гора в НАТО, по тази причина е този бърз контракт с Македония, която се изважда силово от сръбската зона. Сърбия е последният стратегически съдружник на Русия в региона. На Белград е дадено участие в Европейски Съюз, НАТО е неосъществим вид, заради пресните мемоари от бомбандировките. „ Така че борбата е на половина извоювана, поради кой е министър-председател в Белград ", сподели проф. Христов.
Той бе безапелационен, че промените в Европейски Съюз след Брекзит ще оставят България в сивата зона, а европейският план ще се трансформира в Европа на старите страни-членки. В тази обстановка страната ни е в най-лошата си кондиция - демографски обезкървена, с обслужваща стопанска система и усъвършенствана система за „ претакане " на публичен запас. „ България в настоящия й тип не може да сътвори висок политически план с висока идеология ", съобщи проф. Иво Христов в отговор на въпрос за българската политическа система и приключи:
„ Икономически, обществена и политически дефицити се поправят, само че на културно равнище са с дълготрайни последствия ".
„ Чии ползи обслужва референдумът в Каталуня? Кой има сметка Европа да е бъде фрагментаризирана? Защо в този момент? Кое е по-лесно да се манипулира - страна с 45-милионно население със независим стопански, финансов и боен запас или 5-милионна страна? ". С тази поредност от риторични въпроси геополитическият анализатор даде опция на публика сама да направи заключението кой е бенефициентът от обстановката. Преди това изясни, че няма справедливи предпоставки за отделянето на региона Каталуня от кралство Испания, само че референдумът е логически отговор и на този вид европейска интеграция.
„ Европа като стопански и човешки капацитет е единственият континент, който е съперник. Тя, несъмнено, е в най-лошата си кондиция ", посочи проф. Христов.
Той уточни, че процесът е рисков и на правилото на скачените съдове може да обхване цяла Европа. Франция трепери от смут, тъй като има лична каталунска област и доста разнообразни провинции. Белгия е в риск, а в Италия следва стопански референдум в област Венето.
„ Като разпаднаха Югославия, стана ли по-добре за някогашните югославски нации? Като разпаднаха Чехословакия, да не би Чехия и Словакия да са по-мащабни и значими страни с по-просперираща стопанска система? Като разпаднаха Съветския съюз, най-голямата геополитическа покруса на 20-и век с 20 млн. жертви, без да е имало война, какво по-добро се случи? Така че това, което става в Каталуня, е дипломна работа за това, което следва. ", сподели професорът по социология на правото и насочи вниманието към Близкия Изток.
„ Битката в тази част на света е борба за новия международен ред ", подчертава той и разясни, че за първи път там Русия и нейните геостратегически сътрудници стопираха механизма за ремонт на националната страна. В подтекста на последното посещаване на Путин в Анкара, съгласно него, върви „ изсмукване " по доста линии на най-важния съдружник на Съединени американски щати - Турция, която пази личните си ползи в един общ формат с Иран, Сирия и Русия.
„ Кюрдската дъга ще бъде зона за неустойчивост, а сирийските кюрди ще играят ролята на ИДИЛ ", предвижда проф. Христов и даде образец с убития в Сирия съветски генерал-лейтенант Валерий Асапов. Има съществени данни, че кюрдски сили, ориентирани от американски сателит, са подхванали офанзивата край Деир ез Зор.
„ В Украйна върви пълзящ прелом за промяна на Петро Порошенко, тъй като той не извърши най-важната задача - да направи огромна война с Русия ", счита анализаторът. Идеята да бъде вкарана Русия в „ блатото " Украйна и да бъде удавена там, не се случи, по тази причина той не изключи нов Майдан посредством лицето Саакашвили. Целта е да пристигна по-агресивен истеблишмънт, който да стартира тази война с Руската федерация, стана ясно.
На Балканите тече изцяло изтласкване на съветското икономическо, културно и геополитичеко въздействие. Затова се приема Черна гора в НАТО, по тази причина е този бърз контракт с Македония, която се изважда силово от сръбската зона. Сърбия е последният стратегически съдружник на Русия в региона. На Белград е дадено участие в Европейски Съюз, НАТО е неосъществим вид, заради пресните мемоари от бомбандировките. „ Така че борбата е на половина извоювана, поради кой е министър-председател в Белград ", сподели проф. Христов.
Той бе безапелационен, че промените в Европейски Съюз след Брекзит ще оставят България в сивата зона, а европейският план ще се трансформира в Европа на старите страни-членки. В тази обстановка страната ни е в най-лошата си кондиция - демографски обезкървена, с обслужваща стопанска система и усъвършенствана система за „ претакане " на публичен запас. „ България в настоящия й тип не може да сътвори висок политически план с висока идеология ", съобщи проф. Иво Христов в отговор на въпрос за българската политическа система и приключи:
„ Икономически, обществена и политически дефицити се поправят, само че на културно равнище са с дълготрайни последствия ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ