Евреите от гетото във Варшава се борят с епидемията, както ние днес
Варшавското гето е един от най-ужасявачите аспекти от акцията на нацистка Германия за избиване на еврейското население на Европа. Тъй като есесовците убиват милиони в лагерите на гибелта като Аушвиц, евреите в столицата на Полша са държани в плен на немската войска и са подложени на апетит, насилствен труд и заболявания.
През есента на 1940 година окупационната немска войска блокира Варшава, затваряйки над 400 000 евреи в гето с повърхност от 3 квадратни километра. (За съпоставяне, гъстотата на популацията на Ню Йорк е към 27 000 души на 2,5 квадратни километра.) „ Любопитно е да схвана по какъв начин въпросът за епидемиите предизвика разнообразни решения, в това число това на германците да основат гета, и проправя пътя към геноцида “, споделя историкът на Холокоста Томаш Фридел.
Германските чиновници знаят задоволително за разпространяването на тиф, с цел да съобразят, че при пренаселване, апетит и отнемане на евреите от съществени потребности, гетото им ще се трансформира в нездо на болест. Допълнителните хранителни доставки са блокирани до май 1941 година – до този миг общоприетите дажби възлизат на не повече от 200 калории дневно на човек. Гладът прави съпротивата против всяка болест съвсем невъзможна, а въшките елементарно се популяризират заради липса на съответни санитарни условия и обилие от хора.
Повече от 100 000 евреи са инфектирани с тиф, а минимум 25 000 умират директно от него. Но тъкмо преди зимата на 1941 година, когато избухва зараза в гетото, се случва нещо удивително: случаите спадат експоненциално. Прочутия историк Емануил Рингелблум, който документира ежедневните събития в гетото, написа в дневника си, че случаите са понижават с 40%. Какво се случва сред времето, когато гетото е запечатано през ноември 1940 година, ди юли 1942 година, когато е ликвидирано и повече от 250 000 останали евреи са изпратени в лагера на гибелта в Треблинка?
Тъй като броят на заразимите евреи остава относително огромен през интервала, създателите на изследването настояват, че епидемията е малко евентуално да е спаднала заради липса на хора и вземат решение, че би трябвало да има други фактори. „ И по този начин, ние предположихме, че епидемията спада в действителност заради напъните на самата общественост, които в последна сметка са обилни. “
Сред еврейските чиновници на публичното опазване на здравето, които работят в гетото, е и епидемиологът Людвик Хирсфелд, който е съоткривател на наследствеността на кръвните групи. Хирсфелд оказва помощ за основаването на Националния институт по хигиена в Полша, който съществува сред двете международни войни и изиграва съществена роля за основаването на публични здравни начинания в гетото. В мемоара си Хирсфелд написа: „ Тифът е неразлъчен сателит на войната и глада… Тази болест унищожава повече хора, в сравнение с даже най-умния пълководец. Той постоянно взема решение изхода на войните. “
Не всички са уверени, че здравните старания на общността изясняват изцяло спада на болестта. Самуел Касов, историк и създател на книга за варшавското гето, споделя, че актуалното изследване е провокативно, само че тактиките, насърчена от еврейските здравни чиновници, са предизвикателство да се приложат. Поради неналичието на въглища като източник на гориво, в постройките няма отопление и тръбите замръзват, което прави миенето и поддържането на непорочност доста мъчно. „ Как може да имате обществено разграничаване, да вземем за пример, когато германците конфигурират гетото да е тясно и маси хора би трябвало да се тълпят едни до други “, споделя той.
Докато тифът е имал пагубни резултати в гетото, Фридел отбелязва способи, че праведните езичници употребяват информация за публичното здраве за тиф отвън гетото като средство да оказват помощ да се спасят евреите. „ Откриваме трогателни истории за спасители, които употребяват тифа, с цел да изплашат немската полиция “, споделя той. Спасителите държат управляващите в боязън, като споделят на Гестапо, че в гетото има инфектирани от заболяването. Някои полски лекари измислят по какъв начин да подправят позитивни проби. Когато служащи с подправени тиф-позитивни проби се появяват във фабрика или на наложително работно място, германците ги изпращат у дома в карантина, където те имат късмет да избягат от „ ликвидиране посредством работа “.
