Nowa Europa Wschodnia : Русия иска да бъде възприемана като Новия СССР
Варшава. Русия желае да бъде възприемана като " Новия Съюз на съветските социалистически републики ", написа полското списание Nowa Europa Wschodnia (Нова Източна Европа) .
Предполагам, че Русия желае геополитически да възвърне реда на нещата, който съществуваше по времето на Съветския съюз “, сподели държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен пред CNN на 10 януари.
Той произнесе тези думи от името на Вашингтон сега, когато в Женева се организираше първият кръг от американо-руските договаряния, два дни по-късно трябваше да се организира срещата на върха Русия-НАТО, а по-късно и Русия-ОССЕ. Атмосферата и дипломатическите ритуали напомняха съветско-американските срещи от епохата на Студената война.
Поправяне на обстановката след геополитическата злополука
И двете страни се представляваха от експерти: руснаците – от Сергей Рябков, а американците – от Уенди Шърман. Той е заместник-министър на външните работи, който се счита за правоприемник на Сергей Лавров. Тя е заместник-ръководител на Държавния департамент, който е преговарял с най-твърдите режими (Северна Корея и Иран). Те бяха съпроводени от генералите Александър Фомин и Джеймс Мингъс. Черни лимузини, защита в резиденцията, публицисти, следящи всяко придвижване на дипломатите, договаряния при закрити порти... На фона беше опасността от офанзива против Украйна, в случай че не договарянията вървят по метода, по който Кремъл желае, и уверенията на Съединени американски щати в дух на „ нищо за Вас без Вас “.
Поканата също беше в сходство с духа на предходната епоха: Москва изпрати над 100 000 бойци на украинската граница. В средата на декември Карън Донфрид, която дава отговор за Европа и Евразия в Държавния департамент, получи дипломатическа нота със лист с претенции. Руснаците, страхувайки се, че Белият дом ще мълчи за тях, смятайки ги за прекомерно радикални, несъмнено, ги разгласиха два дни по-късно на уеб страницата на външното си министерство. Исканията се свеждат до поправяне на обстановката, която се е развила вследствие на „ най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век “, както Владимир Путин назова преди 17 години разпадането на руската империя.
Кремъл диктува условия в стила на Андрей Громико, най-известният началник на руската дипломация, който служи на този пост в продължение на съвсем 30 години и влезе в историята като „ Г-н Не. ” Три условия се смятат за недоговаряеми от руснаците. Първото е неразширяването на НАТО на изток (което значи „ ръцете надалеч от Украйна ” и Грузия). Второто е отменяне на настъпателните системи в териториите, граничещи с Русия, т.е. в Полша, балтийските страни, както и като страните от Черноморския район, които се намират наоколо до окупирания преди осем години Крим. Трето - изтеглянето на войските на НАТО от страните, включили се към Алианса след 1997 година, когато беше основан Съветът Русия-НАТО.
Това е еднакво на отнемане на членовете на някогашния комунистически блок от гаранции за сигурност. Буферната зона ще включва Полша, Чехия, Унгария (те се причислиха към НАТО през 1999 г.), България, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Словения (2004), Албания, Хърватия (2009), Черна гора (2017) и Северна Македония (2020). Ако Кремъл успее да извърши настояванията си, той ще възвърне значим детайл от международния ред от Студената война: ще накара Запада да признае неговите сфери на въздействие.
„ Една от задачите на президента Путин е да възвърне сферата на въздействие в страни, които преди са били част от Съветския съюз “, сподели Блинкен в изявлението, упоменато нагоре. Преди 30 години по земите на някогашната империя се появяват 15 самостоятелни страни. Русия получи статут на правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, а останалите имаха три десетилетия, с цел да се научат по какъв начин да действат независимо и да намерят нови сътрудници. Крайното проявяване на този развой беше желанието на Грузия и Украйна да последват образеца на балтийските републики, т.е. да се причислят към НАТО и да се интегрират с Европейски Съюз. И за двете всичко приключи с война с Русия: в Грузия през 2008 година, в Украйна през 2014 година Кремъл вярваше, че се пробва да изтласка Запада от своята сфера на въздействие. Настоящата ескалация на напрежението по украинските граници е ориентирана към същото. Едва ли някой различен е подготвен да повярва на представителя на Кремъл Дмитрий Песков, който твърди, че Русия не съставлява заплаха за съседите си.
Кремъл и (малкaта) меденка
Тези, които желаят да се отърват от статута на „ близката чужбина “, Кремъл се пробва да ги спре с потвърдените руски средства, т.е. със мощ, както Тбилиси и Киев се убедиха от личния си опит. В другите, като в Беларус след вълна от всеобщи митинги, провокирани от подправянето на изборните резултати през лятото на 2020 година, Кремъл употребява метода на моркова и пръчката. Пръчката е осъзнаването, че Минск в никакъв случай не е зависел толкоз доста от милостта на московския водач. Морковът е дребен – това са деликатно дозирани заеми, които разрешават на беларуския режим да се задържи.
Ереван също би трябвало да разчита и на Русия, откакто през есента на 2020 година загуби борбата в безкрайната война за Нагорни Карабах. Кремъл, обвързван с дребна бедна Армения посредством съюзнически връзки, в действителност не реагира на военната атака на Азербайджан, с който има преференциални контракти за доставка на оръжие. Едва в последния миг Москва убеди и двете страни да сложат оръжие, което арменците считат за насилствена капитулация. Армения беше унизена, само че е притисната в менгеме сред Турция и Азербайджан, тъй че единственият вид за нея са връзките с Русия.
Най-простият инструмент за приканване на непокорния към смирение е газовият клапан. Съюзниците, стига да не основават проблеми, получават първични материали на атрактивни цени. И проблемите породиха в Молдова, когато прокремълският президент Игор Додон беше заменен преди две години от продемократичната Мая Санду. Развитието на събитията не закъсня. Миналата есен завърши съглашението сред молдовската страна и „ Газпром “. Свързаният с Кремъл газов колос увеличи цените за подвластната от суровините си страна толкоз доста, че там избухна политическа рецесия, подкопавайки доверието в новото управление. В последна сметка обаче те съумяха да реализират компромис и да подпишат нов контракт, само че молдовците трябваше да отсрочат промените на енергийния пазар и да се съгласят на по-скъп газ. На управлението на Кишинев обаче са дадени пет години да откри различни източници на доставки. Посланието на Москва беше кристално ясно: да се отърве някой от нейните въздействия не е нито елементарно, нито е на ниска цена.
Всеки опит за подкопаване на реда в постсъветското пространство, като публични митинги, се смята за опасност от Кремъл. По време на огромната декемврийска конференция Путин сподели това ясно. „ Нашите съперници от епохи споделят, че Русия не може да бъде победена, тя може да бъде унищожена единствено от вътрешната страна. Това беше сполучливо направено през 90-те години на предишния век, когато Съветският съюз беше погубен от вътрешната страна “, сподели той. Ето за какво Москва беше толкоз разчувствана от „ цветните “ революции, чиято вълна обхвана някои постсъветски републики. През 2003 година в Грузия избухна Революцията на розите, през 2004 година Оранжевата гражданска война в Украйна, през 2005 година Революцията на лалетата в Киргизия и през 2014 година Украинската гражданска война на достолепието. Когато започнаха митингите в Казахстан на 2 януари 2022 година, президентът Путин към този момент имаше готово пояснение. „ Това са технологии на Майдана “, съобщи той на среща със съдружниците си от Организацията на Договора за групова сигурност. И добави: „ Организираните и добре ръководени групи от бойци, чиито дейности би трябвало да бъдат оценени като офанзива против Казахстан, са резултат от образование в терористични лагери в чужбина “.
Руският президент възроди Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКБ), основана като постсъветски аналог на НАТО. На 5 януари президентът Касим-Жомарт Токаев насочи искане за оказване на „ братска помощ “, а на идващия ден в Казахстан се появиха първите съветски миротворци, подкрепени от военните от Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизия. Нямаше значение дали митингът е импровизиран или по какъв начин Токаев се възползва от него (той съумя да прочисти политиката от въздействията на своя предходник, президента Нурсултан Назарбаев). За Русия беше значимо да показва, че работи като поръчител на сигурността в постсъветското пространство, а даже и в тази част на някогашната империя, откъдето Китай поредно и безмилостно се пробва да я изтласка от години.
Експлоатиране на нашите недостатъци
Президентът Путин, сходно на арменския си сътрудник Никол Пашинян, е заловен сред двама мощни играчи. В случая с Русия това са Западът и Китай, който бързо се трансформира в суперсила. В действителна борба Кремъл ще бъде прекомерно слаб, тъй че би трябвало да се маскира добре и да употребява слабостите на другите. Пекин по-скоро няма такива, до момента в който западната общественост има доста. Липсата на вътрешно единение, забавените реакции, желанието към пътя на разговора дават късмет за това.
Путин от дълго време разбра, че е задоволително да употребява безапелационен блъф, да балансира на ръба и Западът, изплашен от ескалацията, ще направи всичко допустимо, единствено в случай че това не стане действителност. Има единствено едно изискване: Западът би трябвало да има вяра, че Русия на Путин е Съюз на съветските социалистически републики 2.0.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Предполагам, че Русия желае геополитически да възвърне реда на нещата, който съществуваше по времето на Съветския съюз “, сподели държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен пред CNN на 10 януари.
Той произнесе тези думи от името на Вашингтон сега, когато в Женева се организираше първият кръг от американо-руските договаряния, два дни по-късно трябваше да се организира срещата на върха Русия-НАТО, а по-късно и Русия-ОССЕ. Атмосферата и дипломатическите ритуали напомняха съветско-американските срещи от епохата на Студената война.
Поправяне на обстановката след геополитическата злополука
И двете страни се представляваха от експерти: руснаците – от Сергей Рябков, а американците – от Уенди Шърман. Той е заместник-министър на външните работи, който се счита за правоприемник на Сергей Лавров. Тя е заместник-ръководител на Държавния департамент, който е преговарял с най-твърдите режими (Северна Корея и Иран). Те бяха съпроводени от генералите Александър Фомин и Джеймс Мингъс. Черни лимузини, защита в резиденцията, публицисти, следящи всяко придвижване на дипломатите, договаряния при закрити порти... На фона беше опасността от офанзива против Украйна, в случай че не договарянията вървят по метода, по който Кремъл желае, и уверенията на Съединени американски щати в дух на „ нищо за Вас без Вас “.
Поканата също беше в сходство с духа на предходната епоха: Москва изпрати над 100 000 бойци на украинската граница. В средата на декември Карън Донфрид, която дава отговор за Европа и Евразия в Държавния департамент, получи дипломатическа нота със лист с претенции. Руснаците, страхувайки се, че Белият дом ще мълчи за тях, смятайки ги за прекомерно радикални, несъмнено, ги разгласиха два дни по-късно на уеб страницата на външното си министерство. Исканията се свеждат до поправяне на обстановката, която се е развила вследствие на „ най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век “, както Владимир Путин назова преди 17 години разпадането на руската империя.
Кремъл диктува условия в стила на Андрей Громико, най-известният началник на руската дипломация, който служи на този пост в продължение на съвсем 30 години и влезе в историята като „ Г-н Не. ” Три условия се смятат за недоговаряеми от руснаците. Първото е неразширяването на НАТО на изток (което значи „ ръцете надалеч от Украйна ” и Грузия). Второто е отменяне на настъпателните системи в териториите, граничещи с Русия, т.е. в Полша, балтийските страни, както и като страните от Черноморския район, които се намират наоколо до окупирания преди осем години Крим. Трето - изтеглянето на войските на НАТО от страните, включили се към Алианса след 1997 година, когато беше основан Съветът Русия-НАТО.
Това е еднакво на отнемане на членовете на някогашния комунистически блок от гаранции за сигурност. Буферната зона ще включва Полша, Чехия, Унгария (те се причислиха към НАТО през 1999 г.), България, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Словения (2004), Албания, Хърватия (2009), Черна гора (2017) и Северна Македония (2020). Ако Кремъл успее да извърши настояванията си, той ще възвърне значим детайл от международния ред от Студената война: ще накара Запада да признае неговите сфери на въздействие.
„ Една от задачите на президента Путин е да възвърне сферата на въздействие в страни, които преди са били част от Съветския съюз “, сподели Блинкен в изявлението, упоменато нагоре. Преди 30 години по земите на някогашната империя се появяват 15 самостоятелни страни. Русия получи статут на правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, а останалите имаха три десетилетия, с цел да се научат по какъв начин да действат независимо и да намерят нови сътрудници. Крайното проявяване на този развой беше желанието на Грузия и Украйна да последват образеца на балтийските републики, т.е. да се причислят към НАТО и да се интегрират с Европейски Съюз. И за двете всичко приключи с война с Русия: в Грузия през 2008 година, в Украйна през 2014 година Кремъл вярваше, че се пробва да изтласка Запада от своята сфера на въздействие. Настоящата ескалация на напрежението по украинските граници е ориентирана към същото. Едва ли някой различен е подготвен да повярва на представителя на Кремъл Дмитрий Песков, който твърди, че Русия не съставлява заплаха за съседите си.
Кремъл и (малкaта) меденка
Тези, които желаят да се отърват от статута на „ близката чужбина “, Кремъл се пробва да ги спре с потвърдените руски средства, т.е. със мощ, както Тбилиси и Киев се убедиха от личния си опит. В другите, като в Беларус след вълна от всеобщи митинги, провокирани от подправянето на изборните резултати през лятото на 2020 година, Кремъл употребява метода на моркова и пръчката. Пръчката е осъзнаването, че Минск в никакъв случай не е зависел толкоз доста от милостта на московския водач. Морковът е дребен – това са деликатно дозирани заеми, които разрешават на беларуския режим да се задържи.
Ереван също би трябвало да разчита и на Русия, откакто през есента на 2020 година загуби борбата в безкрайната война за Нагорни Карабах. Кремъл, обвързван с дребна бедна Армения посредством съюзнически връзки, в действителност не реагира на военната атака на Азербайджан, с който има преференциални контракти за доставка на оръжие. Едва в последния миг Москва убеди и двете страни да сложат оръжие, което арменците считат за насилствена капитулация. Армения беше унизена, само че е притисната в менгеме сред Турция и Азербайджан, тъй че единственият вид за нея са връзките с Русия.
Най-простият инструмент за приканване на непокорния към смирение е газовият клапан. Съюзниците, стига да не основават проблеми, получават първични материали на атрактивни цени. И проблемите породиха в Молдова, когато прокремълският президент Игор Додон беше заменен преди две години от продемократичната Мая Санду. Развитието на събитията не закъсня. Миналата есен завърши съглашението сред молдовската страна и „ Газпром “. Свързаният с Кремъл газов колос увеличи цените за подвластната от суровините си страна толкоз доста, че там избухна политическа рецесия, подкопавайки доверието в новото управление. В последна сметка обаче те съумяха да реализират компромис и да подпишат нов контракт, само че молдовците трябваше да отсрочат промените на енергийния пазар и да се съгласят на по-скъп газ. На управлението на Кишинев обаче са дадени пет години да откри различни източници на доставки. Посланието на Москва беше кристално ясно: да се отърве някой от нейните въздействия не е нито елементарно, нито е на ниска цена.
Всеки опит за подкопаване на реда в постсъветското пространство, като публични митинги, се смята за опасност от Кремъл. По време на огромната декемврийска конференция Путин сподели това ясно. „ Нашите съперници от епохи споделят, че Русия не може да бъде победена, тя може да бъде унищожена единствено от вътрешната страна. Това беше сполучливо направено през 90-те години на предишния век, когато Съветският съюз беше погубен от вътрешната страна “, сподели той. Ето за какво Москва беше толкоз разчувствана от „ цветните “ революции, чиято вълна обхвана някои постсъветски републики. През 2003 година в Грузия избухна Революцията на розите, през 2004 година Оранжевата гражданска война в Украйна, през 2005 година Революцията на лалетата в Киргизия и през 2014 година Украинската гражданска война на достолепието. Когато започнаха митингите в Казахстан на 2 януари 2022 година, президентът Путин към този момент имаше готово пояснение. „ Това са технологии на Майдана “, съобщи той на среща със съдружниците си от Организацията на Договора за групова сигурност. И добави: „ Организираните и добре ръководени групи от бойци, чиито дейности би трябвало да бъдат оценени като офанзива против Казахстан, са резултат от образование в терористични лагери в чужбина “.
Руският президент възроди Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКБ), основана като постсъветски аналог на НАТО. На 5 януари президентът Касим-Жомарт Токаев насочи искане за оказване на „ братска помощ “, а на идващия ден в Казахстан се появиха първите съветски миротворци, подкрепени от военните от Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизия. Нямаше значение дали митингът е импровизиран или по какъв начин Токаев се възползва от него (той съумя да прочисти политиката от въздействията на своя предходник, президента Нурсултан Назарбаев). За Русия беше значимо да показва, че работи като поръчител на сигурността в постсъветското пространство, а даже и в тази част на някогашната империя, откъдето Китай поредно и безмилостно се пробва да я изтласка от години.
Експлоатиране на нашите недостатъци
Президентът Путин, сходно на арменския си сътрудник Никол Пашинян, е заловен сред двама мощни играчи. В случая с Русия това са Западът и Китай, който бързо се трансформира в суперсила. В действителна борба Кремъл ще бъде прекомерно слаб, тъй че би трябвало да се маскира добре и да употребява слабостите на другите. Пекин по-скоро няма такива, до момента в който западната общественост има доста. Липсата на вътрешно единение, забавените реакции, желанието към пътя на разговора дават късмет за това.
Путин от дълго време разбра, че е задоволително да употребява безапелационен блъф, да балансира на ръба и Западът, изплашен от ескалацията, ще направи всичко допустимо, единствено в случай че това не стане действителност. Има единствено едно изискване: Западът би трябвало да има вяра, че Русия на Путин е Съюз на съветските социалистически републики 2.0.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ