Вариантите в доклада изготвен от специално създадена работна група по

Вариантите в отчета направен от особено основана работна група по бъдещето на плана за АЕЦ „ Белене “ са сведени до три. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред комисията за енергетика към Народното събрание. Докладът е създаден по решение на Народното събрание от месец април.

Вариант № 1
Да не се подхващат никакви дейности

Първият вид е за това не се подхваща нищо, обвързвано с търсенето на опциите за реализация на Проекта или търсене на друга опция за рационално потребление на активите включително и оборудването. Този вид планува да не се правят повече разноски, се показва в отчета.

Министър Петкова изясни, че при този вид от страна на специалистите е направена оценка на позитивите и негативите от един подобен метод.
„ Това е най-негативния и най-лошият вид за плана за АЕЦ „ Белене “. На първо място при този вероятен сюжет нищо да не се прави, НЕК би трябвало да отпише от докладите от активите си близо 3 милиарда лева, което може да докара до обилни негативи за електрическата компания, да я декапитализира, което може да докара до доста негативи за електроенергийния бранш за страната “, сподели министърът пред депутатите. Включително това ще има отрицателни последствия и за БЕХ.

Отделно в този вид е прегледана и тезата за нови базови мощности в кратковременен и дълготраен проект, като се стига до извода, че в случай че страната ни не се опита да употребява тази опция ще се пропусне опцията за гарантиране на енергийната си сигурност в дълготраен аспект, изясни министър Петкова.

В самият отчет се показва, че „ в дълготраен проект ще е налице нужда от нова базова мощ освен в България, само че и в района “, като се напомня, че до този извод се стига и в отчета на Българска академия на науките от 2017 година, както и в направените от ЕСО планирани мощностни салда.
Прекалено дългото предпазване на оборудването на площадката на АЕЦ „ Белене “ също е нежелателно.
Най-същественият мотив, както стана ясно от думите на Петкова, а и съгласно прочита на отчета са отрицателните последствия освен за НЕК, само че и за енергийната система като цяло.

НЕК ще продължи да генерира разноски, свързани със съхранението на оборудването на площадката на АЕЦ „ Белене “, в т.ч за консервация на оборудването, преконсервация, разноски за личен състав, защита, поддръжка на площадката и така нататък Месечните разноски, съгласно отчета за поддръжка на площадката са от порядъка на 500 хиляди лева месечно или 6 млн. лева годишно. За пресконсервация са изчислени на близо 960 хиляди лева
„ Другото, което ни кара да го считаме за отрицателен, че НЕК би трябвало да възвърне до 2023 година на държавния бюджет заемът от 1 милиарда 176 млн. лева възложен за заплащане на задължението към „ Атомстройекспорт “ по арбитражното дело. „ Няма по какъв начин да се върнат тези пари. Нещо би трябвало да се направи, с цел да се върнат “, изясни Петкова пред депутатите.

В тази светлина се преглежда и Вариант №2 - за продажба на оборудването и той също отрицателен. „ Става въпрос за съоръжение, което е доста характерно и направено единствено за дадената площадка. Ако се стигне до продажба, то ще е на доста по-ниска цена “, сподели Петкова. Освен това, по думите на министър, в случай че оборудването се продаде при доста ниска цена, както се обрисува, също ще се удари по активите на електрическата компания. В допълнение министърът уточни и аргумента, че за продажба на оборудването би трябвало да се желае позволение от „ Росатом “.
Според отчетът финансово-иконмическия резултат от реализирането на този вид ще е извънредно отрицателен и води до: увеличение на разноските на НЕК за предпазване на оборудването с 6 млн. лева годишно. На второ място – неспособност на НЕК да възвърне задължението си от 1 милиарда 176 млн. лева към бюджета. Декапитализация на НЕК и респективно негативни финансово-икономически последствия и за БЕХ и за целия енергиен бранш. Според отчета също така различен негатив е следващо отписване на цената на парцели, машини и уреди за сума от към 3 милиарда лева, предварителна дължимост на отговорностите на БЕХ към облигационери в размер на 2 милиарда лева и понижаване на кредитния рейтинг на холдинга, както и внезапно утежняване на целия енергиен бранш.

Вариант № 3 планува реализиране на АЕЦ „ Белене “, като тук по думите на Петкова са включени и подварианти.

За задачите на реализацията планът може да бъде самостоятелен в настрана комерсиално сдружение, което да бъде на НЕК или БЕХ. Евентуално създаване на АЕЦ „ Белене “ ще се извърши от новото сдружение, с цел да се съблюдава условието на закона за сигурност на нуклеарните уреди, нуклеарната централа да се построява от юридическо лице, записано в България.

Следва да се означи, че единствено реализацията на плана дава опция на НЕК, БЕХ, респективно българската страна да възвърне направените през годината разноски, свързани с плана АЕЦ „ Белене “, се споделя в отчета.

Позитив на един подобен вид е запазването от страната на активите и управлението им през БЕХ и НЕК. Въпросът тук е по какъв начин бихме могли да осигурим запас. Българската страна в никакъв случай не е разглеждала реализирането на този план независимо, означи Петкова. Тя обърна внимание, че още през годините в този план е заложено на избор на стратегически вложител. Тоест за нас е било ясно през цялото време, че нито БЕХ нито НЕК могат да осъществят един подобен план независимо при условна цена от 10 милиарда евро, добави тя, като обърна внимание, че двете компании (НЕК и БЕХ) са с изчерпани благоприятни условия за приемане на заеми.

Затова по думите на Петкова разновидността е за присъединяване на стратегически вложител. Ако се вземе решение за реализация на този план при присъединяване на БЕХ,съответно на НЕК с активите, които съгласно нас би трябвало да са съвсем 34 %. Този вид ще даде опция за влизане в българската стопанска система на сериозен паричен запас, а реализацията би била потребна за тласъка на стопанската система, изясни енергийният министър. По думите й разновидността който се счита за изпълним е без даване на държавна гаранция и без дълготрайни контракти за изкупуване на електрическа енергия. Тоест реализация на пазарен принцип. Така че това е разновидността, който ние сме разгледали и считаме за реален, сподели Петкова.
Като подвариант е прегледан и разновидността за АЕЦ „ Пакш 2 “, който се счита за добър, само че заплахата е обвързвана с нуждата от междудържавен заем. Недостатъкът е, че се ангажира страната и се усилва риска, само че да, другояче финансирането обезпечено, а погасяването се планува да в период на идващите 21 години след пуска на първия блок на централата.

Като още един от подвариантите е посочено осъществяване на оборудването на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, т.е. 7 блок. Тук обаче негативите са свързани с това, че на Козлодуй няма лицензирана площадка, което ще отнеме много дълъг интервал, което е проблем още веднъж за оборудването, а и за финансовите потоци на НЕК.

Министър Петкова още веднъж удостовери за проявен интерес от китайската CNNC и френската AREVA.

В рамките на траялата повече от два часа полемика ръководителят на Агенцията за нуклеарно контролиране като се изключи че отговори на редица въпроси акцентира, че е доста значимо НЕК да изиска възобновяване на дейностите по лицензиране. Целта е изборът на стратегически вложител и лицензионните действия да текат редом, което ще спести доста време.
Бившият шеф на АЕЦ „ Козлодуй “ и сегашен народен представител от Българска социалистическа партия Иван Генов предложи вид за изваждане на АЕЦ „ Козлодуй “ от състава на БЕХ и ситуиране на централата с плана за АЕЦ „ Белене “ в нуклеарен холдинг.

Предстои отчетът да бъде импортиран и разискван в пленарна зала, след което ще стане ясно решението на депутатите.