Съдът окончателно даде на държавата стопанството на двореца Врана
Върховният касационен съд отхвърли да преглежда делото за собствеността на стопанството на резиденция " Врана " и парцелът остава дефинитивно в ръцете на страната. Върховен касационен съд остави в действие решението на Софийския апелативен съд, който излезе със сходни претекстове като тези по другите каузи за " царската реставрация " – парцелът не е бил персонална благосъстоятелност на монарсите, а на Интендантството на Цивилната листа на Царя, която е била държавна институция. Това значи, че парцелите не са били персонална благосъстоятелност на царете, а на страната.
По делото има доказателства, че стопанството " Врана " е било ръководено от " служители ". То е поддържано от наемни служащи и чиновници, на които е било заплащано от Интендантството. " От развъждането на цветя и продажба на селскостопански артикули са осъществени доходи, които са внасяни в държавния бюджет ", се показва в решението на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд осъжда Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да платят и 161 хиляди лева разходи на страната за юристи, оповестява Mediapool.
Досега съдът е признал собствеността на страната върху дворците " Кричим ", " Саръгьол " и " Ситняково ". Все още се водят делата за " Царска Бистрица ", двореца " Врана " и 16 500 дка гори в Рила. Стопанството на двореца " Врана ", което бе известно като стопанството на Управление безопасност и охрана (Пето управление н по времето на тоталитаризма, в никакъв случай не е било връщано на Сакскобургготски. Съдебното дело стартира по техен иск да бъдат приети за притежатели на 1 414 дка земи край резиденция " Врана ". Симеон Сакскобургготски и сестра му съдеха държавното сдружение " Врана " ЕАД.
Делото за двореца " Врана " към момента продължава. Резиденцията бе първият реституиран " царски " парцел през 2001 година със заповед на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Веднага след реституцията Симеон Сакскобургготски подари парка " Врана " на Столичната община, само че си резервира правото на прилагане. Сега паркът е отворен за гости през уикенда.
Въпреки че страната печели всички каузи на своя територия за собствеността на " царските парцели ", то не по този начин стоят нещата с делото, което Симеон и сестра му заведоха против България в съда в Страсбург.
В средата на април Европейският съд по правата на индивида отхвърли жалбата на семейството Сакскобургготски за дейностите на българската страна по основния проблем с реституцията на резиденция " Кричим ". Делото в Страсбург обаче ще продължи по жалбите на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на така наречен " царски парцели ". Сакскобургготски и България получиха период до края на септември, с цел да се спогодят по делото преди съдът да се произнесе дефинитивно.
Делото за резиденция " Кричим " бе основно за разплитане на възела с делата за парцелите на Симеон II и сестра му. На три инстанции българският съд разгласи, че резиденцията е строена с пари на Интендантството. Магистратите одобриха, че няма доказателства, че парцелът е строен с персонални пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези причини реституционните искания на Сакскобургготски бяха отхвърлени. Казусът " Кричим " повлече в тази посока и решенията на българските съдилища за останалите парцели.
България може да бъде накарана да заплаща обилни компенсации на Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година мораториум. Той бе гласуван от Народното събрание в първите месеци на първото държавно управление на ГЕРБ.
По гледище на водача на РЗС Яне Янев, който в този момент е консултант на премиера Бойко Борисов, Народното събрание гласоподава мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на всички парцели, върнати от страната на Сакскобургготски. Мораториумът трябваше да е краткотраен, до приемането на закон, който да уреди въпросът с тези парцели. Целта на възбраната бе да се обезпечат правосъдните каузи. Мораториумът обаче не е анулиран към този момент близо девет годин, а закон няма.
Пред съда в Страсбург царската фамилия жали, че мораториумът ги е сложил в обстановка на правна неустановеност по отношение на собствеността им и методите за нейното потребление. Те нямат право на достъп до съд, с цел да жалят мораториума, защото българският съд не може да се произнася върху това решение на Народното събрание.
Съдът в Страсбург ще реши дали България е позволила нарушаване на отбраната на собствеността, правото на обективен развой и правото на заслужено обезщетение. Ще се прегледат решенията на българските съдилища, които признават страната като притежател на дворците " Саръгьол " и " Ситняково ". За разлика от резиденцията " Кричим ", те към този момент бяха върнати от страната на Сакскобургготски, а след това му бяха отнети след решението на съда.
В края на предходната година Сакскобургготски предложи на страната извънсъдебно съглашение поради делото в Страсбург. Тогава се заприказва за приемане на специфичен закон за царските парцели и даже за компенсиране на царската фамилия, само че самодейността бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
По делото има доказателства, че стопанството " Врана " е било ръководено от " служители ". То е поддържано от наемни служащи и чиновници, на които е било заплащано от Интендантството. " От развъждането на цветя и продажба на селскостопански артикули са осъществени доходи, които са внасяни в държавния бюджет ", се показва в решението на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд осъжда Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да платят и 161 хиляди лева разходи на страната за юристи, оповестява Mediapool.
Досега съдът е признал собствеността на страната върху дворците " Кричим ", " Саръгьол " и " Ситняково ". Все още се водят делата за " Царска Бистрица ", двореца " Врана " и 16 500 дка гори в Рила. Стопанството на двореца " Врана ", което бе известно като стопанството на Управление безопасност и охрана (Пето управление н по времето на тоталитаризма, в никакъв случай не е било връщано на Сакскобургготски. Съдебното дело стартира по техен иск да бъдат приети за притежатели на 1 414 дка земи край резиденция " Врана ". Симеон Сакскобургготски и сестра му съдеха държавното сдружение " Врана " ЕАД.
Делото за двореца " Врана " към момента продължава. Резиденцията бе първият реституиран " царски " парцел през 2001 година със заповед на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Веднага след реституцията Симеон Сакскобургготски подари парка " Врана " на Столичната община, само че си резервира правото на прилагане. Сега паркът е отворен за гости през уикенда.
Въпреки че страната печели всички каузи на своя територия за собствеността на " царските парцели ", то не по този начин стоят нещата с делото, което Симеон и сестра му заведоха против България в съда в Страсбург.
В средата на април Европейският съд по правата на индивида отхвърли жалбата на семейството Сакскобургготски за дейностите на българската страна по основния проблем с реституцията на резиденция " Кричим ". Делото в Страсбург обаче ще продължи по жалбите на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на така наречен " царски парцели ". Сакскобургготски и България получиха период до края на септември, с цел да се спогодят по делото преди съдът да се произнесе дефинитивно.
Делото за резиденция " Кричим " бе основно за разплитане на възела с делата за парцелите на Симеон II и сестра му. На три инстанции българският съд разгласи, че резиденцията е строена с пари на Интендантството. Магистратите одобриха, че няма доказателства, че парцелът е строен с персонални пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези причини реституционните искания на Сакскобургготски бяха отхвърлени. Казусът " Кричим " повлече в тази посока и решенията на българските съдилища за останалите парцели.
България може да бъде накарана да заплаща обилни компенсации на Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година мораториум. Той бе гласуван от Народното събрание в първите месеци на първото държавно управление на ГЕРБ.
По гледище на водача на РЗС Яне Янев, който в този момент е консултант на премиера Бойко Борисов, Народното събрание гласоподава мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на всички парцели, върнати от страната на Сакскобургготски. Мораториумът трябваше да е краткотраен, до приемането на закон, който да уреди въпросът с тези парцели. Целта на възбраната бе да се обезпечат правосъдните каузи. Мораториумът обаче не е анулиран към този момент близо девет годин, а закон няма.
Пред съда в Страсбург царската фамилия жали, че мораториумът ги е сложил в обстановка на правна неустановеност по отношение на собствеността им и методите за нейното потребление. Те нямат право на достъп до съд, с цел да жалят мораториума, защото българският съд не може да се произнася върху това решение на Народното събрание.
Съдът в Страсбург ще реши дали България е позволила нарушаване на отбраната на собствеността, правото на обективен развой и правото на заслужено обезщетение. Ще се прегледат решенията на българските съдилища, които признават страната като притежател на дворците " Саръгьол " и " Ситняково ". За разлика от резиденцията " Кричим ", те към този момент бяха върнати от страната на Сакскобургготски, а след това му бяха отнети след решението на съда.
В края на предходната година Сакскобургготски предложи на страната извънсъдебно съглашение поради делото в Страсбург. Тогава се заприказва за приемане на специфичен закон за царските парцели и даже за компенсиране на царската фамилия, само че самодейността бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ