ВКС отхвърли жалба на НЗОК срещу решение на по-долна инстанция за надлимитна дейност
Върховният касационен съд отхвърли касационната тъжба на НЗОК против решение на Апелативен съд Варна, с което НЗОК се осъжда да заплати обезщетение в размер на 33 815 лева, представляваща стойност на осъществено лекуване от „ МБАЛ Тутракан “ ЕООД на пациенти по клинични пътеки за м. март 2016 година, ведно със законната рента и разходи. Това оповестиха от Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
В претекстовете си съдът показва, че с цел да предстои на касационно разглеждане, въззивното решение следва да страда от подобен значителен негов недостатък, който разрешава на касационната инстанция да отхвърли правилността му без да се постанова осъществяването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за открита съответна фактическа конюнктура и на такава за сходство и аргументираност по отношение на приложените към хипотезата материално-правни правила, обусловили решаващите му правни заключения. Наличието на такава причина би могло да бъде обосновано единствено когато неправилността е обективно и очевидно установима – да вземем за пример, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е анулирана или, въпреки и да е приложена настоящата такава към съответстващия миг, смисълът й да е пояснен явно превратно; решаващият извод да е в очевидно несъгласие с основополагащ принцип на правото или с разпоредбите на обикновената официална логичност и други под. Във всички останали случаи на неточност, обоснована с доводи за неопределено пояснение и използване на материалния закон, за нарушение на процесуални правила при разрешаване на правния спор, необсъждане на доводи и доказателства и противоречие с тях на крайните заключения, недоволството на касатора не може да бъде регистрирано и споделено като причина за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 Граждански процесуален кодекс.
В по този начин обрисуваните рамки актуалният състав на Върховен касационен съд не преценя обжалваното решение като явно погрешно по смисъла на въведената с изменението на Граждански процесуален кодекс /ДВ бр.86/17г./ причина за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 Граждански процесуален кодекс.
Аргументите на касатора в тази тенденция не биха могли да се възприемат като осъществяващи някоя от изброените нагоре хипотези. Не се сочи кой фундаментален принцип на правото е нарушен с постановеното от апелативния съд решение и по какъв метод е осъществено това нарушаване, а такова и обективно не се установи от състава. С оглед изложеното съставът намира за изчезнало посоченото от касатора съображение за допускане на касационнен надзор на обжалваното въззивно решение, заради което подобен следва да бъде отхвърлен.
В претекстовете си съдът показва, че с цел да предстои на касационно разглеждане, въззивното решение следва да страда от подобен значителен негов недостатък, който разрешава на касационната инстанция да отхвърли правилността му без да се постанова осъществяването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за открита съответна фактическа конюнктура и на такава за сходство и аргументираност по отношение на приложените към хипотезата материално-правни правила, обусловили решаващите му правни заключения. Наличието на такава причина би могло да бъде обосновано единствено когато неправилността е обективно и очевидно установима – да вземем за пример, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е анулирана или, въпреки и да е приложена настоящата такава към съответстващия миг, смисълът й да е пояснен явно превратно; решаващият извод да е в очевидно несъгласие с основополагащ принцип на правото или с разпоредбите на обикновената официална логичност и други под. Във всички останали случаи на неточност, обоснована с доводи за неопределено пояснение и използване на материалния закон, за нарушение на процесуални правила при разрешаване на правния спор, необсъждане на доводи и доказателства и противоречие с тях на крайните заключения, недоволството на касатора не може да бъде регистрирано и споделено като причина за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 Граждански процесуален кодекс.
В по този начин обрисуваните рамки актуалният състав на Върховен касационен съд не преценя обжалваното решение като явно погрешно по смисъла на въведената с изменението на Граждански процесуален кодекс /ДВ бр.86/17г./ причина за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 Граждански процесуален кодекс.
Аргументите на касатора в тази тенденция не биха могли да се възприемат като осъществяващи някоя от изброените нагоре хипотези. Не се сочи кой фундаментален принцип на правото е нарушен с постановеното от апелативния съд решение и по какъв метод е осъществено това нарушаване, а такова и обективно не се установи от състава. С оглед изложеното съставът намира за изчезнало посоченото от касатора съображение за допускане на касационнен надзор на обжалваното въззивно решение, заради което подобен следва да бъде отхвърлен.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ