Над Запада витае призракът на руската агресия
Въпросът за мащаба на произлизащата от Русия военна опасност ни вълнува повече от 300 година През последните десетилетия след рухването на комунистическия режим, а също и след включването на Полша в НАТО и Европейски Съюз, обстановката естествено се промени, единствено че нашият източен комшия се старае с всички сили ние да не забравяме риска от нахлуване и да го считаме за изцяло действителен. И той в действителност е действителен.
Успоредно с това следва да се означи, че без значение от огромното количество публицистични работи и аналитична литература, намирането на вярна оценка на задачите на Русия в нейната външна политика не е по този начин елементарно. При това въпросът от какво се управляват и по какъв начин работят руснаците към този момент доста години си остава предмет на (често безплодни) полемики на политици и специалисти в най-важните столици по света.
Съвършено явно е, че с цел да бъде разбрана тактиката на Русия в областта на сигурността, е належащо осъзнаването по какъв начин тя подрежда своите цели и от какви критерии се управлява в своята политика.
Най-важната цел и задача на кремълската олигархия е в това да се резервира властта и да не се разрешава да се развиват заплашващи я процеси, и по едно и също време с това да се отслабят политическите и идеологическите съперници .
За да бъдат изяснени по-нататъшните разсъждения, би трябвало да бъде напомнена една банална истина: Русия е автократична страна, която не признава полезности като народна власт и независимост на словото . Нейните ръководители не се готвят да предават властта си вследствие на избори и заради това попречват основаването на ефикасна съпротива и се стараят да пресекат вероятните опити за оказването на помощ [за опозицията] от чужбина. За отбрана на такава система беше основана особена идеология , в границите на която Русия е световна точка за съпоставяне, а демократичната народна власт е източник на уязвимост и крах.
През последните години Москва имаше мотив за безпокойствие: цветните революции в Грузия и Украйна, така наречен Арабска пролет, най-накрая протестът на Майдана, който към този момент непосредствено влияе върху съзнанието на съветското общество, а по едно и също време с това по друг метод обаче на Кремъл. Желанието за скъсване на веригата от събития, вследствие на които във значими от гледната точка на руснаците страни биват отстранявани от власт диктатори (в резултат на напъните от низините, или както счита Русия, вследствие на външно въздействие), което стана непосредствена причина за нападението против Украйна и началото на интервенцията в Сирия. Москва сполучливо идентифицираше и отстраняваше закани, а по-късно с помощта на решителни и ефикасни дейности постигаше поставените цели. Башар Асад, без подозрение, ще стане най-силния сътрудник в договарянията за бъдещето на Сирия . За това към този момент не спорят даже нито американците, нито техните европейски съдружници.
На собствен ред в Украйна войната продължава. Това държавно управление се намира под непрекъснатия боен и политически напън на Москва, и в околните години възможностите за действителен диалог за участие в Европейски Съюз и НАТО то няма да има . На украинските управляващи им се постанова непрекъснато да се опълчват на дейностите на Русия, стараеща се да сложи под въпрос тяхната легитимност и да нанесе удар по техните витални ползи.
Следващият общ детайл във войните в Сирия и Украйна – и това е главен противник и насочна точка за съветската външна политика – са Съединените щати. В съветската картина за международен ред Съединени американски щати са основният фактор, формиращ международната политика – както в случаите, когато те възнамеряват и осъществят съответни решения, по този начин и в обстановки, когато те (умишлено или не) се въздържат да го вършат.
Удивителното е, че до скоро Вашингтон отделяше прекомерно малко време на Русия (ситуацията в някаква степен се промени по отношение на намесата на Москва в американските президентски избори), само че руснаците свързваха на процедура всяко събитие по света с дейностите на Съединени американски щати . Целият съветски агитационен уред през украинската рецесия се занимаваше с налагането на концепцията, че американците са въодушевили държавния прелом и се съдействали за отстраняването от власт на Виктор Янукович, въпреки Съединените щати при Барак Обама (за разлика от Полша и от ЕС) де факто да не организираха във връзка с Украйна никаква политика.
Именно Съединени американски щати, а не украинските съдружници в Европа, остават цел на съветската агитация и политика . Своята игра във връзка с Европейски Съюз руснаците постоянно са водили по-тънко и изобретателно. Москва е ценила „ прагматичния “ метод на Берлин, Париж или Рим, които регистрират нейните ползи . Звучащите от тяхна страна рецензия на минусите на съветската „ суверенна “ народна власт беше просто показност. Те се лимитираха до известия в медиите след публични срещи и на практика в никакъв случай не прекосяваха в смяна на метода към взаимните настоятелен планове (така беше, да вземем за пример, със строителството на газопровода „ Северен поток “).
Руснаците поредно се придържаха към един принцип: значимите въпроси да се разискват непосредствено с водачите на европейските страни, без да се влиза в договаряния с органите на Европейски Съюз и неговите представители . Разразилата се политическа рецесия след анексирането на Крим и нападението против Украйна усложни връзките с германия и Франция, съществени архитекти и „ юристи “ на Минските съглашения, единствено че методите на съветската дипломация останаха непроменени, което може да бъде видяно да вземем за пример в неотдавнашните изявления на политици от страните от Вишеградската четворка или, да допуснем, България.
Тук стигаме до следващата цел на съветската политика – дезинтеграцията на НАТО и Европейския съюз . Дори тогава, когато обособени страни, влизащи в тези две мощно отличаващи се една от друга организации, водеха лична политика във връзка с Русия, Брюксел (в две плоскости – европейска и натовска) се отнасяше към дейностите на Москва със здравословен критицизъм, произлизащ от ориентацията на личните му полезности.
Европейският съюз, считан от Москва за слаб, не представляващ заплаха и даже неподобаващ за особеното внимание на обединените в него, стана за доста страни от Източна Европа знак на обществена непоклатимост, правда и богатство . Той съставлява цялостна диаметралност на „ съветския свят “, който се опира на логичност, почерпена от опита на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и позволяваща сътрудниците и съперниците да бъдат подкупвани или заплашвани. Ако да излезеш победител от съперничеството с тях е невероятно, значи следва да ги вкараш в кавги посред им и да разединиш тази общественост.
Ръководейки се от този принцип, Русия поддържа националистически, сепаратистки, популистки и властнически трендове и в Европа , доколкото те водят до разрушаването на НАТО и Европейски Съюз, чието битие се базира на солидарното съдействие сред демократичните страни. В подобен формат това съдействие съставлява опасност за ползите на Москва .
Следващата задача, която слага пред себе си съветската политика – това е опазване на контрола върху постсъветското пространство, наричано в предишното „ близката чужбина “ . Правото на преобладаваща позиция във всички страни от някогашния Съветски съюз, като се изключи Прибалтийските страни, стана един от крайъгълните камъни на съветската тактика. Макар Русия към този момент да се е примирила с това, че тя не може да играе ролята на хегемон по остарелия метод, на нея й се коства безусловно належащо и естествено да се бори против разпространението на тази територия на въздействието на други настоящи лица (на първо място на Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че също по този начин на Турция или Китай).
На процедура това се трансформира в битка с демократизацията на тези страни, противодействието на тяхното евентуално доближаване с Евросъюза и НАТО, а също по този начин в опити за основаване на различни структури, такива като Организацията на самостоятелните страни, Съюза Русия Беларус или Организацията на Договора за групова сигурност и Шанхайската организация за съдействие. В този подтекст нападението на Русия против Грузия или Украйна наподобява от московска позиция отбранителна интервенция, защото стратегическата цел се състои в това да се блокира пътя на тези страни към НАТО и Европейски Съюз.
Същественият фактор, който е разрешавал да бъде предсказан мащаба на съветската военна интензивност, постоянно е била оценката на евентуалната ответна реакция на съперника . Военните интервенции в Грузия, Украйна и Сирия станаха действителност, доколкото руснаците бяха уверени, че ще съумеят да реализират всичките си военни цели, без да се притесняват от отговор на Запада (НАТО, САЩ).
Големи военни опасности не породиха по време на тези войни. Най-опасна стана обстановката по време на спора в Украйна. Руснаците знаеха за пагубното положение на украинската войска, единствено че за тях пристигна изведнъж това, че доброволните отряди демонстрираха такава неустрашимост, а проруските настроения отвън Донбас не се оказаха толкоз мощни, както се предполагаше. Решенията на Кремъл постоянно са се базирали на хладно изчисление и се осъществят в живота по-рано от създадения проект, в който евентуалните закани (както след това се оказва), били определяни извънредно правилно. Това не са били спонтанни рисковани интервенции, а образец за на практика образцово потребление на военни средства за реализиране на политически цели.
Как казаното дотук оказва помощ за оценката на днешните военни закани за Полша и страните от източния фланг на НАТО? Руският, а в предишното руският политически спор, естествено, постоянно се е градил върху концепцията, че на Москва се постанова да пази своя суверенитет от похищенията на Запада, НАТО и Съединени американски щати, само че в този момент най-сетне той стана съответен на действителността . С едно спогодба: Западът съставлява за съветската страна не военна, а цивилизационна опасност . Само че този колорит липсва в логиката на кремълските стратези, тъй като се получава, че за отразяване на офанзивата е належащо да се ускорява военния капацитет и да се изолира съветското общество от въздействието на демократичния свят даже с цената на личното икономическо развиване. Москва през днешния ден, колкото и да е изумително, се приближи повече до Северна Корея, в сравнение с към европейските страни . На Стария континент всички схващат, че съветската външна политика носи унищожителен темперамент.
Съдейки по всичко, на Русия й омръзна да се преструва, че може да стане демократична и плуралистична страна. Ръководителите в Кремъл, стремящи се към запазването на властта, плашат света със своите оръжия, разбирайки, че нямат други принадлежности . Освен това, взимайки стратегически решения, те могат да си разрешат да не обръщат изключително внимание на публичното мнение.
Макар на съветските военни и политиците, занимаващи се с създаването на проекти, да не им дава покой въпросът би ли означавало нападението против някой от членовете на НАТО борба с целия Алианс, Русия сега не е заинтригувана в този момент от това да нападне Прибалтика, а още повече Полша . Кремъл допуска, че НАТО си е направил изводите от украинската рецесия и е съумял ясно да покаже, че е подготвен действително да пази своите членове. Русия, също по този начин (което от време на време заобикаля от вниманието на анализаторите) помни за сериозния боен капацитет, с който през днешния ден разполага Украйна.
При това Русия се стреми да си сътвори репутацията на мощна в учредителен и боен проект страна, способна да пази своите ползи в района и по света . Като образец за това служи пропагандното обучение „ Запад “, което разреши на няколко наши съдружници да видят действителния мащаб на съветската опасност. Сега Москва желае да узакони присъединението на Крим и да се добере до анулация на икономическите наказания, а в метода към международните рецесии да сложи преди всичко въпроса какво въздействие оказват те на цените на петрола и газа.
Сегашният фронт на опълчване се намира там, където Русия се занимава с разрушаването на сплотеността на евроатлантическата общественост. В тази сфера руснаците не се гнусят да прибягват до всевъзможни средства. От тяхна позиция вътрешните европейски проблеми и напрежението, зародило в връзките сред Европа и Съединени американски щати, са прелестен късмет, а „ Алтернатива за Германия “, СИРИЗА, „ Националният фронт “, партията „ За по-добра Унгария “, последователите на Brexit или каталунските сепаратисти – това са „ последните идиоти “ във версия 2.0 . Благодарение на съдружниците в Европа и на разрешението от Съединени американски щати за това, властта в Русия да остане „ суверенна “, т.е. недемократична, руснаците могат да реализират по-големи триумфи не с навлизане в Прибалтика или Полша, а с работа по повреждане на съществуващия ред.
Така че към този момент можем умерено да се радваме на класирането на нашия народен тим в първата кошница за финалните жребии на международния шампионат по футбол, който ще се организира в Русия. Само че в дълготрайна вероятност би трябвало деликатно да следим за развиването на политическата и военната обстановка в нашия район. Нашият противник е прочут с това, че ловко употребява появяващите се за него благоприятни условия. Той играе хокей, шахмат и се занимава с бойни изкуства, а ние избираме волейбола, ски скоковете от трамплин, а в последно време, за жалост, играта на догонване.
Успоредно с това следва да се означи, че без значение от огромното количество публицистични работи и аналитична литература, намирането на вярна оценка на задачите на Русия в нейната външна политика не е по този начин елементарно. При това въпросът от какво се управляват и по какъв начин работят руснаците към този момент доста години си остава предмет на (често безплодни) полемики на политици и специалисти в най-важните столици по света.
Съвършено явно е, че с цел да бъде разбрана тактиката на Русия в областта на сигурността, е належащо осъзнаването по какъв начин тя подрежда своите цели и от какви критерии се управлява в своята политика.
Най-важната цел и задача на кремълската олигархия е в това да се резервира властта и да не се разрешава да се развиват заплашващи я процеси, и по едно и също време с това да се отслабят политическите и идеологическите съперници .
За да бъдат изяснени по-нататъшните разсъждения, би трябвало да бъде напомнена една банална истина: Русия е автократична страна, която не признава полезности като народна власт и независимост на словото . Нейните ръководители не се готвят да предават властта си вследствие на избори и заради това попречват основаването на ефикасна съпротива и се стараят да пресекат вероятните опити за оказването на помощ [за опозицията] от чужбина. За отбрана на такава система беше основана особена идеология , в границите на която Русия е световна точка за съпоставяне, а демократичната народна власт е източник на уязвимост и крах.
През последните години Москва имаше мотив за безпокойствие: цветните революции в Грузия и Украйна, така наречен Арабска пролет, най-накрая протестът на Майдана, който към този момент непосредствено влияе върху съзнанието на съветското общество, а по едно и също време с това по друг метод обаче на Кремъл. Желанието за скъсване на веригата от събития, вследствие на които във значими от гледната точка на руснаците страни биват отстранявани от власт диктатори (в резултат на напъните от низините, или както счита Русия, вследствие на външно въздействие), което стана непосредствена причина за нападението против Украйна и началото на интервенцията в Сирия. Москва сполучливо идентифицираше и отстраняваше закани, а по-късно с помощта на решителни и ефикасни дейности постигаше поставените цели. Башар Асад, без подозрение, ще стане най-силния сътрудник в договарянията за бъдещето на Сирия . За това към този момент не спорят даже нито американците, нито техните европейски съдружници.
На собствен ред в Украйна войната продължава. Това държавно управление се намира под непрекъснатия боен и политически напън на Москва, и в околните години възможностите за действителен диалог за участие в Европейски Съюз и НАТО то няма да има . На украинските управляващи им се постанова непрекъснато да се опълчват на дейностите на Русия, стараеща се да сложи под въпрос тяхната легитимност и да нанесе удар по техните витални ползи.
Следващият общ детайл във войните в Сирия и Украйна – и това е главен противник и насочна точка за съветската външна политика – са Съединените щати. В съветската картина за международен ред Съединени американски щати са основният фактор, формиращ международната политика – както в случаите, когато те възнамеряват и осъществят съответни решения, по този начин и в обстановки, когато те (умишлено или не) се въздържат да го вършат.
Удивителното е, че до скоро Вашингтон отделяше прекомерно малко време на Русия (ситуацията в някаква степен се промени по отношение на намесата на Москва в американските президентски избори), само че руснаците свързваха на процедура всяко събитие по света с дейностите на Съединени американски щати . Целият съветски агитационен уред през украинската рецесия се занимаваше с налагането на концепцията, че американците са въодушевили държавния прелом и се съдействали за отстраняването от власт на Виктор Янукович, въпреки Съединените щати при Барак Обама (за разлика от Полша и от ЕС) де факто да не организираха във връзка с Украйна никаква политика.
Именно Съединени американски щати, а не украинските съдружници в Европа, остават цел на съветската агитация и политика . Своята игра във връзка с Европейски Съюз руснаците постоянно са водили по-тънко и изобретателно. Москва е ценила „ прагматичния “ метод на Берлин, Париж или Рим, които регистрират нейните ползи . Звучащите от тяхна страна рецензия на минусите на съветската „ суверенна “ народна власт беше просто показност. Те се лимитираха до известия в медиите след публични срещи и на практика в никакъв случай не прекосяваха в смяна на метода към взаимните настоятелен планове (така беше, да вземем за пример, със строителството на газопровода „ Северен поток “).
Руснаците поредно се придържаха към един принцип: значимите въпроси да се разискват непосредствено с водачите на европейските страни, без да се влиза в договаряния с органите на Европейски Съюз и неговите представители . Разразилата се политическа рецесия след анексирането на Крим и нападението против Украйна усложни връзките с германия и Франция, съществени архитекти и „ юристи “ на Минските съглашения, единствено че методите на съветската дипломация останаха непроменени, което може да бъде видяно да вземем за пример в неотдавнашните изявления на политици от страните от Вишеградската четворка или, да допуснем, България.
Тук стигаме до следващата цел на съветската политика – дезинтеграцията на НАТО и Европейския съюз . Дори тогава, когато обособени страни, влизащи в тези две мощно отличаващи се една от друга организации, водеха лична политика във връзка с Русия, Брюксел (в две плоскости – европейска и натовска) се отнасяше към дейностите на Москва със здравословен критицизъм, произлизащ от ориентацията на личните му полезности.
Европейският съюз, считан от Москва за слаб, не представляващ заплаха и даже неподобаващ за особеното внимание на обединените в него, стана за доста страни от Източна Европа знак на обществена непоклатимост, правда и богатство . Той съставлява цялостна диаметралност на „ съветския свят “, който се опира на логичност, почерпена от опита на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и позволяваща сътрудниците и съперниците да бъдат подкупвани или заплашвани. Ако да излезеш победител от съперничеството с тях е невероятно, значи следва да ги вкараш в кавги посред им и да разединиш тази общественост.
Ръководейки се от този принцип, Русия поддържа националистически, сепаратистки, популистки и властнически трендове и в Европа , доколкото те водят до разрушаването на НАТО и Европейски Съюз, чието битие се базира на солидарното съдействие сред демократичните страни. В подобен формат това съдействие съставлява опасност за ползите на Москва .
Следващата задача, която слага пред себе си съветската политика – това е опазване на контрола върху постсъветското пространство, наричано в предишното „ близката чужбина “ . Правото на преобладаваща позиция във всички страни от някогашния Съветски съюз, като се изключи Прибалтийските страни, стана един от крайъгълните камъни на съветската тактика. Макар Русия към този момент да се е примирила с това, че тя не може да играе ролята на хегемон по остарелия метод, на нея й се коства безусловно належащо и естествено да се бори против разпространението на тази територия на въздействието на други настоящи лица (на първо място на Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че също по този начин на Турция или Китай).
На процедура това се трансформира в битка с демократизацията на тези страни, противодействието на тяхното евентуално доближаване с Евросъюза и НАТО, а също по този начин в опити за основаване на различни структури, такива като Организацията на самостоятелните страни, Съюза Русия Беларус или Организацията на Договора за групова сигурност и Шанхайската организация за съдействие. В този подтекст нападението на Русия против Грузия или Украйна наподобява от московска позиция отбранителна интервенция, защото стратегическата цел се състои в това да се блокира пътя на тези страни към НАТО и Европейски Съюз.
Същественият фактор, който е разрешавал да бъде предсказан мащаба на съветската военна интензивност, постоянно е била оценката на евентуалната ответна реакция на съперника . Военните интервенции в Грузия, Украйна и Сирия станаха действителност, доколкото руснаците бяха уверени, че ще съумеят да реализират всичките си военни цели, без да се притесняват от отговор на Запада (НАТО, САЩ).
Големи военни опасности не породиха по време на тези войни. Най-опасна стана обстановката по време на спора в Украйна. Руснаците знаеха за пагубното положение на украинската войска, единствено че за тях пристигна изведнъж това, че доброволните отряди демонстрираха такава неустрашимост, а проруските настроения отвън Донбас не се оказаха толкоз мощни, както се предполагаше. Решенията на Кремъл постоянно са се базирали на хладно изчисление и се осъществят в живота по-рано от създадения проект, в който евентуалните закани (както след това се оказва), били определяни извънредно правилно. Това не са били спонтанни рисковани интервенции, а образец за на практика образцово потребление на военни средства за реализиране на политически цели.
Как казаното дотук оказва помощ за оценката на днешните военни закани за Полша и страните от източния фланг на НАТО? Руският, а в предишното руският политически спор, естествено, постоянно се е градил върху концепцията, че на Москва се постанова да пази своя суверенитет от похищенията на Запада, НАТО и Съединени американски щати, само че в този момент най-сетне той стана съответен на действителността . С едно спогодба: Западът съставлява за съветската страна не военна, а цивилизационна опасност . Само че този колорит липсва в логиката на кремълските стратези, тъй като се получава, че за отразяване на офанзивата е належащо да се ускорява военния капацитет и да се изолира съветското общество от въздействието на демократичния свят даже с цената на личното икономическо развиване. Москва през днешния ден, колкото и да е изумително, се приближи повече до Северна Корея, в сравнение с към европейските страни . На Стария континент всички схващат, че съветската външна политика носи унищожителен темперамент.
Съдейки по всичко, на Русия й омръзна да се преструва, че може да стане демократична и плуралистична страна. Ръководителите в Кремъл, стремящи се към запазването на властта, плашат света със своите оръжия, разбирайки, че нямат други принадлежности . Освен това, взимайки стратегически решения, те могат да си разрешат да не обръщат изключително внимание на публичното мнение.
Макар на съветските военни и политиците, занимаващи се с създаването на проекти, да не им дава покой въпросът би ли означавало нападението против някой от членовете на НАТО борба с целия Алианс, Русия сега не е заинтригувана в този момент от това да нападне Прибалтика, а още повече Полша . Кремъл допуска, че НАТО си е направил изводите от украинската рецесия и е съумял ясно да покаже, че е подготвен действително да пази своите членове. Русия, също по този начин (което от време на време заобикаля от вниманието на анализаторите) помни за сериозния боен капацитет, с който през днешния ден разполага Украйна.
При това Русия се стреми да си сътвори репутацията на мощна в учредителен и боен проект страна, способна да пази своите ползи в района и по света . Като образец за това служи пропагандното обучение „ Запад “, което разреши на няколко наши съдружници да видят действителния мащаб на съветската опасност. Сега Москва желае да узакони присъединението на Крим и да се добере до анулация на икономическите наказания, а в метода към международните рецесии да сложи преди всичко въпроса какво въздействие оказват те на цените на петрола и газа.
Сегашният фронт на опълчване се намира там, където Русия се занимава с разрушаването на сплотеността на евроатлантическата общественост. В тази сфера руснаците не се гнусят да прибягват до всевъзможни средства. От тяхна позиция вътрешните европейски проблеми и напрежението, зародило в връзките сред Европа и Съединени американски щати, са прелестен късмет, а „ Алтернатива за Германия “, СИРИЗА, „ Националният фронт “, партията „ За по-добра Унгария “, последователите на Brexit или каталунските сепаратисти – това са „ последните идиоти “ във версия 2.0 . Благодарение на съдружниците в Европа и на разрешението от Съединени американски щати за това, властта в Русия да остане „ суверенна “, т.е. недемократична, руснаците могат да реализират по-големи триумфи не с навлизане в Прибалтика или Полша, а с работа по повреждане на съществуващия ред.
Така че към този момент можем умерено да се радваме на класирането на нашия народен тим в първата кошница за финалните жребии на международния шампионат по футбол, който ще се организира в Русия. Само че в дълготрайна вероятност би трябвало деликатно да следим за развиването на политическата и военната обстановка в нашия район. Нашият противник е прочут с това, че ловко употребява появяващите се за него благоприятни условия. Той играе хокей, шахмат и се занимава с бойни изкуства, а ние избираме волейбола, ски скоковете от трамплин, а в последно време, за жалост, играта на догонване.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ