Ексклузивно в БЛИЦ! Кеворк Кеворкян: Иван или Пенка: Изборът на евролисунгерите
Въпросът е, по кое време ще се сетят за Иван, стопанинът на Пенка.
Кога хуманизмът им ще стигне и до него, по кое време ще стане обект на милозливостта им, по кое време ще го провидят най-малко толкоз необходим, колкото Пенка…
Очаквам Брюкселските лицемери скоро да заохкат и за изискванията, в които живее Пенка, да се запретнат да й обезпечат европейски стандарт – нищо, че горкият Иван може би не знае, какво тъкмо значи думата „ стандарт “, че живее по-скоро в 19-и век, в сравнение с в наши дни, въпреки че е доста човечен другояче.
Най-много се тревожа от хуманисти-аборигени - виж на първо време себе си, виж се до какво са те докарали – а сетне се кипри пред телевизионните Пенки, сетне им нареждай, въпреки че те въобще не те чуват, даже не те виждат, не им е до теб, и те са специфични хуманисти.
Почти цялата медийна машина се самовпрегна около Пенка – само че малко на брой запалянковци схванаха, че, в действителност, се опозорихме, позволихме да ни подменят, да скрият проблемите на народеца с грижата си за Пенка. Продънени сме отвред – обаче се загрижиха неистово за едно добиче.
Направо ни споделиха, че не костваме, колкото него, това е.
Къде бяха до момента алтруистите от европейските медии - да кажат най-малко две думи за фурия на елементарните български клетници?
Но пък и за какво да го вършат, когато самите наши Властници не изпускат нито дума по този въпрос.
Общността пропада, на милиони хора никой не им обръща внимание, само че погледът на Властниците постоянно е зареян някъде другаде - за друго са подготвени, знаете какво, и създават повече звук, даже и от оня по курортите ни.
Станахме за смях с тази Пенка, само че те и това не схващат, не схващат, че тя не им прави никаква работа като заслон, като следващият номер от безконечните им номера за омъгляване на вниманието.
Няма по какъв начин да забаламосаш хората с Пенка, когато от седмици майките на деца с увреждания са на улицата или в палаткови лагери.
За тях обаче нито един евролисунгер няма да обели и дума, хуманността им стига до под опашката на Пенка.
Тук пък ни подмятат нашите Царе на подмяната.
Примерно: пандизчии бягат и по-късно се избиват между тях, само че стартират да чоплят основно към Министерство на вътрешните работи – ами Цачева, която дава отговор за пандизите, нея за какво я забравихте, за нея се грижите съвсем толкоз, що се касае за Пенка.
Нещо промени ли се в пандизите – не, несъмнено, няма и да се промени.
Царе са на Подмяната, това е главният инструмент въобще на Прехода – и цяло знамение е, по какъв начин никакви хора, напряко нулеви, съумяха да го трансфорат в злокобно оръжие.
От 30 години сръчно-подло подменят всичко – най-после напряко подмениха българина с една крава…
Новите ни благодетели са наясно с това – по тази причина и те самите от много време се отнасят с българите като с животни.
Сами си го споделят, и даже не се тормозят от това.
Тия дни Дойче веле цитира репортаж на Bayerischer Rundfunk и по този начин посвети няколко реда на нашите клетници – евентуално много по-малко от тези за Пенка.
Ето ги: „ Живеят като кучета, като улични песове…Спят под мостовете или в парковете, въпреки че някои от тях са в Мюнхен от над 10 години… Работят като надничари за жълти стотинки… В доста от случаите става дума за хора, чието само владеене са облеклата на гърба им… Хора, които работят по през целия ден, по градежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата… “
Специално внимание обърнете на думите на един от страдалците, който споделя: „ Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм жител на Европейския съюз, работя и заплащам налози в Германия. Нормално ли е да дремя навън под дъжда? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел ми отговори на този въпрос… “
Ех, наивнико клети – още ли не си схванал, че Меркел ще отговори по-скоро на Пенка, в сравнение с теб.
А пък и Пенка несъмнено е по-досетлива от теб.
За нас, читателите, внушението освен на въпросния репортаж е ясно: „ Вземете си Животните, грижете се обаче за Пенка “.
Не е неприятно да го имаме поради, до момента в който развяваме байрака на Европейски Съюз.
Тия хора или нищо не знаят за нас и въобще не проумяват Българското Подобие на Живот – или се подиграват с нас.
Видиотени в някакви измислени правила – за комфорта на кокошките примерно, те без никакво терзание подценяват елементарното човешко съчувствие.
Пенка е тяхното знаме, няма какво да умуваме ненужно.
И в случай че тутманиците от нашите малките екрани бяха най-малко малко жалостиви, нямаше да се лигавят с Пенка – до момента в който има и един български скитник в лъскавия Мюнхен.
Но и Господ да ви държи очите отворени, вие отново ще вярвате на шарлатаните от Брюксел и на тукашната им прислуга.
Ще приемате за нещо обикновено да внасяме камерунци и пакистанци за работна ръка, а нашите хора да спят под мостовете на немските градове.
Този Позорен Бартер е една от най-скотските последствия от протичащото се в годините на Прехода.
Спиш под дъжда, и пращаш пари на околните си в България – тази драма не може да се изрази даже с погледа на давещото се куче на Гоя.
Състраданието на множеството медии и основно на малките екрани е дежурно-фалшиво, като че ли се опасяват да не разсърдят Властниците, да не нарушат превземките им с Европейското Настояще; разрешено им е да ги нервират най-вече с хлопащите плочки пред НДК – най-вече до там, нататък е неразрешено.
Ремонтът на бул. „ Дондуков “, хлопащите плочки, в този момент пък Пенка – стига ви толкоз.
А краварят Иван е единствено една брошка към нейната авантюра, нелепа като всичко останало.
И по тази причина нищо няма да научим за него, той не им е забавен, какво като живее/съществува някак си, ние гоним Михаля с Пенка.
А Иван напряко плаче за един персонален „ Биг Брадър “ – по-скоро за рубриката „ Малкият Брат “, която правех във „ Всяка неделя “ през 2002 година. Изобщо нямах визия от другия „ Брадър “ – само че в малкия екран е по този начин, тя е една обща книга, която всички дружно пишем.
Сложете Иван в една стая и го наблюдавайте онлайн - ще сумти и пръхти, само че най-после все ще изхвърли истината за мътното нещо, което минава за живот.
Хубаво е самичък да си каже, хубаво е най-накрая и самичък да стартира да се състрадава, да изпита жал и към себе си.
Ще бъде грубо тестване и за него, и за всички нас: Иван нищи проклетото Евронастояще – и до момента в който го нищи, може и да проумее най-накрая, че даже Пенка не е по-важна от него, ще проумее, че е изгубил всякаква визия за обикновено човешко битие, за естествена човешка орис.
Че най-сетне би трябвало да загърби проклетата ни българска горделивост, която ни пречи да се забележим такива, в каквито ни трансфораха.
Трябва самичък да стигне до тази истина – без да бъде подтикван от някой ефирен тиквеник, на който времето все не му стига.
Все не им стига времето за значимото, тъй като са оковани като каторжници от разнообразни съображения.
А до момента в който Иван съблича душата си в „ Малкият Брат “ и камерунци могат да гледат Пенка.
Той пък може да ни каже и още нещо - какво мисли, и мисли ли въобще за децата с увреждания, които безгласно стачкуват. Всъщност - дали ще може?
Една страна, която е разчекната сред децата с увреждания и Пенка, не може да е естествена.
Да ни се маха от главата тази страна, както би споделил Падишахът.
Никога не съм си даже представял, че толкоз изкусно и толкоз подло страната ни може да създава такива количества коравосърдечие.
И, най-после, това остави у хората напълно малко съчувствие – същинско, имам поради.
За опазването на гората в Пирин планина стачкуват стотици хора – само че на тях и през разум не им минава, че биха могли да се причислят към митинга на Майките.
Сякаш се опасяват, че няма да им остане съчувствие за дърветата.
Жалката истина е, че днешното Българско Единение се показва най-вече в груповото стартиране на есемеси за следващите телевизионни шашми.
Как тогава да не ви кажат да се разкарате от главите им…
Чувам, че се разсъхва концепцията да се направи някаква апаратура / “Бронзовата къща “/ на мястото на някогашния Мавзолей – отлично скимване, което може да се пръкне единствено в дървените глави на подправените ни антикомунисти – те пък и до края ще си останат безучастни към личната си незначителност.
Иначе щяха да се сетят, че каквото и да сложат на мястото на Мавзолея, единствено ще подсетят хората, какви рушители са.
Все отново, има едно задоволително решение, с цел да се избегне конфуза: сложете на мястото на Мавзолея Пенка, жива естествено, а не балсамирана, и формирайте една гвардейска рота от бежанци да я пазят.
А сетне, когато свалим знамето на Председателството, можете да организирате и един церемониален тур на Пенка из страната.
Пенка в натура ще бъде символ/верую на днешното ни съчувствие.
***
Текст към фотографията /Дойче веле/:
Христо Ванков идва в Мюнхен през 2004-а. Спи под мостове и работи по градежи. Не постоянно получава заплатата си. През август 2017 година става прочут като бездомника, осъдил общината за място в подслон. Умира през октомври същата година. От диабет.
***
*Коментарът е оповестен в персоналния фейсбук профил на Кеворк Кеворкян
Кога хуманизмът им ще стигне и до него, по кое време ще стане обект на милозливостта им, по кое време ще го провидят най-малко толкоз необходим, колкото Пенка…
Очаквам Брюкселските лицемери скоро да заохкат и за изискванията, в които живее Пенка, да се запретнат да й обезпечат европейски стандарт – нищо, че горкият Иван може би не знае, какво тъкмо значи думата „ стандарт “, че живее по-скоро в 19-и век, в сравнение с в наши дни, въпреки че е доста човечен другояче.
Най-много се тревожа от хуманисти-аборигени - виж на първо време себе си, виж се до какво са те докарали – а сетне се кипри пред телевизионните Пенки, сетне им нареждай, въпреки че те въобще не те чуват, даже не те виждат, не им е до теб, и те са специфични хуманисти.
Почти цялата медийна машина се самовпрегна около Пенка – само че малко на брой запалянковци схванаха, че, в действителност, се опозорихме, позволихме да ни подменят, да скрият проблемите на народеца с грижата си за Пенка. Продънени сме отвред – обаче се загрижиха неистово за едно добиче.
Направо ни споделиха, че не костваме, колкото него, това е.
Къде бяха до момента алтруистите от европейските медии - да кажат най-малко две думи за фурия на елементарните български клетници?
Но пък и за какво да го вършат, когато самите наши Властници не изпускат нито дума по този въпрос.
Общността пропада, на милиони хора никой не им обръща внимание, само че погледът на Властниците постоянно е зареян някъде другаде - за друго са подготвени, знаете какво, и създават повече звук, даже и от оня по курортите ни.
Станахме за смях с тази Пенка, само че те и това не схващат, не схващат, че тя не им прави никаква работа като заслон, като следващият номер от безконечните им номера за омъгляване на вниманието.
Няма по какъв начин да забаламосаш хората с Пенка, когато от седмици майките на деца с увреждания са на улицата или в палаткови лагери.
За тях обаче нито един евролисунгер няма да обели и дума, хуманността им стига до под опашката на Пенка.
Тук пък ни подмятат нашите Царе на подмяната.
Примерно: пандизчии бягат и по-късно се избиват между тях, само че стартират да чоплят основно към Министерство на вътрешните работи – ами Цачева, която дава отговор за пандизите, нея за какво я забравихте, за нея се грижите съвсем толкоз, що се касае за Пенка.
Нещо промени ли се в пандизите – не, несъмнено, няма и да се промени.
Царе са на Подмяната, това е главният инструмент въобще на Прехода – и цяло знамение е, по какъв начин никакви хора, напряко нулеви, съумяха да го трансфорат в злокобно оръжие.
От 30 години сръчно-подло подменят всичко – най-после напряко подмениха българина с една крава…
Новите ни благодетели са наясно с това – по тази причина и те самите от много време се отнасят с българите като с животни.
Сами си го споделят, и даже не се тормозят от това.
Тия дни Дойче веле цитира репортаж на Bayerischer Rundfunk и по този начин посвети няколко реда на нашите клетници – евентуално много по-малко от тези за Пенка.
Ето ги: „ Живеят като кучета, като улични песове…Спят под мостовете или в парковете, въпреки че някои от тях са в Мюнхен от над 10 години… Работят като надничари за жълти стотинки… В доста от случаите става дума за хора, чието само владеене са облеклата на гърба им… Хора, които работят по през целия ден, по градежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата… “
Специално внимание обърнете на думите на един от страдалците, който споделя: „ Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм жител на Европейския съюз, работя и заплащам налози в Германия. Нормално ли е да дремя навън под дъжда? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел ми отговори на този въпрос… “
Ех, наивнико клети – още ли не си схванал, че Меркел ще отговори по-скоро на Пенка, в сравнение с теб.
А пък и Пенка несъмнено е по-досетлива от теб.
За нас, читателите, внушението освен на въпросния репортаж е ясно: „ Вземете си Животните, грижете се обаче за Пенка “.
Не е неприятно да го имаме поради, до момента в който развяваме байрака на Европейски Съюз.
Тия хора или нищо не знаят за нас и въобще не проумяват Българското Подобие на Живот – или се подиграват с нас.
Видиотени в някакви измислени правила – за комфорта на кокошките примерно, те без никакво терзание подценяват елементарното човешко съчувствие.
Пенка е тяхното знаме, няма какво да умуваме ненужно.
И в случай че тутманиците от нашите малките екрани бяха най-малко малко жалостиви, нямаше да се лигавят с Пенка – до момента в който има и един български скитник в лъскавия Мюнхен.
Но и Господ да ви държи очите отворени, вие отново ще вярвате на шарлатаните от Брюксел и на тукашната им прислуга.
Ще приемате за нещо обикновено да внасяме камерунци и пакистанци за работна ръка, а нашите хора да спят под мостовете на немските градове.
Този Позорен Бартер е една от най-скотските последствия от протичащото се в годините на Прехода.
Спиш под дъжда, и пращаш пари на околните си в България – тази драма не може да се изрази даже с погледа на давещото се куче на Гоя.
Състраданието на множеството медии и основно на малките екрани е дежурно-фалшиво, като че ли се опасяват да не разсърдят Властниците, да не нарушат превземките им с Европейското Настояще; разрешено им е да ги нервират най-вече с хлопащите плочки пред НДК – най-вече до там, нататък е неразрешено.
Ремонтът на бул. „ Дондуков “, хлопащите плочки, в този момент пък Пенка – стига ви толкоз.
А краварят Иван е единствено една брошка към нейната авантюра, нелепа като всичко останало.
И по тази причина нищо няма да научим за него, той не им е забавен, какво като живее/съществува някак си, ние гоним Михаля с Пенка.
А Иван напряко плаче за един персонален „ Биг Брадър “ – по-скоро за рубриката „ Малкият Брат “, която правех във „ Всяка неделя “ през 2002 година. Изобщо нямах визия от другия „ Брадър “ – само че в малкия екран е по този начин, тя е една обща книга, която всички дружно пишем.
Сложете Иван в една стая и го наблюдавайте онлайн - ще сумти и пръхти, само че най-после все ще изхвърли истината за мътното нещо, което минава за живот.
Хубаво е самичък да си каже, хубаво е най-накрая и самичък да стартира да се състрадава, да изпита жал и към себе си.
Ще бъде грубо тестване и за него, и за всички нас: Иван нищи проклетото Евронастояще – и до момента в който го нищи, може и да проумее най-накрая, че даже Пенка не е по-важна от него, ще проумее, че е изгубил всякаква визия за обикновено човешко битие, за естествена човешка орис.
Че най-сетне би трябвало да загърби проклетата ни българска горделивост, която ни пречи да се забележим такива, в каквито ни трансфораха.
Трябва самичък да стигне до тази истина – без да бъде подтикван от някой ефирен тиквеник, на който времето все не му стига.
Все не им стига времето за значимото, тъй като са оковани като каторжници от разнообразни съображения.
А до момента в който Иван съблича душата си в „ Малкият Брат “ и камерунци могат да гледат Пенка.
Той пък може да ни каже и още нещо - какво мисли, и мисли ли въобще за децата с увреждания, които безгласно стачкуват. Всъщност - дали ще може?
Една страна, която е разчекната сред децата с увреждания и Пенка, не може да е естествена.
Да ни се маха от главата тази страна, както би споделил Падишахът.
Никога не съм си даже представял, че толкоз изкусно и толкоз подло страната ни може да създава такива количества коравосърдечие.
И, най-после, това остави у хората напълно малко съчувствие – същинско, имам поради.
За опазването на гората в Пирин планина стачкуват стотици хора – само че на тях и през разум не им минава, че биха могли да се причислят към митинга на Майките.
Сякаш се опасяват, че няма да им остане съчувствие за дърветата.
Жалката истина е, че днешното Българско Единение се показва най-вече в груповото стартиране на есемеси за следващите телевизионни шашми.
Как тогава да не ви кажат да се разкарате от главите им…
Чувам, че се разсъхва концепцията да се направи някаква апаратура / “Бронзовата къща “/ на мястото на някогашния Мавзолей – отлично скимване, което може да се пръкне единствено в дървените глави на подправените ни антикомунисти – те пък и до края ще си останат безучастни към личната си незначителност.
Иначе щяха да се сетят, че каквото и да сложат на мястото на Мавзолея, единствено ще подсетят хората, какви рушители са.
Все отново, има едно задоволително решение, с цел да се избегне конфуза: сложете на мястото на Мавзолея Пенка, жива естествено, а не балсамирана, и формирайте една гвардейска рота от бежанци да я пазят.
А сетне, когато свалим знамето на Председателството, можете да организирате и един церемониален тур на Пенка из страната.
Пенка в натура ще бъде символ/верую на днешното ни съчувствие.
***
Текст към фотографията /Дойче веле/:
Христо Ванков идва в Мюнхен през 2004-а. Спи под мостове и работи по градежи. Не постоянно получава заплатата си. През август 2017 година става прочут като бездомника, осъдил общината за място в подслон. Умира през октомври същата година. От диабет.
***
*Коментарът е оповестен в персоналния фейсбук профил на Кеворк Кеворкян
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ