Печалбите на големите петролни компании надхвърлят 250 млрд. долара от началото на войната в Украйна
Въпреки напъните на Европа за налагане на преход към декарбонизация нефтът, природният газ и въглищата остават незаменими в енергийната система на континента
Още през 2022 година петролната промишленост стана обект на голям брой офанзиви от високопоставени политици поради рекордните облаги, регистрирани от огромните петролни компании тогава. Това беше годината на съветската инвазия в Украйна, която докара до скок в цените на петрола и природния газ, което от своя страна докара до растеж на петролните облаги за огромните играчи. В този миг и развитият свят получи внезапно увещание, че енергийната сигурност не е даденост. Освен това стана кристално ясно, че петролът и газът към момента са основата за естественото действие на всяка стопанска система.
Президентът Байдън упрекна промишлеността в " военно печалбарство " и заплаши с непредвиден налог облага. Правителството на Обединеното кралство и няколко европейски страни се оправиха със личните си непредвидени данъчни закани и вкараха новия данък. Сега организацията с нестопанска цел Global Witness регистрира още един път облагите, издавайки своя отчет, съгласно който огромните петролни компании са спечелили повече от 250 милиарда $ от началото на войната до момента.
Когато водещите софтуерни компании (Big Tech) направиха големи облаги през първата година от пандемията, те получиха доста щастливи акционери и нулеви реакции от политическия свят. Когато обаче петролните колоси ( Big Oil) направи големи облаги, защото забележителна част от света осъзна, че не може да одобри доставките си на нефт и газ за даденост, то те ненадейно станаха цел за обвинявания в печалбарство от война. Това разяснява профилираното издание OilPrice.com
Петте най-големи петролни компании в света - BP, Shell, TotalEnergies, Exxon и Chevron - разпределиха към 200 милиарда $ сред своите акционери, твърди Global Witness в отчета си. В същия параграф от неправителствената организация, намира за належащо по някаква причина да добави, че до момента в който те са правели облаги, повече от 10 000 цивилни са починали във войната в Украйна.
Опитът да се упрекват петролните колоси за всичко се е трансформирало в общоприета процедура за доста нестопански организации. Предполагането за евентуално причинно-следствена връзка сред финансовото показване на петролния бизнес по време на провокираната от войната и европейска енергийна рецесия обаче стига прекомерно надалеч. Това, което рецесията в действителност извади нескрито, беше фундаменталното значение на въглеводородите за енергийната сигурност на Европа и всяка друга част на света.
Това, което стана ясно от рецесията, беше, че макар напъните на Европа за налагане на преход от въглеводороди към нискоеемисионно електричество, нефтът и газът, даже и въглищата, към момента са незаменими за енергийната система на континента. Скокът на цените беше задоволително доказателство, че тези артикули остават жизненоважни макар опитите на политическите елити да се отърват от тях.
Две години по-късно обстановката се промени - и се промени вследствие на тази рецесия, която донесе на акционерите на петролните компании 20 милиарда $ облага. Кризата в предлагането и произлизащото от това заличаване на търсенето не изчезнаха през 2022 година
Унищожаването на търсенето продължи, даже когато цените на петрола и газа спаднаха до доста по-приемливи равнища. Това се случи даже и с прехода, който Европа направи - от доставки на природен газ главно посредством газопроводите на Русия към LNG внос от Близкия изток и Съединените щати. Беше ясно, че LNG е малко по-скъп от тръбопроводния газ. Но Европа също по този начин откри, че скъпата сила не води до мощен стопански напредък.
Сега най-голямата стопанска система в Европейския съюз е в криза, както и Обединеното кралство, шестата по величина стопанска система в света. И в двата случая корените на рецесията могат да бъдат проследени до енергийната рецесия. А тя в действителност стартира преди навлизането на съветските войски в Източна Украйна през февруари 2022 година Това стартира през есента на 2021 година, когато се появиха първите признаци на застоялост на пазара на природен газ.
Петролният бизнес направи доста по-ниски облаги през 2023 година, отколкото през 2022 година Никой не сподели нито дума за това обаче - тъкмо както никой не сподели нито дума, когато същите тези компании имаха загуби от милиарди по време на провокираната от COVID-19 блокадата в напредването и спад на търсенето на нефт през 2020 година Така май е явно, че петролните компании се дискутират в обществото единствено когато обстановката с предлагането и търсенето води до по-големи облаги за тях.
Това са или обвинявания в печалбарство, или мрачни предизвестия за блокирани активи, когато светът премине от въглеводороди към по-добри енергийни източници. Сигурно е разочароващо да забележим, че този ход не се случва макар всички старания - и стотици милиарди долари - които се влагат в зелените политики, разясняват от профилираното издание.[**sorce_name**]
Още през 2022 година петролната промишленост стана обект на голям брой офанзиви от високопоставени политици поради рекордните облаги, регистрирани от огромните петролни компании тогава. Това беше годината на съветската инвазия в Украйна, която докара до скок в цените на петрола и природния газ, което от своя страна докара до растеж на петролните облаги за огромните играчи. В този миг и развитият свят получи внезапно увещание, че енергийната сигурност не е даденост. Освен това стана кристално ясно, че петролът и газът към момента са основата за естественото действие на всяка стопанска система.
Президентът Байдън упрекна промишлеността в " военно печалбарство " и заплаши с непредвиден налог облага. Правителството на Обединеното кралство и няколко европейски страни се оправиха със личните си непредвидени данъчни закани и вкараха новия данък. Сега организацията с нестопанска цел Global Witness регистрира още един път облагите, издавайки своя отчет, съгласно който огромните петролни компании са спечелили повече от 250 милиарда $ от началото на войната до момента.
Когато водещите софтуерни компании (Big Tech) направиха големи облаги през първата година от пандемията, те получиха доста щастливи акционери и нулеви реакции от политическия свят. Когато обаче петролните колоси ( Big Oil) направи големи облаги, защото забележителна част от света осъзна, че не може да одобри доставките си на нефт и газ за даденост, то те ненадейно станаха цел за обвинявания в печалбарство от война. Това разяснява профилираното издание OilPrice.com
Петте най-големи петролни компании в света - BP, Shell, TotalEnergies, Exxon и Chevron - разпределиха към 200 милиарда $ сред своите акционери, твърди Global Witness в отчета си. В същия параграф от неправителствената организация, намира за належащо по някаква причина да добави, че до момента в който те са правели облаги, повече от 10 000 цивилни са починали във войната в Украйна.
Опитът да се упрекват петролните колоси за всичко се е трансформирало в общоприета процедура за доста нестопански организации. Предполагането за евентуално причинно-следствена връзка сред финансовото показване на петролния бизнес по време на провокираната от войната и европейска енергийна рецесия обаче стига прекомерно надалеч. Това, което рецесията в действителност извади нескрито, беше фундаменталното значение на въглеводородите за енергийната сигурност на Европа и всяка друга част на света.
Това, което стана ясно от рецесията, беше, че макар напъните на Европа за налагане на преход от въглеводороди към нискоеемисионно електричество, нефтът и газът, даже и въглищата, към момента са незаменими за енергийната система на континента. Скокът на цените беше задоволително доказателство, че тези артикули остават жизненоважни макар опитите на политическите елити да се отърват от тях.
Две години по-късно обстановката се промени - и се промени вследствие на тази рецесия, която донесе на акционерите на петролните компании 20 милиарда $ облага. Кризата в предлагането и произлизащото от това заличаване на търсенето не изчезнаха през 2022 година
Унищожаването на търсенето продължи, даже когато цените на петрола и газа спаднаха до доста по-приемливи равнища. Това се случи даже и с прехода, който Европа направи - от доставки на природен газ главно посредством газопроводите на Русия към LNG внос от Близкия изток и Съединените щати. Беше ясно, че LNG е малко по-скъп от тръбопроводния газ. Но Европа също по този начин откри, че скъпата сила не води до мощен стопански напредък.
Сега най-голямата стопанска система в Европейския съюз е в криза, както и Обединеното кралство, шестата по величина стопанска система в света. И в двата случая корените на рецесията могат да бъдат проследени до енергийната рецесия. А тя в действителност стартира преди навлизането на съветските войски в Източна Украйна през февруари 2022 година Това стартира през есента на 2021 година, когато се появиха първите признаци на застоялост на пазара на природен газ.
Петролният бизнес направи доста по-ниски облаги през 2023 година, отколкото през 2022 година Никой не сподели нито дума за това обаче - тъкмо както никой не сподели нито дума, когато същите тези компании имаха загуби от милиарди по време на провокираната от COVID-19 блокадата в напредването и спад на търсенето на нефт през 2020 година Така май е явно, че петролните компании се дискутират в обществото единствено когато обстановката с предлагането и търсенето води до по-големи облаги за тях.
Това са или обвинявания в печалбарство, или мрачни предизвестия за блокирани активи, когато светът премине от въглеводороди към по-добри енергийни източници. Сигурно е разочароващо да забележим, че този ход не се случва макар всички старания - и стотици милиарди долари - които се влагат в зелените политики, разясняват от профилираното издание.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ