Над 90% от законопроектите минават без обществено обсъждане
Въпреки че най-често са наясно кои са засегнатите страни от техните оферти, българските законотворци избират да ги пренебрегват и да прокарват своите законопроекти без обществени разисквания. Такъв извод може да се направи от данните, показани от Националния център за парламентарни проучвания, който изследва законодателната активност на Народното събрание.
Провеждането на публични съвещания е залегнало в Закона за нормативните актове (ЗНА), който дефинира по какъв метод би трябвало да се одобряват обществените правила, които всички съблюдаваме. Чрез разискванията се дава опция на заинтересуваните групи да изразят своето мнение, а това е причина за по-качествен и транспарантен законодателен развой. В Закон за нормативните актове даже са избрани два вида съвещания – преди създаването на плановете на нормативни актове и при към този момент подготвени такива.
Проучването на центъра, което обгръща активността на сегашния парламент до края на 2019 година, демонстрира, че в 92.9% от законопроектите са посочени заинтригуваните от тяхното приемане страни. Иначе казано, вносителите им знаят кого би трябвало да потърсят за мнение по плановете. Но не го вършат – в 93.4% от случаите няма информация, че такива съвещания са били извършени. Това е трайна наклонност, която отбелязва прочут спад единствено през последната сесия на Народното събрание – от 94.9% при започване на мандата му до 81.8% в края на 2019 година
Дори и такива разисквания да е имало, резултатът от тях е съвсем никакъв. При 91.5% от законопроектите гледните точки на представителите на заинтересуваните групи не са добавени към причините за приемането на плановете. С други думи, законодателите най-често не се вълнуват от други претекстове и отзиви, с изключение на от своите лични.
Малко повече българските законотворци се преценяват с Европейския съюз. Като страна-член на Европейски Съюз, нашето законодателство би трябвало да подхожда на съюзното. Само при 26.3% от законопроектите обаче е прибавен разбор за сходство по отношение на правото на Европейски Съюз. При 73.7% подобен липсва.
ТРИКОВЕ
Депутатите трайно усвоиха извънредно нездравословния трик да трансформират закони посредством преходни и заключителни разпореждания на други закони. От ГЕРБ провокираха редица кавги с тази процедура през последните месеци, от които най-тежкият засягаше Закона за Българска народна банка, изменен посредством Валутния закон в частта му, засягаща закрепения курс на лв. към еврото. В проучването на националния център това се показва като „ рискова наклонност “, която даже отбелязва растеж – в 43-то Народно заседание 35% от законопроектите са предвиждали промени и в други закони, а в актуалното 44-то Народно събрание, делът им скача на 37%.
НЕСТАБИЛНОСТ
Изключително неприятни резултати означават законотворците във връзка с стабилността на законопроектите – другояче казано, формулирането на ясни цели на законовите промени, планирането на ресурсите, нужни за постигането им, и предстоящите резултати. В 87.9% от плановете има заложени съответни цели. В същото време множеството (67.6%) нямат избрани периоди за постигането им, нито са посочени финансови или други средства за използването им ( 77.3 %) . Същият парадокс се повтаря и във връзка с резултатите – при 71.2% от законопроектите е посочено какви са предстоящите резултати, но при 96.6% не се планувани механизми за оценка на разноските и резултатите.
НА ТЪМНО
Законодателите демонстрират цялостно неуважение към задължението си да осведомят жителите за своята работа. При 95.2% от законопроектите няма планувани ограничения да бъдат осведомени хората за постигнатите резултати в резултат на предлаганите промени. Не са планувани условия за от време на време издание на резултатите от измененията при 97% от законопроектите. Същото е ситуацията и във връзка с отчитането на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати. Числата са поразяващи, още повече, че единствено при по-малко от 2% от плановете сходни условия не са използвани.
БЕЗ НАУЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Законотворците най-често разчитат на лични сили, когато пишат предложенията си, без да се употребяват от знанията на експерти. Само при 12.1% от законопроектите вносителите им се базират на проучвания и научна експертиза при обосноваването им.
Провеждането на публични съвещания е залегнало в Закона за нормативните актове (ЗНА), който дефинира по какъв метод би трябвало да се одобряват обществените правила, които всички съблюдаваме. Чрез разискванията се дава опция на заинтересуваните групи да изразят своето мнение, а това е причина за по-качествен и транспарантен законодателен развой. В Закон за нормативните актове даже са избрани два вида съвещания – преди създаването на плановете на нормативни актове и при към този момент подготвени такива.
Проучването на центъра, което обгръща активността на сегашния парламент до края на 2019 година, демонстрира, че в 92.9% от законопроектите са посочени заинтригуваните от тяхното приемане страни. Иначе казано, вносителите им знаят кого би трябвало да потърсят за мнение по плановете. Но не го вършат – в 93.4% от случаите няма информация, че такива съвещания са били извършени. Това е трайна наклонност, която отбелязва прочут спад единствено през последната сесия на Народното събрание – от 94.9% при започване на мандата му до 81.8% в края на 2019 година
Дори и такива разисквания да е имало, резултатът от тях е съвсем никакъв. При 91.5% от законопроектите гледните точки на представителите на заинтересуваните групи не са добавени към причините за приемането на плановете. С други думи, законодателите най-често не се вълнуват от други претекстове и отзиви, с изключение на от своите лични.
Малко повече българските законотворци се преценяват с Европейския съюз. Като страна-член на Европейски Съюз, нашето законодателство би трябвало да подхожда на съюзното. Само при 26.3% от законопроектите обаче е прибавен разбор за сходство по отношение на правото на Европейски Съюз. При 73.7% подобен липсва.
ТРИКОВЕ
Депутатите трайно усвоиха извънредно нездравословния трик да трансформират закони посредством преходни и заключителни разпореждания на други закони. От ГЕРБ провокираха редица кавги с тази процедура през последните месеци, от които най-тежкият засягаше Закона за Българска народна банка, изменен посредством Валутния закон в частта му, засягаща закрепения курс на лв. към еврото. В проучването на националния център това се показва като „ рискова наклонност “, която даже отбелязва растеж – в 43-то Народно заседание 35% от законопроектите са предвиждали промени и в други закони, а в актуалното 44-то Народно събрание, делът им скача на 37%.
НЕСТАБИЛНОСТ
Изключително неприятни резултати означават законотворците във връзка с стабилността на законопроектите – другояче казано, формулирането на ясни цели на законовите промени, планирането на ресурсите, нужни за постигането им, и предстоящите резултати. В 87.9% от плановете има заложени съответни цели. В същото време множеството (67.6%) нямат избрани периоди за постигането им, нито са посочени финансови или други средства за използването им ( 77.3 %) . Същият парадокс се повтаря и във връзка с резултатите – при 71.2% от законопроектите е посочено какви са предстоящите резултати, но при 96.6% не се планувани механизми за оценка на разноските и резултатите.
НА ТЪМНО
Законодателите демонстрират цялостно неуважение към задължението си да осведомят жителите за своята работа. При 95.2% от законопроектите няма планувани ограничения да бъдат осведомени хората за постигнатите резултати в резултат на предлаганите промени. Не са планувани условия за от време на време издание на резултатите от измененията при 97% от законопроектите. Същото е ситуацията и във връзка с отчитането на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати. Числата са поразяващи, още повече, че единствено при по-малко от 2% от плановете сходни условия не са използвани.
БЕЗ НАУЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Законотворците най-често разчитат на лични сили, когато пишат предложенията си, без да се употребяват от знанията на експерти. Само при 12.1% от законопроектите вносителите им се базират на проучвания и научна експертиза при обосноваването им.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ