Истанбулската конвенция ще запълни празнините в българското законодателство, смятат съдии
Въпреки че " горещата " тематика за Истанбулската спогодба, ще затихне за известно време, откакто министър председателят Бойко Борисов заръча краткотрайното й отдръпване, остава значимият въпрос дали българското законодателство съдържа задоволително ограничения за отбрана от принуждение.
" Дневник " потърси практикуващи съдии с този и сходни въпроси. Според Стоян Мадин (наказателен съдия) и Галя Вълкова (граждански съдия) от Софийския областен съд българското законодателство за отбрана от принуждение не е задоволително. И за България е значимо да одобри интернационалните стандарти, които са заложени в Истанбулската спогодба.
Съдия Мадин счита, че конвенцията в България се пояснява превратно и цялата обстановка около интернационалния документ му напомняла на книгата на проф. Тим Ву " Търговците с внимание ". Той мисли, че съперниците на ратификацията ще продадат след време вниманието, което са спечелили с позицията си. Но не се ангажира с съмнение на кого и против какво.
Двамата съдии показаха, че един от противоречивите термини в конвенцията - за " обществената роля " на пола, към този момент го има в нашето законодателство - в преходните и заключителни разпореждания на Закона за равнопоставеност на дамите и мъжете, където се споделя: " Равнопоставеност на дамите и мъжете " е равни права и отговорности, равни благоприятни условия за реализация и за превъзмогване на спънки във всички области на публичния живот, като дамите и мъжете са свободни да развиват своите персонални качества и да вършат избор без рестриктивните мерки на обществената роля на своя пол ".
Как е уредена отбраната от принуждение в българското законодателство?
Вълкова изясни, че от 2004 година в България работи Закон за отбрана от домашното принуждение, чиято концепция е да има бърз и ефикасен механизъм, когато човек твърди, че е потърпевш от домашно принуждение, да получи незабавна отбрана досега, в който съдът ще каже има ли акт на принуждение и в случай че да, какви ограничения биха били подобаващи.
Незабавната отбрана се дава при изказвания, от които съдът може да доближи до извода, че има непосредствена заплаха за жертвата. В тези случаи не се събират доказателства, с цел да се дефинира възбрана за посочения като принудител да доближава жертвата на 100 м да вземем за пример.
По думите ѝ плануваните в закона ограничения - когато съдът одобри, че има акт на принуждение, са доста характерни. Освен общата забрана да се въздържа от принуждение, има ограничения като премахване на причинителя от общото жилище; възбрана да доближава потърпевшия, жилището, работата, места за обществени контакти и отдих на потърпевшия, краткотрайно установяване на местоживеенето на детето при потърпевшия родител или при този, който не е направил принуждение. Може да бъде разпоредено и обвързване на насилника да посещава профилирани стратегии.
© Анелия Николова
Стоян Мадин се занимава от над 10 години с наказателно право. От 2012 година е арбитър в Софийския областен съд. 5 години преди този момент е бил прокурор, а преди да стане магистрат е работил в Комисията за отбрана от дискриминация. През 2016-2017 година е бил на образование и работа в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Наказателното гонене се намесва, когато има издадена мярка за отбрана от Софийския областен съд и насилникът не я извършва, включва се в диалога Стоян Мадин. Предвиденото съгласно закона наказване е затвор до 3 годили или санкция до 5 хил.лв.
Какви са проблемите в българските закони
Един от проблемите в гражданския закон, съгласно Вълкова, е, че
не е очакван механизъм за узнаване на заповедта
за незабавна отбрана от страна на охранителните органи. Молба за незабавна отбрана може да подаде и различен - от името на потърпевшия. Произнасянето на съда е в същия ден, само че законодателят не е планувал обща база данни, тъй че сега, в който съдът издаде заповедта за незабавна отбрана, да научат служителите на реда и прокурорите във всеки един завършек на България, че тя съществува.
" Много постоянно жертвата може да не е в положение да получи заповедта в същия ден, в който е издадена, и да се легитимира, в случай че вечерта да вземем за пример нещо се повтори и тя още е под опасност ", разяснява Вълкова. " Всички знаят кой има гражданска отговорност и могат да го ревизират, само че правоохранителните органи и прокуратурата не знаят има ли издадена заповед за незабавна отбрана или не. Тук се къса връзката ", съобщи съдията.
Освен това на причинителите на домашно принуждение
не се слагат гривни
- за периода, за който трае избраната от съда мярка. " За да не би трябвало жертвата да го задържа и да потвърждава, че той е нарушил заповедта, а автоматизирано полицията да бъде известена, че периметърът се нарушава (ако има възбрана за доближаване - бел.ред.) и полицията да го открие, а не да се обръща тежестта на доказване и всичко да се стоварва върху жертвата. В доста европейски страни е процедура да се слагат такива гривни - освен при домакински арест ", добавя тя.
Друг проблем от практиката ѝ на цивилен арбитър е, когато задължи принудител да посещава профилирана стратегия, само че той е от малко обитаемо място и там няма такава. " Ако аз го задължа да отиде във Варна или Бургас на 200 км и той не го направи, тъй като е обществено слаб, по какъв начин наказателният съд ще го осъди по-късно поради несъблюдение на правосъдната заповед ", пита риторично Вълкова. " И по този начин влизаме в обаян кръг ".
Друг минус на Закона за отбрана от домашно принуждение е, че при лека или междинна телесна щета
тежестта на доказване пада върху жертвата
По този закон не е планувано присъединяване на прокурор, въпреки в други цивилен производства да е. " Полицията е първото място, където се обръща една жена, потърпевша от принуждение. Оттам обаче ще ѝ кажат, че това е закононарушение от частен темперамент и ще я пратят в гражданския съд да подаде молба, или в наказателния съд да подаде частна просба. Но тя ще би трябвало да потвърди, че има закононарушение. Пострадалата би трябвало да играе ролята на прокурор/обвинител и ситуацията, в което се намира, прекомерно постоянно отстрани подаването на такива сигнали.
Изключването на полицията и прокуратурата изначално за леки или междинни телесни повреди, психологичеко принуждение, обиди и така нататък, основава чувство за ненаказуемост на насилника и вменява прекалено много условия на жертвата ", разяснява арбитър Вълкова.Жените са прекомерно плахи да свидетелстват по наказателните каузи, свързани с домашно принуждение, изясни пък Мадин. Очевидно по някакъв метод са подвластни от брачна половинка си или индивида, с който живеят на фамилни начала. Затова тук въпросът е до каква степен страната оказва подпомагане на дамите, претърпели психическо или друго домашно принуждение. Каква е опцията да отиде в дом за поддръжка. Те би трябвало да знаят, че ще получат действителна отбрана. Не единствено в съда, само че и по-късно ", разяснява Мадин.
Друг проблем в наказателното гонене пък съгласно него е, че
потърпевшият не може да взе участие в производството като цивилен просител
Защото то се отнася до нарушаване на държавен акт - в тази ситуация акт на съда, издал мярката за отбрана. " Има дисбаланс: страната " споделя ние даваме приоритет на самата заповед ", а не се натъртва на нарушаването - на потърпевшия и вредите му. Така нарушителят на заповедта остава с усещането, че той е глобен не тъй като е нападнал някого, а просто тъй като е нарушил една мярка. В неговото схващане остава невъзможността да осъзнае самия проблем ", изяснява Мадин.
Какво е решението?
Законодателят би трябвало да реши на какво ще даде приоритет - дали за него е значимо да се лимитират случаите на домашно принуждение или не. " Ние като съдии прилагаме закона, който е признат от народните представители и малко или доста се съобразяваме със правосъдната процедура. За мен персонално - от наказателна позиция, отбраната от принуждение в българското законодателство не е задоволителна ", разяснява арбитър Мадин.
Фотогалерия: "За " и "против " Истанбулската спогодба >
" Като заговорим за другите способи на регулация, се сещам за книгата на професор Lawrence Lessig от Университета в Харвард, който в книгата си " Code: Version 2.0 " приказва за няколко типа регулация: посредством закони, посредством обществени правила, посредством изменение на архитектурата на нещата и пазарна регулация ", счита още наказателният арбитър.
Директна регулация посредством закон в тази ситуация с домашното принуждение е да вземем за пример завишаване глобите за нарушение на заповедта за отбрана за домашно принуждение, дава образец Мадин.
Регулация посредством обществени правила е въвеждане на образование на децата какво е домашно принуждение и по какъв начин следва да се реагира против него, с цел да се сътвори някаква непоносимост към това събитие. Регулация посредством изменение на архитектурата на нещата е основаване на физически бариери за осъществяване на домашно принуждение – подобен образец било въвеждане на електронни гривни или настаняване на жертвите в сигурна среда. Необходим е сложен метод и Истанбулската спогодба предлага подобен ", изяснява Мадин.
" Да се промени публичната настройка. Когато имаме засилено образование в учебно заведение с обяснение на децата какво е домашно принуждение, какво съставляват самите актове на принуждение. Така се основава в бъдещето потомство непоносимост към насилието. Много по-добра е предварителната защита, в сравнение с увеличение на наказванията. По-важно е избрани феномени да се създадат публично неприемливи. Това е една от задачите на Истанбулската спогодба ", разяснява още Мадин.
" Какво да направя, когато Иванчо ме удари или е друг "
" Важно е на децата да се основат базови умения, с цел да знаят те какво да създадат в положение на спор ", споделя Вълкова.
Какво да направя аз, когато Иванчо ме удари?
Какво да направя, когато някой е пълен, противен, от ромски генезис или друг - да го набия или има някакъв различен механизъм?
Защо ме смущава това разграничение?
Защо смятам, че като възникне проблем силата е методът за разрешаване...?
И в случай че не е силата, децата би трябвало да знаят по какъв начин по различен метод да се оправят с този яд, който изпитват. Децата са ангажирани с часове по какво ли не, учат неща, които не са им нужни и ги не помнят незабавно, а тези базови умения остават отвън фокуса на законодателя. А децата са бъдещите възрастни, които в фамилията ще знаят или не знаят по какъв начин да подходят - дали да набият жена си или тя да набие детето ", разяснява арбитър Вълкова.
© Анелия Николова
Галя Вълкова е цивилен арбитър в Софийския областен съд от 2010 година От ноември 2014 година до юли 2015 година е командирована в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. От 2012 година интензивно взе участие в активността на Центъра за спогодби и медиация.
Освен това е доста значимо да се организира
образование на магистрати и служители на реда за домашното принуждение
акцентира Мадин. И споделя случай от практиката си, при който служители на реда са образували кореспонденция по Указа за битка с дребното безчинство след фамилен скандал, при който мъж поваля брачната половинка си на земята, удря я и ѝ вика: " Ще те убия, да знаеш ". В това произвеждане потърпевшата брачна половинка няма безусловно никакво качество.
Той признава, че делата за домашното принуждение го затрудняват доста като арбитър.
" Много комплицирани връзки са - не е кражба или машинация, а човешки връзки, които са многопластови. А Истанбулската спогодба е доста сложна, визира толкоз доста неща, можем да съжаляваме, че не я ратифицираме ", добавя той.
Подкрепя го и Вълкова. " Аз също като човек, който се занимава с домашно принуждение на професионално равнище, като майка на две деца, моля към одобрение на Конвенцията. В мен няма боязън, че обичайните полезности - споделям го и като набожен православен християнин, ще бъдат погазени. От професионална позиция виждам Конвенцията като фокусирана върху домашното принуждение и скърбя, че
фокусът върху домашното принуждение се измести
А всички тези текстове, които се цитират, в това число и в мнението на Българската православна черква, ми се костват извадени от подтекста на Конвенцията. Не може полът или себеусещането да е съображение за принуждение или причина да не се дава отбрана на индивида, който твърди да е жертва на принуждение. И толкоз. Нищо друго не споделя Конвенцията, декларира Вълкова.
И заключва: " Ако е значима гледната точка на нас, практиците, и двамата молим към одобрение на Конвенцията ".
Неочакваните резултати на Закона за отбрана от домашно принуждение
В някои случаи съдиите са следили корист със Закона за отбрана от домашно принуждение. Например при бракоразвод една от страните го употребява за преуреждане на връзките им и прескачане на реда при разлъка.
" Когато има висящо произвеждане за бракоразвод и наставнически права, постоянно едната страна се пробва да в профил от общото жилище своя брачен партньор - по реда на този закон, получавайки заповед за незабавна отбрана. Те не изчакват реда по налагане на ограниченията, където всичко се случва със събиране на доказателства. Така нерядко се стига до такава степен, че страните образуват серия от каузи: при всяко предаване на детето се завежда ново и ново дело за домашно принуждение и когато аз в правосъдната зала ги попитам къде им е решението за родителските права, споделят, че още не са сезирали съда. Понякога посредством този закон те се пробват да преуредят оня ред, в който в най-голяма степен може да опази ползите на детето ", споделя Вълкова.
Според нея този проблем може да се реши със правосъдна процедура, само че най-много в случай че страната има обща база данни, в която съдиите доста по-лесно да виждат къде, какъв брой и какви каузи са подадени, търсено ли е подпомагане на прокуратурата или на обществените служби. За да реши по-лесно съдът има ли симулация или фактически са застрашени нечии ползи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (38)
" Дневник " потърси практикуващи съдии с този и сходни въпроси. Според Стоян Мадин (наказателен съдия) и Галя Вълкова (граждански съдия) от Софийския областен съд българското законодателство за отбрана от принуждение не е задоволително. И за България е значимо да одобри интернационалните стандарти, които са заложени в Истанбулската спогодба.
Съдия Мадин счита, че конвенцията в България се пояснява превратно и цялата обстановка около интернационалния документ му напомняла на книгата на проф. Тим Ву " Търговците с внимание ". Той мисли, че съперниците на ратификацията ще продадат след време вниманието, което са спечелили с позицията си. Но не се ангажира с съмнение на кого и против какво.
Двамата съдии показаха, че един от противоречивите термини в конвенцията - за " обществената роля " на пола, към този момент го има в нашето законодателство - в преходните и заключителни разпореждания на Закона за равнопоставеност на дамите и мъжете, където се споделя: " Равнопоставеност на дамите и мъжете " е равни права и отговорности, равни благоприятни условия за реализация и за превъзмогване на спънки във всички области на публичния живот, като дамите и мъжете са свободни да развиват своите персонални качества и да вършат избор без рестриктивните мерки на обществената роля на своя пол ".
Как е уредена отбраната от принуждение в българското законодателство?
Вълкова изясни, че от 2004 година в България работи Закон за отбрана от домашното принуждение, чиято концепция е да има бърз и ефикасен механизъм, когато човек твърди, че е потърпевш от домашно принуждение, да получи незабавна отбрана досега, в който съдът ще каже има ли акт на принуждение и в случай че да, какви ограничения биха били подобаващи.
Незабавната отбрана се дава при изказвания, от които съдът може да доближи до извода, че има непосредствена заплаха за жертвата. В тези случаи не се събират доказателства, с цел да се дефинира възбрана за посочения като принудител да доближава жертвата на 100 м да вземем за пример.
По думите ѝ плануваните в закона ограничения - когато съдът одобри, че има акт на принуждение, са доста характерни. Освен общата забрана да се въздържа от принуждение, има ограничения като премахване на причинителя от общото жилище; възбрана да доближава потърпевшия, жилището, работата, места за обществени контакти и отдих на потърпевшия, краткотрайно установяване на местоживеенето на детето при потърпевшия родител или при този, който не е направил принуждение. Може да бъде разпоредено и обвързване на насилника да посещава профилирани стратегии.
© Анелия Николова
Стоян Мадин се занимава от над 10 години с наказателно право. От 2012 година е арбитър в Софийския областен съд. 5 години преди този момент е бил прокурор, а преди да стане магистрат е работил в Комисията за отбрана от дискриминация. През 2016-2017 година е бил на образование и работа в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Наказателното гонене се намесва, когато има издадена мярка за отбрана от Софийския областен съд и насилникът не я извършва, включва се в диалога Стоян Мадин. Предвиденото съгласно закона наказване е затвор до 3 годили или санкция до 5 хил.лв.
Какви са проблемите в българските закони
Един от проблемите в гражданския закон, съгласно Вълкова, е, че
не е очакван механизъм за узнаване на заповедта
за незабавна отбрана от страна на охранителните органи. Молба за незабавна отбрана може да подаде и различен - от името на потърпевшия. Произнасянето на съда е в същия ден, само че законодателят не е планувал обща база данни, тъй че сега, в който съдът издаде заповедта за незабавна отбрана, да научат служителите на реда и прокурорите във всеки един завършек на България, че тя съществува.
" Много постоянно жертвата може да не е в положение да получи заповедта в същия ден, в който е издадена, и да се легитимира, в случай че вечерта да вземем за пример нещо се повтори и тя още е под опасност ", разяснява Вълкова. " Всички знаят кой има гражданска отговорност и могат да го ревизират, само че правоохранителните органи и прокуратурата не знаят има ли издадена заповед за незабавна отбрана или не. Тук се къса връзката ", съобщи съдията.
Освен това на причинителите на домашно принуждение
не се слагат гривни
- за периода, за който трае избраната от съда мярка. " За да не би трябвало жертвата да го задържа и да потвърждава, че той е нарушил заповедта, а автоматизирано полицията да бъде известена, че периметърът се нарушава (ако има възбрана за доближаване - бел.ред.) и полицията да го открие, а не да се обръща тежестта на доказване и всичко да се стоварва върху жертвата. В доста европейски страни е процедура да се слагат такива гривни - освен при домакински арест ", добавя тя.
Друг проблем от практиката ѝ на цивилен арбитър е, когато задължи принудител да посещава профилирана стратегия, само че той е от малко обитаемо място и там няма такава. " Ако аз го задължа да отиде във Варна или Бургас на 200 км и той не го направи, тъй като е обществено слаб, по какъв начин наказателният съд ще го осъди по-късно поради несъблюдение на правосъдната заповед ", пита риторично Вълкова. " И по този начин влизаме в обаян кръг ".
Друг минус на Закона за отбрана от домашно принуждение е, че при лека или междинна телесна щета
тежестта на доказване пада върху жертвата
По този закон не е планувано присъединяване на прокурор, въпреки в други цивилен производства да е. " Полицията е първото място, където се обръща една жена, потърпевша от принуждение. Оттам обаче ще ѝ кажат, че това е закононарушение от частен темперамент и ще я пратят в гражданския съд да подаде молба, или в наказателния съд да подаде частна просба. Но тя ще би трябвало да потвърди, че има закононарушение. Пострадалата би трябвало да играе ролята на прокурор/обвинител и ситуацията, в което се намира, прекомерно постоянно отстрани подаването на такива сигнали.
Изключването на полицията и прокуратурата изначално за леки или междинни телесни повреди, психологичеко принуждение, обиди и така нататък, основава чувство за ненаказуемост на насилника и вменява прекалено много условия на жертвата ", разяснява арбитър Вълкова.Жените са прекомерно плахи да свидетелстват по наказателните каузи, свързани с домашно принуждение, изясни пък Мадин. Очевидно по някакъв метод са подвластни от брачна половинка си или индивида, с който живеят на фамилни начала. Затова тук въпросът е до каква степен страната оказва подпомагане на дамите, претърпели психическо или друго домашно принуждение. Каква е опцията да отиде в дом за поддръжка. Те би трябвало да знаят, че ще получат действителна отбрана. Не единствено в съда, само че и по-късно ", разяснява Мадин.
Друг проблем в наказателното гонене пък съгласно него е, че
потърпевшият не може да взе участие в производството като цивилен просител
Защото то се отнася до нарушаване на държавен акт - в тази ситуация акт на съда, издал мярката за отбрана. " Има дисбаланс: страната " споделя ние даваме приоритет на самата заповед ", а не се натъртва на нарушаването - на потърпевшия и вредите му. Така нарушителят на заповедта остава с усещането, че той е глобен не тъй като е нападнал някого, а просто тъй като е нарушил една мярка. В неговото схващане остава невъзможността да осъзнае самия проблем ", изяснява Мадин.
Какво е решението?
Законодателят би трябвало да реши на какво ще даде приоритет - дали за него е значимо да се лимитират случаите на домашно принуждение или не. " Ние като съдии прилагаме закона, който е признат от народните представители и малко или доста се съобразяваме със правосъдната процедура. За мен персонално - от наказателна позиция, отбраната от принуждение в българското законодателство не е задоволителна ", разяснява арбитър Мадин.
Фотогалерия: "За " и "против " Истанбулската спогодба >
" Като заговорим за другите способи на регулация, се сещам за книгата на професор Lawrence Lessig от Университета в Харвард, който в книгата си " Code: Version 2.0 " приказва за няколко типа регулация: посредством закони, посредством обществени правила, посредством изменение на архитектурата на нещата и пазарна регулация ", счита още наказателният арбитър.
Директна регулация посредством закон в тази ситуация с домашното принуждение е да вземем за пример завишаване глобите за нарушение на заповедта за отбрана за домашно принуждение, дава образец Мадин.
Регулация посредством обществени правила е въвеждане на образование на децата какво е домашно принуждение и по какъв начин следва да се реагира против него, с цел да се сътвори някаква непоносимост към това събитие. Регулация посредством изменение на архитектурата на нещата е основаване на физически бариери за осъществяване на домашно принуждение – подобен образец било въвеждане на електронни гривни или настаняване на жертвите в сигурна среда. Необходим е сложен метод и Истанбулската спогодба предлага подобен ", изяснява Мадин.
" Да се промени публичната настройка. Когато имаме засилено образование в учебно заведение с обяснение на децата какво е домашно принуждение, какво съставляват самите актове на принуждение. Така се основава в бъдещето потомство непоносимост към насилието. Много по-добра е предварителната защита, в сравнение с увеличение на наказванията. По-важно е избрани феномени да се създадат публично неприемливи. Това е една от задачите на Истанбулската спогодба ", разяснява още Мадин.
" Какво да направя, когато Иванчо ме удари или е друг "
" Важно е на децата да се основат базови умения, с цел да знаят те какво да създадат в положение на спор ", споделя Вълкова.
Какво да направя аз, когато Иванчо ме удари?
Какво да направя, когато някой е пълен, противен, от ромски генезис или друг - да го набия или има някакъв различен механизъм?
Защо ме смущава това разграничение?
Защо смятам, че като възникне проблем силата е методът за разрешаване...?
И в случай че не е силата, децата би трябвало да знаят по какъв начин по различен метод да се оправят с този яд, който изпитват. Децата са ангажирани с часове по какво ли не, учат неща, които не са им нужни и ги не помнят незабавно, а тези базови умения остават отвън фокуса на законодателя. А децата са бъдещите възрастни, които в фамилията ще знаят или не знаят по какъв начин да подходят - дали да набият жена си или тя да набие детето ", разяснява арбитър Вълкова.
© Анелия Николова
Галя Вълкова е цивилен арбитър в Софийския областен съд от 2010 година От ноември 2014 година до юли 2015 година е командирована в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. От 2012 година интензивно взе участие в активността на Центъра за спогодби и медиация.
Освен това е доста значимо да се организира
образование на магистрати и служители на реда за домашното принуждение
акцентира Мадин. И споделя случай от практиката си, при който служители на реда са образували кореспонденция по Указа за битка с дребното безчинство след фамилен скандал, при който мъж поваля брачната половинка си на земята, удря я и ѝ вика: " Ще те убия, да знаеш ". В това произвеждане потърпевшата брачна половинка няма безусловно никакво качество.
Той признава, че делата за домашното принуждение го затрудняват доста като арбитър.
" Много комплицирани връзки са - не е кражба или машинация, а човешки връзки, които са многопластови. А Истанбулската спогодба е доста сложна, визира толкоз доста неща, можем да съжаляваме, че не я ратифицираме ", добавя той.
Подкрепя го и Вълкова. " Аз също като човек, който се занимава с домашно принуждение на професионално равнище, като майка на две деца, моля към одобрение на Конвенцията. В мен няма боязън, че обичайните полезности - споделям го и като набожен православен християнин, ще бъдат погазени. От професионална позиция виждам Конвенцията като фокусирана върху домашното принуждение и скърбя, че
фокусът върху домашното принуждение се измести
А всички тези текстове, които се цитират, в това число и в мнението на Българската православна черква, ми се костват извадени от подтекста на Конвенцията. Не може полът или себеусещането да е съображение за принуждение или причина да не се дава отбрана на индивида, който твърди да е жертва на принуждение. И толкоз. Нищо друго не споделя Конвенцията, декларира Вълкова.
И заключва: " Ако е значима гледната точка на нас, практиците, и двамата молим към одобрение на Конвенцията ".
Неочакваните резултати на Закона за отбрана от домашно принуждение
В някои случаи съдиите са следили корист със Закона за отбрана от домашно принуждение. Например при бракоразвод една от страните го употребява за преуреждане на връзките им и прескачане на реда при разлъка.
" Когато има висящо произвеждане за бракоразвод и наставнически права, постоянно едната страна се пробва да в профил от общото жилище своя брачен партньор - по реда на този закон, получавайки заповед за незабавна отбрана. Те не изчакват реда по налагане на ограниченията, където всичко се случва със събиране на доказателства. Така нерядко се стига до такава степен, че страните образуват серия от каузи: при всяко предаване на детето се завежда ново и ново дело за домашно принуждение и когато аз в правосъдната зала ги попитам къде им е решението за родителските права, споделят, че още не са сезирали съда. Понякога посредством този закон те се пробват да преуредят оня ред, в който в най-голяма степен може да опази ползите на детето ", споделя Вълкова.
Според нея този проблем може да се реши със правосъдна процедура, само че най-много в случай че страната има обща база данни, в която съдиите доста по-лесно да виждат къде, какъв брой и какви каузи са подадени, търсено ли е подпомагане на прокуратурата или на обществените служби. За да реши по-лесно съдът има ли симулация или фактически са застрашени нечии ползи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (38)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ