Увяхването на ГЕРБ
Въпреки че ГЕРБ получи най-вече гласове, тя загуби контрола си върху локалната власт в доста региони. Това в допълнение нарушава симбиозата сред централна и локална власт, която беше основата на триумфа на партията. Вероятно затова Борисов желае предоговаряне на сегашната коалиция и повече присъединяване на ГЕРБ в държавното управление.
Един от доста любопитните парадокси на локалните избори беше, че минаха при супернисък интерес от страна на хората, само че в това време донесоха доста основна смяна. Нещо повече - резултатите от гласуването задвижиха верига от събития, които ще провокират осезаеми резултати през идващите месеци:
Въпреки че ГЕРБ получи най-вече гласове, тя загуби монопола си върху локалната власт в доста региони - освен кметове, само че и болшинства в общински препоръки. Това заплашва самата структура на партията, която разчита на симбиозата сред централна власт (която обезпечава финансиране) и локална (която с парите обезпечава гласове за всички избори). След като Борисов загуби централната власт, в този момент се следи пропукване и в локалната. ГЕРБ наподобява, че увяхва. ПП-ДБ завоюваха (макар и трудно) София дружно с други регионални центрове като Варна, Пазарджик и Благоевград, само че очевидно изгубиха доста гласове спрямо предходни избори. Всички предни заключения водят към един - нито една партия сега няма полза от нови парламентарни избори, т.е. обединението и държавното управление ще оцелеят. Бойко Борисов обаче ще се опита да предоговори формата на изпълнителната власт, както и по-директно присъединяване на ГЕРБ в изпълнителната власт, най-малко на равнище зам. -министри. Следващите дни и седмици напрежението в политическия живот ще се образува сред желанието обединението да се резервира, само че да се преформулира. Сравнителният триумф на лявата кандидатка в София Ваня Григорова (достигане до втори тур в тогавашната " синя София " и доста непосредствен резултат до този на победителя) сътвори към нея политическа гравитация и напрежение с лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Дори оставката на формалния водач на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ може отчасти да се изясни с локалните избори и по-скоро с напрежението към тях в обособени локални организации на придвижването.
В идващите страници ще видите разказани и обяснени по-подробно най-важните заключения и последици от локалните избори, които ще дефинират историята на идващите месеци:
Реклама Може ли да се каже, че някой завоюва локалните избори?
Формалният отговор е още веднъж ГЕРБ, измерено в брой кметове и общински съветници. Но този резултат не се възприема като пълноценна победа поради загубата на кметските постове в столицата и Варна, които до момента се смятаха за замъци на ГЕРБ, както и в другите регионални градове като Благоевград, Пазарджик, Ловеч, Шумен и Кюстендил.
Въпреки че на вота ПП-ДБ затвърдиха позицията си на втора политическа мощ в народен мащаб, в прочут смисъл те също завоюваха. За пръв път обединяването стъпва съществено посредством кметове в основни градове като София, Варна, Пазарджик и Благоевград, а в други ще има по-голям брой общински съветници, с които ще може да взе участие в болшинства в общинските препоръки. Но и при ПП-.ДБ този триумф не буди задоволство, тъй като има регионални градове, в които постигнатите резултати са незадоволителни по разнообразни аргументи - най-много поради вътрешни напрежения в обединението около номинациите за кметове и общински съветници. Христоматиен е образецът с Бургас, където обединяването взе участие с двама претенденти за кмет и две листи за общински съветници. Другият образец е Стара Загора, където ПП-ДБ завоюваха едвам 3000 гласа и са четвърта политическа мощ в локалния общински съвет дружно с Българска социалистическа партия. Загубата на Пловдив също наподобява мъчителна поради това, че ГЕРБ на практика се беше отказал от борба.
На този декор Българска социалистическа партия има в действителност усилва поддръжката си с към 50 000 спрямо предходните локални избори. Социалистите ще управляват четири регионални центъра (както и преди, само че този път съсредоточени в Североизточна България), а сумарно кметовете, издигнати или подкрепени от тях, са над 70. През 2019 година бяха с 20 по-малко.
Реклама Кой ще е най-големият резултат от тях
Данните от изборите демонстрират електорално " увяхване " на ГЕРБ, която губи и болшинството си в общинските препоръки в градовете, а оттова - и цялостния контрола върху техните запаси. С бюджетите на общините точно ГЕРБ съумяха да изградят клиентелистката си мрежа в страната, която на собствен ред им осигуряваше на изборите властта в продължение на три мандата. (Вижте на стр. 14.)
На този декор огромната изненада пристигна от Българска социалистическа партия в София. Макар и издигната в спор с централното управление от структурата в столицата - кандидат-кметицата Ваня Григорова не просто стигна до балотаж, измествайки претендента на ГЕРБ Антон Хекимян, а приключи на фотофиниш с определения за кмет Васил Терзиев. Така опозицията на Нинова се снабди с нова " вяра ", която да ѝ опълчи. По всичко проличава обаче, че Ваня Григорова на този стадий няма упоритости към Българска социалистическа партия, а по-скоро се стреми към нов, ляв популистки план. (Повече на стр. 16.)
Защо Борисов беше толкоз сърдит в нощта на втория тур
На тези избори Борисов осъзна и съществуването на нов тип конкуренция, по-опасна за политическото здраве на партията му. Отиването на балотаж в София на Ваня Григорова и резултатът, който реализира на кметския избор, сподели, че ГЕРБ стартира да губи на личното си поле. Левият популизъм на Григорова с нападателен обществен заряд, наподобява, е станал по-привлекателен от центристкия популизъм на Борисов, който му даваше опция сходно на хамелеон да приема всевъзможни политически окраски съгласно случая. Появата на Григорова на сцената и упованието за нов политически план, обвързван с нея, слага водача на ГЕРБ в некомфортната позиция да избере по-ясно политическо лице. Сегашното може да го направи непотребен, както се случи с балотажа в София.
Моделът ГЕРБ беше учреден на симбиозата централна - локална власт. Накратко казано, Борисов и финансовият му министър имаха няколко канала, по които да раздават пари на правилните си клики по места. Единият бяха еврофондовете. Другият бяха държавните пари, които се даваха " на автограф " на тези кметове, които слушат. Те от своя страна знаеха до кого би трябвало да стигнат тези пари.
Един от доста любопитните парадокси на локалните избори беше, че минаха при супернисък интерес от страна на хората, само че в това време донесоха доста основна смяна. Нещо повече - резултатите от гласуването задвижиха верига от събития, които ще провокират осезаеми резултати през идващите месеци:
Въпреки че ГЕРБ получи най-вече гласове, тя загуби монопола си върху локалната власт в доста региони - освен кметове, само че и болшинства в общински препоръки. Това заплашва самата структура на партията, която разчита на симбиозата сред централна власт (която обезпечава финансиране) и локална (която с парите обезпечава гласове за всички избори). След като Борисов загуби централната власт, в този момент се следи пропукване и в локалната. ГЕРБ наподобява, че увяхва. ПП-ДБ завоюваха (макар и трудно) София дружно с други регионални центрове като Варна, Пазарджик и Благоевград, само че очевидно изгубиха доста гласове спрямо предходни избори. Всички предни заключения водят към един - нито една партия сега няма полза от нови парламентарни избори, т.е. обединението и държавното управление ще оцелеят. Бойко Борисов обаче ще се опита да предоговори формата на изпълнителната власт, както и по-директно присъединяване на ГЕРБ в изпълнителната власт, най-малко на равнище зам. -министри. Следващите дни и седмици напрежението в политическия живот ще се образува сред желанието обединението да се резервира, само че да се преформулира. Сравнителният триумф на лявата кандидатка в София Ваня Григорова (достигане до втори тур в тогавашната " синя София " и доста непосредствен резултат до този на победителя) сътвори към нея политическа гравитация и напрежение с лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Дори оставката на формалния водач на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ може отчасти да се изясни с локалните избори и по-скоро с напрежението към тях в обособени локални организации на придвижването.
В идващите страници ще видите разказани и обяснени по-подробно най-важните заключения и последици от локалните избори, които ще дефинират историята на идващите месеци:
Реклама Може ли да се каже, че някой завоюва локалните избори?
Формалният отговор е още веднъж ГЕРБ, измерено в брой кметове и общински съветници. Но този резултат не се възприема като пълноценна победа поради загубата на кметските постове в столицата и Варна, които до момента се смятаха за замъци на ГЕРБ, както и в другите регионални градове като Благоевград, Пазарджик, Ловеч, Шумен и Кюстендил.
Въпреки че на вота ПП-ДБ затвърдиха позицията си на втора политическа мощ в народен мащаб, в прочут смисъл те също завоюваха. За пръв път обединяването стъпва съществено посредством кметове в основни градове като София, Варна, Пазарджик и Благоевград, а в други ще има по-голям брой общински съветници, с които ще може да взе участие в болшинства в общинските препоръки. Но и при ПП-.ДБ този триумф не буди задоволство, тъй като има регионални градове, в които постигнатите резултати са незадоволителни по разнообразни аргументи - най-много поради вътрешни напрежения в обединението около номинациите за кметове и общински съветници. Христоматиен е образецът с Бургас, където обединяването взе участие с двама претенденти за кмет и две листи за общински съветници. Другият образец е Стара Загора, където ПП-ДБ завоюваха едвам 3000 гласа и са четвърта политическа мощ в локалния общински съвет дружно с Българска социалистическа партия. Загубата на Пловдив също наподобява мъчителна поради това, че ГЕРБ на практика се беше отказал от борба.
На този декор Българска социалистическа партия има в действителност усилва поддръжката си с към 50 000 спрямо предходните локални избори. Социалистите ще управляват четири регионални центъра (както и преди, само че този път съсредоточени в Североизточна България), а сумарно кметовете, издигнати или подкрепени от тях, са над 70. През 2019 година бяха с 20 по-малко.
Реклама Кой ще е най-големият резултат от тях
Данните от изборите демонстрират електорално " увяхване " на ГЕРБ, която губи и болшинството си в общинските препоръки в градовете, а оттова - и цялостния контрола върху техните запаси. С бюджетите на общините точно ГЕРБ съумяха да изградят клиентелистката си мрежа в страната, която на собствен ред им осигуряваше на изборите властта в продължение на три мандата. (Вижте на стр. 14.)
На този декор огромната изненада пристигна от Българска социалистическа партия в София. Макар и издигната в спор с централното управление от структурата в столицата - кандидат-кметицата Ваня Григорова не просто стигна до балотаж, измествайки претендента на ГЕРБ Антон Хекимян, а приключи на фотофиниш с определения за кмет Васил Терзиев. Така опозицията на Нинова се снабди с нова " вяра ", която да ѝ опълчи. По всичко проличава обаче, че Ваня Григорова на този стадий няма упоритости към Българска социалистическа партия, а по-скоро се стреми към нов, ляв популистки план. (Повече на стр. 16.)
Защо Борисов беше толкоз сърдит в нощта на втория тур
На тези избори Борисов осъзна и съществуването на нов тип конкуренция, по-опасна за политическото здраве на партията му. Отиването на балотаж в София на Ваня Григорова и резултатът, който реализира на кметския избор, сподели, че ГЕРБ стартира да губи на личното си поле. Левият популизъм на Григорова с нападателен обществен заряд, наподобява, е станал по-привлекателен от центристкия популизъм на Борисов, който му даваше опция сходно на хамелеон да приема всевъзможни политически окраски съгласно случая. Появата на Григорова на сцената и упованието за нов политически план, обвързван с нея, слага водача на ГЕРБ в некомфортната позиция да избере по-ясно политическо лице. Сегашното може да го направи непотребен, както се случи с балотажа в София.
Моделът ГЕРБ беше учреден на симбиозата централна - локална власт. Накратко казано, Борисов и финансовият му министър имаха няколко канала, по които да раздават пари на правилните си клики по места. Единият бяха еврофондовете. Другият бяха държавните пари, които се даваха " на автограф " на тези кметове, които слушат. Те от своя страна знаеха до кого би трябвало да стигнат тези пари.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ