Ради, Пафчо и Антов съсипаха рисунки на 7000 г. в пещерата Магура
Вандали са унищожили част от праисторическите рисунки в пещерата Магура в Северозападна България. Върху рисунките на праисторическите хора отпреди 7000 години към този момент има надпис " Ради, Павчо, 2019 Антов ". За случая се разбра от оповестена фотография във Facebook.
Пещерата се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали. Тя е оповестена за национална културна полезност през 1965 година Преди четири години специалистите на ЮНЕСКО огледаха праисторическите рисунки за включване в листата на международното историческо завещание.
Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепна тор (гуано). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана. Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера, се споделя в формалния уебсайт на пещерата.
Най-ранните са датирани на 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит в пещерата, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Рисунките в пещерата се считат за най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой.
Пещерата се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали. Тя е оповестена за национална културна полезност през 1965 година Преди четири години специалистите на ЮНЕСКО огледаха праисторическите рисунки за включване в листата на международното историческо завещание.
Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепна тор (гуано). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана. Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера, се споделя в формалния уебсайт на пещерата.
Най-ранните са датирани на 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит в пещерата, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Рисунките в пещерата се считат за най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ