Вампири ли са вампирите
Вампири и върколаци от много време се разхождат из човешкото въображение. Но единствено там ли?
Представата за гневния труп, пристигнал, с цел да се храни от кръвта на живите, е присъща сякаш на всички нации. Древен Вавилон, шумерите, Индия, Китай са познавали зли кръвосмучещи същества. И Европа, несъмнено. Дали има парченце истина в тези митове, не стои ли действително събитие в основата и на този мит?
Може би още през цялото време човек е развил най-големия си боязън - а точно да бъде изяден - заради това, че ежедневно е бил очевидец на този акт измежду животните в природата.
Няма спор, че историите за най-известните жадни за кръв същества се раждат в Европа. Те идват от времена, в които междуконтиненталният превоз не е бил развъртян и обществата са били ограничавани от географските граници и необятните океани. Това е причина за затворени от биологична позиция общности, а оттова до съешаването сред родствено близки хора има единствено една крачка.
Както в животинския свят, по този начин и при нас това постоянно води до понижена жизненост на поколението, тъй като е причина за редица генетични заболявания и недостатъци. Странен факт е, че не някой различен, а самият създател на еволюционната доктрина Чарлз Дарвин е бил женен за братовчедка си.
Но какво общо има това с вампирите?
Извикайте във въображението си
някой от тях и забележете: той се появява единствено нощем и е с кръвясал взор. Зъбите му са големи и злокобни, с тях той безмилостно атакува жертвата си, жаден за кръв. Алергичен е към сребро и бяга от чесън. Прилича повече на злобен дух, в сравнение с човек – познахте ли Носферату от остарелия филм на Фридрих Вилхелм Мурнау? Той е основан на романа „ Вампирът ” от Джон Уилям Полидори, оповестен през 18. век, който основава визията, която всички имаме през днешния ден за това свръхестествено създание.
