Валери Божинов гостува в предаването Код Спорт по ТВ+. Ето

Валери Божинов гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Ето какво сподели футболистът на Левски, който досега е носил екипа на 16 разнообразни клуба:

Преди да преминем към футболните въпроси, желая да поговорим малко за ковид. Вярваш ли, че този вирус съществува?
- Нормално е да имам вяра, в случай, че в целия свят се приказва и се написа. Виждате каква е ситуацията в целия свят, пък и въпреки всичко и аз прекосих през ковид.

Как ти се отрази?
- Може би, за разлика от останалите мои сътрудници и съотборници и хора по целия свят, аз го минах по малко по-нормален метод. Изгубих единствено усет и подушване, това ми бяха единствените признаци. Може би моят организъм e малко по-силен от останалите и съм го минал по по-лекия метод. Няма по какъв начин да не вярваш в ковид, като в целия свят има инфектирани хора, футболисти, спортисти. Виждате в тази пандемия през какви неща минават освен хората, а и тимовете, от икономическа позиция какви вреди се нанасят. Тежко е, уповавам се да се върнем по най-бързия метод към естествения метод на живот, тъй като ощетените не сме единствено ние, футболистите, а като цяло целият живот пострада.

Какво искаш да кажеш на хората, които всекидневно се борят за живота на болните от ковид?
- Да имат вяра в положителното, че ще се оправят и всичко ще бъде наред! Наистина има проблеми, слиза към гърдите, получава се бронхопневмония, много хора се задушават, не могат да дишат. Но дано бъдат положителни, душевен да бъдат здрави и да имат вяра в положителното! Така сигурно ще го преодолеят и ще оцелеят в тази битка!

Мислил ли си да качиш някое видео в твоя Facebook или в Инстаграм за хората, които непрестанно лекуват болните, за лекарите, за медицинските сестри? Знам, че си мощен в обществените мрежи...
- Даваш ми една хубава концепция. Да, мисля да го направя и ще го направя. Благодаря, че ми даваш този жокер и коз. Бих го направил, за какво не? Аз съм известна персона и ние, спортистите би трябвало да сме образец за страната, за хората. Все отново без помощта на лекарите няма по какъв начин да успеем. Благодарение на тях хората го претърпяват, оправят се и печелят борбата.

Как приемаш обстановката в Левски? Кое тежи най-вече на футболистите?
- Всички знаем през какъв интервал минава сега клубът. Ние, футболистите, управлението, треньорите, най-много милионната аудитория на Левски през какъв сложен интервал минаваме. Аз съм оптимист и имам вяра, че очевидно Левски е трябвало да мине през такова нещо, с цел да се върнем още веднъж към триумфите, купите, купите. Това е карма, това е някаква орис, не знам, може би би трябвало да минем през това нещо. Но когато имаш упоритости, цели, хора, които милеят и живеят за Левски, постоянно съм на мнение, че положителното ще победи. Няма по какъв начин положителното да не надделее над злото. Убеден съм, че рано или късно Левски ще се върне там, където му е мястото. Може би би трябвало време, самообладание. Това е една битка, ние се борим против всички, само че ще успеем. Сигурен съм, че Левски ще се върне там, където му е мястото. Трябва и обединяване, за следващ път дублирам, че с цел да е мощен Левски, тъй като за мен това е тимът на народа, когато ние всички мислим и разсъждаваме по един и същи метод и хората, и публиката, и като цяло вътре в клуба, и ние футболистите, когато сме един пестник и сме обединени, съм сигурен, че ще успеем да върнем Левски там, където му е мястото. На става от през днешния ден за на следващия ден, би трябвало самообладание, воля, предпочитание, упоритост, това е една битка.

Какво си казвате, когато сте в съблекалнята след мач с твоите сътрудници и резултатът не е подобен, какъвто бихте желали да бъде? Как приемате загубите?
- Напоследък много отрицателни резултати се насъбраха, както и ковид. Пет или шест мача поред нямахме победа. Вирусът се случи освен на нас, а и на всички тимове в България, имаше много инфектирани футболисти. Не бяхме играли, смяната с новия треньор. Аз съм оптимист, дружно с Ники сме едни от водачите, които всекидневно приказваме с по-младите, с тима.

Имаше ли диалог с новия треньор Славиша Стоянович, когато пое за повторно тима?
- Със Славиша постоянно съм държал контакт, още когато с Ботев (Враца) ги бихме на " Герена " с 3:1, а аз вкарах два гола. След мача имах диалог с него, оттова почна нашата връзка, отношение, почитание. Никога Славиша не е забравял да ми честити след победа или рожден ден, както и противоположното. Между мен и него има една харизма, единствено с взор се разбираме. Много съм благополучен и щастлив, че тъкмо той застана отпред на Левски, тъй като виждам смяна и в хората, и в клуба, най-много в нас, футболистите по метода, по който упражняват, по който се влагат, професионализмът. Не желая от една победа да вършим огромна еуфория, само че зад всичко това стои доста огромен труд, огромна битка, воля, предпочитание да победим Локомотив (Пловдив). За мен това е един от най-хубавите тимове в България. По метода, по който играхме, по метода, по който заставам тимът, видях коренна смяна във футболистите. Тук е моментът да ги поздравя за мъжеството, за топките, които демонстрираха. За мен това е огромен триумф, признателен съм и се надявам да продължаваме по същия метод със Славиша, тъй като този човек го заслужава, живее за Левски, обича Левски. Говорил съм си доста пъти с него, знам манталитета му, познавам какъв човек е и съм сигурен и уверен, че ще реализираме триумфи с него. Просто трябват самообладание и време.

Получаваш ли задоволително шансове за изява в Левски?
- Казах го и на Сираков, и на Славиша, че моето предпочитание е да завърша моята кариера в Левски. Не съм като Живко или Ники, децата, които са израснали на " Герена " или които са юноши на този клуб, само че Левски ми е на сърцето. Някой ще каже, че е игра с публиката... Не! Няма никаква игра с публиката, просто Левски ми е на сърце! Запали ме концепцията Левски на стогодишнината. Видях какво е Левски, видях каква е атмосферата, видях публиката. Това е най-големият клуб в България, тимът на народа и Левски е институция, нещо велико и свято. Виждам хората какъв брой са зажаднели, държат и обичат клуба. Затова желая в този сложен миг, в тази тежка обстановка в действителност да реализираме нещо, да останем в историята. Много мощно се надявам и искам, ясно е, че не можем да се борим за първенци, би трябвало да сме реалисти, само че до момента в който сме в играта за купата, доста желая да я спечелим, тъй като знам какъв брой ще значи за клуба и най-много за почитателите.

Каква е мотивацията на футболист, минал през клубове като Манчестър Сити, Фиорентина, Ювентус, Парма?
- Ти си бил с мен на всички места през годините, участвал си във всички тимове. Когато играеш за такива тимове, няма по какъв начин да нямаш мотивация, променяш манталитета си.

Бил си в тези четири тима, след което се връщаш в България и играеш в Ботев (Враца) - разликата е голяма...
- Това остава в мозъка и в сърцето и няма по какъв начин да го изкараш. Когато си се борил, изживял си го, израснал си в такава страна и в такива тимове, и си бил с доста огромни футболисти, ти се заразяваш около тях, променяш си манталитета и мисленето. Благодарен съм на Господ, че съм имал опцията да изляза и да израсна в такава страна като Италия, в такива тимове с такива футболисти. Направило ме е човек, трансформирало ми е мисленето. Може би в случай че бях останал в България като дете, нямаше да имам тази харизма, воля, предпочитание. Когато играеш в такива тимове с такива футболисти, тогава си един от тях, не го осъзнаваш. Влизаш в съблекалнята на Ювентус, на Манчестър Сити, на Фиорентина, на Парма, на Спортинг... Големи имена, огромни футболисти с огромни заплати, ти си един от тях. Няма го този дисбаланс, упоритостите са едни и същи, мисленето, желанието, волята са идентични.

И идваш във Враца...
- Левски за мен също е огромен европейски клуб, тъй че и тук мисленето е същото. Искам да предам на младите футболисти харизмата, желанието, тъй като те не би трябвало да не помнят, че когато сложат синята фланелка и " Л " от лявата страна до сърцето, имат отговорност да играят пред толкоз доста аудитория, за подобен огромен клуб. Това е Левски!

Спомням си, когато ме заведе в съблекалнята на Ювентус и вътре беше Джиджи Буфон, който се отнесе с теб като със наследник. Видях такава обич сред вас двамата. Голям футболист, а те гледа като еднакъв с него. Там казусът беше Дидие Дешан...
- Да, с него имах някакви проблеми, само че и от Дешан съм научил доста неща. Не може с всеки един треньор да нямаш проблеми.

С кои треньори не откри общ език през годините?
- Малко съм " перде ", малко съм вид нашия другар господин Христо Стоичков, една зодия сме, той е на 8 февруари, а аз на 15-и. Може би темпераментът, " перде " съм, нахален съм на моменти и на терена, и в съблекалнята, имал съм мои визии. Може би тогава като млад не съм бил в правото си, само че постоянно съм желал да съумявам, да играя.

Но през годините в никакъв случай не си подлагал на критика по този начин очевидно треньор, както го направи с Петър Хубчев - от кое място пристигна този спор? Казваш, че си нахален, само че те познавам от години и ти не си човек, който търси спорове с хората. Не можеше ли с него да седнете като мъже и да се разберете?
- Мисля, че тематиката с Хубчев е завършила от дълго време. Няма какво повече да разделяме и да разясняваме. Пожелавам му триумф за в бъдеще, дай боже, да си откри още веднъж работа и да работи. Бил е в Левски за положителното на тима, на клуба, по някакъв метод се е опитал да направи нещо. Не желая да приказвам за него от почитание към клуба Левски и към хората, които са тук. Знам, че сега Левски и Хубчев имат някакво съглашение, водят някакви разговори и не е коректнода го загатвам, тъй като не е моя работа. Аз му поисквам триумф. Надявам се Хубчев и Левски да намерят общ език, да се схванат и нито единият, нито другият да не бъде ощетен, тъй като Левски е над всичко! Няма по-велик и по-голям от Левски! Това би трябвало да бъде ясно казано освен от мен, а от всички. Така че се надявам управлението и Хубчев да намерят общ език за идеята, за любовта, да се откри решение за Левски по-бързо и всичко да завърши по най-хубавия метод за всички.

Винаги си ухилен и положителен - кое може да изтрие усмивката от лицето ти?
- Може би ще има такива моменти, когато да не съм ухилен и благополучен, само че към този момент се надявам да няма такива случаи. Надявам се всичко да си е постарому, постоянно съм ухилен, положителен съм, добър човек съм, с каквото мога оказвам помощ, на който мога оказвам помощ. На никой неприятно не съм направил, няма и да направя. Да, малко съм " перде ", малко съм нахален на терена, където би трябвало да съм, чисто психически играя някои неща дали с съперника, дали в съблекалнята с мои сътрудници. Аз съм подобен човек, че на терена не мога да изгубвам. Да, на всеки се случва, само че би трябвало да си оставя сърцето и душата. И в случай че знам, че другият тим ме надиграва или са ме надделели, това мога да го приема. Вдигам ръката и споделям: " Да, окей, през днешния ден бяха по-добри. " Но като се прибера в съблекалнята, в действителност да знам, че съм дал всичко от себе си. Не може да идват тимове тук и да ни взимат точки! За 106 години история Левски ги е бил единствено с влизането на " Герена "! Сигурен съм, че тези времена още веднъж ще се върнат, просто би трябвало време, самообладание. Искам тази завист, експанзия, желая да видя очите на тигъра! Бил съм на сафари в Южна Африка и съм виждал по какъв начин хранят тигрите, стават озлобени и желая по този начин да виждам моите сътрудници, да виждам очите на тигъра в Левски.

Какво не ти харесва във футбола в България?
- Не съм аз индивидът, който би трябвало да споделя какво не му харесва и какво му харесва. Има доста по-големи персони, хора, които ръководят футбола в България. Все отново аз съм футболист, играя за един от най-големите клубове в България - Левски, не мога да подлагам на критика, не съм в правото си да давам мнение.

Коя е била най-голямата ти наслада?
- Чакам я. Поставил съм си цел персонално за себе си. Знаеш, че не съм ставал първенец, имам една купа, извоювана с Партизан. Искам до края на кариерата ми, уповавам се да я завърша в Левски, такова е моето предпочитание и упоритост, само че не зависи единствено от мен, има си треньор, има си управление, зависи какво ще решат, само че желая да я завърша в Левски като първенец.

Малкият Валери ще надмине ли татко си?
- Аз му го поисквам от все сърце!

Остава ли ти време да го наблюдаваш на тренировки, в мачове?
- Той играе за Славия, само че когато имам опция и време, идва непрекъснато в съблекалнята на " Герена " с мен, с децата на Живко Миланов непрекъснато са дружно.

Само че децата на Живко Миланов играят в школата на Левски.
- Не желая да взимам отношение къде е и това, че играе в Славия. Знаете, че школата на господин Стефанов изкарва доста положителни гении. Дай боже, господин Стефанов да изкара втория Валери Божинов-Джуниър!

Какво вършат героите от твоите клипове - Тони Найка, Асенчо Таксито, Благо Джизъса? Отдавна не си ги разпространявал... Остава ли време за футбол с тях или не?
- Не сме играли. Сега съм в развой на тренировки, на мачове с Левски. Чуваме се, подкрепям връзки, виждам ги. Приятели са ми и ги почитам. Не мога да кажа, че се виждам всекидневно с тях, само че по тази причина имаме Интернет пространство, телефони, Инстаграм. Там, където ми е силата.

Преди време сподели, че Враца наподобява на Ню Йорк, а до кой град се приближава София?
- Тогава го споделих, тъй като бях в един град в Китай по времена престоя ми в Мейджоу Хака. Тогава в действителност като видях града, се хванах за главата. Едно ми бяха споделили, пък се оказа напълно друго и когато пристигнах във Враца споделих: " Уау! Къде съм бил, в този момент къде съм! " Казах го в кръга на шегата.

Харесва ли ти София?
- Да. Аз не съм софиянец, роден съм в Горна Оряховица, израснал съм в Италия, само че към този момент какъв брой години пребивавам в София, тук имам апартамент, тук са ми децата, тук са ми приятелите. Обичам София, обичам България, не мога да заменя моята страна за каквото и да било. София си я обичам, България ми е на сърце, неслучайно съм си татуирал и българското знаме. Сърбите са доста огромни патриоти, за разлика от нас, само че аз си обичам страната, знам от кое място съм тръгнал. Знам, че когато съм играл в такива огромни тимове, съм защитавал и съм правил по този начин, че България да се гордее с мен. Ние сме дребна страна, само че какви футболисти - Стоичков, Бербатов, Мартин, Стилиян, Балъков, Боби Михайлов, Лечков, Костадинов... Тогава съм бил дребен, само че съм ви гледал с господин Памуков в предаването " Планета Футбол ".

Кажи нещо за край на нашия диалог...
- Пожелавам си да си завърша кариерата в Левски, да стана първенец с Левски, да вляза в историята на Левски с шампионска купа и с купата. Това е моето предпочитание, това е моята упоритост, това съм си го сложил за цел и ще се боря до дъно да я реализира! Защото Левски го заслужава и няма по-велик от Левски!