Само за пораснали момичета. Тези бащини слова ще докоснат сърцето ви и ще ви накарат дълбоко да се замислите
Валентин Желязков е роден през 1962 год. в с. Недялско, Ямболски окръг. Израства и живее в гр. Перник. От дребен стартира да написа лирика и прозаичност. Публикува във водещи електронни издания и уеб сайтове за персонално творчество. Включен е в Антологията на поетите в страната. издаван и превеждан на няколко езика. Награждаван е неведнъж за своята работа от интернационалните конгреси и институции. Творчеството му се отличава с безподобен жанр, ексцентричен изказ, гняв, деликатност, философия и елементарност. Днес ще предложим на вашето внимание стихотворението „ Писмо до щерка ми… “! И сме сигурни, че нежните стихове ще ви накарат да се замислите върху доста неща.
Писмо до щерка ми…
Ще мине време моя дъще,
когато към този момент няма да ме има,
покоя ще се вмъкне у дома,
ще стане хладно, като зима…
Ще молиш времето да върнеш,
със загатна на мъничко момиче,
ще искаш отново да те прегърна,
ще помниш, какъв брой те обичах…
В дома ни ти ще се завръщаш,
но… няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш…
Ще мине време, ще настане… безшумно!
Ще шуми на двора бялата бреза,
в спомен твой ще съм ухилен,
в окото ще съм пареща сълза…
Ще мине време – в миналото ще мине,
минавай скъпа, пък въпреки и рядко,
все още тук съм… и ме има.
Помни, че те обичам:
Татко.
Валентин Желязков
