Важното е да се продава, мангизите са интересни накрая, казва

...
Важното е да се продава, мангизите са интересни накрая, казва
Коментари Харесай

Гочара живее по неписаните закони на морето и рибарлъка

Важното е да се продава, мангизите са забавни най-после, споделя мъдрецът


Той е като воин от романите на Хемингуй, влюбен в морето, като че ли роден от него, и без мрънкане и обезсърчение съумява да се пребори с всички проблеми, с които се сблъсква всекидневно…

Това споделя режисьорът на обичания филм на цяла Варна “Бартер ” Атанас Киряков за определения от него първообраз на рибаря Хиндо, чиято роля ослепително изигра артистът Филип Аврамов. Лентата получи премия за най-хубав ефирен игрален филм от Фестивала на българското кино “Златна роза ” във Варна /2015/ и премия за най-хубава женска роля на Татяна Лолова от фестивала “Любовта е полуда ” във Варна същата година, когато се завъртя премиерата.
 30-3  30-4  30-2  30-1
Истинската история на Георги с прякора Гочара първо въодушеви режисьора да направи документалния филм за него “Омагьосан от морето ”, а по-късно и да снима “Бартер ”на плажа и рибарското населено място “Карантината ” в “Аспарухово ”.

Три години по-късно Гочара продължава живота си по неписаните закони на морето и рибарлъка в скромната си хижа, към този момент вдовец и самичък с грижите за 37- годишния си болен наследник Деян, който всички гальовно назовават Бибо.

Младият мъж с ментални проблеми е с извънредно кротко и наивно отношение на дете към света. Семейството, което има и по-малък наследник, отхвърля да даде Бибо в обществен дом и татко му цялостен живот се грижи с трогателна деликатност за него. ”Зарекох се, че няма да го оставя на страната. Хлапето не може без мен и аз без него ”, споделя Гочара. За да не оставя самичък Бибо, не е отишъл на премиерата на “Бартер ”, раздал няколко предложения на другари, а в колибата си, както назовава рибарската си хижа, гледал кино лентата за живота си по малкия екран.

Лентата преплита и ориси на други жители на рибарското населено място, в нея има нагли бизнес ползи, мутри, охранители, възмездие по бандитски, багери, подготвени да захапят бараките, с цел да не пречат на гледката към морето на новостроящия се комплекс-мастодонт край него. Гочара е по-отстъпчив от героя на Филип Аврамов: “Аз съм човек реалист, не може да дадеш цяла торба с мангизи и да гледаш насреща прани гащи, мангал да пикае или мидаджиите да вадят и хвърлят миризливите си боклуци…Отдавна всичко е продадено на руснаци. ”

Сега той и останалите жители на селището се вълнуват от идното строителство на новото рибарско пристанище. Въпреки уверенията на общината, че няма да бутнат хижите им, тръгнал слух, че би трябвало да се омитат до края на сезона за улов. “Новият кей е планиран от другата страна на мостика, няма да засегне рибарското населено място, не е оповестена още публичната поръчка за фирма-изпълнител “, сподели за “Труд ” зам.-кметът по строителството инж. Христо Иванов.

Целият живот на 63-годишния Георги Недев е край морето и както споделя с единия си крайник постоянно съм в него. Най-романтичните му години са от времето, когато е бил избавител, един от първите гларуси на плажа в “Аспарухово ” и “Галата ”. Нощем работил в държавните таксита, от които не го пускали, само че най-после го освободили на бартер – против една каса лефер.

“Винаги става въпрос за услуга, дали ще е към Господ, дали ще е към някой различен. Това е ситуацията, това е бартер ”, споделя героят на Филип Аврамов във кино лентата. Старите риболовци почнали от рано да викат якото момче да тегли с тях грипа с улова. Отначало му давали по някоя риба, само че след това усетили, че прави работа и почнали да му дават цялостен дял. Барабите ме поучаваха: Учи момче, с цел да не станеш калканджия. Не ги послушах. И не се окайвам, тъй като очевидно люспата е била на задника ми, както споделяха те, връща лентата обратно варненският риболовец. Сега към този момент имам цяла банда от 8 до 15 мъжаги, само че от тях половината са “спортисти ”, някой може и да не пристигна, щото като вземе пари, “натовари каруцата ”, пил е до 12 часа, по какъв начин ще се разсъни, ние работим от 2-3 часа през нощта, споделя морският вълк.

“Има неписан закон, чорбаджията, какъвто съм аз, взема 40% от улова, останалите 60% на момчетата, а в случай че работя с тях, вземам и от техния дял. Важното е да се продава, мангизите са забавни най-после ”, споделя Гочара.

Най-богатият улов, за който старите риболовци споделят, че морето се е подквасило, е бил през 2016 година Но тогава е имал тежък случай. Трябвало да събере мрежите, хвърлени през нощта, само че излязла “балкан вълна ” и едвам не обърнала лодката. А Бибо го чакал на брега да го изпрати на занятия в центъра за обществена интеграция. ”

Има случаи в които може би ме е спасявал Господ. Не ме е боязън, че ще се удавя, когато съм самичък, само че когато съм с хората – там е казусът, а на инвентара – майната му ”, споделя още Гочара. Не се уплашил и по време на огромното наводняване в “Аспарухово ” през 2014 година, макар че огромната приливна вълна не пристигнала от морето, а в тил. Удавила кучката му, тъй като се скрила от трясъка на гръмотевиците под пода на хижата, само че съумял да измъкне бебета й на леглото до него. Веднага след драмата с пороя му се обадил Георги Мамалев, с който са първи братовчеди – майката на Гочара и бащата на артиста са брат и сестра, наследници на остаряла фамилия. Артистични заложби има и варненският риболовец, който не стопира да приказва и да разсмива от сърце.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР