Въглероден диоксид, фини прахови частици, азотен оксид и какво ли

Въглероден диоксид, фини прахови частици, азотен оксид и какво ли още. Заради повишените стойности на нездравословните излъчвания в атмосферата учебният спомен за Менделеевата таблица става все по-осезаем. Само че изискванията от дълго време не са лабораторни, а изцяло действителни.

Належащата задача е като от алманах по химия за напреднали: в случай че имаме огромно количество азотен оксид в атмосферата, по какъв начин може да се понижи равнището му? Решенията могат да бъдат няколко. Едно от тях е предоставено от полски учени. Създатели на пътна настилка, която гълтам азотния оксид.
Виолета Рек, откривател във Варшавския механически университет: Благодарение на ултравиолетовите лъчи, посредством процеса на катализация, азотният оксид се трансформира в разтворими соли, които елементарно могат да бъдат отстранени от пътната настилка. И това се получава с помощта на специфична съставна част в бетона.
След химичната реакция, с първия дъжд или след първото измиване на улицата, получените соли ще изчезнат от пътя.
Виолета Рек, откривател във Варшавския механически университет: Колкото по-дълго замърсяването е в контакт с цимента, толкоз по-ефикасен е процесът на разчистване. Настилката е доста подобаваща за огромните градове, където чистия въздух е все по-ограничен, а мръсният циркулира сред постройките и образува сходство на каньон от нездравословни газове.
Звучи като по учебник, само че планът дава действителни резултати. На външен тип настилката не се разграничава от останалите пътища във Варшава, само че пък разликата в непорочност на въздуха се усеща.

Някои специалисти са скептични към резултата на настилката. Със сигурност той не може да погълне всички нездравословни излъчвания от атмосферата. Но и упоритостта на основателите му не е такава. Той просто е дребна част от пъзела в битката с мръсния въздух.

Дотук с урока по химия. Търсят се още работещи решения.