Караджов: Инвестираме близо 70 млн. евро за развитие на пограничните ни райони със Сърбия и Северна Македония
В съвещанието по покана на народните представители участваха заместник-министър Деляна Иванова и Десислава Георгиева – шеф на дирекция " Управление на териториалното съдействие " (УТС) в Министерство на регионалното развитие. Вицепремиерът акцентира, че в граничните райони на западните ни съседки живеят доста наши сънародници, които се възползват непосредствено и косвено от този тип вложения.
„ България има ангажимент да поддържа значимите по бройка български общности зад граница. През годините не беше направено задоволително по построяването на ефикасна сложна, дълготрайна и интегрирана държавна политика за българите в чужбина. Това ни стимулира още повече да работим за реализиране на действителни резултати “, акцентира министър Караджов. По думите му стратегиите дават опция за съдействие, създаване на партньорство и контакти сред българите от двете страни на границата. „ Това е причина за стопански подтик за бедните погранични региони, в които живеят българи “, означи вицепремиерът.
Чрез осъществяването на стратегиите за трансгранично съдействие са реализирани обилни резултати. Само за последните 8 години сред България, Северна Македония и Сърбия са осъществени планове за 53 млн. евро в разнообразни области от двете страни на границите. „ Хората в тях поддържат връзка, основават общи начинания и започнаха да работят дружно. Те към този момент доста добре знаят, че имат сходни проблеми, провокации, само че и общи цели за възстановяване на изискванията за живот и бизнес “, изясни шефът на УТС Десислава Георгиева.
Пред членовете на комисията вицепремиерът заяви, че в интервала до 2027 година стратегиите ще финансират планове, ориентирани към превъзмогване на климатичните промени, бедствията, здравните и икономическите рецесии. „ Стратегическите ни цели включат построяването на дълго чакания граничен пункт „ Клепало “ със Северна Македония, както и доста повишение на успеваемостта на пожарните и спешните служби в България и Сърбия при бедствия, повреди и произшествия “, осведоми министър Караджов. Предвижда се също по този начин да бъдат подкрепени с директни грантове представителите на дребния и междинен бизнес, който е гръбнакът на стопанската система в пограничните региони. „ Половината от средствата по стратегиите ще са за интегрирани планове, които идват от локалните общности и се приоритизират от тях. Европейският съюз предизвиква метода „ отдолу-нагоре “ и тук е огромният късмет за българските общности да станат още по-активни участници в този развой като оферират най-важните за районите им планове “, изясни Десислава Георгиева. До момента те са проявявали забележителна интензивност, като през програмния интервал 2014-2020 година половината от подписаните контракти по програмата за трансгранично съдействие със Сърбия, да вземем за пример, са включвали представителства на българските общности. Общият размер на финансирането за тези планове е 17,5 милиона евро.
„ Европейските правила за недискриминация и равни благоприятни условия не разрешават да има стратегии или планове особено за българските общности зад граница, само че се провеждат осведомителни акции, партньорски конгреси и образования, от които могат да се възползват българските общности. Ще се срещнем с тях и ще разбираем в детайли по какъв начин се кандидатства, кои планове са възможни и така нататък,, с цел да има по-голям късмет за финансиране “, означи Георгиева. Екипът на Министерство на регионалното развитие прикани и членовете на комисията при срещите си с българските общности да ги срещнат с опциите, които дават стратегиите и да ги насърчат да се кооперират и да се включат в плановете посредством присъединяване в осведомителни акции, срещи и образования.
Един от целите по новата стратегия 2021-2027 година ще предизвиква необятното партньорство при осъществяване на плановете, които са в обсега на териториалната тактика. Това включва и български общности в граничните райони.
Тук плануваният бюджет е 21 млн. евро, което е по-голяма поддръжка спрямо тази от предходния интервал. Подкрепата по програмата с Република Северна Македония също е увеличена с 50 % през програмен интервал 2021-2027 година, с което се обезпечават спомагателни благоприятни условия за достъп до финансиране.
„ България има ангажимент да поддържа значимите по бройка български общности зад граница. През годините не беше направено задоволително по построяването на ефикасна сложна, дълготрайна и интегрирана държавна политика за българите в чужбина. Това ни стимулира още повече да работим за реализиране на действителни резултати “, акцентира министър Караджов. По думите му стратегиите дават опция за съдействие, създаване на партньорство и контакти сред българите от двете страни на границата. „ Това е причина за стопански подтик за бедните погранични региони, в които живеят българи “, означи вицепремиерът.
Чрез осъществяването на стратегиите за трансгранично съдействие са реализирани обилни резултати. Само за последните 8 години сред България, Северна Македония и Сърбия са осъществени планове за 53 млн. евро в разнообразни области от двете страни на границите. „ Хората в тях поддържат връзка, основават общи начинания и започнаха да работят дружно. Те към този момент доста добре знаят, че имат сходни проблеми, провокации, само че и общи цели за възстановяване на изискванията за живот и бизнес “, изясни шефът на УТС Десислава Георгиева.
Пред членовете на комисията вицепремиерът заяви, че в интервала до 2027 година стратегиите ще финансират планове, ориентирани към превъзмогване на климатичните промени, бедствията, здравните и икономическите рецесии. „ Стратегическите ни цели включат построяването на дълго чакания граничен пункт „ Клепало “ със Северна Македония, както и доста повишение на успеваемостта на пожарните и спешните служби в България и Сърбия при бедствия, повреди и произшествия “, осведоми министър Караджов. Предвижда се също по този начин да бъдат подкрепени с директни грантове представителите на дребния и междинен бизнес, който е гръбнакът на стопанската система в пограничните региони. „ Половината от средствата по стратегиите ще са за интегрирани планове, които идват от локалните общности и се приоритизират от тях. Европейският съюз предизвиква метода „ отдолу-нагоре “ и тук е огромният късмет за българските общности да станат още по-активни участници в този развой като оферират най-важните за районите им планове “, изясни Десислава Георгиева. До момента те са проявявали забележителна интензивност, като през програмния интервал 2014-2020 година половината от подписаните контракти по програмата за трансгранично съдействие със Сърбия, да вземем за пример, са включвали представителства на българските общности. Общият размер на финансирането за тези планове е 17,5 милиона евро.
„ Европейските правила за недискриминация и равни благоприятни условия не разрешават да има стратегии или планове особено за българските общности зад граница, само че се провеждат осведомителни акции, партньорски конгреси и образования, от които могат да се възползват българските общности. Ще се срещнем с тях и ще разбираем в детайли по какъв начин се кандидатства, кои планове са възможни и така нататък,, с цел да има по-голям късмет за финансиране “, означи Георгиева. Екипът на Министерство на регионалното развитие прикани и членовете на комисията при срещите си с българските общности да ги срещнат с опциите, които дават стратегиите и да ги насърчат да се кооперират и да се включат в плановете посредством присъединяване в осведомителни акции, срещи и образования.
Един от целите по новата стратегия 2021-2027 година ще предизвиква необятното партньорство при осъществяване на плановете, които са в обсега на териториалната тактика. Това включва и български общности в граничните райони.
Тук плануваният бюджет е 21 млн. евро, което е по-голяма поддръжка спрямо тази от предходния интервал. Подкрепата по програмата с Република Северна Македония също е увеличена с 50 % през програмен интервал 2021-2027 година, с което се обезпечават спомагателни благоприятни условия за достъп до финансиране.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ