Преди 1300 г. България спасява християнска Европа
В западната традиция българският „ крал “ е възприеман като светец
Навършват се 1300 години от грандиозната борба край Константинопол – едно от знаковите събития в историята на средновековния свят. В дните към Успение Богородично (т. нар. Голяма Богородица) през 718 година нашите предшественици избавят Европа от арабско завладяване. Затова дано точно в този момент си спомним за бележития държател Тервел (700-721) и неговата войска, изиграли основната роля в тези паметни събития преди цели тринадесет века.
Тервел, синът на кан Аспарух, внукът на великия Кубрат, е роден още в „ Старата Велика България “. Сам претърпява бурните събития, довели до края на Кубратовата „ империя “, и преселението на Долни Дунав. Когато Аспарух умира във война с хазарите, новият наследник „ в придвижване “ отблъсква съперника. През 705 година Тервел поддържа сваления Юстиниан II да си върне престола – намесата във вътрешните работи на Източната Римска империя (Византия) носи на българския кан купата „ кесар “ (втората по сан в имперската подчиненост, която в никакъв случай не е давана на непознат държател!), ръката на Юстиниановата щерка Анастасия, териториални придобивки (областта Загоре), великодушни дарове…
Както бе показано от проф. Георги Атанасов, Тервел изрично е бил християнин, може би още от детските си години. Да не забравяме, че Кубрат, почетен с високата купа „ патриций “, също приема Христовата религия. Империята в никакъв случай не дава висшите си трофеи на нехристияни. Така стои въпросът и с брака на Тервел – „ кесар “ може да бъде единствено непосредствен роднина на императора. Преди години проф. Иван Венедиков стартира концепцията, че династията Дуло е имала афинитет към християнството, само че тази линия е прекратена с рухването й от власт в средата на VIII век.
През идващите години връзките с Византия напълно не са безпроблемни, само че въздействието на Тервел в Константинопол се резервира. Образец на връзките сред двете страни е договорът от 716 година, който засяга както граничния и митнически надзор, по този начин и взаимна военна помощ – жизненоважен проблем за империята поради почналата експанзия на могъщия Арабски халифат. Тервел е осъзнавал мащабите на арабската опасност, в това число и във връзка с личната му страна. Затова през лятото на 717 година той дава отговор позитивно на апела за помощ от страна на тогавашния император Лъв III (717-741). Самият Лъв, именуван „ Исавър “ или „ Сириец “, е остарял познайник на Тервел – той произлиза от общността на сирийските преселници в региона на българо-византийската граница при Месемврия/Несебър, а през 705 година се причислява към похода на Тервел и Юстиниан II.
Основите на Арабския халифат са построени единствено за броени години след епохи на разцепление. Консолидацията е улеснена от апокалиптичния конфликт сред Византия и Персия, при който двете „ суперсили “ нямат време да се занимават със слабите си арабски съседи… Именно тогава Мохамед благодарение на религията, само че и с военна мощ повежда арабите по нов път. Изтощени от дългата война, ромеи и перси не могат да спрат възхода на „ сарацините “. След 636 година единствено за няколко години империята губи Сирия, Палестина, Египет… Още по-драматична е ориста на Сасанидска Персия, която рухва под арабските удари. Това тласка ислямските завоеватели към концепцията за „ международно владичество “ и завземане на Константинопол – „ Новият Рим “, „ Новият Йерусалим “ на християнството… След като Муавия построява мощен флот, византийската столица е блокирана (674-678 г.), само че въпреки всичко ромеите надвиват. Това се дължи на богатия им военноморски опит, само че и на едно „ секретно оръжие “ – така наречен гръцки огън (запалителна примес от петрол, сяра и др.), с който са унищожени доста от корабите на съперника.
Новата масирана атака против Византия е стартирана от Сюлейман (715-717), въодушевен от пророчеството, че Константинопол ще бъде превзет от халиф с име на античен оракул – в тази ситуация на библейския Соломон. През 716 година прославеният военачалник Маслама, брат на халифа, нахлува в Мала Азия. През лятото на 717 година голямата му войска минава през Дарданелите. Арабите нападат Константинопол на 15 август (денят на Св. Богородица), в което има детайл и на „ хибридна война “. Флот от 1800 кораба блокира морските пътища. Въпреки храбрата опозиция, водена от император Лъв III, ориста на империята е сложена на карта. И тогава се намесва Тервел! Ако нашествениците са считали, че българите ще злорадстват от неволите на Византия, явно са сбъркали грубо. За далновидния Тервел е било напълно ясно, че идната жертва ще бъде България. Ударът е смъртоносен, в борбата едвам не умира самият Маслама! Налага се арабите да изградят вал за отбрана от българските офанзиви – по този начин обсадителите се трансформират в обсадени, което води до апетит и ограничения. Зимата е на 717-718 година е доста тежка, а в арабския лагер царят заболявания и гибел. Опитът с военна мощ да бъдат събрани муниции от Тракия води до ново проваляне от страна на българите. През пролетта на 718 година Маслама получава подкрепления, а от Сирия и Египет идват две големи ескадри, общо 760 кораба! И още веднъж гибелният удар е нанесен от Тервел – съгласно някои съвременници умират 32 хиляди араби. Битката още веднъж е в дните към 15 август и това едва ли е инцидентно – от персоналния щемпел на «кесаря Тервел» знаем, че негова настойничка е точно св. Богородица! С остатъците от в миналото голямата си войска и флот Маслама е заставен да поеме обратно.
Войната с арабите се е водила край стените на Константинопол и в по-широк ареал на Източна Тракия. Надали може да има подозрение обаче, че тактиката е построена в старопрестолна Плиска. Както бе показано още веднъж от проф. Георги Атанасов, точно при Тервел е построен монументалният каменен дворец, именуван неправилно „ Крумов замък “. Дотогава в Плиска е имало най-много дървени здания, освен това прекомерно огромни, само че е ясно, че всесилен държател и „ кесар “ се е нуждаел от внушителен замък. Той е построен с присъединяване и на византийски архитекти, измежду които и сирийци. Със своите над 4500 кв. метра повърхност и няколко етажа тази голяма постройка няма аналог в нашата средновековна архитектура. С Тервел е обвързван и различен незабравим монумент на средновековното българско изкуство и държавна идеология – Мадарският конник. Въпреки многото разногласия към този релеф (сакрално изображение на антично провидение, портрет на самия кан Тервел и т.н.), конникът е изсечен в скалите при неговото ръководство. В най-стария надпис под релефа Тервел оповестява на потомството за събитията през 705 година Там намираме и нещо не по-малко забавно и значимо – плисковският държател е поддържал тесни връзки със своите „ чичовци “, т.е. със заселилата се в днешна Македония българска общественост отпред с Кубер, по-малък брат на кан Аспарух.
Както бе показано от акад. Васил Гюзелев, проф. Рая Заимова и други учени, ролята на Тервел за историческата победа при Константинопол през 718 година е оценена високо от средновековните хронисти и ренесансовите хуманисти. В западната традиция българският „ крал “ е възприеман като светец, а в нашата църковна живопис през Възраждането се постанова обликът на „ Св. Тривелий “. Ако създадем параленост сред войната при Константинопол през 717-718 година и известната борба при Поатие (732 г.), ще достигнем до някои значими заключения. Франкският лидер Карл Мартел разрушава нахлулите от Испания араби, командвани от ал-Рахман, шефът на Андалусия. Двете армии са почти от по 20-30 хиляди воини. Сравнението с голямата, „ в пъти “ по-многочислена арабска войска пред Константинопол приказва единствено по себе си. При това тя е командвана не от недодялан шеф, а от брата на самия халиф. Никой няма желание да омаловажава успеха на франките, само че българската военна интервенция в поддръжка на Византия в действителност е решаваща за ориста на Европа. Факт е, че петнадесет години преди Поатие точно българите пресичат завоевателния порив на ислямските завоеватели. Така или другояче, Тервел с цялостно право може и би трябвало да бъде именуван „ бранител “ и даже „ избавител на Европа “, а името му да откри почтено място в пантеона на великите европейци на всички времена.
Навършват се 1300 години от грандиозната борба край Константинопол – едно от знаковите събития в историята на средновековния свят. В дните към Успение Богородично (т. нар. Голяма Богородица) през 718 година нашите предшественици избавят Европа от арабско завладяване. Затова дано точно в този момент си спомним за бележития държател Тервел (700-721) и неговата войска, изиграли основната роля в тези паметни събития преди цели тринадесет века.
Тервел, синът на кан Аспарух, внукът на великия Кубрат, е роден още в „ Старата Велика България “. Сам претърпява бурните събития, довели до края на Кубратовата „ империя “, и преселението на Долни Дунав. Когато Аспарух умира във война с хазарите, новият наследник „ в придвижване “ отблъсква съперника. През 705 година Тервел поддържа сваления Юстиниан II да си върне престола – намесата във вътрешните работи на Източната Римска империя (Византия) носи на българския кан купата „ кесар “ (втората по сан в имперската подчиненост, която в никакъв случай не е давана на непознат държател!), ръката на Юстиниановата щерка Анастасия, териториални придобивки (областта Загоре), великодушни дарове…
Както бе показано от проф. Георги Атанасов, Тервел изрично е бил християнин, може би още от детските си години. Да не забравяме, че Кубрат, почетен с високата купа „ патриций “, също приема Христовата религия. Империята в никакъв случай не дава висшите си трофеи на нехристияни. Така стои въпросът и с брака на Тервел – „ кесар “ може да бъде единствено непосредствен роднина на императора. Преди години проф. Иван Венедиков стартира концепцията, че династията Дуло е имала афинитет към християнството, само че тази линия е прекратена с рухването й от власт в средата на VIII век.
През идващите години връзките с Византия напълно не са безпроблемни, само че въздействието на Тервел в Константинопол се резервира. Образец на връзките сред двете страни е договорът от 716 година, който засяга както граничния и митнически надзор, по този начин и взаимна военна помощ – жизненоважен проблем за империята поради почналата експанзия на могъщия Арабски халифат. Тервел е осъзнавал мащабите на арабската опасност, в това число и във връзка с личната му страна. Затова през лятото на 717 година той дава отговор позитивно на апела за помощ от страна на тогавашния император Лъв III (717-741). Самият Лъв, именуван „ Исавър “ или „ Сириец “, е остарял познайник на Тервел – той произлиза от общността на сирийските преселници в региона на българо-византийската граница при Месемврия/Несебър, а през 705 година се причислява към похода на Тервел и Юстиниан II.
Основите на Арабския халифат са построени единствено за броени години след епохи на разцепление. Консолидацията е улеснена от апокалиптичния конфликт сред Византия и Персия, при който двете „ суперсили “ нямат време да се занимават със слабите си арабски съседи… Именно тогава Мохамед благодарение на религията, само че и с военна мощ повежда арабите по нов път. Изтощени от дългата война, ромеи и перси не могат да спрат възхода на „ сарацините “. След 636 година единствено за няколко години империята губи Сирия, Палестина, Египет… Още по-драматична е ориста на Сасанидска Персия, която рухва под арабските удари. Това тласка ислямските завоеватели към концепцията за „ международно владичество “ и завземане на Константинопол – „ Новият Рим “, „ Новият Йерусалим “ на християнството… След като Муавия построява мощен флот, византийската столица е блокирана (674-678 г.), само че въпреки всичко ромеите надвиват. Това се дължи на богатия им военноморски опит, само че и на едно „ секретно оръжие “ – така наречен гръцки огън (запалителна примес от петрол, сяра и др.), с който са унищожени доста от корабите на съперника.
Новата масирана атака против Византия е стартирана от Сюлейман (715-717), въодушевен от пророчеството, че Константинопол ще бъде превзет от халиф с име на античен оракул – в тази ситуация на библейския Соломон. През 716 година прославеният военачалник Маслама, брат на халифа, нахлува в Мала Азия. През лятото на 717 година голямата му войска минава през Дарданелите. Арабите нападат Константинопол на 15 август (денят на Св. Богородица), в което има детайл и на „ хибридна война “. Флот от 1800 кораба блокира морските пътища. Въпреки храбрата опозиция, водена от император Лъв III, ориста на империята е сложена на карта. И тогава се намесва Тервел! Ако нашествениците са считали, че българите ще злорадстват от неволите на Византия, явно са сбъркали грубо. За далновидния Тервел е било напълно ясно, че идната жертва ще бъде България. Ударът е смъртоносен, в борбата едвам не умира самият Маслама! Налага се арабите да изградят вал за отбрана от българските офанзиви – по този начин обсадителите се трансформират в обсадени, което води до апетит и ограничения. Зимата е на 717-718 година е доста тежка, а в арабския лагер царят заболявания и гибел. Опитът с военна мощ да бъдат събрани муниции от Тракия води до ново проваляне от страна на българите. През пролетта на 718 година Маслама получава подкрепления, а от Сирия и Египет идват две големи ескадри, общо 760 кораба! И още веднъж гибелният удар е нанесен от Тервел – съгласно някои съвременници умират 32 хиляди араби. Битката още веднъж е в дните към 15 август и това едва ли е инцидентно – от персоналния щемпел на «кесаря Тервел» знаем, че негова настойничка е точно св. Богородица! С остатъците от в миналото голямата си войска и флот Маслама е заставен да поеме обратно.
Войната с арабите се е водила край стените на Константинопол и в по-широк ареал на Източна Тракия. Надали може да има подозрение обаче, че тактиката е построена в старопрестолна Плиска. Както бе показано още веднъж от проф. Георги Атанасов, точно при Тервел е построен монументалният каменен дворец, именуван неправилно „ Крумов замък “. Дотогава в Плиска е имало най-много дървени здания, освен това прекомерно огромни, само че е ясно, че всесилен държател и „ кесар “ се е нуждаел от внушителен замък. Той е построен с присъединяване и на византийски архитекти, измежду които и сирийци. Със своите над 4500 кв. метра повърхност и няколко етажа тази голяма постройка няма аналог в нашата средновековна архитектура. С Тервел е обвързван и различен незабравим монумент на средновековното българско изкуство и държавна идеология – Мадарският конник. Въпреки многото разногласия към този релеф (сакрално изображение на антично провидение, портрет на самия кан Тервел и т.н.), конникът е изсечен в скалите при неговото ръководство. В най-стария надпис под релефа Тервел оповестява на потомството за събитията през 705 година Там намираме и нещо не по-малко забавно и значимо – плисковският държател е поддържал тесни връзки със своите „ чичовци “, т.е. със заселилата се в днешна Македония българска общественост отпред с Кубер, по-малък брат на кан Аспарух.
Както бе показано от акад. Васил Гюзелев, проф. Рая Заимова и други учени, ролята на Тервел за историческата победа при Константинопол през 718 година е оценена високо от средновековните хронисти и ренесансовите хуманисти. В западната традиция българският „ крал “ е възприеман като светец, а в нашата църковна живопис през Възраждането се постанова обликът на „ Св. Тривелий “. Ако създадем параленост сред войната при Константинопол през 717-718 година и известната борба при Поатие (732 г.), ще достигнем до някои значими заключения. Франкският лидер Карл Мартел разрушава нахлулите от Испания араби, командвани от ал-Рахман, шефът на Андалусия. Двете армии са почти от по 20-30 хиляди воини. Сравнението с голямата, „ в пъти “ по-многочислена арабска войска пред Константинопол приказва единствено по себе си. При това тя е командвана не от недодялан шеф, а от брата на самия халиф. Никой няма желание да омаловажава успеха на франките, само че българската военна интервенция в поддръжка на Византия в действителност е решаваща за ориста на Европа. Факт е, че петнадесет години преди Поатие точно българите пресичат завоевателния порив на ислямските завоеватели. Така или другояче, Тервел с цялостно право може и би трябвало да бъде именуван „ бранител “ и даже „ избавител на Европа “, а името му да откри почтено място в пантеона на великите европейци на всички времена.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ