Сбъркана ли е данъчната система у нас
В залисията към отминалите евроизбори някак неусетно изтекоха информациите, че Гърция и Румъния понижават Данък добавена стойност. В южната ни съседка храните към този момент се таксуват с 13 %, а не както беше до момента - с 24 %. За заведенията за хранене и кафенетата също ще се ползва 13-процентна ставка. Сред продуктите, които са с понижено Данък добавена стойност, са зехтинът, месото и рибата, какаото и стандартизираните замразени храни и консерви. Освен това към този момент сметките за електричество ще подлежат на 6 % Данък добавена стойност, а не на 13 на 100, както и сметките за природен газ. От месец май и в Румъния ставката по Данък добавена стойност за обичайните и биохраните е понижена от 9 на 5%. Медиите в Букурещ оповестиха, че намаляването на Данък добавена стойност от 9 на 5 % на обичайните и биопродуктите ще има общ бюджетен резултат в размер на 836 милиона леи (еврото се разменя за 4,76 леи) през идващите четири години, като спадът на приходите се чака да варира от 106 милиона леи през тази година до 260 милиона леи през 2022 година Основен претекст за смяната на Данък добавена стойност е, че равнището на затлъстяване в Румъния регистрира възходяща наклонност: 9,1 % от пълнолетните хора са били затлъстели през 2014 година в съпоставяне със 7,9 % през 2008 година, а равнището на затлъстяване измежду децата се е удвоило през последното десетилетие. В Румъния общоприетата ставка на Данък добавена стойност е 19 %, само че се ползват и две понижени ставки, надлежно 9 % - за храни, медикаменти, протези, ортопедични артикули, доставка на питейна вода и доставка на вода за напояване, и 5% за книги, брошури, туристически услуги и кетъринг.
Мисията невъзможна
У нас за диференцирани ставки по Данък добавена стойност освен това ръководство е невероятно да се мисли. Преди 10 години, когато Борисов управляваше с първото си държавно управление, при посещаване в Израел даде обещание да понижи ставката от 20 на 18 %. При завръщането му обаче финансовият министър Симеон Дянков охлади пристрастеностите. Наследникът му Владислав Горанов също не дава и да се продума за сходни промени. Винаги когато има опция, той акцентира, че до момента в който той е министър на финансите, смяна на ставката по Данък добавена стойност няма да има.
" С въвеждането на диференцирана ставка на Данък добавена стойност за храни и медикаменти няма да бъде реализирано трайно понижаване на крайните цени за потребителя, като в тази връзка следва да се уточни опитът на Европейската комисия, която е провела голям брой проучвания в тази област, и е потвърдено, че въздействието на по-ниския Данък добавена стойност върху цените е минимално. По-ниските данъчни ставки единствено отчасти се отразяват върху крайните потребителски цени, а понижението на Данък добавена стойност води до увеличение на облагите на производителите и търговците на стоките. Дори в случаите, когато диференцираната ставка за Данък добавена стойност намира отражение върху цените, този резултат е краткотраен, след което цените още веднъж последователно се покачват. В умозаключение следва да се означи, че националната данъчна система е структурирана по метод, по който главният дял от данъчните доходи в държавния бюджет се образува от приходи от Данък добавена стойност и акцизи, като са взети поради и главните рекомендации, включени в Стратегия " Европа 2020 " за стимулиране на икономическия напредък и развиване.
Политика
Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България е за ниски ставки за директните налози (корпоративни налози и налози върху приходите на физическите лица) и за индиферентност на ставките за косвените налози, в това число единна ставка на налога върху добавената стойност. Политиката в региона на Данък добавена стойност за целия интервал от неговото въвеждане в България през 1994 година постоянно е била за една-единствена общоприета ставка, защото Данък добавена стойност не се смята за разходно-ефективен и целеустремен инструмент за икономическа политика. Това дава отговор преди време министър Горанов на депутатско запитване за диференциран Данък добавена стойност.
Сегашната данъчна система е една от аргументите за относително слабия стопански напредък. У нас на косвените налози, каквито са Данък добавена стойност и акцизите, се падат 51 %, до момента в който в другите страни от Европейски Съюз е реализирано равновесие, твърди доцент Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. " Именно тук е българският недостатък. Триъгълникът на налозите в Европейски Съюз включва равно разпределение сред директни и косвени налози и обществени осигуровки, а при нас огромната тежест е хвърлена върху косвените налози, а директните се поддържат ниски. Не единствено че нещата в България не се оправят и не вървим към разцвет, само че и би трябвало да кажем, че последните данни за неравенството на европейско равнище демонстрират, че България чисто и просто не е европейска страна ", твърди икономистът Димитър Събев. Според него на плоския налог се дължат единствено 15 % от бюджетните доходи, а останалото се пада на косвените данъци, а единствено данъчната система може да понижи неравенството.
Препоръка
Една от рекомендациите в последния годишен отчет на Института за стопански проучвания е нуждата от необятна социална полемика за смяна на данъчната система у нас. Явно отминава времето, когато се хвалехме пред вложителите, че България е данъчен парадайс. Статистиката сочи, че във всички новоприети страни членки на Европейски Съюз, като се изключи Хърватска и Словакия, икономическият растеж и привлечените вложения са доста повече, спрямо България, макар че там ставките са по-високи. Изобщо тезата за данъчния парадайс издиша отвред. Белгийският стопански институт " Милионари " е направил съпоставяне на действителната данъчна тежест в 28-те страни от Европейски Съюз. Резултатите демонстрират, че работещите в Кипър, Ирландия, Англия и Малта заплащат по-малко от българите. У нас общото облагане на приходите е изчислено на 38,39 %. За съпоставяне - в Кипър то е 23,40 %, а във Англия - 35,08 %. Данъчната тежест в известната с високите си налози Дания е напълно малко по-висока от българската - 41,41%.
Друга широкоразпространена илюзия е, че у нас плащаме най-нисък Данък добавена стойност. Пет страни в Европейски Съюз са с по-ниско облагане на добавената стойност, а други пет са с равно на това в България - 20 %.Единствената понижена ставка у нас е тази на хотелиерските услуги - 9%. Във всички други страни членки на Европейски Съюз се ползват понижени ставки за другите категории артикули, което прави действително облагането още по-ниско. В Белгия да вземем за пример Данък добавена стойност върху храните, медикаментите и книгите е 6 %. В Германия със 7 % се таксуват храните, обществените услуги и гражданският превоз. Във Франция понижението на Данък добавена стойност за храните и медикаментите стига до 2,1%. За разнообразни артикули и услуги ставките по Данък добавена стойност могат да бъдат понижени до 3 % в Люксембург, до 4 % - в Италия и Испания, до 5 % - в Унгария, Великобртания.
Индекс
Корпоративният налог от 10 % у нас в действителност е един от най-ниските в Европейски Съюз, само че има и по-ниски. Преди две години се вкара ставка за фирмите от 9 %. Нулева ставка обаче предлага Естония. Там от 2000 година корпоративният налог върху неразпределената облага е нула. Там с налог се полза единствено облагата, ориентирана към притежателите. Освен това у нас се следи двойно данъчно облагане за компаниите. Налага се те да заплащат в допълнение безчет такси и разрешителни, които могат да се нарекат и скрити налози. По калкулации на БСК размерът на тези скрити налози е към 2,5 милиарда лева През 2016 година тези данъкообразни такси са нарастнали с 40 %, а през 2017 година със 7 %.
През октомври предходната година " Оксфам " - организацията, която се бори с бедността, разгласява годишния си показател за понижаване на неравенството, в който са класирани 157 страни. Един от създателите му е Макс Лоусън, който е основан в Найроби, Кения - една от най-бедните страни в света. " България е в средата на показателя като се изключи един основен индикатор, по който отива доста обратно. Става дума за данъчната система. В България има 10 % плосък налог за бизнеса и за хората. От 157 страни - по този индикатор вие попадате на 130 място, което е доста зад останалите европейски страни. Знам, че в страните, където има постсоциалистически промени, плоският налог е доста публикуван. Ще дам образец с Латвия, която се отърва от това и вкара прогресивна канара. Ако имам рекомендации към България, то това е да реформира данъчната си система. Няма по какъв начин, в случай че преподавател или здравна сестра заплащат идентичен % от прихода си като налог, какъвто е и за мултимилионера, страната да се пребори с неравенството ", твърди Уолсън.
Мисията невъзможна
У нас за диференцирани ставки по Данък добавена стойност освен това ръководство е невероятно да се мисли. Преди 10 години, когато Борисов управляваше с първото си държавно управление, при посещаване в Израел даде обещание да понижи ставката от 20 на 18 %. При завръщането му обаче финансовият министър Симеон Дянков охлади пристрастеностите. Наследникът му Владислав Горанов също не дава и да се продума за сходни промени. Винаги когато има опция, той акцентира, че до момента в който той е министър на финансите, смяна на ставката по Данък добавена стойност няма да има.
" С въвеждането на диференцирана ставка на Данък добавена стойност за храни и медикаменти няма да бъде реализирано трайно понижаване на крайните цени за потребителя, като в тази връзка следва да се уточни опитът на Европейската комисия, която е провела голям брой проучвания в тази област, и е потвърдено, че въздействието на по-ниския Данък добавена стойност върху цените е минимално. По-ниските данъчни ставки единствено отчасти се отразяват върху крайните потребителски цени, а понижението на Данък добавена стойност води до увеличение на облагите на производителите и търговците на стоките. Дори в случаите, когато диференцираната ставка за Данък добавена стойност намира отражение върху цените, този резултат е краткотраен, след което цените още веднъж последователно се покачват. В умозаключение следва да се означи, че националната данъчна система е структурирана по метод, по който главният дял от данъчните доходи в държавния бюджет се образува от приходи от Данък добавена стойност и акцизи, като са взети поради и главните рекомендации, включени в Стратегия " Европа 2020 " за стимулиране на икономическия напредък и развиване.
Политика
Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България е за ниски ставки за директните налози (корпоративни налози и налози върху приходите на физическите лица) и за индиферентност на ставките за косвените налози, в това число единна ставка на налога върху добавената стойност. Политиката в региона на Данък добавена стойност за целия интервал от неговото въвеждане в България през 1994 година постоянно е била за една-единствена общоприета ставка, защото Данък добавена стойност не се смята за разходно-ефективен и целеустремен инструмент за икономическа политика. Това дава отговор преди време министър Горанов на депутатско запитване за диференциран Данък добавена стойност.
Сегашната данъчна система е една от аргументите за относително слабия стопански напредък. У нас на косвените налози, каквито са Данък добавена стойност и акцизите, се падат 51 %, до момента в който в другите страни от Европейски Съюз е реализирано равновесие, твърди доцент Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. " Именно тук е българският недостатък. Триъгълникът на налозите в Европейски Съюз включва равно разпределение сред директни и косвени налози и обществени осигуровки, а при нас огромната тежест е хвърлена върху косвените налози, а директните се поддържат ниски. Не единствено че нещата в България не се оправят и не вървим към разцвет, само че и би трябвало да кажем, че последните данни за неравенството на европейско равнище демонстрират, че България чисто и просто не е европейска страна ", твърди икономистът Димитър Събев. Според него на плоския налог се дължат единствено 15 % от бюджетните доходи, а останалото се пада на косвените данъци, а единствено данъчната система може да понижи неравенството.
Препоръка
Една от рекомендациите в последния годишен отчет на Института за стопански проучвания е нуждата от необятна социална полемика за смяна на данъчната система у нас. Явно отминава времето, когато се хвалехме пред вложителите, че България е данъчен парадайс. Статистиката сочи, че във всички новоприети страни членки на Европейски Съюз, като се изключи Хърватска и Словакия, икономическият растеж и привлечените вложения са доста повече, спрямо България, макар че там ставките са по-високи. Изобщо тезата за данъчния парадайс издиша отвред. Белгийският стопански институт " Милионари " е направил съпоставяне на действителната данъчна тежест в 28-те страни от Европейски Съюз. Резултатите демонстрират, че работещите в Кипър, Ирландия, Англия и Малта заплащат по-малко от българите. У нас общото облагане на приходите е изчислено на 38,39 %. За съпоставяне - в Кипър то е 23,40 %, а във Англия - 35,08 %. Данъчната тежест в известната с високите си налози Дания е напълно малко по-висока от българската - 41,41%.
Друга широкоразпространена илюзия е, че у нас плащаме най-нисък Данък добавена стойност. Пет страни в Европейски Съюз са с по-ниско облагане на добавената стойност, а други пет са с равно на това в България - 20 %.Единствената понижена ставка у нас е тази на хотелиерските услуги - 9%. Във всички други страни членки на Европейски Съюз се ползват понижени ставки за другите категории артикули, което прави действително облагането още по-ниско. В Белгия да вземем за пример Данък добавена стойност върху храните, медикаментите и книгите е 6 %. В Германия със 7 % се таксуват храните, обществените услуги и гражданският превоз. Във Франция понижението на Данък добавена стойност за храните и медикаментите стига до 2,1%. За разнообразни артикули и услуги ставките по Данък добавена стойност могат да бъдат понижени до 3 % в Люксембург, до 4 % - в Италия и Испания, до 5 % - в Унгария, Великобртания.
Индекс
Корпоративният налог от 10 % у нас в действителност е един от най-ниските в Европейски Съюз, само че има и по-ниски. Преди две години се вкара ставка за фирмите от 9 %. Нулева ставка обаче предлага Естония. Там от 2000 година корпоративният налог върху неразпределената облага е нула. Там с налог се полза единствено облагата, ориентирана към притежателите. Освен това у нас се следи двойно данъчно облагане за компаниите. Налага се те да заплащат в допълнение безчет такси и разрешителни, които могат да се нарекат и скрити налози. По калкулации на БСК размерът на тези скрити налози е към 2,5 милиарда лева През 2016 година тези данъкообразни такси са нарастнали с 40 %, а през 2017 година със 7 %.
През октомври предходната година " Оксфам " - организацията, която се бори с бедността, разгласява годишния си показател за понижаване на неравенството, в който са класирани 157 страни. Един от създателите му е Макс Лоусън, който е основан в Найроби, Кения - една от най-бедните страни в света. " България е в средата на показателя като се изключи един основен индикатор, по който отива доста обратно. Става дума за данъчната система. В България има 10 % плосък налог за бизнеса и за хората. От 157 страни - по този индикатор вие попадате на 130 място, което е доста зад останалите европейски страни. Знам, че в страните, където има постсоциалистически промени, плоският налог е доста публикуван. Ще дам образец с Латвия, която се отърва от това и вкара прогресивна канара. Ако имам рекомендации към България, то това е да реформира данъчната си система. Няма по какъв начин, в случай че преподавател или здравна сестра заплащат идентичен % от прихода си като налог, какъвто е и за мултимилионера, страната да се пребори с неравенството ", твърди Уолсън.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ