Джеймс Уеб засече най-ранната нишка в космическата мрежа
В ясна нощ може да ви се коства по този начин, като че ли звездите са разпределени отмерено. Но това не е по този начин - всички са част от една гигантска галактическа мрежа, която свързва галактиките във Вселената като влакна от паяжина, оставяйки сред тях извънредно огромни празни пространства. Сега в две публикации, оповестени в The Astrophysical Journal Letters на 29 юни, учените показват подробни доказателства, че тази голяма галактическа автомагистрала се простира съвсем до зората на Вселената.
С помощта на данни от галактическия телескоп " Джеймс Уеб " астрономите откриха солидно „ пипало “, формирано от 10 компактно ситуирани галактики, разпростряли се на повече от 3 милиона светлинни години. Според откривателите тази нишка от газ евентуално е най-старата, засичана в миналото.
" Бях сюрпризиран от това какъв брой дълга и какъв брой тясна е тя ", споделя в изказване Сяохуей Фан, астроном от Университета в Аризона и член на изследователския екип. " Очаквах да открия нещо, само че не и толкоз дълга и отчетливо тънка конструкция ".
Новооткритата нишка се е образувала, когато Вселената е била млада - едвам 830 милиона години след Големия гърмеж. Тя се крепи на извънредно ослепителен небесен обект със свръхмасивна черна дупка в центъра му, известна като квазар.
Всъщност учените откриват пипалото само и единствено с помощта на тази ярка черна дупка. Фан и екипът му работят в границите на плана ASPIRE (A Spectroscopic Survey of Biased Halos in the Reionization Era), който има за цел да изследва по какъв начин най-ранните черни дупки са повлияли на галактическата еволюция. Въпросният квазар е един от 25-те квазара от ранната Вселена, върху които планът се е фокусирал.
" Това е една от най-ранните нишковидни структури, които хората в миналото са откривали, свързани с отдалечен квазар ", споделя в изказването Фейдж Уанг, астрофизик от Университета в Аризона и основен откривател на програмата.
Специалистите допускат, че черните дупки са спомогнали за образуването на галактическата мрежа, като са изпълнявали функционалността на гравитационни кладенци, с цел да притеглят материята на едно място, а от време на време и като са я изхвърляли далеко в " галактически ветрове ", които се развиват към извънредно дейни квазари. Гравитацията поддържа тези влакна от звезди и прахуляк свързани, даже когато ветровете ги разнасят из Вселената.
Изследователите считат, че в последна сметка нишката ще се сгъсти в космически куп, сходен на Кома, който се намира на към 330 милиона светлинни години от Земята.
Източник: Space.com
