Бруно Бекман в Киев: Духът на украинската столица и силата на вярата в дните на изпитания
В Украйна от началото на войната доста хора потърсиха отбрана в църквите от сраженията, обстрелите и ударите. Едновременно с това потърсиха и духовни сили в дните на тестване, когато страната им се оказа нападната.
От 140 години катедралата Свети Владимир се издига в сърцето на Киев. Тя е очевидец на историята - в положителни и неприятни за киевчани дни. Татяна, която не желае да бъде снимана, се грижи за цветята начело, само че по-важната й задача е да бие камбаните на храма. Когато се посвещава на това изкуство, предадено ѝ от преподавател, в продължение на година само седи и слуша. Учителят ѝ споделя - огромната камбана е гласът на Бога, дребната - гласът на хората.
В дните на Великденските празници, в храмовете в Киев прииждат хора от цялата страна - бежанците от войната, напуснали градовете си, където се водят сражения и рухват домове. От Херсон, Донецк, Мариупол.
Елена е на 70 години, родена в Донецк, до 7 април живее в Херсон - единственият огромен град, високомерен от съветските военни от началото на нашествието преди два месеца. Бягството ѝ е кошмарно.
" Имаше съветски контролни пунктове и съветските бойци бяха пияни през множеството време. Дразнеха ни, когато минавахме, преместваха танковете по този начин, че дулата сочеха право към нас, ние изпадахме в смут, а те се смееха. Бяхме единствено аз, щерка ми, петте ни котки и кучето. Цял ден ни лиши да стигнем до Киев ", описа Елена.
" Решихме се да напуснем с кола, макар че имах шофьорска брошура едвам от 6 месеца и тъй като имахме близки в Киев ", добави щерка ѝ Олга.
Двете дами идват при другата щерка на Елена, която живее в Киев. Когато почнала войната си мислели, че повече няма да ги видят. Търсят очакване в храма " Свети Владимир ", като доста други украинци и се молят за страната си и нейните хора.
В Киев през последните седмици сирените за въздуша паника огласяват града по-често от църковните камбани.
А Татяна, която гледа Киев отвисоко всеки ден, сред камбанариите в жълто и синьо, като знамето на Украйна, има вяра, че звънът на камбаните припомня на хората да се отнасят с обич един към различен, изключително в страховити времена.
От 140 години катедралата Свети Владимир се издига в сърцето на Киев. Тя е очевидец на историята - в положителни и неприятни за киевчани дни. Татяна, която не желае да бъде снимана, се грижи за цветята начело, само че по-важната й задача е да бие камбаните на храма. Когато се посвещава на това изкуство, предадено ѝ от преподавател, в продължение на година само седи и слуша. Учителят ѝ споделя - огромната камбана е гласът на Бога, дребната - гласът на хората.
В дните на Великденските празници, в храмовете в Киев прииждат хора от цялата страна - бежанците от войната, напуснали градовете си, където се водят сражения и рухват домове. От Херсон, Донецк, Мариупол.
Елена е на 70 години, родена в Донецк, до 7 април живее в Херсон - единственият огромен град, високомерен от съветските военни от началото на нашествието преди два месеца. Бягството ѝ е кошмарно.
" Имаше съветски контролни пунктове и съветските бойци бяха пияни през множеството време. Дразнеха ни, когато минавахме, преместваха танковете по този начин, че дулата сочеха право към нас, ние изпадахме в смут, а те се смееха. Бяхме единствено аз, щерка ми, петте ни котки и кучето. Цял ден ни лиши да стигнем до Киев ", описа Елена.
" Решихме се да напуснем с кола, макар че имах шофьорска брошура едвам от 6 месеца и тъй като имахме близки в Киев ", добави щерка ѝ Олга.
Двете дами идват при другата щерка на Елена, която живее в Киев. Когато почнала войната си мислели, че повече няма да ги видят. Търсят очакване в храма " Свети Владимир ", като доста други украинци и се молят за страната си и нейните хора.
В Киев през последните седмици сирените за въздуша паника огласяват града по-често от църковните камбани.
А Татяна, която гледа Киев отвисоко всеки ден, сред камбанариите в жълто и синьо, като знамето на Украйна, има вяра, че звънът на камбаните припомня на хората да се отнасят с обич един към различен, изключително в страховити времена.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ