В центъра на София, буквално на няколко крачки една от

В центъра на София, безусловно на няколко крачки една от друга, сега има две изложения, които не са за изпускане – на Светлин Русев и на Златю Бояджиев. 
  Светлин Русев, един от най-монументалните (и освен по размера на творбите си) модерни художници, отбелязва петдесет години креативна активност с ретроспективна галерия в особено издигната шатра на площада пред Народния спектакъл. Отвътре шатрата е направена като същинска изложба, с тапицирани стени и под, които гълтам шума и със особено осветяване. На портретите са някои от най-забележителните българи, съвременници на художника – Ванга, Нешка Робева, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Константин Илиев и още. Винаги съм мислела за Светлин Русев като за създател на големи моно-картини, които са в идентична степен въздействащи и потискащи, само че се оказа, че при започване на кариерата си той е рисувал и в напълно друга гама, че има прочувствени и вълнуващи рисунки на напълно елементарни хора, а също и мънички портрети, съвършени до последния подробност. Изобщо най-хубавото на ретроспективните изложения е това, че изцяло потапят фена в света на художника и даже за напълно непознатите на изкуството хора става ясна историята и посланието. От големите букети в залата, многочислените гости и безусловно живите очи на портретите, излиза наяве кой е художникът и какво е мястото му в родната просвета. Това проличава и по местоположението на самата галерия, обособен въпрос е дали е подходящо да се заема центъра на София с сходна структура, само че тъжната истина е, че няма изложбена зала, която би побрала тази експозиция.
  Само на няколко метра, в Софийската градска художествена изложба е изложбата, отдадена на 110 години от рождението на Златю Бояджиев. За него е изцяло ненужно да се споделя, в тази ситуация забавното е това, че са донесени негови картини от цялата страна и в действителност може най-подробно да се наблюдава творчеството му. От първите му картини, нарисувани като икони, съвършени и като че ли излъчващи светлина, до по-късните след инсулта, рисувани с лявата ръка, на които проличава всяка мазка на четката – тъкмо те са най-познатите му творби. Освен това в дребната зала на галерията са показани негови картини дружно с двамата му най-близки сътрудници и другари – Васил Бараков и Давид Перец – тримата наречени „ Бараците “. 
  И тъй като за изкуството, както и за доста други неща, дежурният мотив е, че е скъпо и по тази причина непопулярно и недостъпно – и двете изложения са безвъзмездни. Необходимо е единствено малко любознание и потребност от нещо друго – прелестното е на една ръка разстояние.