В третия век някои християнки от Рим в желанието си

В третия век някои християнки от Рим в желанието си изцяло да се посветят на Бога се свързали между тях и дружно се заселили на едно място, недалече от града. Образували девическа обител. Избрали си за ръководителка в духовния живот една остаряла мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното управление водили непоколебим живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, тия девственички образували нещо като монашеска община.

При София се възпитавала госпожица на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евнгелските добродетели.

Анастасия станала на 20 години. Плавела мощно усещане със своята чудна хубост. Била кротка, работлива, постоянно молитвено и благоговейно настроена.

Млади знатни римски жители я желали за брачна половинка. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети напълно на Бога.

В това време император Деций почнал грубо да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския шеф, че в обителта вън от града живее неизмеримо красива госпожица, която има вяра в Разпнатия и не почита боговете. Управителят пратил бойци да я доведат при него.

Войниците пристигнали до тая обител. Изплашени, девиците се разбягали. София задържала Анастасия. Казала й:

- Не се пердах, мое дете! Настана времето за твоя героизъм.

След това София излязла при бойците и ги запитала кого търсят. Те дали отговор, че по заповед на шефа са пристигнали за Анастасия. София ги помолили да почакат два часа, до момента в който нагизди девойката. Войниците се съгласили, като мислили, че тя през това време ще се заеме да труфи девойката с богати украшения.

София завела девойката в черква. Спряла я пред олтаря и почнала със сълзи да я увещава да пази твърдо светата религия.

- Мое благо дете – споделила й тя, - пристигна време да проявиш любовта си към Господа. Чрез наложените ти премеждия би трябвало да покажеш, че си почтена за Господа. Любезна моя дъще, не скланяй на прелъстителните думи, не позволявай да те излъгват със земно благосъстояние и популярност. Чака те различен венец. Иди в чертога на Небесния Жених с забавление. Иди обагрена с кръв, украсена със страдалчество, като със сватбарска дреха. Моля те, помни думите ми. Помни любовта и грижите, които съм имала към тебе. Денем и нощем съм се молила, с цел да можеш със сърце и душа да бъдеш с Господа. Какво ли злощастие ще бъде за мене, в случай че не се проявиш като същинска християнка!А каква ли наслада ще е за мен, в случай че чуя, че твърдо си опазила вярата! Не жали своята тленна хубост, дъще, не се плаши от гибелта! Страх да нямаш от мъченията! Когато те заплашват с мъчения, казвай – от вашите закани не се багра, тъй като Бог е с мене! Когато изискат да те убият, не се плаши от ония, които убиват тялото, а душата не могат да погубят. Ще те предадат на мъчения. А ти се радвай, че страдаш за Христа. Той няма да те остави! Той ще бъде невидимо с тебе – ще облекчава страданията ти. Ти ще плачеш – Той ще те утеши. Ти ще изнемогваш – Той ще те покрепя. Ти ще паднеш от рани – Той ще те повдигне. Ти ще се изпълваш със тъга – Той ще услажда сърцето ти. Ще даде разтуха на душата ти и не ще отстъпи от тебе, до момента в който не те вземе от ръцете на мъчителите, до момента в който не те върне в Своя небесен чертог и не те увенчае с неповяхващ венец в наличието на всички ангели.

- Готово е сърцето ми да страда за Христа – споделила Анастасия. – Всякога съм желала да положа живота си за удостоверение на моята обич към Господа. И в този момент с наслада ще се явя пред мъчителя, с цел да изповядам вярата си. Не пердах се за мене, майко моя! Аз имам вяра, че Господ ще ме укрепи. А ти продължавай да се молиш за мене, та Бог да не ме остави!

Войниците почнали да стават нетърпеливи. Тръгнали из обителта да я търсят. Разгневили се, като видели, че Анастасия не се облича в облекла с богати украшения, а се моли в храма с престарялата София. Хванали я, оковоли я във вериги и я отвели при шефа на Рим.

Управителят останал учуден от хубостта на девойката, от нейния преклонен и мирен тип.

- От какъв жанр си, от каква религия си и по какъв начин е името ти? – запитал я той.

- Аз съм ддъщеря на римски жител, възпитана съм в християнско благочестие, името ми е Анастасия – дала отговор девойката с спокоен глас.

- Това име Анастасия не е известно в Рим. Що значи то? – запитал отново шефът.

- То значи възкресение – отвърнала Анастасия.- Господ ме възкреси, с цел да ти приказвам правдата и да надделея над сатаната, който ти внушава зло.

- Не ме ядосвай! – повишил гласа си шефът. – Аз те искам и не искам твоята крах. Затова послушай моя добър съвет. Защо си се прелъстила от християнското обучение? Ти погубваш младостта си, като се лишаваш непринудено от насладите и насладите, които ни даруват боговете. Защо живееш в неопределеност и самотност? Защо скриваш една хубост, на която биха се радвали князете? Каква изгода за тебе да отиваш на премеждия и гибел за името на Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите богове и да си избереш за мъж някой благороден и богат младеж, с цел да се радваш на деца, да живееш в популярност измежду положителни хора, да имаш сребро и злато? Дойди, поклони се на боговете! Те са ни дарували живот за забавление. Ти ще живееш с нас на респект и в благополучие!

Анастасия изслушала тия думи с очи, ориентирани към земята. Когато шефът престанал да приказва, тя дигнала очите си нагоре, по-късно го погледнала умерено и споделила:

- Мой избраник и мое благосъстояние, живот и забавление е Господ Иисус Христос. Със своите думи ти не ще ме отвърнеш от Него, няма да ме прелъстиш, както в миналото змията прелъстила Ева, нито пък ще ме отлъчиш от моя Бог посредством боязън от мъчения. Ако е допустимо, аз бих желала не веднъж, а 100 пъти да приема гибел за името на Христа!

Управителят се озверил. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Тя пеела стихове от псалмите и повтаряла:

- Господи, мое прикритие и мой покровител, не отстъпвай от мене! Изнемогва в болки душата ми. Страдам поради Тебе. Благоволи към мене, Твоята негодна служителка. Да Ти бъде прелестно проливането на моята кръв. Да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици!

В тълпата се намирал един християнин на име Кирил. Той подал два пъти вода на изнемогващата мъченица. Затова бил осъден със гибел. Мъченията на Анастасия стигнали до такава свирепост, че даже народът, който бил свикнал на такива жрелища, с смут почнал да упреква шефа.

Осакатеното тяло на светата девственица било обезглавено и хвърлено вън от града.

Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. С радостни сълзи го целунала. Благодарила с облекчение на своята блага щерка, загдето изпълнила нейния съвет и до последно издихание изповядвала вярата си в Христа.

С духовните си очи тя съзерцавала, жива и блажена в Бога, светата мъченица и й говорела:

- Не безплатно съм се трудила. Ти се яви пред Небесния Жених в брачната дреха на невинността, украсена с кръв, пролята за Господа. Сега те апелирам – бъде твърдина на моята напреднала възраст и се моли за мене. Когато бъде угодно на Бога да тури завършек на моя земен живот, моли Господ да елементарни греховете ми!

Престарялата София не е имала сили да погребе светото тяло. Тя единствено плачела над него.

Дошли отнякъде двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.