Свещенна простота. Херострат се възроди и тържествува
В тези съвсем пролетни мартенски дни българското общество под натиска на соросоидите, стипендиантите на „ Америка за България “ и директно от Козяк е настойчиво манипулирано. Ударно работят трудещите се десни пропагандатори на десните партии, от гербаджийските високоплатени публицисти на главните малките екрани, голям брой десни уеб сайтове и така нататък И на лягане и на ставане – срутване Паметника на Съветската войска. Рушители всевъзможни и безчет. И от времето на седесарската карта на България с черепите та до през днешния ден – от време в точния момент се възражда манипулирането на публичното мнение с една хулиганска акция – обругаването на Паметника на Съветската войска.
Поводът е в това, че един евентуално добре заплатен гамен, или психологично невменяем болен човек, или пък просто гамен, предумишлено с чук унищожава надписа на Паметника на Съветската войска. Подобно на оня с боядисаната коса, който преди време обруга паметника пред Позитано 20. И се поде една цялостна гневна тотална антикомунистическа акция. Болният си е болен и би трябвало да му оказват помощ я в Курило, я в Карлуково или най-малко на 4 –ти километър. Човекът е за жалост. Напада от завист мъртво каменно тяло – първостепенно безчинство или загуба на нравствен разум?
Всичко това ми припомня няколко неща. Първото от тях е античната история . Навярно множеството български публицисти и дясно политици, фамозни презокеански храненици, са недообразовани, тъй като са не запомнили казусът с Херострат или се преструват, че не го знаят. А да я напомним тази парченце от античната история. Живял в миналото в Ефес един древен грък с името Херострат. Много му се желало да остане вечно в историята. И си избрал правилен способ. На 21 юли 356 година прочие н. е. запалил храма на Артемида в родния си град. Осъден е на гибел и забвение. Наети са глашатаи, които десетилетия пътуват из Древна Елада, и както си е редно за глашатаи, на всички места произнасят: „ Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил храма на богинята от самолюбие “. Историята към този момент съвсем 2500 година си спомня за Херострат, не запомнила е имената на съдиите и на глашатаите, само че е оставила вечно в историческата памет името на рушителя. Споменът за Херострат е останал и в паметта на Алеко Константинов и на тази основа той написва известният си фейлетон „ Херострат II “ във връзка опита на Фердинанд да закрие читалище „ Славянска сказка “. Като Херострат III, който за една седмица не можа да унищожи постройката на Мавзолея на Георги Димитров, се популяризира в актуалната ни история Евгений Бакърджиев. Архитектурния монумент на Мавзолея е построен за една седмица, а Бакърджиев не можа за 10 дни да го събори.
Разрушението постоянно остава в историята. Тази историческа истина не е схванал Софийския кмет и огромната част от общинските съветници на София. Фандъкова, която желае да остане в историята като унищожител, сходно на Бакърджиев, т.е. да бъде Херострат IV. Тя не е наясно, че ще остане в историята не с метрото (нещо полезно), не с ремонта на ремонта на ремонта, на ремонта … (нещо миришещо на корупция), а с делото си Херостратово (разрушително). Тя към момента има време като кмет да изиска и „ преместването “ на храм-паетника „ Алекасндър Невски “, събарянето на Руската черква, паметника на Александър II. Тогава може би ще надмине Херострат I – идеалния древен прототип на унищожител. Така е – положителният учител по съветски език стана гневен русофоб и дълготрайно употребен инструмент за пренаписване на историята, посредством херостратовски способ. Да, с войната с паметниците ще остане в историята. Влиянието на ГЕРБ от време на време е отровно даже за обособена високоинтелектуална и образована персона.
Второто е антибългарщината като национална линия на новобългарските най-много колониално подвластни политици . В света и Европа под диктовката на Съединени американски щати върви развой на пренаписване на историята под англосаксонската матрица на неолибералния глобализъм.
Сред разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, под натиска на Съединени американски щати и Европейски Съюз, се води съвсем повсеместна война с историческата истина и с паметниците. Отрича се съществуването на фашизъм в България и антифашистката битка, води се война с паметниците и рестартиране на фашизма под ново покривало – затулен неофашизъм. Цялата тази добре заплащана и целенасочена извън антиисторична активност има горчив антибългарски привкус. Думата монумент съдържа в себе си основното – памет за избрана историческа ера за нещо значимо станало в предишното. Ако няма паметника – няма спомен за тази ера. На тази лъжовна теза се основават множеството модерни антиисторични дейности на български политици, публицисти и лумпени.
Думата в този момент е за Втората международна война, войната против фашизма, водена от Съветския съюз, Англия и Съединени американски щати благодарение на редица други най-вече някогашни колониални на Англия страни като Канада, Индия, Австралия, Нова Зеландия и така нататък Война е имало и най-вече жертви в нея е дала Съветската (Червената) войска. Многократно повече от тези на Англия и Съединени американски щати взети дружно. България (не българския народ, а Царя и управниците) по време тази война е на страната на фашисткия Тристранен пакт, а след Девети септември – на страната на съдружниците от Тристранната антифашистка коалиция – Англия, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. В директни дълготрайни сражения Българската войска взе участие единствено на страната на антифашистката коалиция – в Първата и Втората фаза на Отечествената война с хиляди убити (около 10 700) и ранени български бойци (над 20 000). Тези български бойци са част от Трети украински фронт на Червената войска под командването на руския маршал Ф. И. Толбухин. По време на сраженията, изключително в Унгария, в редица случаи руски и български бойци взаимно си оказват помощ и избавят. Те са едно цяло.
Тази омразна на десните-бесните в България е разумно необяснима. Червена войска освобождава съвсем цяла Европа. Паметникът на Съветската войска е освен монумент на благодарност на българския народ, която доста нервира американците, соросоидите и стипендиантите на „ Америка за България “, само че и самобитен монумент на над 100 000 български бойци, на няколко десетки хиляди починали, инвалидизирани и ранени българи. Не е инцидентно, че на Парада на успеха в Москва дефилира и българска военна част отпред с ген. полковник Вл. Стойчев, като част от Трети украински франт. Това е истината в историята. Другото в този момент са неолиберални англо-саксонски и неофашистки всеобщи пропагандни внушения. Дайте да зачертаем паметта българска, паметта за над 100 000 български бойци, взели участие директно във войната, паметта на техните фамилии и наследници, с цел да угодим на някой си иззад Атлантическия океан, който категорично ни е наредил да правим това пъклено антибългарско дело – събарянето на паметника на Съветската войска. И в случай че малко се отдалечим от така наречен „ Княжеска градина “ и пресечем бул. „ Васил Левски “ ще забележим една остаряла внушителна постройка с градина към нея – Мавзолея на чужденеца в българската история – Княз Батемберг. И комунитстите не посегнаха на този монумент на монархизма, без значение, че България стана република. И паметника си стои и се поддържа през цялата социалистическа власт. Да, комунистите не бяха рушители на монументи като Хитлер и неофашистите в Европейски Съюз както тези в Украйна, Полша, Литва, Латвия и Естония. Дори в новата неолиберална Русия не събарят комунистическите монументи. Само че там не господстват към този момент задокеанските господари, ратуващи за пренаписване на историята и водене на война с паметниците, а посредством това и за увековечаване на своето международно владичество.
Трето, задачите на антипаметниковата политико-журналистическа нервност и телевизионно-интернетна операция са :
1/. Да се отклони вниманието на популацията на страната от войната в Украйна, която е действителната основната причина за голямото обедняване на българския народ посредством налаганите наказания от Съединени американски щати, Европейски Съюз и България, лимитирана търговия, увеличени разноски за военизиране и подбудената от това свръхвисока далавера, водеща до галактически висоти на цените за опразнените български джобове. И в тази ситуация формалната русофобия, противоречаща на преобладаващите българския връзки към Русия и най-много към съветския народ, се употребява като оръжие за отклонение на вниманието и обедняване, свръхвисока инфлация и цени.
2/. Възраждане незабелязано в нови условия и посредством новите осведомителни благоприятни условия на фашизма. Всяко поругателство над монумент на битката с фашизма, какъвто е и паметника на Съветската войска е възкресяване на фашизма. Това е един от детайлите на невидимото проникване на фашизма в изискванията на либерализма (по Теодор Адорно) и се родее с аутодафитата на католическата инквизиция и на Хитлер. Сега като клада са не изгарянето (рушенето под мотото „ пренасяне “) на неуместните еретици и книги, а на неуместните монументи.
3/. Подпомагане на десните предизборни акции посредством самоцелно приравняване на русофобията и антикомунизма и активизиране на десния електорат. По създание обаче това провокира и противоположна готовност и води до още по-дълбоко разцепление на българското общество. А в изискванията, когато управлението на ГЕРБ всекидневно припява националната ария „ Полегнала е Тодора “ за всички десни, които я пожелаха, е целеустремено към повишение на изборните резултати на жълтопаветниците, наследниците на остарялата градска буржоазия. Да, под маската и на антикомунизъм и пренаписване на историята се води предизборна битка, целенасочена към положителни резултати за компрадорските антибългаски представители на градската десница.
Четвърто, поругаване на историческата истина под лъжовното мото – „ Съветската армия- окупатор и изедник на България . В един прекрасен мартенски ден като Осми март чувам и виждам при високоплатена българска антикомунистическа журналистка един доцент на основна държавна работа (назначенец на ГЕРБ) по какъв начин неведнъж произнася фразата „ Съветската войска – окупатор “. Дали той не схваща смисъла на думите, дали е лъжеисторик или просто интелектуалният му потенциал е толкоз невисок?!?! Той самичък си знае. Преди да използваме даден термин е добре да знаем най-малко почти неговото наличие. От влизането на България в Тристранния пакт (1 март 1941 г.) до 1947 година България е в положение на война със страните от Антифашистката коалиция (СССР, Съединени американски щати и Англия и други и във вътрешна гражданска война). България директно афишира безсмислено и излишно сякаш „ алегорична “ война на Съединени американски щати и Англия. Съветският съюз като правилен боен съдружник на Съединени американски щати и Англия афишира война на България. Следователно става дума за военна окупация. Според Хагската конференция от 1907 година, и идващите по-късно Женевски конвенции, военната окупация на непозната територия е приемане върху себе си най-важните функционалности на ръководство на завзетата територия, прекосяване на фактическата власт в ръцете на непознатата войска, само че без право на депортации и всеобщи изтезания, само че с право да изземва единствено държавно имущество и държавни активи. При окупация локалната войска се разоръжава и разпуска, изземва се нейното оръжие (както става в Чехия), назначава се нова лична администрация, която сменя остаряла локална администрация и ръководи територията съгласно наредбите на окупиращата непозната войска. Това е правната интернационална рамка. Управлението на „ завзетата “ българска територия, в случай че Съветския съюз бе окупатор, би се правило от негова (съветска) администрация. Превземането на България е без военни дейности. Съветската войска е посрещната с цветя. Българското държавно управление независимо, въпреки и под контрол на тристранната комисия от представители на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, ръководи независимо страната по своите закони и наредби. Самостоятелно работят българската полиция, прокуратура и съд, администрацията на централните и локални органи на властта. Българската власт, а не „ окупаторите “, събира налози и дребна част от тях отива за издръжката на руските войски на българска територия, според тристранното съглашение сред трите антифашистки сили от август 1944 година (Виж: Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи, т. 1, 2018 година, с. 103). Издържат се освен руските войски. Издържат се и Съюзната контролна комисия от военни представители на Съветския съюз, Англия и Съединени американски щати. Към 31.12.1944 година за тях са изхарчени 9 126 144 лева, от които 3.3 млн. за английската задача, 4.1 млн. лева за руската. Парите са най-вече за хранителни артикули. Най-много пари за услуги и хонорари е изхарчила английската задача – 722 359 лева, следвана от руската – 477 000 лв.. (Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи, т. 1, С., 2018, с. 724) Още в първите дни след оповестяването на война на България Сталин разпорежда да не се обезоръжава тя, да не са разформирова. След това българската войска става съюзна войска на Съветската войска и взе участие дружно с нея в сражения с немските нацистки войски. Когато армията на „ окупираната “ страна се бори дружно с окупиращата войска против трета страна – това окупация ли е? Съветската войска не построява, не поддържа и не употребява независими военни бази на българска територия, само че „ неокупатора “ Съединени американски щати – поддържа даже в спокойно време на българска територия 4 военни бази.
Съветската войска не била освободителка? Този историк дали е чел съществени документи, съхранявани в личното му ведомство? От юни до декември 1944 година под директна хитлеристка фашистка окупация е съвсем цяла континентална Европа – без Швеция, Швейцария и фашистките Португалия и Испания – от Па дьо Кале до Москва и от Нордкап до Северна Африка в това число и без несъмнено островната Англия. До 1943 година в Европа против хитлеристката фашистка войска води война на процедура единствено Съветската войска. И тя нанася смъртоносния удар върху фашизма в Европа и военно и физически освобождава освен своите територия, само че и задачите Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, по-голямата част от Югославия, половината Германия и значима част от Австрия. Поради това тази войска е наречена освободителка от фашизма. Това е във външен аспект.
Съветската войска за България е освободителка и във вътрешен аспект. След навлизането на руските войски в България са освободени 319 американски, британски и други военнопленници от военнопленническия лагер край Шумен и 129 руски военнопленници (Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи. т. 1, 2018, с. 169). Под въздействие на Съветската войска са освободени от пандизите хиляди политически пандизчии. Правителството на Муравиев сякаш афишира прошка, само че държи в пандизите политическите пандизчии. В Плевен управата на пандиза и окръжния прокурор отхвърлят да пусната пандизчиите. Хиляди плевенчани, окрилени от идното идване на Съветската войска разрушават пандиза и освобождават пандизчиите. В Силистра по сходен метод са освободени над 500 пандизчии. Подобни прояви не престават и във Варна, Пловдив. Без оповестената от Съветския съюз война на фашистката власт в България пандизчиите нямаше да бъдат освободени. Още на 7 септември 1944 година Маршал Толбухин се обръща към българския народ: „ Червената войска няма желание да води война с българския народ и неговата войска, защото тя смята българския народ за приятелски народ “ (В-к „ Заря “ от 9 септември 1944 г.). Освен наказаните на гибел по време на войната, наказаните на дълготраен затвор в България са 8908 души, от които 655 дами и 1010 малолетни.
Подобни неистинни са и изказванията на същия високоплатен държавен соросоиден историк за „ ограбването на България “ от Съветската войска. Едва ли би трябвало да се изброяват доставките по типове от Съветския съюз за българската войска на оръжие, когато на самата Червена войска не ѝ доближава такова за продължение до сполучлив завършек на войната с хитлеристка Германия. В хода на военните дейности на Първа българска войска са предоставени безплатно от руската страна оръжие и муниции за над 11 милиарда лева (ЦДА, ф. 163, оп. 10, а. е. 236, л. 231) Подобен темперамент имат и доставките на нефт и така нататък „ Окупаторите “ от Съветския съюз обезпечават и от недостигащите на самата Червена войска и популацията на Съветския съюз медикаменти. Министърът на външните работи проф. Петко Стайнов с писмо (28.12.1944 г.) моли ген. полковник Бирюзов за обезпечаване на лекарства за армията и популацията. Става дума за хинин, инсулин, риванол, йод, формалдехид, аспирин, плазмохинин и други През декември 1944 година Съветският червен кръст и Съветският червен полумесец изпращат 35 млн. човекодози витаминни препарати, предадени на женската комисия на Отечествен фронт (Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи. т. 1, 2018, с. 713-714, 786).
Дали рушителят с чука, самоопределил се като лекар от Германия, е изпратен от дървената мафия, направлявана от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “? Той изръси пред някаква си телевизия исторически „ бисери “. И публицистите не реагираха на очеизвадния дисонанс на тиражираното пред цялото българско общество погрешно или невежествено изказване. Припомняме по текста от един от десните уеб сайтове: „ Съветските воини са освободили цяла Европа от фашизма. България не е водила война против Съветския съюз. България е била свободна и демократична страна, когато Съветската войска навлиза на територията ни. Даже не е имало и немски войски, от какво да ни освободи Съветската войска? ”. Безспорно правилно е единствено първото изречение. България е участник във Втората международна война (преди „ Девети септември “) като член на Тристранния пакт и Българската армия, въпреки, че не води война на Източния фронт, взе участие във войната като плацдарм за нахлуване на Гърция и Югославия, като база на немския черноморски флот за войната против Светския съюз и като заместваща военна мощ на немската войска в Югославия. През интервала 1943-1944 година Първи български окупационен корпус (над 33 000 военни) окупира, замествайки хитлеристките войски (изпратени на Източния фронт), съвсем цяла днешна Сърбия (без Белград и мина „ Бор “). От тази окупация към 10 хиляди български бойци и офицери не се връщат в Родината – убити, пленени и безследно изчезнали. България нито е била свободна, нито е била демократична преди Съветската войска да освободи страната. От българската фашистка власт са убити няколко стотици деца, изгорени къщи, заплатени милиони за отрязани глави и така нататък Това независимост ли е? Демократично ли е да те убият без съд и присъда? В оценката за държавното управление на Муравиев от конфиденциален доклад № 8427-44 от 7 септември 1944 година на съюзническото разузнаване с център Кайро се акцентира, че „ кабинета наподобява да е извънредно слаб, а неговото продължаващо безучастие и повторената декларация за опазване на неутралитет предвиждаше преждевременния му колапс “ и „ разреши на немските бойци да минат през страната, с цел да се борят с русите на други фронтове “.
Истината се удостоверява от обстоятелствата. През 1944 година в България е имало 5112 немски бойци и офицери. От 25 август до 1 септември 1944 година от Румъния в България минават още 8 649 немски бойци и офицери. От 8 септември 1944 година тези пристигнали от Румъния немски войски са сложени в състояние на военнопленници, само че една част към този момент е минала директно към Югославия (избягали от България 2951). От останалите в България 3908 са предадена на руската войска и още толкоз към края на септември са в лагери. Германските военнопленници в България по доклада на Съюзната контролна комисия от 15.12.1944 година в лагерите в страната в Ихтиман, Търново, Свищов, Ловеч, Къшин (община Плевен), Русе, Шумен, Разград и Пазарджик има 5777 военнопленници. Край София в лагера в Бояна има затворени 1460 военнопленници от немската войска, които по националност са 1130 немци (германци и австрийци), поляци 273 и други Към 15 април 1945 година военнопленниците са 2230 души. Съюзната контролна комисия управлява положението и работата на лагерната защита. По нейна рекомендация лагерът в Павел баня е изместен в с. Зелендол до Горна Джумая, Благоевградско. (Великите сили и България 1944-1947. Примирието. Документи. т.1, 2018, с. 147, 710, 763) По-късно те са изпратени от Съветската войска в Съюз на съветските социалистически републики. Така, че в България е имало немски войски и това е задоволителен мотив за оповестяване на война против помагача на основния противник.
Истерията против паметника на Съветската войска има за основна цел промиването на мозъците на настоящето младо потомство българи, пренаписването на историята под диктата на неолибералните концепции и потребление на така наречен „ пост-правда “ и основаване на нова фейк-история без опора на обстоятелствата, а единствено от позициите на неолибералните глобалистки идеологеми. Така е, когато високоплатени историци на държавна работа подценяват историческите обстоятелства.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Поводът е в това, че един евентуално добре заплатен гамен, или психологично невменяем болен човек, или пък просто гамен, предумишлено с чук унищожава надписа на Паметника на Съветската войска. Подобно на оня с боядисаната коса, който преди време обруга паметника пред Позитано 20. И се поде една цялостна гневна тотална антикомунистическа акция. Болният си е болен и би трябвало да му оказват помощ я в Курило, я в Карлуково или най-малко на 4 –ти километър. Човекът е за жалост. Напада от завист мъртво каменно тяло – първостепенно безчинство или загуба на нравствен разум?
Всичко това ми припомня няколко неща. Първото от тях е античната история . Навярно множеството български публицисти и дясно политици, фамозни презокеански храненици, са недообразовани, тъй като са не запомнили казусът с Херострат или се преструват, че не го знаят. А да я напомним тази парченце от античната история. Живял в миналото в Ефес един древен грък с името Херострат. Много му се желало да остане вечно в историята. И си избрал правилен способ. На 21 юли 356 година прочие н. е. запалил храма на Артемида в родния си град. Осъден е на гибел и забвение. Наети са глашатаи, които десетилетия пътуват из Древна Елада, и както си е редно за глашатаи, на всички места произнасят: „ Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил храма на богинята от самолюбие “. Историята към този момент съвсем 2500 година си спомня за Херострат, не запомнила е имената на съдиите и на глашатаите, само че е оставила вечно в историческата памет името на рушителя. Споменът за Херострат е останал и в паметта на Алеко Константинов и на тази основа той написва известният си фейлетон „ Херострат II “ във връзка опита на Фердинанд да закрие читалище „ Славянска сказка “. Като Херострат III, който за една седмица не можа да унищожи постройката на Мавзолея на Георги Димитров, се популяризира в актуалната ни история Евгений Бакърджиев. Архитектурния монумент на Мавзолея е построен за една седмица, а Бакърджиев не можа за 10 дни да го събори.
Разрушението постоянно остава в историята. Тази историческа истина не е схванал Софийския кмет и огромната част от общинските съветници на София. Фандъкова, която желае да остане в историята като унищожител, сходно на Бакърджиев, т.е. да бъде Херострат IV. Тя не е наясно, че ще остане в историята не с метрото (нещо полезно), не с ремонта на ремонта на ремонта, на ремонта … (нещо миришещо на корупция), а с делото си Херостратово (разрушително). Тя към момента има време като кмет да изиска и „ преместването “ на храм-паетника „ Алекасндър Невски “, събарянето на Руската черква, паметника на Александър II. Тогава може би ще надмине Херострат I – идеалния древен прототип на унищожител. Така е – положителният учител по съветски език стана гневен русофоб и дълготрайно употребен инструмент за пренаписване на историята, посредством херостратовски способ. Да, с войната с паметниците ще остане в историята. Влиянието на ГЕРБ от време на време е отровно даже за обособена високоинтелектуална и образована персона.
Второто е антибългарщината като национална линия на новобългарските най-много колониално подвластни политици . В света и Европа под диктовката на Съединени американски щати върви развой на пренаписване на историята под англосаксонската матрица на неолибералния глобализъм.
Сред разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, под натиска на Съединени американски щати и Европейски Съюз, се води съвсем повсеместна война с историческата истина и с паметниците. Отрича се съществуването на фашизъм в България и антифашистката битка, води се война с паметниците и рестартиране на фашизма под ново покривало – затулен неофашизъм. Цялата тази добре заплащана и целенасочена извън антиисторична активност има горчив антибългарски привкус. Думата монумент съдържа в себе си основното – памет за избрана историческа ера за нещо значимо станало в предишното. Ако няма паметника – няма спомен за тази ера. На тази лъжовна теза се основават множеството модерни антиисторични дейности на български политици, публицисти и лумпени.
Думата в този момент е за Втората международна война, войната против фашизма, водена от Съветския съюз, Англия и Съединени американски щати благодарение на редица други най-вече някогашни колониални на Англия страни като Канада, Индия, Австралия, Нова Зеландия и така нататък Война е имало и най-вече жертви в нея е дала Съветската (Червената) войска. Многократно повече от тези на Англия и Съединени американски щати взети дружно. България (не българския народ, а Царя и управниците) по време тази война е на страната на фашисткия Тристранен пакт, а след Девети септември – на страната на съдружниците от Тристранната антифашистка коалиция – Англия, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. В директни дълготрайни сражения Българската войска взе участие единствено на страната на антифашистката коалиция – в Първата и Втората фаза на Отечествената война с хиляди убити (около 10 700) и ранени български бойци (над 20 000). Тези български бойци са част от Трети украински фронт на Червената войска под командването на руския маршал Ф. И. Толбухин. По време на сраженията, изключително в Унгария, в редица случаи руски и български бойци взаимно си оказват помощ и избавят. Те са едно цяло.
Тази омразна на десните-бесните в България е разумно необяснима. Червена войска освобождава съвсем цяла Европа. Паметникът на Съветската войска е освен монумент на благодарност на българския народ, която доста нервира американците, соросоидите и стипендиантите на „ Америка за България “, само че и самобитен монумент на над 100 000 български бойци, на няколко десетки хиляди починали, инвалидизирани и ранени българи. Не е инцидентно, че на Парада на успеха в Москва дефилира и българска военна част отпред с ген. полковник Вл. Стойчев, като част от Трети украински франт. Това е истината в историята. Другото в този момент са неолиберални англо-саксонски и неофашистки всеобщи пропагандни внушения. Дайте да зачертаем паметта българска, паметта за над 100 000 български бойци, взели участие директно във войната, паметта на техните фамилии и наследници, с цел да угодим на някой си иззад Атлантическия океан, който категорично ни е наредил да правим това пъклено антибългарско дело – събарянето на паметника на Съветската войска. И в случай че малко се отдалечим от така наречен „ Княжеска градина “ и пресечем бул. „ Васил Левски “ ще забележим една остаряла внушителна постройка с градина към нея – Мавзолея на чужденеца в българската история – Княз Батемберг. И комунитстите не посегнаха на този монумент на монархизма, без значение, че България стана република. И паметника си стои и се поддържа през цялата социалистическа власт. Да, комунистите не бяха рушители на монументи като Хитлер и неофашистите в Европейски Съюз както тези в Украйна, Полша, Литва, Латвия и Естония. Дори в новата неолиберална Русия не събарят комунистическите монументи. Само че там не господстват към този момент задокеанските господари, ратуващи за пренаписване на историята и водене на война с паметниците, а посредством това и за увековечаване на своето международно владичество.
Трето, задачите на антипаметниковата политико-журналистическа нервност и телевизионно-интернетна операция са :
1/. Да се отклони вниманието на популацията на страната от войната в Украйна, която е действителната основната причина за голямото обедняване на българския народ посредством налаганите наказания от Съединени американски щати, Европейски Съюз и България, лимитирана търговия, увеличени разноски за военизиране и подбудената от това свръхвисока далавера, водеща до галактически висоти на цените за опразнените български джобове. И в тази ситуация формалната русофобия, противоречаща на преобладаващите българския връзки към Русия и най-много към съветския народ, се употребява като оръжие за отклонение на вниманието и обедняване, свръхвисока инфлация и цени.
2/. Възраждане незабелязано в нови условия и посредством новите осведомителни благоприятни условия на фашизма. Всяко поругателство над монумент на битката с фашизма, какъвто е и паметника на Съветската войска е възкресяване на фашизма. Това е един от детайлите на невидимото проникване на фашизма в изискванията на либерализма (по Теодор Адорно) и се родее с аутодафитата на католическата инквизиция и на Хитлер. Сега като клада са не изгарянето (рушенето под мотото „ пренасяне “) на неуместните еретици и книги, а на неуместните монументи.
3/. Подпомагане на десните предизборни акции посредством самоцелно приравняване на русофобията и антикомунизма и активизиране на десния електорат. По създание обаче това провокира и противоположна готовност и води до още по-дълбоко разцепление на българското общество. А в изискванията, когато управлението на ГЕРБ всекидневно припява националната ария „ Полегнала е Тодора “ за всички десни, които я пожелаха, е целеустремено към повишение на изборните резултати на жълтопаветниците, наследниците на остарялата градска буржоазия. Да, под маската и на антикомунизъм и пренаписване на историята се води предизборна битка, целенасочена към положителни резултати за компрадорските антибългаски представители на градската десница.
Четвърто, поругаване на историческата истина под лъжовното мото – „ Съветската армия- окупатор и изедник на България . В един прекрасен мартенски ден като Осми март чувам и виждам при високоплатена българска антикомунистическа журналистка един доцент на основна държавна работа (назначенец на ГЕРБ) по какъв начин неведнъж произнася фразата „ Съветската войска – окупатор “. Дали той не схваща смисъла на думите, дали е лъжеисторик или просто интелектуалният му потенциал е толкоз невисок?!?! Той самичък си знае. Преди да използваме даден термин е добре да знаем най-малко почти неговото наличие. От влизането на България в Тристранния пакт (1 март 1941 г.) до 1947 година България е в положение на война със страните от Антифашистката коалиция (СССР, Съединени американски щати и Англия и други и във вътрешна гражданска война). България директно афишира безсмислено и излишно сякаш „ алегорична “ война на Съединени американски щати и Англия. Съветският съюз като правилен боен съдружник на Съединени американски щати и Англия афишира война на България. Следователно става дума за военна окупация. Според Хагската конференция от 1907 година, и идващите по-късно Женевски конвенции, военната окупация на непозната територия е приемане върху себе си най-важните функционалности на ръководство на завзетата територия, прекосяване на фактическата власт в ръцете на непознатата войска, само че без право на депортации и всеобщи изтезания, само че с право да изземва единствено държавно имущество и държавни активи. При окупация локалната войска се разоръжава и разпуска, изземва се нейното оръжие (както става в Чехия), назначава се нова лична администрация, която сменя остаряла локална администрация и ръководи територията съгласно наредбите на окупиращата непозната войска. Това е правната интернационална рамка. Управлението на „ завзетата “ българска територия, в случай че Съветския съюз бе окупатор, би се правило от негова (съветска) администрация. Превземането на България е без военни дейности. Съветската войска е посрещната с цветя. Българското държавно управление независимо, въпреки и под контрол на тристранната комисия от представители на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, ръководи независимо страната по своите закони и наредби. Самостоятелно работят българската полиция, прокуратура и съд, администрацията на централните и локални органи на властта. Българската власт, а не „ окупаторите “, събира налози и дребна част от тях отива за издръжката на руските войски на българска територия, според тристранното съглашение сред трите антифашистки сили от август 1944 година (Виж: Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи, т. 1, 2018 година, с. 103). Издържат се освен руските войски. Издържат се и Съюзната контролна комисия от военни представители на Съветския съюз, Англия и Съединени американски щати. Към 31.12.1944 година за тях са изхарчени 9 126 144 лева, от които 3.3 млн. за английската задача, 4.1 млн. лева за руската. Парите са най-вече за хранителни артикули. Най-много пари за услуги и хонорари е изхарчила английската задача – 722 359 лева, следвана от руската – 477 000 лв.. (Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи, т. 1, С., 2018, с. 724) Още в първите дни след оповестяването на война на България Сталин разпорежда да не се обезоръжава тя, да не са разформирова. След това българската войска става съюзна войска на Съветската войска и взе участие дружно с нея в сражения с немските нацистки войски. Когато армията на „ окупираната “ страна се бори дружно с окупиращата войска против трета страна – това окупация ли е? Съветската войска не построява, не поддържа и не употребява независими военни бази на българска територия, само че „ неокупатора “ Съединени американски щати – поддържа даже в спокойно време на българска територия 4 военни бази.
Съветската войска не била освободителка? Този историк дали е чел съществени документи, съхранявани в личното му ведомство? От юни до декември 1944 година под директна хитлеристка фашистка окупация е съвсем цяла континентална Европа – без Швеция, Швейцария и фашистките Португалия и Испания – от Па дьо Кале до Москва и от Нордкап до Северна Африка в това число и без несъмнено островната Англия. До 1943 година в Европа против хитлеристката фашистка войска води война на процедура единствено Съветската войска. И тя нанася смъртоносния удар върху фашизма в Европа и военно и физически освобождава освен своите територия, само че и задачите Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, по-голямата част от Югославия, половината Германия и значима част от Австрия. Поради това тази войска е наречена освободителка от фашизма. Това е във външен аспект.
Съветската войска за България е освободителка и във вътрешен аспект. След навлизането на руските войски в България са освободени 319 американски, британски и други военнопленници от военнопленническия лагер край Шумен и 129 руски военнопленници (Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи. т. 1, 2018, с. 169). Под въздействие на Съветската войска са освободени от пандизите хиляди политически пандизчии. Правителството на Муравиев сякаш афишира прошка, само че държи в пандизите политическите пандизчии. В Плевен управата на пандиза и окръжния прокурор отхвърлят да пусната пандизчиите. Хиляди плевенчани, окрилени от идното идване на Съветската войска разрушават пандиза и освобождават пандизчиите. В Силистра по сходен метод са освободени над 500 пандизчии. Подобни прояви не престават и във Варна, Пловдив. Без оповестената от Съветския съюз война на фашистката власт в България пандизчиите нямаше да бъдат освободени. Още на 7 септември 1944 година Маршал Толбухин се обръща към българския народ: „ Червената войска няма желание да води война с българския народ и неговата войска, защото тя смята българския народ за приятелски народ “ (В-к „ Заря “ от 9 септември 1944 г.). Освен наказаните на гибел по време на войната, наказаните на дълготраен затвор в България са 8908 души, от които 655 дами и 1010 малолетни.
Подобни неистинни са и изказванията на същия високоплатен държавен соросоиден историк за „ ограбването на България “ от Съветската войска. Едва ли би трябвало да се изброяват доставките по типове от Съветския съюз за българската войска на оръжие, когато на самата Червена войска не ѝ доближава такова за продължение до сполучлив завършек на войната с хитлеристка Германия. В хода на военните дейности на Първа българска войска са предоставени безплатно от руската страна оръжие и муниции за над 11 милиарда лева (ЦДА, ф. 163, оп. 10, а. е. 236, л. 231) Подобен темперамент имат и доставките на нефт и така нататък „ Окупаторите “ от Съветския съюз обезпечават и от недостигащите на самата Червена войска и популацията на Съветския съюз медикаменти. Министърът на външните работи проф. Петко Стайнов с писмо (28.12.1944 г.) моли ген. полковник Бирюзов за обезпечаване на лекарства за армията и популацията. Става дума за хинин, инсулин, риванол, йод, формалдехид, аспирин, плазмохинин и други През декември 1944 година Съветският червен кръст и Съветският червен полумесец изпращат 35 млн. човекодози витаминни препарати, предадени на женската комисия на Отечествен фронт (Великите сили и България 1944-1947 година Примирието. Документи. т. 1, 2018, с. 713-714, 786).
Дали рушителят с чука, самоопределил се като лекар от Германия, е изпратен от дървената мафия, направлявана от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “? Той изръси пред някаква си телевизия исторически „ бисери “. И публицистите не реагираха на очеизвадния дисонанс на тиражираното пред цялото българско общество погрешно или невежествено изказване. Припомняме по текста от един от десните уеб сайтове: „ Съветските воини са освободили цяла Европа от фашизма. България не е водила война против Съветския съюз. България е била свободна и демократична страна, когато Съветската войска навлиза на територията ни. Даже не е имало и немски войски, от какво да ни освободи Съветската войска? ”. Безспорно правилно е единствено първото изречение. България е участник във Втората международна война (преди „ Девети септември “) като член на Тристранния пакт и Българската армия, въпреки, че не води война на Източния фронт, взе участие във войната като плацдарм за нахлуване на Гърция и Югославия, като база на немския черноморски флот за войната против Светския съюз и като заместваща военна мощ на немската войска в Югославия. През интервала 1943-1944 година Първи български окупационен корпус (над 33 000 военни) окупира, замествайки хитлеристките войски (изпратени на Източния фронт), съвсем цяла днешна Сърбия (без Белград и мина „ Бор “). От тази окупация към 10 хиляди български бойци и офицери не се връщат в Родината – убити, пленени и безследно изчезнали. България нито е била свободна, нито е била демократична преди Съветската войска да освободи страната. От българската фашистка власт са убити няколко стотици деца, изгорени къщи, заплатени милиони за отрязани глави и така нататък Това независимост ли е? Демократично ли е да те убият без съд и присъда? В оценката за държавното управление на Муравиев от конфиденциален доклад № 8427-44 от 7 септември 1944 година на съюзническото разузнаване с център Кайро се акцентира, че „ кабинета наподобява да е извънредно слаб, а неговото продължаващо безучастие и повторената декларация за опазване на неутралитет предвиждаше преждевременния му колапс “ и „ разреши на немските бойци да минат през страната, с цел да се борят с русите на други фронтове “.
Истината се удостоверява от обстоятелствата. През 1944 година в България е имало 5112 немски бойци и офицери. От 25 август до 1 септември 1944 година от Румъния в България минават още 8 649 немски бойци и офицери. От 8 септември 1944 година тези пристигнали от Румъния немски войски са сложени в състояние на военнопленници, само че една част към този момент е минала директно към Югославия (избягали от България 2951). От останалите в България 3908 са предадена на руската войска и още толкоз към края на септември са в лагери. Германските военнопленници в България по доклада на Съюзната контролна комисия от 15.12.1944 година в лагерите в страната в Ихтиман, Търново, Свищов, Ловеч, Къшин (община Плевен), Русе, Шумен, Разград и Пазарджик има 5777 военнопленници. Край София в лагера в Бояна има затворени 1460 военнопленници от немската войска, които по националност са 1130 немци (германци и австрийци), поляци 273 и други Към 15 април 1945 година военнопленниците са 2230 души. Съюзната контролна комисия управлява положението и работата на лагерната защита. По нейна рекомендация лагерът в Павел баня е изместен в с. Зелендол до Горна Джумая, Благоевградско. (Великите сили и България 1944-1947. Примирието. Документи. т.1, 2018, с. 147, 710, 763) По-късно те са изпратени от Съветската войска в Съюз на съветските социалистически републики. Така, че в България е имало немски войски и това е задоволителен мотив за оповестяване на война против помагача на основния противник.
Истерията против паметника на Съветската войска има за основна цел промиването на мозъците на настоящето младо потомство българи, пренаписването на историята под диктата на неолибералните концепции и потребление на така наречен „ пост-правда “ и основаване на нова фейк-история без опора на обстоятелствата, а единствено от позициите на неолибералните глобалистки идеологеми. Така е, когато високоплатени историци на държавна работа подценяват историческите обстоятелства.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ