Чия воля изпълнява министър Кирилов с искането за ограничаване на права
В телевизионно изявление в петък вечер (20 март), до момента в който в Народното събрание продължаваше приемането на закона за изключителното състояние, министърът на правораздаването Данаил Кирилов разгласи, че поради изключителното състояние може да има нарушаване на права на жителите и че ще изиска краткотрайна дерогация на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Какво разяснява някогашният арбитър в Европейския съд по правата на индивида Здравка Калайджиева - четете тук, реакция на правозащтиния юрист Михаил Екимджиев - тук.
Ето и коментарът на юрист Александър Кашъмов, който е и началник на правния екип на " Програма " Достъп до информация ", по тематиката пред " Дневник ":
В Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) съгласно член 15 съществува опция в случаи на война или друга изключителна обстановка, която заплашва живота на нацията да има дерогация на някои права, ясно обяснено е и кои не могат да бъдат ограничавани. Така че като догадка няма подозрение, че страните членки на Съвета на Европа имат официално съображение да разгласят такава дерогация.
В момента обаче е безусловно неразбираемо какво тъкмо е поискала България, тъй като то не е оповестено . Прегледах уеб страницата на министерство на правораздаването и не открих нищо по тематиката - не можем да забележим тази нотификация, за която приказва министър Данаил Кирилов. Това че не е оповестена известието може да се преглежда и като несъблюдение на член 14 от Закона за достъп до социална информация, тъй като тя е от огромен публичен интерес.
Абсурд е да обявяваш, че предприемаш действителни дейности за конвенцията в изявление. За какво се отнася тази дерогация, какво засяга като съображение - закона за изключителното състояние, или към заповедите на министъра на опазването на здравето.
Другият въпрос е коя институция е овластена за настояването на сходна дерогация. През 1992г. Европейска конвенция за правата на човека е утвърдена от Народното събрание и по силата на член 5, алинея 4 от Конституцията тя е с директно деяние и преимущество пред наредбите на вътрешното законодателство. Според мен единствено Народното събрание може да предприеме ограниченията по член 15 от конвенцията.
Кой е оторизирал министъра? Има ли решение на държавното управление или на Народното събрание? В светлината на закона за изключителното състояние ли е и по какъв начин е изпратена преди да е признат закона? Ние сме в неизясненост какво тъкмо се случва.
Най-ключовият въпрос - може ли без такова ограничаване? Според персоналната ми оценка, това което проследявам тази седмица, институциите се оправят добре със обстановката и аз мисля, че не сме видели никаква нужда от ограничение на права, дерогиране на закони, камо ли конвенции. Затова би трябвало пояснение какво е наложило такава мярка.
Това ми наподобява на офанзивата против свободата на словото - поразителен законопроект, импортиран от Вътрешна македонска революционна организация, който предлага регулация на интернет като в Русия и Китай.
В тази рецесия ние сме очевидци на две трендове - има институции, хора и сили, които са извънредно съответни и се оправят прелестно - да им благодарим. За мен всекидневните послания на военачалник Венцислав Мутафчийски са образец на баланс сред належащи дейности и права, които да бъдат лимитирани.
Но виждаме и паралелни сили, които не знаят къде им е мястото и се пробват да правят несъответстващи неща.
Главният прокурор Иван Гешев и изказванията му - той като глава на репресивната власт в страната - вместо да се грижи за санкции и гонене - дава ум на изпълнителната власт. Мисля, че това е пренебрежение към мандата, който той има. Той е основен прокурор, а не министър председател.
И давам още веднъж образец със законодателния опит на група депутати за промени в медийния закон. Намерението да въведеш наказване затвор, че някой си е разрешил в кръга на шегата да каже, че народните представители ще излязат във почивка за 45 дни както написа в претекстовете.
Това демонстрира какви рискове крият несъответстващите законодателни начинания в условия на рецесия.
Появяват се стремежи за ограничаване и на главно човешко право - правото на информация. В обстановка на изключително състояние то е още по значимо от нормална обстановка, с цел да имат хората цялостна и пълноценна информация. И с цел да не се изроди ръководството в тирания, без да настоявам че това се случва.
Затова е значимо да имаме незабавна информация какво и за какво се подхваща за ограничение на права. Щом рецесията се ръководи добре - какво е наложило тази стъпка.
Чия воля извършва министър Кирилов - персонална, на държавното управление или на Народното събрание? Нека да покаже документите.
Трябва пределна изясненост кои права и по кои дейности на страната е налице дерогация. Липсата й буди терзание. Правата ни би трябвало да бъдат предпазени. И по тази причина желаеме да разберем какво е имал мислено министър Кирилов като е подхванал толкоз сериозна стъпка.
Тогава ще можем да преценим и да кажем - да, разумно е, целесъобразно е, само че в този момент в този тип е изцяло непрозрачно и не знаем какво се крие зад това.
Ето и коментарът на юрист Александър Кашъмов, който е и началник на правния екип на " Програма " Достъп до информация ", по тематиката пред " Дневник ":
В Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) съгласно член 15 съществува опция в случаи на война или друга изключителна обстановка, която заплашва живота на нацията да има дерогация на някои права, ясно обяснено е и кои не могат да бъдат ограничавани. Така че като догадка няма подозрение, че страните членки на Съвета на Европа имат официално съображение да разгласят такава дерогация.
В момента обаче е безусловно неразбираемо какво тъкмо е поискала България, тъй като то не е оповестено . Прегледах уеб страницата на министерство на правораздаването и не открих нищо по тематиката - не можем да забележим тази нотификация, за която приказва министър Данаил Кирилов. Това че не е оповестена известието може да се преглежда и като несъблюдение на член 14 от Закона за достъп до социална информация, тъй като тя е от огромен публичен интерес.
Абсурд е да обявяваш, че предприемаш действителни дейности за конвенцията в изявление. За какво се отнася тази дерогация, какво засяга като съображение - закона за изключителното състояние, или към заповедите на министъра на опазването на здравето.
Другият въпрос е коя институция е овластена за настояването на сходна дерогация. През 1992г. Европейска конвенция за правата на човека е утвърдена от Народното събрание и по силата на член 5, алинея 4 от Конституцията тя е с директно деяние и преимущество пред наредбите на вътрешното законодателство. Според мен единствено Народното събрание може да предприеме ограниченията по член 15 от конвенцията.
Кой е оторизирал министъра? Има ли решение на държавното управление или на Народното събрание? В светлината на закона за изключителното състояние ли е и по какъв начин е изпратена преди да е признат закона? Ние сме в неизясненост какво тъкмо се случва.
Най-ключовият въпрос - може ли без такова ограничаване? Според персоналната ми оценка, това което проследявам тази седмица, институциите се оправят добре със обстановката и аз мисля, че не сме видели никаква нужда от ограничение на права, дерогиране на закони, камо ли конвенции. Затова би трябвало пояснение какво е наложило такава мярка.
Това ми наподобява на офанзивата против свободата на словото - поразителен законопроект, импортиран от Вътрешна македонска революционна организация, който предлага регулация на интернет като в Русия и Китай.
В тази рецесия ние сме очевидци на две трендове - има институции, хора и сили, които са извънредно съответни и се оправят прелестно - да им благодарим. За мен всекидневните послания на военачалник Венцислав Мутафчийски са образец на баланс сред належащи дейности и права, които да бъдат лимитирани.
Но виждаме и паралелни сили, които не знаят къде им е мястото и се пробват да правят несъответстващи неща.
Главният прокурор Иван Гешев и изказванията му - той като глава на репресивната власт в страната - вместо да се грижи за санкции и гонене - дава ум на изпълнителната власт. Мисля, че това е пренебрежение към мандата, който той има. Той е основен прокурор, а не министър председател.
И давам още веднъж образец със законодателния опит на група депутати за промени в медийния закон. Намерението да въведеш наказване затвор, че някой си е разрешил в кръга на шегата да каже, че народните представители ще излязат във почивка за 45 дни както написа в претекстовете.
Това демонстрира какви рискове крият несъответстващите законодателни начинания в условия на рецесия.
Появяват се стремежи за ограничаване и на главно човешко право - правото на информация. В обстановка на изключително състояние то е още по значимо от нормална обстановка, с цел да имат хората цялостна и пълноценна информация. И с цел да не се изроди ръководството в тирания, без да настоявам че това се случва.
Затова е значимо да имаме незабавна информация какво и за какво се подхваща за ограничение на права. Щом рецесията се ръководи добре - какво е наложило тази стъпка.
Чия воля извършва министър Кирилов - персонална, на държавното управление или на Народното събрание? Нека да покаже документите.
Трябва пределна изясненост кои права и по кои дейности на страната е налице дерогация. Липсата й буди терзание. Правата ни би трябвало да бъдат предпазени. И по тази причина желаеме да разберем какво е имал мислено министър Кирилов като е подхванал толкоз сериозна стъпка.
Тогава ще можем да преценим и да кажем - да, разумно е, целесъобразно е, само че в този момент в този тип е изцяло непрозрачно и не знаем какво се крие зад това.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ