Недоразбраната драматизация
В тази тържествена вечер, когато дълбаем тикви за фенери, паралелно с това се готвим и за Деня на будителите, та в неделната заран да си поразбудим поне националната свяст.
Едни се будят с бира и шкембе, други спят като тулупи до обяд, ние пък се будим с възрожденски претекстове и си ги подготвяме от вечерта, с цел да не сънуваме вещици и разбойници, а народен напредък и поумняване.
***
Затова разлистихме славната българска история на националното ни възобновление и се спряхме на една персона, с цел да драснем няколко реда на поколенческа благодарност - няколко неизчерпателни думи за личността и делото на Добри Войников (1833 - 1878).
Той ни е и малко сътрудник, три години издава в Румъния емигрантския вестник " Дунавска зора " (1867 – 1870), чието мото било " Вестникът на волните хора " . Там написа и много забавни фейлетони - не по този начин живописни като Ботевите примерно, само че много прогресивни и показателни за духа на времето.
Войников е български възрожденец, преподавател, възпитател, книжовник, публицист, пръв български режисьор и създател на пиеси, най-известната от които - " Криворазбраната цивилизация ". Тази пиеса в нашия напълно друг век доста изтезава днешните възпитаници с неразбираемия си език, по-труден и от този в " Под игото ". А пиесата е чудесна и има какво да каже в наши дни. Пък преди време си преди Освобождението предизвиквала същински възторг измежду жадните за културни зрелища българи.
Не единствено той, само че всички възрожденци от това време пишат с извънредно доста турцизми, славянизми, франкизми и всевъзможни европейски думички. Причината е била, че доста от нужните понятия просто не са съществували на български. Отделно от това, в другите области на страната се приказват безусловно разнообразни наречия, книжовен език няма, занапред трябва да се основава.
И нашите славни предшественици будители хванали мотиките и почнали да разкопават националната литературна почва.
А ние, признателните потомци, през днешния ден си представяме какви великански духовни и интелектуални старания са положили Вазов, Славейков и възрожденците, с цел да основат книжовен български език, на който през днешния ден пишем сума ти нелепости или даже някои потребни четива. Въпросът е, че даже за най-голямата нелепост, с цел да я изрази човек, му трябват работещ език и понятиен уред.
Ние през днешния ден ги имаме тези атрибути даже сносно развити. Българският език е превъзходен и може да изрази всичко, никому даже не хрумва да оспорва това, че да се постанова Дядо Вазов да пази езика от ругатни гадки.
От днешна позиция тия будители не наподобяват толкоз разнообразни и непримирими един с различен - а навремето доста са си мерили шпагите. Примерно пиесите " Райна Княгиня " и " Иванку - килърът на Асеня " през днешния ден ни звучат сходно и можем елементарно да ги объркаме коя на кой създател е (ако изобщо ги знаем). Но преди време Петко Славейков написал, че " Иванку " на Друмев е " капитална пиеса " и още други възторжени оценки.
И Войников просто се умопомрачава, написа в отговор до списанието на Славейков дълга унищожителна контрарецензия за " Иванку ", много дребнава прочее. Защо - тъй като Славейков похвалил Друмев, което автоматизирано слага под подозрение ореола на Войников като пръв наш театрал и театровед.
Войников също по този начин е съучредител на Българското книжовно сдружение (днес БАН).
Но и тая работа с висшата просвета и култура не се е предходна без междуособици. В един фейлетон от онуй време (1868) Войников разказва Христо Георгиев като безсъвестен и неморален апаш от парите за национално избавление. (Христо е на Евлоги брат му; двамата, с чиито пари е основан Софийския университет.)
Така че тия будители, както са будели народа, по този начин са се боцкали и едни други, като несъмнено - не на всеки е даден напълно чист косъм и то в мътни времена.
Но наподобява около нелепостите и междуособиците въпреки всичко и будителската работа е вървяла, за което отново - хвала, чест и благодарност.
За днешните българчета, които се изтезават с езика на възрожденците, изключително потребни са акомодации като телевизионната версия на " Криворазбраната цивилизация ". Ето това е един сполучлив образец за хубава акомодация, която " превежда " класиката, без да я лишава от колорита и настроението.
Така че по безконечния " въпрос " - би трябвало ли да се превежда класиката - би трябвало безусловно, но не знам дали има кой да я свърши, без да си остави ръцете. Това не е работа за един човек и малко време - желаят се продължителни, групови и вярно ориентирани старания.
А апропо - " Криворазбраната цивилизация " е настояща с още нещо. Тя е пиеса що се касае за едните, толкоз и за другите. Колкото са смешни маймунските подражатели на западните моди, толкоз са изостанали " традиционалистите ", които дружно с " цивилизацията " отхвърлят и цивилизацията.
Едни се будят с бира и шкембе, други спят като тулупи до обяд, ние пък се будим с възрожденски претекстове и си ги подготвяме от вечерта, с цел да не сънуваме вещици и разбойници, а народен напредък и поумняване.
***
Затова разлистихме славната българска история на националното ни възобновление и се спряхме на една персона, с цел да драснем няколко реда на поколенческа благодарност - няколко неизчерпателни думи за личността и делото на Добри Войников (1833 - 1878).
Той ни е и малко сътрудник, три години издава в Румъния емигрантския вестник " Дунавска зора " (1867 – 1870), чието мото било " Вестникът на волните хора " . Там написа и много забавни фейлетони - не по този начин живописни като Ботевите примерно, само че много прогресивни и показателни за духа на времето.
Войников е български възрожденец, преподавател, възпитател, книжовник, публицист, пръв български режисьор и създател на пиеси, най-известната от които - " Криворазбраната цивилизация ". Тази пиеса в нашия напълно друг век доста изтезава днешните възпитаници с неразбираемия си език, по-труден и от този в " Под игото ". А пиесата е чудесна и има какво да каже в наши дни. Пък преди време си преди Освобождението предизвиквала същински възторг измежду жадните за културни зрелища българи.
Не единствено той, само че всички възрожденци от това време пишат с извънредно доста турцизми, славянизми, франкизми и всевъзможни европейски думички. Причината е била, че доста от нужните понятия просто не са съществували на български. Отделно от това, в другите области на страната се приказват безусловно разнообразни наречия, книжовен език няма, занапред трябва да се основава.
И нашите славни предшественици будители хванали мотиките и почнали да разкопават националната литературна почва.
А ние, признателните потомци, през днешния ден си представяме какви великански духовни и интелектуални старания са положили Вазов, Славейков и възрожденците, с цел да основат книжовен български език, на който през днешния ден пишем сума ти нелепости или даже някои потребни четива. Въпросът е, че даже за най-голямата нелепост, с цел да я изрази човек, му трябват работещ език и понятиен уред.
Ние през днешния ден ги имаме тези атрибути даже сносно развити. Българският език е превъзходен и може да изрази всичко, никому даже не хрумва да оспорва това, че да се постанова Дядо Вазов да пази езика от ругатни гадки.
От днешна позиция тия будители не наподобяват толкоз разнообразни и непримирими един с различен - а навремето доста са си мерили шпагите. Примерно пиесите " Райна Княгиня " и " Иванку - килърът на Асеня " през днешния ден ни звучат сходно и можем елементарно да ги объркаме коя на кой създател е (ако изобщо ги знаем). Но преди време Петко Славейков написал, че " Иванку " на Друмев е " капитална пиеса " и още други възторжени оценки.
И Войников просто се умопомрачава, написа в отговор до списанието на Славейков дълга унищожителна контрарецензия за " Иванку ", много дребнава прочее. Защо - тъй като Славейков похвалил Друмев, което автоматизирано слага под подозрение ореола на Войников като пръв наш театрал и театровед.
Войников също по този начин е съучредител на Българското книжовно сдружение (днес БАН).
Но и тая работа с висшата просвета и култура не се е предходна без междуособици. В един фейлетон от онуй време (1868) Войников разказва Христо Георгиев като безсъвестен и неморален апаш от парите за национално избавление. (Христо е на Евлоги брат му; двамата, с чиито пари е основан Софийския университет.)
Така че тия будители, както са будели народа, по този начин са се боцкали и едни други, като несъмнено - не на всеки е даден напълно чист косъм и то в мътни времена.
Но наподобява около нелепостите и междуособиците въпреки всичко и будителската работа е вървяла, за което отново - хвала, чест и благодарност.
За днешните българчета, които се изтезават с езика на възрожденците, изключително потребни са акомодации като телевизионната версия на " Криворазбраната цивилизация ". Ето това е един сполучлив образец за хубава акомодация, която " превежда " класиката, без да я лишава от колорита и настроението.
Така че по безконечния " въпрос " - би трябвало ли да се превежда класиката - би трябвало безусловно, но не знам дали има кой да я свърши, без да си остави ръцете. Това не е работа за един човек и малко време - желаят се продължителни, групови и вярно ориентирани старания.
А апропо - " Криворазбраната цивилизация " е настояща с още нещо. Тя е пиеса що се касае за едните, толкоз и за другите. Колкото са смешни маймунските подражатели на западните моди, толкоз са изостанали " традиционалистите ", които дружно с " цивилизацията " отхвърлят и цивилизацията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ