Историята на българите преди Атила и след него /Част 9/
В своята книга „ Харун китаби” („ Книга на Аарон”) Пещак дал следното изложение на някои събития от царуването на Айдар Булан (Кубрат) и началния интервал от съществуването на Хазар: След разгрома на персийската армия от арабите, когато бекът на Хазар-Суба, Сабан Курмиш, пропаднал в неопределеност, Бу Юрган (вуйчото на Курбат, на гръцки „ Органа”) съумял да убеди новия бек на Хазар, сина на Сабан, Къйр-Багъйл, да се подчини на Курбат... След време Бу Юрган починал и Айдар (Курбат) лишил Къйр-Багъйл от неговите владения.
Когато българите в Кимер (Мала Азия) приели исляма, кан-сюбиги (императорът) на Улуг Българ (Велика България) Курбат Булан ги попитал дали да му оказват помощ да разпространят исляма и в Улуг Българ и ги поканил да работят по-бързо, защото джахудските (юдейските) и кряшенските (гръцките) проповедници към този момент почнали да склоняват неговия народ в приемането на тяхната религия.
Джанги написа: " Килерските ( " киликийските " ) бурджаци почнали да одобряват правата религия (исляма) още при пророка Мохаммад и те му помогнали да разбие джахудите (юдеите) в Къзъйл-Имен (Арабия, от време на време Йемен)... Когато почнала войната на оракул Мохаммад с джахудите, доста бурджаци се включили към него. Щом джахудите научили, че против тях се борят българи, те незабавно се предали и дали следното пояснение: " В нашите книги се приказва за това, че българите-авари, когато излезли от Мамил (Египет), основали от джирските(сирийски) плебеи войска за отбрана на Килер (Киликия) от притискащите ги мамилци (събития от ХVІ век пр.н.е.) и че от българските офицери в тази войска произлизат иджамите (библистите), а от редовите бойци - джахудите (талмудистите). Затова ние не би трябвало да се бием с българите - праотци на нашия народ, другояче Бог ще ни накаже със ужасно наказване... "
Като преодолели всички рискове и компликации, асхабите (посланиците на халиф Омар) изпълнили завета на оракул Мохаммад. В деветата година от хиджра (630 г.) популяризирали правята религия измежду бурджаците в Арджан-Българдаг (Малоазийския Тавър), които обичат да назовават себе си " идел-българлар " ( " иделски българи " ), своята основна река Идел (Джейхан в Турция), а своя основен град - Българ или Българ-Ана (Адана), а през 642 година почнали да популяризират правата религия измежду арджанските българи. В Балтавар, който тогава по-често се наричал Българ, асхабите се срещнали с балтавара на Улаг Българ, Курбат. През юношеството си Курбат служил в урумската област Кубрат, на река Кубар или Кубрат (Ефрат), заради което взел името Кубрат. Там живеели не малко джирци (сирийци, араби), чийто език Кубрат изучил и в този момент той беседвал с асхабите и по трек-български и по арабски. Преди идването на асхабите при Кубрат били на посещаване кряшенски проповедници от Урум за това...
През това време при балтавара тежко заболяла обичаната му щерка Туйбика, или Танбит, развила паралич, което изкарало от равновесие Кубрат и от обезсърчение, той бил принуден да съобщи: " Аз ще приема вярата на тези проповедници, които излекуват моята щерка! " По предлагането на първия министър Барадж, оповестил, че ще одобри вярата на тези проповедници, които излекуват принцесата. Кряшенските проповедници не могли да създадат нищо и с срам се отдръпнали. А ислямските проповедници, асхабите, които пристигнали при Айдар в град Българ-Балтавар (Полтава) на река Баръйс-Идел (Ворскла) в 642 година, съумели да излекуват принцесата. Те споделили на Курбат: " Твоята щерка ще се излекува, в случай че я попариш в баня с брезови клончета (метлички)! " А тогава било през зимата и Кубрат възкликнал " Как да намеря в този момент брези с листа? " Тогава един от асхабите - Кантал, наследник на Асман, чието мюсюлманско име било Талха ибн Рабиг (по различен източник се казвал Зубаир ал-Джок) натопил своята брезова тояжка в съдинка с мастило и прочел молитва, и незабавно тояжката се трансформирала в цветущо брезово дръвче. " Кантал " по бурджански е " арджан " по кара-български. Прислужничките създали от неговите клончета венец и попарили принцесата, след кото тя бързо се поправила. По-късно Талха ибн Рабиг (или Зубаир ал-Джок) се оженил за нея, останал в Балтавар и 20 години проповядвал в учреденото от него медресе. Поразен от случилото се, Кубрат приема исляма и мюсюлманското име Хайдар, което локалните българи произнасяли като " Айдар ". Заедно с балтавара същинската религия приели доста от неговите доближени и знатни хора, а първи от тях направил това капаганът (премиер) Барадж, който взел мюсюлманското име Наби ( " Пророк " ).
Мюсюлманите бързо построили в града джамията " Арджан " ( " Свещената ", " Чистата ", или " Брезовата " ), при която проработило учебно заведение. По-късно в Балтавар, на който Кубрат дал още едно име в чест на пророка Мохаммад - " Наби ", построили и втора джамия - " Имен " ( " дъбова " ) и трета - " Маджар " ( " Герой " или " Българ-Мадяр " )... Асхабите предали на Хайдар-Кубрат подарък от амир ал-мукминина (Багдатският халиф) Омар - Коран и Зелено знаме, под което българите се сражавали с враговете. Синът на Кубрат, Аспаръйк Исмаил (Аспарух), който става най-ревностният мохамеданин от цялото семейство на Хайдар, най-после станал държател на тези скъпи съкровища. Когато след десетилетия хаканът на Хазар Кър-Багъйл заповядал на Аспаръйк да напусне Баджпъйр (Боспор) и да поеме ръководството на Буртас (Средното Поволжие), Аспаръйк излязал от Тамя натам, а след известно време, с болшинството локални кара-саклани отишъл в Балтавар. Казват, че джамията " Маджар " в този град я е построил той. От тук Аспаръйк Исмаил отпътувал в началото в Бъйргас или Бъйрман (Причерноморието), а след това в Кара-Бурджан (Дунавска България), държейки в едната си ръка Корана, а в другата Зеленото знаме на Пророка. След Аспаръйк в Балтавар известно време седял Арбат Маджар със своите българи-башкорти. По името на Арбат (Арпад) - " Маджар ", те се нарекли " маджари " и предали това име на Авар-Суба (Авария, Унгария).
Правнукът на Сарос, внук на Карт-Багъйл, наследник на Курмиш-Сабан, Къйр-Багъйл, е първият българско-хазарски кан-император (равносилно на премиер), хакан на Хазар-Българ от Хазарската династия (653–675 г.). Наречен Къйр заради месеца на раждането му – Къйргар (октомври). През 639 година, както се писа, е лишен от кан Курбат от бейлика му Маджар и известно време му служил като коняр.
През 653 година подкупени от Биркаите хора и благодарение на Бат-Баян помогнали на Къйр-Багъйл да избяга от столицата на Курбат в Маджар, където към него се включили забележителна част от сакалъйпите и всички бугури, общо към 200 хиляди души. Къйр-Багъйл се оповестил за джабгусир-хакан (император) не на Велика България, а на Хазар-Българ, както заповядал да бъде наричана. Самият той обяснил решението за промяна на името на империята Велика България с Хазар-Българ, с цел да не може наследниците на Курбат да претендират повече за трона. Сам той удостоверява, че неговите жители произлизат от българлъка и си остават българи. Към този нововъзникнал хаканат незабавно се включили отвъд-каспийските българи-абдали (есегели) на Атрак Бурджан, улугбекът на Идел-Българ, Халджа, наследник на Бершуд и себерският улугбек Кубан или Кабан. Около 150 хиляди себерски българи на Кубан, Къйр-Багъйл трансферирал в иделски Сувар, където били взети на изобилна издръжка от хората на Халджа. Като си обезпечил благонадежден гръб, Кубан, по заповед на Къйр-Багъйл, превзел региона Казак (Воронежка обл.) и споделил на локалните хора: " Или аз с цялата си войска оставам тук на доволствие, или ми давате ескорт със зърно и аз отпътувам с него по-нататък! " Казаците размислили и дали на Кубан 150 хиляди товара със зърно, което Кубан доставил в Съйнджак и избавил с него армиите на сакалъйпите и бугурите от гладна гибел.
На Курбат останали към 200 хиляди бойци. Той решил да не рискува и споделил на Къйр-Багъйл: " Това което ти взе, дано бъде твое, а останалото - мое! " Къйр-Багъйл и той не желал да стартират братоубийствена война и се съгласил с предлагането на Курбат. Велика България се разпаднала на две елементи. Без да се бави Къйр-Багъйл трансферирал стотици хиляди народ от Идел-Българ и Буртас в Съйнджак, където те почнали да строят защитни укрепления или да служат в пехотата на Дебер и Нур-Шад. Къйр-Багъйл бил първият български държател, който основал смесени конно-пехотни войски. Българският пехотинец бил по едно и също време боец и строител на защитни уреди. Именно тези български армии от нов вид спрели натиска на арабите към Дон при Яна-Кира (Зеленокумск) и съумели да основат непристъпната отбранителна линия Кум-Маджак (На левия бряг на Кума при границата на Ставропол с Дагестан) - Яна-Кира-Барсъйл (Прохладный).
През 654 година Къйр-Багъйл открил столицата си в Стари Сандугач (Ставропол), развърнал мощни военно-тилови бази в Джам-Българ (Ставрополските възвишения) и в Капкай-Българ (Карачаево-Балкария). Хазарските българи добили убеденост, че ще могат да се отбраняват и даже да контраатакуват арабите, както и да лишават още области от Курбатова България, която те почнали да назовават Кара-Българ ( " Западна България " ). През 655 година Къйр-Багъйл подчинил бейлика на Аспарух и преселил неговите хора в Идел-Българ (Поволжието), под надзора на правилния на Хазар Халджа. През същата година Дебер, провъзгласен поради своята смелост като Урус ( " Храбрец " ), завзел с мощна сухопътно-морска интервенция Баджпъйр (Боспор) и Източна Джалда (Крим). Това към този момент Курбат не изтърпял и заповядал на наместника на Джалда Бат-Боян да изгони хазарските българи от Джалда. Но Бат-Боян скрито уведомил Къйр-Багъйл, че няма да води война поради Агарджа (Керч) и Алтъйн-Българ (Теодосия).
Къйр-Багъйл произхождал от старинния български жанр Тухчи, който още от времето на Дарий Велики (V в.пр.н.е.) подържал най-тесни връзки с Гърция. Поради това ИРИ побързала да признае Хазар-Българ. Изплашен от завземането на Боспора от хазарските българи, ромейският император дал на хазарско-българските търговци големи отстъпки при търговията с ИРИ и цялостен квартал в Истанбул, наименуван " Хазарски ". Това разрешило на Дом Биркай, финансиращ хазаро-българските императори, започвайки с Къйр-Багъйл и управляващ българо-хазарската търговия, да си възвърне с лихви загубите от войната против арабите. Дом Биркай настъпвал преди хазаро-българската войска. През 655 година Кичи Абраш разкрил свои филиали в Къй-Уба, Истанбул и Бийсу (столицата на Аварския хаканат) Всички тези територии Биркаите, като най-хубави миротворци, пазели от войни. Но там където иджамите-българи срещали противодействието на Дом Надан, избухвали най-ожесточени войни за сфери на въздействие. Когато преди години през 623 година подкупените от Наданите франки се пробвали да лишават от аварите Чек-Българ (Чехия с Прага), носещи на Биркаите 1/4 от приходите, то Биркаите със свои средства основали 200 хилядната войска на Шамбат и я изпратили в Чек-Българ. Там Шамбат сполучливо воювал с франките до 658 година и завзел прилежащите немски и каренски (австрийски) области.
През 630 година вестготският крал на Испания се обърнал с молба към аварите за основаване на испанско-български съюз срещу франките. Биркаите и тук помогнали и проектът на франките да завземат испански земи се провалили. А вестготите се самонаричали " испанските българи ".
Атила направил военната униформа на българите най-модерна в целия свят и всички рицари от Китай до Испания се обличали в български куртки, пояси, плащове, и така нататък Биркаите основали няколко хиляди работилници по правенето на кожата " булгари " и по правенето на български доспехи. При Тухчиите, ръководещи Хазар през 653-838 година Наданите владеели 40 % от международния капитал, а Биркаите 20 % и освен това с помощта на българската сметка Биркаите в допълнение притискали Наданите.
Курбат умира най-вероятно през 665 година В " Историята на Хазар " Губдулла Ибн Бащу оповестява, че през 660 и 663 година Курбат боледувал, а през 665 година го е свалила остарялата му болест, при която той към този момент единствено лежал и постоянно се задъхвал.
Курбат Кубрат Булан Хайдар (Айдар) е знак на разцвета на българския народ. Преди гибелта си великият кансюбиги споделил на своите и доближени: " Аз постоянно съм ненавиждал войната и съм обичал мира. Макар и да не се популяризирах с победоносни войни и да имах най-малката войска в историята на Велика България, единствено 300 хиляди бойци, по тази причина пък при мен няколко десетилетия хората живяха в мир, а 2 милиона бедстващи български фамилии получиха гратис няколко милиона глави добитък за държавна сметка и съумяха да отгледат своите деца. Когато взех юздите на ръководството в цяла Велика България имаше 3 милиона българи, а в този момент са 10 милиона. И вие деца мои, вървете по моите стъпки. Забравете за своите упоритости и мислете единствено за своя народ, тогава и завистта и враждата няма да си пробият път в нашия край. Вижте, по какъв начин още веднъж отделилите се алатайските българи " уйгури " ( " отделилите се от българите " ), итбашци и чирлати се колят с останалите в Алатай българи, от тях са останали единствено 3 милиона, а бяха 12 милиона. За какво ни е такава воинска популярност?! Запомнете, че управници има, до момента в който има народ. Изчезне ли народът, изчезват и управниците. Нека българите при вас станат още повече. Нека бъде безконечен нашият български народ! "
Още преди гибелта на Курбат Къйр-Багъйл се договорил с Аспарух, Бат-Боян и Катраг за това, че след гибелта на техния татко, те няма да се прогласяват за хакани на Велика България и ще се подчинят на Къйр-Багъйл. Аспарух и Катраг изпълнили това заричане, само че Бат-Боян се отметнал и незабавно след гибелта на татко си се оповестил за хакан на Велика България. По заповед на Къйр-Багъйл Аспаръйк атакувал домена на Бат-Боян в Джалда.
Бат-Боян обитавал земите сред Джалда и междинното течение на река Буга-Идел, при което една част от неговия народ се местила от лявата страна на реката, а друга част от дясната ѝ страна...
По-малкият наследник на Курбат, Атилкесе по прякор Аспарух обитавал земите сред Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени. Неговият основен град бил Бурджан (Грозни) на юг в Джураш. Той бил доста обединен с чичо си Шамбат, който седял като улугбек в Бащу, в обкръжението на правилни нему български и саклански бии и анчийски бояри. Тази му обвързаност не се нравила на Курбат, непрекъснато подозиращ брат си в подготвеност за измяна, поради това дал на Атилкесе ( " Безбрадият Атила " - Аспарух) най-отдалечения от Кий удел...
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Когато българите в Кимер (Мала Азия) приели исляма, кан-сюбиги (императорът) на Улуг Българ (Велика България) Курбат Булан ги попитал дали да му оказват помощ да разпространят исляма и в Улуг Българ и ги поканил да работят по-бързо, защото джахудските (юдейските) и кряшенските (гръцките) проповедници към този момент почнали да склоняват неговия народ в приемането на тяхната религия.
Джанги написа: " Килерските ( " киликийските " ) бурджаци почнали да одобряват правата религия (исляма) още при пророка Мохаммад и те му помогнали да разбие джахудите (юдеите) в Къзъйл-Имен (Арабия, от време на време Йемен)... Когато почнала войната на оракул Мохаммад с джахудите, доста бурджаци се включили към него. Щом джахудите научили, че против тях се борят българи, те незабавно се предали и дали следното пояснение: " В нашите книги се приказва за това, че българите-авари, когато излезли от Мамил (Египет), основали от джирските(сирийски) плебеи войска за отбрана на Килер (Киликия) от притискащите ги мамилци (събития от ХVІ век пр.н.е.) и че от българските офицери в тази войска произлизат иджамите (библистите), а от редовите бойци - джахудите (талмудистите). Затова ние не би трябвало да се бием с българите - праотци на нашия народ, другояче Бог ще ни накаже със ужасно наказване... "
Като преодолели всички рискове и компликации, асхабите (посланиците на халиф Омар) изпълнили завета на оракул Мохаммад. В деветата година от хиджра (630 г.) популяризирали правята религия измежду бурджаците в Арджан-Българдаг (Малоазийския Тавър), които обичат да назовават себе си " идел-българлар " ( " иделски българи " ), своята основна река Идел (Джейхан в Турция), а своя основен град - Българ или Българ-Ана (Адана), а през 642 година почнали да популяризират правата религия измежду арджанските българи. В Балтавар, който тогава по-често се наричал Българ, асхабите се срещнали с балтавара на Улаг Българ, Курбат. През юношеството си Курбат служил в урумската област Кубрат, на река Кубар или Кубрат (Ефрат), заради което взел името Кубрат. Там живеели не малко джирци (сирийци, араби), чийто език Кубрат изучил и в този момент той беседвал с асхабите и по трек-български и по арабски. Преди идването на асхабите при Кубрат били на посещаване кряшенски проповедници от Урум за това...
През това време при балтавара тежко заболяла обичаната му щерка Туйбика, или Танбит, развила паралич, което изкарало от равновесие Кубрат и от обезсърчение, той бил принуден да съобщи: " Аз ще приема вярата на тези проповедници, които излекуват моята щерка! " По предлагането на първия министър Барадж, оповестил, че ще одобри вярата на тези проповедници, които излекуват принцесата. Кряшенските проповедници не могли да създадат нищо и с срам се отдръпнали. А ислямските проповедници, асхабите, които пристигнали при Айдар в град Българ-Балтавар (Полтава) на река Баръйс-Идел (Ворскла) в 642 година, съумели да излекуват принцесата. Те споделили на Курбат: " Твоята щерка ще се излекува, в случай че я попариш в баня с брезови клончета (метлички)! " А тогава било през зимата и Кубрат възкликнал " Как да намеря в този момент брези с листа? " Тогава един от асхабите - Кантал, наследник на Асман, чието мюсюлманско име било Талха ибн Рабиг (по различен източник се казвал Зубаир ал-Джок) натопил своята брезова тояжка в съдинка с мастило и прочел молитва, и незабавно тояжката се трансформирала в цветущо брезово дръвче. " Кантал " по бурджански е " арджан " по кара-български. Прислужничките създали от неговите клончета венец и попарили принцесата, след кото тя бързо се поправила. По-късно Талха ибн Рабиг (или Зубаир ал-Джок) се оженил за нея, останал в Балтавар и 20 години проповядвал в учреденото от него медресе. Поразен от случилото се, Кубрат приема исляма и мюсюлманското име Хайдар, което локалните българи произнасяли като " Айдар ". Заедно с балтавара същинската религия приели доста от неговите доближени и знатни хора, а първи от тях направил това капаганът (премиер) Барадж, който взел мюсюлманското име Наби ( " Пророк " ).
Мюсюлманите бързо построили в града джамията " Арджан " ( " Свещената ", " Чистата ", или " Брезовата " ), при която проработило учебно заведение. По-късно в Балтавар, на който Кубрат дал още едно име в чест на пророка Мохаммад - " Наби ", построили и втора джамия - " Имен " ( " дъбова " ) и трета - " Маджар " ( " Герой " или " Българ-Мадяр " )... Асхабите предали на Хайдар-Кубрат подарък от амир ал-мукминина (Багдатският халиф) Омар - Коран и Зелено знаме, под което българите се сражавали с враговете. Синът на Кубрат, Аспаръйк Исмаил (Аспарух), който става най-ревностният мохамеданин от цялото семейство на Хайдар, най-после станал държател на тези скъпи съкровища. Когато след десетилетия хаканът на Хазар Кър-Багъйл заповядал на Аспаръйк да напусне Баджпъйр (Боспор) и да поеме ръководството на Буртас (Средното Поволжие), Аспаръйк излязал от Тамя натам, а след известно време, с болшинството локални кара-саклани отишъл в Балтавар. Казват, че джамията " Маджар " в този град я е построил той. От тук Аспаръйк Исмаил отпътувал в началото в Бъйргас или Бъйрман (Причерноморието), а след това в Кара-Бурджан (Дунавска България), държейки в едната си ръка Корана, а в другата Зеленото знаме на Пророка. След Аспаръйк в Балтавар известно време седял Арбат Маджар със своите българи-башкорти. По името на Арбат (Арпад) - " Маджар ", те се нарекли " маджари " и предали това име на Авар-Суба (Авария, Унгария).
Правнукът на Сарос, внук на Карт-Багъйл, наследник на Курмиш-Сабан, Къйр-Багъйл, е първият българско-хазарски кан-император (равносилно на премиер), хакан на Хазар-Българ от Хазарската династия (653–675 г.). Наречен Къйр заради месеца на раждането му – Къйргар (октомври). През 639 година, както се писа, е лишен от кан Курбат от бейлика му Маджар и известно време му служил като коняр.
През 653 година подкупени от Биркаите хора и благодарение на Бат-Баян помогнали на Къйр-Багъйл да избяга от столицата на Курбат в Маджар, където към него се включили забележителна част от сакалъйпите и всички бугури, общо към 200 хиляди души. Къйр-Багъйл се оповестил за джабгусир-хакан (император) не на Велика България, а на Хазар-Българ, както заповядал да бъде наричана. Самият той обяснил решението за промяна на името на империята Велика България с Хазар-Българ, с цел да не може наследниците на Курбат да претендират повече за трона. Сам той удостоверява, че неговите жители произлизат от българлъка и си остават българи. Към този нововъзникнал хаканат незабавно се включили отвъд-каспийските българи-абдали (есегели) на Атрак Бурджан, улугбекът на Идел-Българ, Халджа, наследник на Бершуд и себерският улугбек Кубан или Кабан. Около 150 хиляди себерски българи на Кубан, Къйр-Багъйл трансферирал в иделски Сувар, където били взети на изобилна издръжка от хората на Халджа. Като си обезпечил благонадежден гръб, Кубан, по заповед на Къйр-Багъйл, превзел региона Казак (Воронежка обл.) и споделил на локалните хора: " Или аз с цялата си войска оставам тук на доволствие, или ми давате ескорт със зърно и аз отпътувам с него по-нататък! " Казаците размислили и дали на Кубан 150 хиляди товара със зърно, което Кубан доставил в Съйнджак и избавил с него армиите на сакалъйпите и бугурите от гладна гибел.
На Курбат останали към 200 хиляди бойци. Той решил да не рискува и споделил на Къйр-Багъйл: " Това което ти взе, дано бъде твое, а останалото - мое! " Къйр-Багъйл и той не желал да стартират братоубийствена война и се съгласил с предлагането на Курбат. Велика България се разпаднала на две елементи. Без да се бави Къйр-Багъйл трансферирал стотици хиляди народ от Идел-Българ и Буртас в Съйнджак, където те почнали да строят защитни укрепления или да служат в пехотата на Дебер и Нур-Шад. Къйр-Багъйл бил първият български държател, който основал смесени конно-пехотни войски. Българският пехотинец бил по едно и също време боец и строител на защитни уреди. Именно тези български армии от нов вид спрели натиска на арабите към Дон при Яна-Кира (Зеленокумск) и съумели да основат непристъпната отбранителна линия Кум-Маджак (На левия бряг на Кума при границата на Ставропол с Дагестан) - Яна-Кира-Барсъйл (Прохладный).
През 654 година Къйр-Багъйл открил столицата си в Стари Сандугач (Ставропол), развърнал мощни военно-тилови бази в Джам-Българ (Ставрополските възвишения) и в Капкай-Българ (Карачаево-Балкария). Хазарските българи добили убеденост, че ще могат да се отбраняват и даже да контраатакуват арабите, както и да лишават още области от Курбатова България, която те почнали да назовават Кара-Българ ( " Западна България " ). През 655 година Къйр-Багъйл подчинил бейлика на Аспарух и преселил неговите хора в Идел-Българ (Поволжието), под надзора на правилния на Хазар Халджа. През същата година Дебер, провъзгласен поради своята смелост като Урус ( " Храбрец " ), завзел с мощна сухопътно-морска интервенция Баджпъйр (Боспор) и Източна Джалда (Крим). Това към този момент Курбат не изтърпял и заповядал на наместника на Джалда Бат-Боян да изгони хазарските българи от Джалда. Но Бат-Боян скрито уведомил Къйр-Багъйл, че няма да води война поради Агарджа (Керч) и Алтъйн-Българ (Теодосия).
Къйр-Багъйл произхождал от старинния български жанр Тухчи, който още от времето на Дарий Велики (V в.пр.н.е.) подържал най-тесни връзки с Гърция. Поради това ИРИ побързала да признае Хазар-Българ. Изплашен от завземането на Боспора от хазарските българи, ромейският император дал на хазарско-българските търговци големи отстъпки при търговията с ИРИ и цялостен квартал в Истанбул, наименуван " Хазарски ". Това разрешило на Дом Биркай, финансиращ хазаро-българските императори, започвайки с Къйр-Багъйл и управляващ българо-хазарската търговия, да си възвърне с лихви загубите от войната против арабите. Дом Биркай настъпвал преди хазаро-българската войска. През 655 година Кичи Абраш разкрил свои филиали в Къй-Уба, Истанбул и Бийсу (столицата на Аварския хаканат) Всички тези територии Биркаите, като най-хубави миротворци, пазели от войни. Но там където иджамите-българи срещали противодействието на Дом Надан, избухвали най-ожесточени войни за сфери на въздействие. Когато преди години през 623 година подкупените от Наданите франки се пробвали да лишават от аварите Чек-Българ (Чехия с Прага), носещи на Биркаите 1/4 от приходите, то Биркаите със свои средства основали 200 хилядната войска на Шамбат и я изпратили в Чек-Българ. Там Шамбат сполучливо воювал с франките до 658 година и завзел прилежащите немски и каренски (австрийски) области.
През 630 година вестготският крал на Испания се обърнал с молба към аварите за основаване на испанско-български съюз срещу франките. Биркаите и тук помогнали и проектът на франките да завземат испански земи се провалили. А вестготите се самонаричали " испанските българи ".
Атила направил военната униформа на българите най-модерна в целия свят и всички рицари от Китай до Испания се обличали в български куртки, пояси, плащове, и така нататък Биркаите основали няколко хиляди работилници по правенето на кожата " булгари " и по правенето на български доспехи. При Тухчиите, ръководещи Хазар през 653-838 година Наданите владеели 40 % от международния капитал, а Биркаите 20 % и освен това с помощта на българската сметка Биркаите в допълнение притискали Наданите.
Курбат умира най-вероятно през 665 година В " Историята на Хазар " Губдулла Ибн Бащу оповестява, че през 660 и 663 година Курбат боледувал, а през 665 година го е свалила остарялата му болест, при която той към този момент единствено лежал и постоянно се задъхвал.
Курбат Кубрат Булан Хайдар (Айдар) е знак на разцвета на българския народ. Преди гибелта си великият кансюбиги споделил на своите и доближени: " Аз постоянно съм ненавиждал войната и съм обичал мира. Макар и да не се популяризирах с победоносни войни и да имах най-малката войска в историята на Велика България, единствено 300 хиляди бойци, по тази причина пък при мен няколко десетилетия хората живяха в мир, а 2 милиона бедстващи български фамилии получиха гратис няколко милиона глави добитък за държавна сметка и съумяха да отгледат своите деца. Когато взех юздите на ръководството в цяла Велика България имаше 3 милиона българи, а в този момент са 10 милиона. И вие деца мои, вървете по моите стъпки. Забравете за своите упоритости и мислете единствено за своя народ, тогава и завистта и враждата няма да си пробият път в нашия край. Вижте, по какъв начин още веднъж отделилите се алатайските българи " уйгури " ( " отделилите се от българите " ), итбашци и чирлати се колят с останалите в Алатай българи, от тях са останали единствено 3 милиона, а бяха 12 милиона. За какво ни е такава воинска популярност?! Запомнете, че управници има, до момента в който има народ. Изчезне ли народът, изчезват и управниците. Нека българите при вас станат още повече. Нека бъде безконечен нашият български народ! "
Още преди гибелта на Курбат Къйр-Багъйл се договорил с Аспарух, Бат-Боян и Катраг за това, че след гибелта на техния татко, те няма да се прогласяват за хакани на Велика България и ще се подчинят на Къйр-Багъйл. Аспарух и Катраг изпълнили това заричане, само че Бат-Боян се отметнал и незабавно след гибелта на татко си се оповестил за хакан на Велика България. По заповед на Къйр-Багъйл Аспаръйк атакувал домена на Бат-Боян в Джалда.
Бат-Боян обитавал земите сред Джалда и междинното течение на река Буга-Идел, при което една част от неговия народ се местила от лявата страна на реката, а друга част от дясната ѝ страна...
По-малкият наследник на Курбат, Атилкесе по прякор Аспарух обитавал земите сред Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени. Неговият основен град бил Бурджан (Грозни) на юг в Джураш. Той бил доста обединен с чичо си Шамбат, който седял като улугбек в Бащу, в обкръжението на правилни нему български и саклански бии и анчийски бояри. Тази му обвързаност не се нравила на Курбат, непрекъснато подозиращ брат си в подготвеност за измяна, поради това дал на Атилкесе ( " Безбрадият Атила " - Аспарух) най-отдалечения от Кий удел...
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ