Синдикат Образование: Българското образование е контрапункт на това, което оценя* PISA
В своя позиция профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " показва безпокойствие от резултатите на българските възпитаници в изследването PISA.
Според синдикалистите е значимо е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната просветеност на българските възпитаници. От профсъюза се афишират за промени в просветителната система, като в същото време дават и свои лични рекомендации.
*Публикуваме без редакторска интервенция:
" Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ е смутен от резултатите в последното издание на изследването PISA за 2022 година, посочили за следващ път ниска функционална просветеност на българските възпитаници. Делът на българските възпитаници под сериозния предел на достижения в трите изследвани области е обезпокоително огромен – 54% по математика, 53% по четене и 48% по естествени науки.
„ Средните резултати за 2022 година са по-ниски спрямо 2018 година по математика и четене и съвсем същите като през 2018 година по естествени науки “, се споделя в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България.
Данните от това проучване са ясни, само че по-важно е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната просветеност на българските възпитаници.
Добре е да напомним, че българското обучение, образователните стратегии, нашите учебниците са контрапункт на това, което оценя PISA. И в случай че включим възпитаници от Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето си НВО, те разбираемо надали ще доближат и тройка.
Синдикат „ Образование “ счита, че българската просветителна система е почнала редица значими промени, с приемане на новия ЗУПО, само че те са в развой и резултатите ще следват скоро.
Синдикатът е безапелационен, че са нужни още доста значими промени в ЗПУО, в наредбите на МОН, в връзката с родители и възпитаници, в статута на учителя, с цел да се доближи до по-добри резултати в проучването PISA. Очевидно пробата PISA не е панацея, има и други сходни проучвания, само че той е урок, той е път в развиването на българското обучение, в прекосяването в един идващ стадий на развиване.
Както България се стреми към Шенген и ще влезе, към еврото и ще го вкара, към европейските полезности, и ги открива, по този начин и образованието ни би трябвало да се промени и то освен на думи, към междупредметните връзки, към функционалността, към това учителят да бъде не учител, а модератор и без съответните „ наложителни “ учебници.
Синдикат „ Образование “ предлага:
Учебните стратегии, да се разтоварят от университетски познания, с цел да се остави място и време за образуване на компетентности. Учебният материал по основни дисциплини, като математика, литература, история и други, да се забави като скорост и размер, с цел да се освободи фокус към практическо основаване на материални или духовни училищен артикули, които да минимизират самоцелното машинално наизустяване и възпроизвеждане по-късно на друга информация. Това никога не изключва базовите познания по всички образователни дисциплини.
„ Задължителните учебници “, които носят голяма виновност за тези резултати на PISA, или да бъдат изменени, само че по-добре да правят отстъпка място на обучение без учебници, с „ незадължителни “ пособия, интегриращи в себе си междупредметните връзки, и отстъпвайки място на нововъведението на учителя.
Включване на родителите в мотивацията за учене и задаването на отговорности на „ незаитересованите родители “ за партниране в процеса на образование. Вменяване на отговорности към родителите, свързани с гарантиране на спазването на учебния устав, предварителна защита на експанзията в клас и нулева приемливост при неспазване на учебния устав, с настоящи за учителя принадлежности, включващи и оценка за „ дисциплинираност “, финансови и административни наказания към непартниращи родители.
Създаване на знаци за качество на образованието и смяна на философията на оценяване към оценка, мереща не размера възпроизведена информация, а трансформираната в компетентностни умения ефикасност от процеса.
Промяна в стратегиите за студенти, учещи в педагогичен специалности, с включване на компетентностия метод в преподаването, също и утрояване на часовете за процедура на бъдещите учители.
Упорита битка против „ просветителната бумащина “ и „ синдрома на отчетност “ в българската просветителна система, тъй като тези явления генерират педантизъм, прегарят българския преподавател и го отдалечава от ученика.
Преодоляване на синдрома, образуван от някои родители, че просветителната система е да забавлява ученика и анимира интереса на подрастващите, тъй като то, образованието, не е обществена развлекателна услуга, а право на заслужен живот на децата и учениците, откакто завършат.
Вяра в дейностите, методите и методите на учителите и управленията на просветителните институции, религия, която да им даде свободата и нововъведението в модерацията им.
Специално отношение към младите учители, с попечителство от сътрудниците им и управленията на просветителните институции, от МОН и РУО в отбрана от нападателни родители, с цел да влязат в системата и да останат. Защото един преподавател на 25 може да бъде доста покрай функционалността в специалността.
Тези промени са фундаментално нужни, освен за проучването PISA, те ще повлияят на всички типове изпити и оценки, само че и ще бъдат правилният път на българското обучение. "
Според синдикалистите е значимо е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната просветеност на българските възпитаници. От профсъюза се афишират за промени в просветителната система, като в същото време дават и свои лични рекомендации.
*Публикуваме без редакторска интервенция:
" Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ е смутен от резултатите в последното издание на изследването PISA за 2022 година, посочили за следващ път ниска функционална просветеност на българските възпитаници. Делът на българските възпитаници под сериозния предел на достижения в трите изследвани области е обезпокоително огромен – 54% по математика, 53% по четене и 48% по естествени науки.
„ Средните резултати за 2022 година са по-ниски спрямо 2018 година по математика и четене и съвсем същите като през 2018 година по естествени науки “, се споделя в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България.
Данните от това проучване са ясни, само че по-важно е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната просветеност на българските възпитаници.
Добре е да напомним, че българското обучение, образователните стратегии, нашите учебниците са контрапункт на това, което оценя PISA. И в случай че включим възпитаници от Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето си НВО, те разбираемо надали ще доближат и тройка.
Синдикат „ Образование “ счита, че българската просветителна система е почнала редица значими промени, с приемане на новия ЗУПО, само че те са в развой и резултатите ще следват скоро.
Синдикатът е безапелационен, че са нужни още доста значими промени в ЗПУО, в наредбите на МОН, в връзката с родители и възпитаници, в статута на учителя, с цел да се доближи до по-добри резултати в проучването PISA. Очевидно пробата PISA не е панацея, има и други сходни проучвания, само че той е урок, той е път в развиването на българското обучение, в прекосяването в един идващ стадий на развиване.
Както България се стреми към Шенген и ще влезе, към еврото и ще го вкара, към европейските полезности, и ги открива, по този начин и образованието ни би трябвало да се промени и то освен на думи, към междупредметните връзки, към функционалността, към това учителят да бъде не учител, а модератор и без съответните „ наложителни “ учебници.
Синдикат „ Образование “ предлага:
Учебните стратегии, да се разтоварят от университетски познания, с цел да се остави място и време за образуване на компетентности. Учебният материал по основни дисциплини, като математика, литература, история и други, да се забави като скорост и размер, с цел да се освободи фокус към практическо основаване на материални или духовни училищен артикули, които да минимизират самоцелното машинално наизустяване и възпроизвеждане по-късно на друга информация. Това никога не изключва базовите познания по всички образователни дисциплини.
„ Задължителните учебници “, които носят голяма виновност за тези резултати на PISA, или да бъдат изменени, само че по-добре да правят отстъпка място на обучение без учебници, с „ незадължителни “ пособия, интегриращи в себе си междупредметните връзки, и отстъпвайки място на нововъведението на учителя.
Включване на родителите в мотивацията за учене и задаването на отговорности на „ незаитересованите родители “ за партниране в процеса на образование. Вменяване на отговорности към родителите, свързани с гарантиране на спазването на учебния устав, предварителна защита на експанзията в клас и нулева приемливост при неспазване на учебния устав, с настоящи за учителя принадлежности, включващи и оценка за „ дисциплинираност “, финансови и административни наказания към непартниращи родители.
Създаване на знаци за качество на образованието и смяна на философията на оценяване към оценка, мереща не размера възпроизведена информация, а трансформираната в компетентностни умения ефикасност от процеса.
Промяна в стратегиите за студенти, учещи в педагогичен специалности, с включване на компетентностия метод в преподаването, също и утрояване на часовете за процедура на бъдещите учители.
Упорита битка против „ просветителната бумащина “ и „ синдрома на отчетност “ в българската просветителна система, тъй като тези явления генерират педантизъм, прегарят българския преподавател и го отдалечава от ученика.
Преодоляване на синдрома, образуван от някои родители, че просветителната система е да забавлява ученика и анимира интереса на подрастващите, тъй като то, образованието, не е обществена развлекателна услуга, а право на заслужен живот на децата и учениците, откакто завършат.
Вяра в дейностите, методите и методите на учителите и управленията на просветителните институции, религия, която да им даде свободата и нововъведението в модерацията им.
Специално отношение към младите учители, с попечителство от сътрудниците им и управленията на просветителните институции, от МОН и РУО в отбрана от нападателни родители, с цел да влязат в системата и да останат. Защото един преподавател на 25 може да бъде доста покрай функционалността в специалността.
Тези промени са фундаментално нужни, освен за проучването PISA, те ще повлияят на всички типове изпити и оценки, само че и ще бъдат правилният път на българското обучение. "
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ