В сти­хо­ве­те му про­зи­ра стра­хът от лип­са­та на мо­рал­на из­дръж­ли­востПо­ве­че

В сти­хо­ве­те му про­зи­ра стра­хът от лип­са­та на мо­рал­на из­дръж­ли­вост По­ве­че от шест де­се­ти­ле­тия по­е­тът се опит­ва­ше да раз­га­дае тай­на­та на из­ми­на­лия ХХ век
 

В на­ча­ло­то на ав­густ 2001 го­ди­на в двор­че­то пред къ­ща­та на Лю­бо­мир Лев­чев (1935-2019) в ро­доп­ско­то се­ло Пол­ков­ник Се­ра­фи­мо­во съ­зер­ца­ва­ме по какъв начин же­га­та въз­ди­ша ка­то чо­век. Зад гър­ба ни изу­ми­тел­ни­ят ху­дож­ник Сви­лен Бла­жев се е тран­сфор­ми­рал в по­е­ти­чен сте­но­пис. С ин­то­на­ция на бу­дис­тки мо­нах по­е­тът из­ри­ча:

Ако све­тът е из­ре­че­ние, в случай че ос­та­на­ло­то

е без­край­на тай­на кни­га,

те­зи бук­ви са зъ­би на мъл­ча­ни­е­то,

с ко­и­то прег­ри­зах ве­ри­га­та.

 

За Лю­бо­мир Лев­чев не­ви­ди­ми­ят свят оче­вид­но е без­край­но из­ре­че­ние, а ви­ди­ми­ят свят е аре­на, на ко­я­то по­е­тът е гла­ди­а­тор с меч от здрач. Ос­ве­тен от про­жек­то­ри­те на вре­ме­то, той се под­ви­за­ва на сце­на­та за дра­ми и фар­со­ве, гро­тес­ки и тра­ге­дии, во­де­ви­ли и пан­то­ми­ми. Ду­ша­та ми е " бе­рач­ка на бил­ки за бол­ки " - твър­ди по­е­тът в кни­га­та си " Се­ле­на. Ля­во­то око на бо­го­ве­те ".

По­ве­че от шест де­се­ти­ле­тия по­е­тът Лю­бо­мир Лев­чев се опит­ва да раз­га­дае тай­на­та на из­ми­на­лия ве­че ХХ век. Той съ­зер­ца­ва сто­ле­ти­е­то ка­то " проз­ра­чен стък­лен съд ". И неп­ре­къс­на­то виж­да пус­ти­ня­та в соб­стве­ния си глас, пус­ти­ня­та в гла­са на раз­миш­ля­ва­щия чо­век.

В ав­гус­тов­ския мис­ти­чен сле­до­бед в Пол­ков­ник Се­ра­фи­мо­во той под­хвър­ля:

- Ка­то че ли се ка­ни да ва­ли.

Но то­ва не е са­мо фраг­мент от не­гов стих. То­ва е жиз­не­на фи­ло­со­фия. Ка­то че ли жи­ве­ем, ка­то че ли сме ис­тин­ски, ка­то че ли раз­би­ра­ме пос­ла­ни­я­та на вре­ме­то.

Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР