Пицата, пуканките и химикалите, които остават в тялото ни цял живот
В средата на предишния век азбестът е бил считан за революционен материал в строителството, който хем е на ниска цена, хем дава опция за елементарно произвеждане огнеупорни, водонепропускливи, здрави и така нататък строителни материали.
Към края на 80-те години обаче науката открива, че азбестът може да аргументи цялостен куп смъртоносни болести у хората, само че за доста пострадали откритието е пристигнало прекомерно късно.
Днес сме изправени пред сходна обстановка с избрани химикали, които са всеобщо публикувани в храните и напитките ни, и освен.
Полифлуороалкилът и перфлуороалкилът са представители на група от общо 4700 химикали, които за жалост към този момент са налични в организма на съвсем всеки човек в развития свят.
Въпреки че съществуват ясни доказателства за това, че тези вещества могат да предизвикват репродуктивни проблеми, заболявания на щитовидната жлеза, проблеми с бъбреците, рак и редица автоимунни болести, те към момента са неизменима част от модерната промишленост.
Най-често ги гълтаме, когато ядем пуканки или пица, тъй като са значим детайл за издръжливостта на пакетите, предопределени за готвене микровълнова фурна, а кутиите за пица не пропущат мазнини, когато са третирани с тях.
Именно поради тези си качества рисковите химикали се радват на огромна известност измежду огромните производители на хранителни артикули.
Американско проучване, което обгръща данни на съвсем 14 000 души, сочи, че има директна връзка сред равнищата на тези химикали в човешкия организъм и честотата на изразходване на пица и пуканки, които се смятат за най-замърсените с тези вещества храни.
Истината обаче е, че въпросните химикали се употребяват в пакетирането на месата, зеленчуците и общо взето съвсем всички артикули, които можем да закупим от магазина.
Веднъж влезнали посредством хранителния ни тракт, те могат да останат в тялото сред две и осем години, споделят учените.
Това от една страни ни обнадеждава, тъй като явно към момента имаме опция да променим навиците си и да стартираме да пазарим непакетирана храна.
Съмняваме се обаче, че всички заедно ще предприемем сходна смяна и се чудим дали тези химикали няма да са част от хранителната промишленост, чак до момента в който не се получи всеобщ срив в здравето на сериозна група хора. Точно както се е случило с азбеста. /lifestyle.bg
Към края на 80-те години обаче науката открива, че азбестът може да аргументи цялостен куп смъртоносни болести у хората, само че за доста пострадали откритието е пристигнало прекомерно късно.
Днес сме изправени пред сходна обстановка с избрани химикали, които са всеобщо публикувани в храните и напитките ни, и освен.
Полифлуороалкилът и перфлуороалкилът са представители на група от общо 4700 химикали, които за жалост към този момент са налични в организма на съвсем всеки човек в развития свят.
Въпреки че съществуват ясни доказателства за това, че тези вещества могат да предизвикват репродуктивни проблеми, заболявания на щитовидната жлеза, проблеми с бъбреците, рак и редица автоимунни болести, те към момента са неизменима част от модерната промишленост.
Най-често ги гълтаме, когато ядем пуканки или пица, тъй като са значим детайл за издръжливостта на пакетите, предопределени за готвене микровълнова фурна, а кутиите за пица не пропущат мазнини, когато са третирани с тях.
Именно поради тези си качества рисковите химикали се радват на огромна известност измежду огромните производители на хранителни артикули.
Американско проучване, което обгръща данни на съвсем 14 000 души, сочи, че има директна връзка сред равнищата на тези химикали в човешкия организъм и честотата на изразходване на пица и пуканки, които се смятат за най-замърсените с тези вещества храни.
Истината обаче е, че въпросните химикали се употребяват в пакетирането на месата, зеленчуците и общо взето съвсем всички артикули, които можем да закупим от магазина.
Веднъж влезнали посредством хранителния ни тракт, те могат да останат в тялото сред две и осем години, споделят учените.
Това от една страни ни обнадеждава, тъй като явно към момента имаме опция да променим навиците си и да стартираме да пазарим непакетирана храна.
Съмняваме се обаче, че всички заедно ще предприемем сходна смяна и се чудим дали тези химикали няма да са част от хранителната промишленост, чак до момента в който не се получи всеобщ срив в здравето на сериозна група хора. Точно както се е случило с азбеста. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ