Сърцето на Млечния път пулсира със загадъчен сигнал
В съпоставяне с някои други галактики свръхмасивната черна дупка в сърцето на Млечния път не е изключително дейна. Тя не гълтам големи количества материал и не изхвърля великански струи плазма в космоса.
Дори и относително спокойната свръхмасивна черна дупка обаче е див и нечовечен звяр, а нашата лична - наречена Стрелец А* - е засечена да прави някои много странни неща. А в този момент астрофизиците Густаво Магаланес-Гуйон и Серхио Мендоса от Националния самостоятелен университет на Мексико откриват, че тя... пулсира.
На всеки 76 минути, като по часовник, потокът гама-лъчи на Sgr A* се трансформира. Изследователите споделят, че периодичността е сходна на измененията в радио- и рентгеновото лъчение на черната дупка, което допуска орбитално придвижване на нещо, което се върти с гневна скорост към черната дупка.
Резултатите, които занапред ще бъдат рецензирани, могат да бъдат открити на предпечатния сървър arXiv.
Самите черни дупки не излъчват никакво излъчване, което можем да открием сега. Те са по-тъмни и от най-тъмните сенки, невидими са за телескопите, с които изследваме светлината, преминаваща през Вселената. Но в пространството към тях обаче нещата стоят по по-различен метод. В рисковия гравитационен режим отвън хоризонта на събитията на черна дупка може да се случи какво ли не.
Стрелец А* - черната дупка в центъра на Млечния път. Изаточник: EHT Collaboration
От региона на Стрелец А* се излъчва светлина с многочислени дължини на вълните, като силата ѝ се трансформира доста с течение на времето. И най-малко в някои от тези дължини на вълните астрономите са разкрили причинност.
Според публикация, оповестена през 2022 година, радиовълните се двоумят във времева канара от към 70 минути. А публикация от 2017 година демонстрира честота от 149 минути в основата на рентгеновите изригвания на черната дупка. Това е към два пъти повече от периодичността на съмненията на радиовълните, а в този момент и на гама-лъчите.
Едва неотдавна, през 2021 година, гама-лъчението беше обвързвано със Sgr A*. Магаланес-Гуйон и Мендоса считат, че данните за гама-лъчите могат да крият забавни секрети, по тази причина се заемат да ги проучват. Те взимат обществено налични данни, записани от галактическия гама телескоп Fermi сред юни и декември 2022 година, обработват ги и стартират да търсят периодически модели.
В края на краищата откриват един. Според техните резултати на всеки 76,32 минути Sgr A* изхвърля гама-лъчение - най-енергийният диапазон на светлината с дължина на вълната във Вселената.
Сходството с периодичността на радио- и рентгеновите изригвания допуска съществуването на обща причина. Радиоизригването, споделят откривателите, има почти същата честота като гама-изригването. Рентгеновото изригване, с дълготрайност 149 минути, има двойно по-голяма периодичност; това надали е съвпадане, което допуска, че неговата честота е в естетика с тази на гама- и радиоизригването.
Рентгеново изображение на галактическия център. Източник: NASA/CXC/UMass/Q.D. Wang
Тъй като самата черна дупка не излъчва радиация, а сходна постоянна, повтаряща се честота постоянно е симптом на орбитално придвижване, евентуално става дума за нещо, което обикаля към черната дупка. В публикацията от 2022 година се стига до заключението, че това евентуално е капчица парещ газ, поддържана дружно от мощно магнитно поле, което подлага частиците на синхротронно ускоряване и в това време излъчва радиация.
Тази маса има орбитално разстояние от Sgr A*, което е сходно на това на Меркурий към Слънцето. Но с орбитален интервал от 70 до 80 минути тя се движи с безумно висока скорост, към 30 % от скоростта на светлината.
Магаланес-Гуихон и Мендоса споделят, че техните резултати са в сходство с това пояснение на радиоданните, което допуска, че тази маса газ излъчва в голям брой дължини на вълните. Теорията допуска, че до момента в който обикаля, тя изпуска енергийни изригвания. Когато се охлажда, свети по-силно в радиосветлина. Откриването на гама-изригвания поддържа този модел.
Все още обаче има някои елементи, които би трябвало да бъдат конкретизирани. Черните дупки са известни с това, че са сложни за проучване, и Sgr A* не е изключение. По-нататъшни наблюдения в разнообразни дължини на вълните биха могли да оказват помощ да се хвърли повече светлина върху тъмното и загадъчно сърце на нашия Млечен път.
Изследването е налично в arXiv.
Източник: Science Alert
