В сравнение с 2016 г. населението на областта през 2017

В съпоставяне с 2016 година популацията на региона през 2017 година понижава с 534 души, или с 0.1%. Мъжете са 230 301 (48.8%), а дамите - 241 819 (51.2%), или на 1 000 мъже се падат 1 050 дами. С повишаване на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на региона. Продължава процесът на остаряване на популацията. В края на 2017 година лицата на 65 и повече навършени години са 87 632, или 18.6% от популацията на региона. В съпоставяне с 2016 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а по отношение на 2001 година нарастването е с 4.2 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 21.5%, а на мъжете - 15.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея е по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях. Към 31.12.2017 година децата до 15 години са 71 501, или 15.1% от общия брой на популацията в област Варна. Спрямо 2016 година този дял се усилва с 0.1 процентни пункта. Към 31.12.2017 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в област Варна е 50.8%. За съпоставяне, през 2005 и 2016 година този коефициент е бил надлежно 40.8 и 49.9%. Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 48.5%, в сравнение с в селата - 64.4%. Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която през 2017 година доближава 42.0 години. Процесът на застаряване се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 41.6 години, а в селата - 44.3 години. Тенденцията на застаряване на популацията води до промени и в неговата съществена възрастова конструкция - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2017 година тези граници за популацията в Коефициентът на възрастова взаимозависимост демонстрира броя на лицата от популацията в " подвластните " възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от популацията в " самостоятелните " възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти. 

Населението в трудоспособна възраст в област Варна към 31.12.2017 година е 293 018 души, или 62.1% от популацията в региона, като мъжете са 153 025 души, а дамите - 139 993 души. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с 1 773 души, или с 0.6% по отношение на миналата година. Към края на 2017 година над трудоспособна възраст са 103 507 души, или 21.9%, а под трудоспособна възраст - 75 595 души, или 16.0% от популацията на региона.

Териториално систематизиране на популацията

Към 31.12.2017 година в градовете на област Варна живеят 395 488, или 83.8%, а в селата - 76 632, или 16.2% от популацията на региона. Към края на 2017 година обитаемоте места в област Варна са 159, от които 11 са градове и 148 - села. Към края на годината няма обитаеми места без население. В 10, или в 6.3% от обитаемоте места на региона живеят от 1 до 49 души в това число. В сходство с административно-териториалното устройство област Варна е разграничена на 12 общини. Най-малка по брой на популацията е община Бяла, в която живеят 3 283 души, или 0.7% от популацията на региона, а най-голяма е община Варна - 344 748 души (73.0%). Само една община - Варна, усилва популацията си през 2017 година по отношение на 2016 година - с 0.2%. При всички останали общини има понижение, като най-голямо е то за общините Аврен - с 2.3%, Вълчи дол - с 2.1% и Ветрино - с 1.4%. Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2017 година в област Варна са регистрирани 4 438 родени деца, като от тях 4 413 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените е намалял със 111 деца, или с 2.5%. Коефициентът на обща раждаемост в област Варна през 2017 година е 9.3‰, а през миналата 2016 година той е бил 9.6‰. Броят на живородените момчета (2 329) е с 245 по-голям от този на живородените девойки (2 084), или на 1 000 родени момчета се падат 895 девойки.

В градовете и селата живородените са надлежно 3 751 и 662 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.5‰, а в селата - 8.6‰. През 2016 година тези коефициенти са били надлежно 9.6 и 9.4‰. Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2017 година междинният брой живородени деца от една жена в област Варна е 1.44. За съпоставяне, през 2001 година той е бил 1.22 деца, а през 2016 година - 1.45 деца. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.9 години през 2016 година на 28.1 години през 2017 година. През 2017 година броят на живородените извънбрачни деца в област Варна е 2 587, или 58.6% от всички живородени. Относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок в селата (73.4%) в сравнение с в градовете (56.0%). Високата извънбрачна раждаемост е резултат от забележителното повишаване на броя на фактическите съжителства измежду младежите.

Смъртност

Броят на умрелите през 2017 година в област Варна е 6 095 души, а коефициентът на обща смъртност - 12.9‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 18 случая, или с 0.3%. Смъртността измежду мъжете (13.9‰) продължава да бъде по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (11.9‰). През 2017 година на 1 000 дами умират 1 112 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.7‰) в сравнение с в градовете (11.4‰). През 2017 година в региона са умряли 25 деца на възраст до една година. Коефициентът на детска смъртност е 5.7‰, като през 2016 година той е 4.9‰, а през 2001 година - 16.3‰.

Бракове и бракоразводи

Регистрираните юридически бракове през 2017 година в област Варна са 2 186 - с 203 повече по отношение на миналата година. От всички регистрирани бракове 82.3% (1 800) са измежду популацията в градовете, до момента в който в селата са подписани 386 брака. Коефициентът на брачност е 4.6‰, като през 2016 година той е бил 4.2‰. Броят на разводите през 2017 година е 785 и е с 22 по-малък от този през 2016 година. От всички прекъснати бракове 90.4% се отнасят за популацията в градовете. 
 
Вътрешна и външна миграция на популацията

През 2017 година в преселванията сред обитаемоте места в област Варна са взели участие 3 386 лица. От преселващите се в страната 7 782 са избрали област Варна за свое ново местоживеене. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Варна са Добрич - 7.9%, Шумен - 7.2% и София (столица) - 6.7%. Най-малко преселили се в област Варна има от областите Перник (0.2%), Кюстендил и Смолян (0.3%). През 2017 година 1 991 души са трансформирали своя сегашен адрес от област Варна в чужбина, а 2 257 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в област Варна.

Естествен и машинален приръст на популацията

Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване. Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на област Варна се характеризира с негативен натурален приръст на популацията (с изключение на 2009 година). През 2017 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на област Варна е намаляло с 1 682 души. Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 3.6‰1. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 1.9‰, а в селата - минус 12.1‰, или понижението на популацията в региона вследствие на естествения приръст се дължи най-вече на отрицателните демографски трендове в селата. През 2017 година всички общини в област Варна имат негативен натурален приръст. Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който е позитивен - 1 148 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от региона.