Търсене на полети до Летище Корасон де Хесус
В специфична Декларация, публикувана преди минути, от Министерството на външните работи, показват, че позоваването в документите на Европейски Съюз на формалния език на Република Северна Македония по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като самопризнание от страна на Република България на " македонски език ".
В декларацията се споделя още, че:
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език.
Създаването на „ македонски език “ през 1944-1945 година в някогашна Югославия е акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския литературен език, в допълнение „ обогатен “ с локални форми, като по този метод се симулира „ натурален “ развой, основан на диалектна форма.
Декларацията беше показана от България на съвещанието на непрекъснатите представители в Брюксел при гласоподаване на Преговорната рамка на Скопие.
Документът ще бъде взет поради от Съвета на Европейски Съюз и ще бъде регистрирана българската позиция.
С ограничения в три документа - Преговорната рамка, Заключенията на Съвета и двустранни протоколи - България залага ограничения за прецизно осъществяване на Договора за добросъседство от 2017 година от страна на Скопие, за което ще следи Европейска комисия.
Ето и цялостния текст на декларацията:
ЕДНОСТРАННА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Като се базира на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване – Северна Македония и Албания] от [Юли 2022],
Като се базира на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз и споменаването в него на формалния език на Република Северна Македония, според нейната Конституция, като език за превод на законодателството на Европейски Съюз,
С актуалната декларация България удостоверява следното:
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „ македонски език “ през 1944-1945 година в някогашна Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския литературен език, в допълнение „ обогатен “ с локални форми, като по този метод се симулира „ натурален “ развой, основан на диалектна форма.
Всякакво позоваване на формалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на Европейски Съюз и неговите институции, органи, служби и организации би трябвало да бъде разбирано прецизно в сходство с Конституцията на тази страна и по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като признание от страна на Република България на „ македонски език “.
България продължава да се придържа към езиковата уговорка, залегнала в Договора за другарство, добросъседство и съдействие, подписан в Скопие на 1 август 2017 година сред Република България и Република Македония, за задачите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други сред двете страни.
В декларацията се споделя още, че:
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език.
Създаването на „ македонски език “ през 1944-1945 година в някогашна Югославия е акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския литературен език, в допълнение „ обогатен “ с локални форми, като по този метод се симулира „ натурален “ развой, основан на диалектна форма.
Декларацията беше показана от България на съвещанието на непрекъснатите представители в Брюксел при гласоподаване на Преговорната рамка на Скопие.
Документът ще бъде взет поради от Съвета на Европейски Съюз и ще бъде регистрирана българската позиция.
С ограничения в три документа - Преговорната рамка, Заключенията на Съвета и двустранни протоколи - България залага ограничения за прецизно осъществяване на Договора за добросъседство от 2017 година от страна на Скопие, за което ще следи Европейска комисия.
Ето и цялостния текст на декларацията:
ЕДНОСТРАННА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Като се базира на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване – Северна Македония и Албания] от [Юли 2022],
Като се базира на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз и споменаването в него на формалния език на Република Северна Македония, според нейната Конституция, като език за превод на законодателството на Европейски Съюз,
С актуалната декларация България удостоверява следното:
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „ македонски език “ през 1944-1945 година в някогашна Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския литературен език, в допълнение „ обогатен “ с локални форми, като по този метод се симулира „ натурален “ развой, основан на диалектна форма.
Всякакво позоваване на формалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на Европейски Съюз и неговите институции, органи, служби и организации би трябвало да бъде разбирано прецизно в сходство с Конституцията на тази страна и по никакъв метод не би трябвало да се интерпретира като признание от страна на Република България на „ македонски език “.
България продължава да се придържа към езиковата уговорка, залегнала в Договора за другарство, добросъседство и съдействие, подписан в Скопие на 1 август 2017 година сред Република България и Република Македония, за задачите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други сред двете страни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ