Атаката срещу дизела е истерия и балон
В София купуват автомобил на 10 година, в дребните градове – на 15 година
Цветни стикери съгласно замърсяването
“Борбата с дизела в Европа е международна политика, която няма нищо общо с изчистването на въздуха, а е по-скоро нервност и балон, който ще се спука ”. Това съобщи за “Труд ” зам.-председателят на Асоциацията на вносителите на коли в България Любомир Доросиев. “Не бих споделил, че в Америка се карат единствено бензинови коли ”, добави той във връзка обстоятелството, че в редица градове от Европа се лимитира достъпа на дизелови коли.
“И бензиновите коли изпускат нездравословни излъчвания в атмосферата, до момента в който дизеловите имат специфичен филтър, който пречиства към 95% от мръсните газове, които колата изпуска ”, изясни Доросиев. Въпреки европейските политики за ограничаване на старите дизелови коли в сърцето на града, цените на колите с такива мотори и в Европа и в България остават без смяна. “Няма и смяна в търсенето, дизелът продължава да се купува ”, сподели Доросиев и добави: “не виждам по какъв начин би могло да имам дизелов автомобил и да ми забранят да влизам в центъра на града ”.
“Годишно в страната се внасят 255 хиляди автомобилa втора употреба от чужбина, като 90% от тях са дизелови ”, съобщи Любомир Доросиев. Това значи, че за година в страната се внасят 230 хиляди автомобила с дизелови мотори. Относно желанията на българите за втора употреба коли, Доросиев съобщи, че в по-големите градове хората най-често си вземат кола на 10 години, а в по-малките на към 15 години с бюджет към 5000 лева Вносът на коли в страната е най-вече от Италия, Швейцария и Германия.
Относно нужния бюджет за покупка на кола втора употреба, Доросиев изясни, че внасяните в страната остарели корейски коли най-често се продават за 6-7 хиляди лева, а за европейска кола до 10 години се заплащат към 30 хиляди лева Предлагането на коли втора употреба е доста по-голямо от търсенето, като огромен дял от бизнеса е в сивия бранш, разяснява специалистът.
Според Доросиев екотаксите за регистрация на кола не отиват за разчистване на въздуха. А също така колите не са най-голямата причина за замърсяването. “Едни от най-големите причинители на замърсяване са камионите, а да не приказваме и за отоплението с твърдо гориво, както и рядкото разчистване на улиците ”, съобщи той.
В България се разискват няколко разновидността за смяна на данъците, чиято цел публично е да се подтиква покупката на по-екологични коли. Преди няколко месеца министърът на финансите Владислав Горанов, съобщи, че може да се обмисли смяна на локалния налог за колите и за по-старите, които замърсяват повече, данъкът да е по-висок. Наскоро кабинетът усили екотаксите за регистрация на автомобил. За кола над 10 години таксата набъбна от 267 лева на 310 лева Вдигането на налозите обаче няма по какъв начин да накара човек, който работи за 1000 лева на месец да си купи нова кола за 30 хиляди лева, разясниха финансисти. Обсъжда се и опция на колите да бъдат сложени стикери, които да демонстрират какъв брой замърсяват въздуха. Идеята е да са в три цвята – зелен за тези, които замърсяват минимум (Евро 5 и 6), жълт за Евро 3 и 4, и червен за най-старите коли – Евро 1 и 2. Като концепцията е кметовете да имат право да забранят придвижването в центъра на града на коли с жълт или червен стикер.
Според данни на КАТ
44% на 44% е съотношението при горивата
Само 495 са на ток
Стефан Кючуков,
ТРУД
Броят на колите на бензин и на дизел в страната е еднакъв, сочат данните на КАТ. От общо 3,645 млн. автомобила, тъкмо по 44,4% е делът на тези на бензин и на дизел. Но в тези данни влизат както леките коли, по този начин и камионите. Ако се погледнат данните единствено за колите, нещата се трансформират. Колите на бензин са 1,374 млн. и имат дял от 49,5%. Докато дизелите са с дял от 42,9%. Останалите коли са с инсталирана газова бутилка, хибриди, или електрически. В страната има единствено 495 електрически коли, а 4251 са хибриди.
При товарните коли съотношението в употребяваното гориво е друго. От всичките 367 хиляди камиона, над 85% са на дизел, а единствено 11,8% са с бензинови мотори.
Тези данни ясно демонстрират какви са желанията. За товарни коли се употребяват дизели, тъй като са по-икономични. През предходната година в страната са импортирани повече дизелови леки коли, само че до неотдавна желанията на хората бяха към бензиновите и по тази причина броят им е по-голям. При покупка на кола има и редица други фактори, които оказват въздействие на избора, с изключение на разхода на гориво. Много хора са уверени, че старите дизелови коли палят по-трудно през зимата. При по-новите коли към този момент няма разлика дали са на бензин или дизел, само че при тези над 20 годни обстановката е друга. При избора на кола, включитено дали да бъде на бензин или дизел, човек се управлява и от персонални желания какво желае да кара.
Статистика
Караме над 20-годишни МПС-та
Средно 5000 лева е бюджетът, който българинът отделя за покупка на автомобил.
В България над 41% от колите са на над 20 години, сподели инспекция на „ Труд “ в данните на КАТ към 1 юни 2018 година В България са регистрирани общо 3,645 млн. автомобила. Като от тях над 1,494 млн. са на над 20 години. Като главната причина за това са ниските приходи. Едва ли някой би карал трошка на над 20 години, в случай че може да си разреши по-хубава и нова кола, разясниха финансисти. Други над 1 млн. автомобила също са много остарели – на 15-20 години. Те имат дял от 27,5% от всички регистрирани коли в страната. Близо 20% са на сред 11 и 15 години, а 6,7% са сред 6 и 10-годишни. Под 5% от колите в страната са на под 5 години и може да се каже, че са съвсем нови.
В центъра на града
Ековинетки вкараха в Париж
В Атина и Солун желаят Евро 5 или 6
В Париж има ековинетки, за които се заплаща съгласно замърсяването на въздуха.
Няколко европейски града започнаха ограничения против потреблението на дизелови коли в централните си елементи. В Париж, да вземем за пример, колкото по-стара е колата, толкоз повече заплаща водачът й, с цел да се движи в центъра на града. Ековинетките за колите там се класифицират в шест разнообразни категории, според от нездравословните излъчвания, годината на произвеждане и мотора на автомобила.
В няколко немски града – Берлин, Кьолн, Хановер, както и в Милано, Италия също има въведени ековинетки. В Милано, с цел да се влезе в центъра на града с бензинов или дизелов автомобил се заплащат по 5 евро дневно. Затова доста локални поданици си купуват хибриди. Върховният административен съд в Германия позволи на локалните управляващи да стопират дизеловите коли за несъмнено време. В резултат в Хамбург сложиха табела със знак „ Стоп ” при влизане в някои елементи на центъра, където е неразрешено влизането на дизелови коли и камиони, които не дават отговор на стандарта Евро 6. В Атина и Солун може да се движат единствено дизелови коли, които са по стандарта Евро 5 или 6.
В Ирландия
Забраняват моторите с вътрешно горене
Властите в Ирландия оповестиха желанието си да забранят потреблението на всевъзможни коли с мотори с вътрешно горене, без значение от горивото им. Според думите на премиера на Ирландия Лео Варадкар, възбраната няма да влезе в действие скоро, само че когато това стане, Ирландия ще бъде една от най-екологично чистите страни в Европа.
Във Англия беше стартирана концепцията цялостният отвод от колите с мотори с вътрешно горене да влезе в действие през 2040 година, само че група кметове настояха пред министъра на екологията Майкъл Гоув, това да стане 10 години по-рано. Засега обаче сходна самодейност не се приема от управляващите на Острова.
В щата Калифорния, в Индия и в някои региони на Китай пък се приготвя цялостна възбрана на продажбата на бензинови и дизелови коли. Същото важи и за Норвегия, където управляващите смятаха да вкарат ограничаването още от 2025 година, само че по-късно смениха тактиката си и в този момент насърчават водачите всеобщо да минават на електрически автомобили и хибриди.
Челен опит
В Полша всеобщо карат на газ
Автомобилите, задвижвани с различни горива, са едвам 1% от общия им брой в Европейски Съюз, сочат последните данни на Евростат за 2016 година Голямото изключение е Полша, където делът на тези коли е 16%, което се дължи на огромният брой коли на газ. Голям е делът на колите, задвижвани с различни горива, и в Литва (10%), Италия и Латвия – по 8%.
Въпреки че софиянци имат възприятието, че колите по улиците са прекалено много, броят на колите в България е под междинното за Европейски Съюз равнище, демонстрират данните на Евростат. У нас има 443 автомобила на 1000 души, а в Европейски Съюз те са приблизително 505. Най-много коли на 1000 поданици има в Люксембург (660), Италия (625) и Малта (615). На противоположния полюс са Румъния (261), Унгария (338) и Латвия (341). В Германия записаните коли на 1000 души са 555.
Алтернатива
Въглероден диоксид или прахуляк
Дизеловите коли се чака да паднат до 5% от пазара на коли в Европейски Съюз до 2030 година, твърди изследване, представено от BBC. Отказването от дизела обаче ще направи още по-трудно Европейски Съюз да реализира задачите си за понижаване на въглеродните излъчвания. Дизелът даже бе разпространяван като по-екологично съгласуван от бензина като част от напъните на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове и по-специално на въглероден диоксид. Въпреки че дизеловото гориво съдържа малко повече въглерод, общите излъчвания на въглероден диоксид на междинния дизелов автомобил са по-ниски от тези на бензиновите коли. Дизеловите мотори обаче генерират по-високи равнища на азотни оксиди и фини прахови частици – дребни частици сажди.
Цветни стикери съгласно замърсяването
“Борбата с дизела в Европа е международна политика, която няма нищо общо с изчистването на въздуха, а е по-скоро нервност и балон, който ще се спука ”. Това съобщи за “Труд ” зам.-председателят на Асоциацията на вносителите на коли в България Любомир Доросиев. “Не бих споделил, че в Америка се карат единствено бензинови коли ”, добави той във връзка обстоятелството, че в редица градове от Европа се лимитира достъпа на дизелови коли.
“И бензиновите коли изпускат нездравословни излъчвания в атмосферата, до момента в който дизеловите имат специфичен филтър, който пречиства към 95% от мръсните газове, които колата изпуска ”, изясни Доросиев. Въпреки европейските политики за ограничаване на старите дизелови коли в сърцето на града, цените на колите с такива мотори и в Европа и в България остават без смяна. “Няма и смяна в търсенето, дизелът продължава да се купува ”, сподели Доросиев и добави: “не виждам по какъв начин би могло да имам дизелов автомобил и да ми забранят да влизам в центъра на града ”.
“Годишно в страната се внасят 255 хиляди автомобилa втора употреба от чужбина, като 90% от тях са дизелови ”, съобщи Любомир Доросиев. Това значи, че за година в страната се внасят 230 хиляди автомобила с дизелови мотори. Относно желанията на българите за втора употреба коли, Доросиев съобщи, че в по-големите градове хората най-често си вземат кола на 10 години, а в по-малките на към 15 години с бюджет към 5000 лева Вносът на коли в страната е най-вече от Италия, Швейцария и Германия.
Относно нужния бюджет за покупка на кола втора употреба, Доросиев изясни, че внасяните в страната остарели корейски коли най-често се продават за 6-7 хиляди лева, а за европейска кола до 10 години се заплащат към 30 хиляди лева Предлагането на коли втора употреба е доста по-голямо от търсенето, като огромен дял от бизнеса е в сивия бранш, разяснява специалистът.
Според Доросиев екотаксите за регистрация на кола не отиват за разчистване на въздуха. А също така колите не са най-голямата причина за замърсяването. “Едни от най-големите причинители на замърсяване са камионите, а да не приказваме и за отоплението с твърдо гориво, както и рядкото разчистване на улиците ”, съобщи той.
В България се разискват няколко разновидността за смяна на данъците, чиято цел публично е да се подтиква покупката на по-екологични коли. Преди няколко месеца министърът на финансите Владислав Горанов, съобщи, че може да се обмисли смяна на локалния налог за колите и за по-старите, които замърсяват повече, данъкът да е по-висок. Наскоро кабинетът усили екотаксите за регистрация на автомобил. За кола над 10 години таксата набъбна от 267 лева на 310 лева Вдигането на налозите обаче няма по какъв начин да накара човек, който работи за 1000 лева на месец да си купи нова кола за 30 хиляди лева, разясниха финансисти. Обсъжда се и опция на колите да бъдат сложени стикери, които да демонстрират какъв брой замърсяват въздуха. Идеята е да са в три цвята – зелен за тези, които замърсяват минимум (Евро 5 и 6), жълт за Евро 3 и 4, и червен за най-старите коли – Евро 1 и 2. Като концепцията е кметовете да имат право да забранят придвижването в центъра на града на коли с жълт или червен стикер.
Според данни на КАТ
44% на 44% е съотношението при горивата
Само 495 са на ток
Стефан Кючуков,
ТРУД
Броят на колите на бензин и на дизел в страната е еднакъв, сочат данните на КАТ. От общо 3,645 млн. автомобила, тъкмо по 44,4% е делът на тези на бензин и на дизел. Но в тези данни влизат както леките коли, по този начин и камионите. Ако се погледнат данните единствено за колите, нещата се трансформират. Колите на бензин са 1,374 млн. и имат дял от 49,5%. Докато дизелите са с дял от 42,9%. Останалите коли са с инсталирана газова бутилка, хибриди, или електрически. В страната има единствено 495 електрически коли, а 4251 са хибриди.
При товарните коли съотношението в употребяваното гориво е друго. От всичките 367 хиляди камиона, над 85% са на дизел, а единствено 11,8% са с бензинови мотори.
Тези данни ясно демонстрират какви са желанията. За товарни коли се употребяват дизели, тъй като са по-икономични. През предходната година в страната са импортирани повече дизелови леки коли, само че до неотдавна желанията на хората бяха към бензиновите и по тази причина броят им е по-голям. При покупка на кола има и редица други фактори, които оказват въздействие на избора, с изключение на разхода на гориво. Много хора са уверени, че старите дизелови коли палят по-трудно през зимата. При по-новите коли към този момент няма разлика дали са на бензин или дизел, само че при тези над 20 годни обстановката е друга. При избора на кола, включитено дали да бъде на бензин или дизел, човек се управлява и от персонални желания какво желае да кара.
Статистика
Караме над 20-годишни МПС-та
Средно 5000 лева е бюджетът, който българинът отделя за покупка на автомобил. В България над 41% от колите са на над 20 години, сподели инспекция на „ Труд “ в данните на КАТ към 1 юни 2018 година В България са регистрирани общо 3,645 млн. автомобила. Като от тях над 1,494 млн. са на над 20 години. Като главната причина за това са ниските приходи. Едва ли някой би карал трошка на над 20 години, в случай че може да си разреши по-хубава и нова кола, разясниха финансисти. Други над 1 млн. автомобила също са много остарели – на 15-20 години. Те имат дял от 27,5% от всички регистрирани коли в страната. Близо 20% са на сред 11 и 15 години, а 6,7% са сред 6 и 10-годишни. Под 5% от колите в страната са на под 5 години и може да се каже, че са съвсем нови.
В центъра на града
Ековинетки вкараха в Париж
В Атина и Солун желаят Евро 5 или 6
В Париж има ековинетки, за които се заплаща съгласно замърсяването на въздуха. Няколко европейски града започнаха ограничения против потреблението на дизелови коли в централните си елементи. В Париж, да вземем за пример, колкото по-стара е колата, толкоз повече заплаща водачът й, с цел да се движи в центъра на града. Ековинетките за колите там се класифицират в шест разнообразни категории, според от нездравословните излъчвания, годината на произвеждане и мотора на автомобила.
В няколко немски града – Берлин, Кьолн, Хановер, както и в Милано, Италия също има въведени ековинетки. В Милано, с цел да се влезе в центъра на града с бензинов или дизелов автомобил се заплащат по 5 евро дневно. Затова доста локални поданици си купуват хибриди. Върховният административен съд в Германия позволи на локалните управляващи да стопират дизеловите коли за несъмнено време. В резултат в Хамбург сложиха табела със знак „ Стоп ” при влизане в някои елементи на центъра, където е неразрешено влизането на дизелови коли и камиони, които не дават отговор на стандарта Евро 6. В Атина и Солун може да се движат единствено дизелови коли, които са по стандарта Евро 5 или 6.
В Ирландия
Забраняват моторите с вътрешно горене
Властите в Ирландия оповестиха желанието си да забранят потреблението на всевъзможни коли с мотори с вътрешно горене, без значение от горивото им. Според думите на премиера на Ирландия Лео Варадкар, възбраната няма да влезе в действие скоро, само че когато това стане, Ирландия ще бъде една от най-екологично чистите страни в Европа.
Във Англия беше стартирана концепцията цялостният отвод от колите с мотори с вътрешно горене да влезе в действие през 2040 година, само че група кметове настояха пред министъра на екологията Майкъл Гоув, това да стане 10 години по-рано. Засега обаче сходна самодейност не се приема от управляващите на Острова.
В щата Калифорния, в Индия и в някои региони на Китай пък се приготвя цялостна възбрана на продажбата на бензинови и дизелови коли. Същото важи и за Норвегия, където управляващите смятаха да вкарат ограничаването още от 2025 година, само че по-късно смениха тактиката си и в този момент насърчават водачите всеобщо да минават на електрически автомобили и хибриди.
Челен опит
В Полша всеобщо карат на газ
Автомобилите, задвижвани с различни горива, са едвам 1% от общия им брой в Европейски Съюз, сочат последните данни на Евростат за 2016 година Голямото изключение е Полша, където делът на тези коли е 16%, което се дължи на огромният брой коли на газ. Голям е делът на колите, задвижвани с различни горива, и в Литва (10%), Италия и Латвия – по 8%.
Въпреки че софиянци имат възприятието, че колите по улиците са прекалено много, броят на колите в България е под междинното за Европейски Съюз равнище, демонстрират данните на Евростат. У нас има 443 автомобила на 1000 души, а в Европейски Съюз те са приблизително 505. Най-много коли на 1000 поданици има в Люксембург (660), Италия (625) и Малта (615). На противоположния полюс са Румъния (261), Унгария (338) и Латвия (341). В Германия записаните коли на 1000 души са 555.
Алтернатива
Въглероден диоксид или прахуляк
Дизеловите коли се чака да паднат до 5% от пазара на коли в Европейски Съюз до 2030 година, твърди изследване, представено от BBC. Отказването от дизела обаче ще направи още по-трудно Европейски Съюз да реализира задачите си за понижаване на въглеродните излъчвания. Дизелът даже бе разпространяван като по-екологично съгласуван от бензина като част от напъните на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове и по-специално на въглероден диоксид. Въпреки че дизеловото гориво съдържа малко повече въглерод, общите излъчвания на въглероден диоксид на междинния дизелов автомобил са по-ниски от тези на бензиновите коли. Дизеловите мотори обаче генерират по-високи равнища на азотни оксиди и фини прахови частици – дребни частици сажди.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ