Андрю Карнеги – благодетелят на българите
В София, покрай НДК има една дребна улица, която носи името на Андрю Карнеги (Andrew Carnegie) - американски предприемач и човеколюбец от шотландски генезис. Макар и да не е идвал в България той е тясно обвързван с историята ни.
Андрю Карнеги се появява на белия свят на днешния ден през 1835 година в Дънфърмлин (Шотландия) в оскъдно семейство, което емигрира в Съединени американски щати през 1848 година, бурно време на революции в Европа. Заселват се в Питсбърг (щат Пенсилвания), където по-късно си печели името на прочут предприемач и човеколюбец. Питсбърг е едно от старите селища в Съединени американски щати, получило статут на град на 18 март 1816-а. Прякорът му е "Стоманеният град " (The Steel City), защото от много време е определян като център на стоманодобивната промишленост в Съединени американски щати.
През 1870 година Карнеги построява първата си доменна пещ, а към 1890 година е отпред на бързо растящата американска стоманодобивна индустрия. Този бизнес го прави първия милионер в историята на Северна Америка.
Негово верую е „ Евангелието на благосъстоянието “ (на британски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат честен дълг да бъдат огромни филантропи. През 1901 година той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10-ти от получените 500 млн. $ употребява единствено и само за благотворителни цели. В сходство с това през 1900 година основава в Питсбърг Техническо учебно заведение „ Карнеги “ (Carnegie Technical Schools) за да образова майстори и занаятчии и да ги трансформира в инженери и учени. Впоследствие то се уголемява и трансформира в университета „ Карнеги Мелън “ (Carnegie Mellon University, също прочут като CMU или единствено Carnegie Mellon), през днешния ден е частен проучвателен университет.
През 1912 година учебното заведение става Институт по технология „ Карнеги “ (Carnegie Institute of Technology) и стартира да дава степени за четиригодишно образование. През 1967 година се слива с Института по индустриални проучвания „ Мелън “, с цел да образуват дружно Университет „ Карнеги Мелън “. Неговият лозунг е My heart is in the work (Сърцето ми е в творението).
Карнеги е построил стотици публични библиотеки и няколко огромни научноизследователски центъра и фондации.
Заедно с това той подарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол ". Тя е проектирана от архитекта Уилям Бърнет Тутпил и издигнат от филантропа Андрю Карнеги през 1890 година. Комплексът е измежду най-известните концертни зали в за класическа и известна музика, фамозен е със своята хубост, история и звучност. Има отдели за артистична стратегия, развиване и маркетинг. Прави към 100 представления всеки сезон. Наема се от изпълнителски групи. Ню-йоркската филхармония се обитава публично там до 1962 година. Има и друга, по-малка постройка на "Карнеги Хол " – 540-местна, още веднъж издигната и финансирана от Андрю Карнеги, която се намира в родното място на Андрю Карнеги - Дънфърмлин, Шотландия.
Има още доста други здания с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург (в Западна Вирджиния), 1928-местна зала в Питсбърг (в съседство с музея „ Карнеги “ за естествена история, както и с библиотеката „ Карнеги “ на Питсбърг, 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг – Хоместед.
Чрез своята фондация "Мир сред народите " Карнеги поставя огромни старания за реализиране разбирателството в света. Точно тази фондация провежда известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913 година. Тя известява на света за големия геноцид, осъществен над нашите сънародници през 1913 година. Показателно е нейното умозаключение, че само българската армия не е правила жестокости над непознатото население, само че съвсем на всички места, където е предходна гръцка, сръбска и турска армия, българското население е подложено на всеобщо заличаване или прогонване. Комисията открива, че голямата част от Македония и Беломорска Тракия е била обитаема с българи и те са били доминиращ етнос, регистрирани са към 1.200 хиляди българи, живеещи там преди войните. Анкетата служи за съображение в последващите мирни контракти да се причислят най-малко част от българските земи, освободени от нашата армия през първата Балканска война, по този начин земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма през днешния ден са в българска територия. Инициативата на фондацията „ Андрю Карнеги” дава интернационална легитимност на дълбоките исторически учредения на българите по отношение на своите земи. За страдание, огромна част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко огромно е смисъла на този интернационален документ, може да се види от етническата карта, направена в него, с която даже днешните български политици биха могли да пазят своите позиции при продължаващите съседски искания.
Предприемачът умира през 1919 година в американския град Ленъкс.
Андрю Карнеги се появява на белия свят на днешния ден през 1835 година в Дънфърмлин (Шотландия) в оскъдно семейство, което емигрира в Съединени американски щати през 1848 година, бурно време на революции в Европа. Заселват се в Питсбърг (щат Пенсилвания), където по-късно си печели името на прочут предприемач и човеколюбец. Питсбърг е едно от старите селища в Съединени американски щати, получило статут на град на 18 март 1816-а. Прякорът му е "Стоманеният град " (The Steel City), защото от много време е определян като център на стоманодобивната промишленост в Съединени американски щати.
През 1870 година Карнеги построява първата си доменна пещ, а към 1890 година е отпред на бързо растящата американска стоманодобивна индустрия. Този бизнес го прави първия милионер в историята на Северна Америка.
Негово верую е „ Евангелието на благосъстоянието “ (на британски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат честен дълг да бъдат огромни филантропи. През 1901 година той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10-ти от получените 500 млн. $ употребява единствено и само за благотворителни цели. В сходство с това през 1900 година основава в Питсбърг Техническо учебно заведение „ Карнеги “ (Carnegie Technical Schools) за да образова майстори и занаятчии и да ги трансформира в инженери и учени. Впоследствие то се уголемява и трансформира в университета „ Карнеги Мелън “ (Carnegie Mellon University, също прочут като CMU или единствено Carnegie Mellon), през днешния ден е частен проучвателен университет.
През 1912 година учебното заведение става Институт по технология „ Карнеги “ (Carnegie Institute of Technology) и стартира да дава степени за четиригодишно образование. През 1967 година се слива с Института по индустриални проучвания „ Мелън “, с цел да образуват дружно Университет „ Карнеги Мелън “. Неговият лозунг е My heart is in the work (Сърцето ми е в творението).
Карнеги е построил стотици публични библиотеки и няколко огромни научноизследователски центъра и фондации.
Заедно с това той подарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол ". Тя е проектирана от архитекта Уилям Бърнет Тутпил и издигнат от филантропа Андрю Карнеги през 1890 година. Комплексът е измежду най-известните концертни зали в за класическа и известна музика, фамозен е със своята хубост, история и звучност. Има отдели за артистична стратегия, развиване и маркетинг. Прави към 100 представления всеки сезон. Наема се от изпълнителски групи. Ню-йоркската филхармония се обитава публично там до 1962 година. Има и друга, по-малка постройка на "Карнеги Хол " – 540-местна, още веднъж издигната и финансирана от Андрю Карнеги, която се намира в родното място на Андрю Карнеги - Дънфърмлин, Шотландия.
Има още доста други здания с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург (в Западна Вирджиния), 1928-местна зала в Питсбърг (в съседство с музея „ Карнеги “ за естествена история, както и с библиотеката „ Карнеги “ на Питсбърг, 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг – Хоместед.
Чрез своята фондация "Мир сред народите " Карнеги поставя огромни старания за реализиране разбирателството в света. Точно тази фондация провежда известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913 година. Тя известява на света за големия геноцид, осъществен над нашите сънародници през 1913 година. Показателно е нейното умозаключение, че само българската армия не е правила жестокости над непознатото население, само че съвсем на всички места, където е предходна гръцка, сръбска и турска армия, българското население е подложено на всеобщо заличаване или прогонване. Комисията открива, че голямата част от Македония и Беломорска Тракия е била обитаема с българи и те са били доминиращ етнос, регистрирани са към 1.200 хиляди българи, живеещи там преди войните. Анкетата служи за съображение в последващите мирни контракти да се причислят най-малко част от българските земи, освободени от нашата армия през първата Балканска война, по този начин земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма през днешния ден са в българска територия. Инициативата на фондацията „ Андрю Карнеги” дава интернационална легитимност на дълбоките исторически учредения на българите по отношение на своите земи. За страдание, огромна част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко огромно е смисъла на този интернационален документ, може да се види от етническата карта, направена в него, с която даже днешните български политици биха могли да пазят своите позиции при продължаващите съседски искания.
Предприемачът умира през 1919 година в американския град Ленъкс.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ