Изчезването на Ирена Рей — какво става с преводачите, когато са лишени от изходен материал
В случай, че някой вземе Изчезването на Ирена Рей — разказ за преводачи, които наблюдават липсващ създател — и не го чака с цел да стане метатекстова, книгата стартира с къса записка. Това не е отвод от отговорност от авторката Дженифър Крофт: идва с общителното подпомагане на един от нейните герои, преводач, основан в Монголия, който наподобява недоволства, че би трябвало да показа версия на себе си, която не разпознава. „ Ако решите да продължите да четете “, написа тя от Улан Батор през 2027 година, „ какъв брой неловко беше за мен да превеждам, ще бъде ясно като кристал. “
Това е отлично озадачаващо встъпление към Крофт втори разказ, в който осем преводачи за разнообразни езици са поканени в полското село Бяловежа покрай беларуската граница, с цел да работят върху най-новата книга на скорошния Нобелов лауреат Ирена Рей. Но нещата не се развиват съгласно упованията. Първоначално няма разказ, върху който да се работи; скоро по-късно, когато тя изчезва една заран, няма създател, който да изясни. Ще могат ли все...
Прочетете целия текст »
