Центрофуги за мръсни пари
В актуалното общество битува схващането, че положението или облагите дават опция да се освободим от общия интерес и общите отговорности, написа в публицистичната си публикация основният редактор на Le Monde Жером Фенолио.
С интервенция OpenLux, чието издание стартира на 8 февруари, френският ежедневник продължава да отключва задните порти на международната стопанска система. Сред огромните интернационалните изследвания, в които публицисти от изданието участваха през последните години, е Panama Papers през 2016 година които направиха допустимо изследването на подземните реки с мръсни пари, където се смесват сивите води от укриването на налози и мътните потоци на облагите от закононарушения. След това Рaradise papers описаха противоположната страна на глобализацията, тези доста малки врати в интернационалната данъчна система, които разрешат на ултрабогаташи и мултинационални компании да избегнат налозите, като в същото време останат в границите на закона. През тези малки врати парите изтичат, разрушавайки фундаментите на нашите демокрации, към някои страни, които са се организирали да привлекат 427 милиарда $ (355 милиарда евро), изтеглени от финансите на други страни, съгласно данни, разкрити през ноември 2020 година от неправителствената организация Tax Justice Network.
Една от тези страни продължава да е Люксембург, макар напъните си да прикрие ситуацията си на данъчен парадайс в сърцето на Европейския съюз. Това демонстрира OpenLux - интервенция, станала допустима значително с помощта на свадите към предходни разкрития на френския вестник. През 2018 година Европейският съюз беше заставен да предприеме огромна промяна за битка с финансовата неяснота, принуждавайки държавите-членки да основат регистри на бенефициерите, т.е. на действителните притежатели на компаниите. Люксембург беше един от първите, които сътвориха своя указател в края на 2019 година
Изискванията за данъчна бистрота и правдивост вървят ръка за ръка. Работата, осъществена от Le Monde въз основа на тези данни, които нормално са отчасти налични, демонстрира значимостта на основаването на механизми за обществена бистрота и обезпечаване на свободен достъп до тези принадлежности. Подобно изследване за момента не би било осъществимо в множеството други данъчни убежища в Европа като Малта, Кипър или Холандия. Те се възползваха от пропуските в директивата, с цел да наложат ограничавания върху справките в техните регистри на бенефициерите.
Надземна система
Що се отнася до Люксембург, OpenLux ни разреши да надникнем зад цивилизованото говорене на Великото херцогство. Зад термина " интернационален финансов център " се крие доста огромно данъчно леговище, едно от първите пет в света. Благоприятната среда, която страната сътвори за основаване на компании, благоприятства всеобщите злоупотреби с люксембургски активи от лица и компании, които ги експлоатират, с цел да заплащат по-ниски налози, без в действителност да се открият там. В тази надземна или офшорна система съвсем половината от 124 000 търговски сдружения, регистрирани в страната, са чисти финансови участия, без да се закрепват в действителната стопанска система, елементарни пощенски кутии без офиси или чиновници. Тези офшорни компании съставляват 85% от общите активи на фирмите във Великото херцогство, или над 6,5 трилиона евро, съгласно разкритията на OpenLux.
Друг главен урок от нашето изследване: издание на договореностите, направени от частни лица. OpenLux демонстрира, че те съумяват да разиграват данъчна конкуренция сред другите страни, тъкмо както и фирмите. Това предизвиква най-ниската данъчна оферта сред европейските страни, намаляваща година след година данъчното облагане на капитала. Всъщност общественият спор към този момент не може да се ограничи до въпроса за данъчната оптимизация за мултинационалните компании. Той е от значително значение и по тематика, която в никакъв случай не е била обсъждана в реалност: регулирането на данъчното облагане на физическите лица, и по-специално на огромното положение.
Досега имаше опозиция против влизането му в дневния ред на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Ако обаче най-богатите съумеят да укрият всеобщо налозите си и да избегнат присъединяване в груповите старания, във финансирането на обществената инфраструктура, не е ли належащо да се оправим с тази съществена форма на фракционизъм? Като не смеем да назовем нещата с същинските им имена (рай или укриване на налози, офшорна компания), ние не преглеждаме проблемите, които подкопават нашите демокрации. Като не ги измерваме и не ги идентифицираме, е също толкоз невероятно да вземем решение за верните промени и да ги калибрираме вярно.
Нашите общества се крепят с помощта на ровък цимент - доверието. То не може да устои на наблюдението, че огромното благосъстояние дава в допълнение преимущество на тези, които се радват на него - опцията да се освободят от общия интерес и от общите отговорности. Именно това демонстрира гмуркането в Люксембургските регистри. Много дребен брой компании или лица резервират достъпа си до антипода на отворената и конкурентна стопанска система, за която се застъпват от самото начало: затворена и предпазена система, при която имат убеденост, че не играят със същите правила като своите съграждани. Този свят, в който едни и същи хора постоянно са сигурни, че ще завоюват, може да наподобява като легален. Въпреки това той остава наказан на пожизнен затвор за неправда и неравноправие.
Винаги можем да продължим да се тревожим за заобикалящите ни конспирации, да се опасяваме от отхвърлянето на елитите и възхода на популизма: нищо няма да бъде в действителност надеждно, до момента в който тази вътрешен глас продължава, че една дребна част от човечеството е освободена, скрито, от общите отговорности и общия интерес. Трябва да се откажем от всички тези форми на блаженство, в случай че желаеме да сложим завършек на тези практики, които водят нашите демокрации до крах.
Това осъзнаване е още по-спешно, защото задълженията експлодират под въздействието на здравната рецесия и неравенствата се задълбочават. Глобалната икономическа рецесия, породена от Covid-19, прави дебата за хармонизиране на налозите в Европейския съюз още по-наложителен. Никой не би трябвало да има опция да избяга от това огромно обществено изпитание за избавяне на нашите общества.
С интервенция OpenLux, чието издание стартира на 8 февруари, френският ежедневник продължава да отключва задните порти на международната стопанска система. Сред огромните интернационалните изследвания, в които публицисти от изданието участваха през последните години, е Panama Papers през 2016 година които направиха допустимо изследването на подземните реки с мръсни пари, където се смесват сивите води от укриването на налози и мътните потоци на облагите от закононарушения. След това Рaradise papers описаха противоположната страна на глобализацията, тези доста малки врати в интернационалната данъчна система, които разрешат на ултрабогаташи и мултинационални компании да избегнат налозите, като в същото време останат в границите на закона. През тези малки врати парите изтичат, разрушавайки фундаментите на нашите демокрации, към някои страни, които са се организирали да привлекат 427 милиарда $ (355 милиарда евро), изтеглени от финансите на други страни, съгласно данни, разкрити през ноември 2020 година от неправителствената организация Tax Justice Network.
Една от тези страни продължава да е Люксембург, макар напъните си да прикрие ситуацията си на данъчен парадайс в сърцето на Европейския съюз. Това демонстрира OpenLux - интервенция, станала допустима значително с помощта на свадите към предходни разкрития на френския вестник. През 2018 година Европейският съюз беше заставен да предприеме огромна промяна за битка с финансовата неяснота, принуждавайки държавите-членки да основат регистри на бенефициерите, т.е. на действителните притежатели на компаниите. Люксембург беше един от първите, които сътвориха своя указател в края на 2019 година
Изискванията за данъчна бистрота и правдивост вървят ръка за ръка. Работата, осъществена от Le Monde въз основа на тези данни, които нормално са отчасти налични, демонстрира значимостта на основаването на механизми за обществена бистрота и обезпечаване на свободен достъп до тези принадлежности. Подобно изследване за момента не би било осъществимо в множеството други данъчни убежища в Европа като Малта, Кипър или Холандия. Те се възползваха от пропуските в директивата, с цел да наложат ограничавания върху справките в техните регистри на бенефициерите.
Надземна система
Що се отнася до Люксембург, OpenLux ни разреши да надникнем зад цивилизованото говорене на Великото херцогство. Зад термина " интернационален финансов център " се крие доста огромно данъчно леговище, едно от първите пет в света. Благоприятната среда, която страната сътвори за основаване на компании, благоприятства всеобщите злоупотреби с люксембургски активи от лица и компании, които ги експлоатират, с цел да заплащат по-ниски налози, без в действителност да се открият там. В тази надземна или офшорна система съвсем половината от 124 000 търговски сдружения, регистрирани в страната, са чисти финансови участия, без да се закрепват в действителната стопанска система, елементарни пощенски кутии без офиси или чиновници. Тези офшорни компании съставляват 85% от общите активи на фирмите във Великото херцогство, или над 6,5 трилиона евро, съгласно разкритията на OpenLux.
Друг главен урок от нашето изследване: издание на договореностите, направени от частни лица. OpenLux демонстрира, че те съумяват да разиграват данъчна конкуренция сред другите страни, тъкмо както и фирмите. Това предизвиква най-ниската данъчна оферта сред европейските страни, намаляваща година след година данъчното облагане на капитала. Всъщност общественият спор към този момент не може да се ограничи до въпроса за данъчната оптимизация за мултинационалните компании. Той е от значително значение и по тематика, която в никакъв случай не е била обсъждана в реалност: регулирането на данъчното облагане на физическите лица, и по-специално на огромното положение.
Досега имаше опозиция против влизането му в дневния ред на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Ако обаче най-богатите съумеят да укрият всеобщо налозите си и да избегнат присъединяване в груповите старания, във финансирането на обществената инфраструктура, не е ли належащо да се оправим с тази съществена форма на фракционизъм? Като не смеем да назовем нещата с същинските им имена (рай или укриване на налози, офшорна компания), ние не преглеждаме проблемите, които подкопават нашите демокрации. Като не ги измерваме и не ги идентифицираме, е също толкоз невероятно да вземем решение за верните промени и да ги калибрираме вярно.
Нашите общества се крепят с помощта на ровък цимент - доверието. То не може да устои на наблюдението, че огромното благосъстояние дава в допълнение преимущество на тези, които се радват на него - опцията да се освободят от общия интерес и от общите отговорности. Именно това демонстрира гмуркането в Люксембургските регистри. Много дребен брой компании или лица резервират достъпа си до антипода на отворената и конкурентна стопанска система, за която се застъпват от самото начало: затворена и предпазена система, при която имат убеденост, че не играят със същите правила като своите съграждани. Този свят, в който едни и същи хора постоянно са сигурни, че ще завоюват, може да наподобява като легален. Въпреки това той остава наказан на пожизнен затвор за неправда и неравноправие.
Винаги можем да продължим да се тревожим за заобикалящите ни конспирации, да се опасяваме от отхвърлянето на елитите и възхода на популизма: нищо няма да бъде в действителност надеждно, до момента в който тази вътрешен глас продължава, че една дребна част от човечеството е освободена, скрито, от общите отговорности и общия интерес. Трябва да се откажем от всички тези форми на блаженство, в случай че желаеме да сложим завършек на тези практики, които водят нашите демокрации до крах.
Това осъзнаване е още по-спешно, защото задълженията експлодират под въздействието на здравната рецесия и неравенствата се задълбочават. Глобалната икономическа рецесия, породена от Covid-19, прави дебата за хармонизиране на налозите в Европейския съюз още по-наложителен. Никой не би трябвало да има опция да избяга от това огромно обществено изпитание за избавяне на нашите общества.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ