„Извънземната” магистрала в Невада
В сърцевината на пустинята Мохаве в щата Невада се простира права от автомагистралата State Route 375, известна от 1996 година като Извънземната автомагистрала. Това название се дължи на безбройните сигнали на очевидци за срещи с НЛО при пътешестване по този път.
Повечето, в случай че не и всички тези наблюдения, могат да бъдат обяснени елементарно от обстоятелството, че автомагистралата минава около обширната военновъздушна база „ Нелис “. Там се намира Тестовата площадка в Невада, където от 50-те години на XX в. се тестват доста строго секретни ракети, самолети и оръдия. Дори и през днешния ден, до момента в който шофирате по автомагистралата, можете да чуете отзвука на бойните самолети F18, до момента в който минават над главата ви със свръхзвукова скорост.
Извънземната популярност на State Route 375 се дължи по-специално на близостта на високоскоростния път с небезизвестната Зона 51. Тази база е ситуирана на правоъгълен терен с размери 10 на 16 километра, наоколо до сухото корито на езерото Груум. Зона 51 е район, обгърнат в тайнственост, заради което постоянно е предмет на тайни теории, включващи наблюдения на летящи чинии, приземявания на извънземни и хипотетични прикрития на кацнали към този момент НЛО.
Преди средата на 50-те години на XX в. военните самолети в зоната летят под 12 километра височина. След като самолетът Lockheed U-2 стартира да се издига на височина над 18 километра, се следи непредвиден непряк резултат – мощно нараства броят на отчетите за следени НЛО. Те се подават най-често в часовете по здрач, когато водачи от самолетните компании, които летят на запад, виждат сребърните крила на Lockheed U-2. Те отразяват залязващото слънце, което придава на самолета „ огнен " образ. По сходен метод планове като OXCART (разузнавателен аероплан, прочут
като A-12) и NERVA (ядрен ракетен двигател) в Зона 51 несъзнателно провокират клюки на НЛО в района.
През 1989 година инженерът Боб Лейзър „ налива масло в огъня “ на конспирациите за НЛО, като оповестява в народен ефир, че е работил върху извънземни галактически кораби в Зона 51. След като изказванията му се популяризират, мнозина запалени фенове на НЛО поемат на път към долината на Тикабу, с цел да търсят НЛО. Виждайки опцията за стимулиране на туризма, държавните чиновници дават на автомагистралата прякора „ Извънземна автомагистрала ” през февруари 1996 година
Поради това дребното градче Рейчъл, което е единственото населено място по маршрута, се трансформира в грандиозна туристическа атракция. Там се организира обществена гала в чест на Извънземната автомагистрала, на която участват студийните ръководители на Twentieth Century Fox и някои от основните артисти от кино лентата „ Денят на независимостта “ от 1996 година
На автомагистралата се слагат хумористични знаци, обозначаващи началото й, а знакът за ограничаване на скоростта е сменен от подобен за „ ограничаване на скоростта на изстрелване " („ Speed Limit Warp 7 " ). Бизнесът в Рейчъл се разраства към извънземната тема – атракциите включват „ Изследователски център за извънземни “, „ Статуя на галактическия човек “ и „ Черна пощенска кутия “.
Източник
Повечето, в случай че не и всички тези наблюдения, могат да бъдат обяснени елементарно от обстоятелството, че автомагистралата минава около обширната военновъздушна база „ Нелис “. Там се намира Тестовата площадка в Невада, където от 50-те години на XX в. се тестват доста строго секретни ракети, самолети и оръдия. Дори и през днешния ден, до момента в който шофирате по автомагистралата, можете да чуете отзвука на бойните самолети F18, до момента в който минават над главата ви със свръхзвукова скорост.
Извънземната популярност на State Route 375 се дължи по-специално на близостта на високоскоростния път с небезизвестната Зона 51. Тази база е ситуирана на правоъгълен терен с размери 10 на 16 километра, наоколо до сухото корито на езерото Груум. Зона 51 е район, обгърнат в тайнственост, заради което постоянно е предмет на тайни теории, включващи наблюдения на летящи чинии, приземявания на извънземни и хипотетични прикрития на кацнали към този момент НЛО.
Преди средата на 50-те години на XX в. военните самолети в зоната летят под 12 километра височина. След като самолетът Lockheed U-2 стартира да се издига на височина над 18 километра, се следи непредвиден непряк резултат – мощно нараства броят на отчетите за следени НЛО. Те се подават най-често в часовете по здрач, когато водачи от самолетните компании, които летят на запад, виждат сребърните крила на Lockheed U-2. Те отразяват залязващото слънце, което придава на самолета „ огнен " образ. По сходен метод планове като OXCART (разузнавателен аероплан, прочут
като A-12) и NERVA (ядрен ракетен двигател) в Зона 51 несъзнателно провокират клюки на НЛО в района.
През 1989 година инженерът Боб Лейзър „ налива масло в огъня “ на конспирациите за НЛО, като оповестява в народен ефир, че е работил върху извънземни галактически кораби в Зона 51. След като изказванията му се популяризират, мнозина запалени фенове на НЛО поемат на път към долината на Тикабу, с цел да търсят НЛО. Виждайки опцията за стимулиране на туризма, държавните чиновници дават на автомагистралата прякора „ Извънземна автомагистрала ” през февруари 1996 година
Поради това дребното градче Рейчъл, което е единственото населено място по маршрута, се трансформира в грандиозна туристическа атракция. Там се организира обществена гала в чест на Извънземната автомагистрала, на която участват студийните ръководители на Twentieth Century Fox и някои от основните артисти от кино лентата „ Денят на независимостта “ от 1996 година
На автомагистралата се слагат хумористични знаци, обозначаващи началото й, а знакът за ограничаване на скоростта е сменен от подобен за „ ограничаване на скоростта на изстрелване " („ Speed Limit Warp 7 " ). Бизнесът в Рейчъл се разраства към извънземната тема – атракциите включват „ Изследователски център за извънземни “, „ Статуя на галактическия човек “ и „ Черна пощенска кутия “.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ