Модерните амазонки: Как група мексикански жени пребори стереотипите чрез спорт
В сърцето на знойната джунгла на южно Мексико група локални дами стартират същинска гражданска война в своята общественост. Тяхната форма на протест е много неизмеримо - играта софтбол.
Домакинята Мария Енедина Канул Пут и нейните съотборнички играят боси и в обичайното облекло на дамите маи - дълги до коленете рокли от плат, украсен с бродерии, наречени хипил. Отборът им се нарича „ Las Amazonas “ или " Амазонките ". И тъкмо като едни модерни амазонки, те съумяват да изградят свое малко " племе ", в което се усещат предпазени, разбрани и мощни.
Тези жени застават пред камерите на публицистите от „ Гласът на Америка “ (Voice of America) и описват невероятната си история по пътя към независимостта.
В тяхната консервативна общественост в Яксуна неравенството сред половете присъства непрекъснато, а играта на софтбол, както и какъвто и да е спорт, не е занятие за дами.
" Тук в Яксуна хората са тихи. Съседите постоянно се схващат с другите съседи. Но, да, ние се сблъскваме с доста проблеми в селото тук. Защото в селото, почтено казано, имаше доста сексизъм. Съпрузите имат право да напущат къщата. Те са тези, на които им е разрешено да спортуват. Не дамите. Те могат да бъдат единствено домакини. Погрижете се за децата, погрижете се за съпрузите. Но аз постоянно съм казвала: " Това не може да бъде. " - споделя Мария Енедина.
Мария и щерка ѝ Йеси, която също е част от " Амазонките ", си спомнят по какъв начин бащата на Йеси им се е карал, когато са желали да излизат отвън къщата, с цел да спортуват: " Казваше ни " Не, дамите би трябвало да си стоят у дома. Дамите би трябвало да се грижат за своите деца и съпрузи. “ Но когато станеше 16 часа, той знаеше, че е време да си потеглям. Караше ми се. Започваше да споделя " Искам си храната, желая това... "
Отборът на " Амазонките " се образува през 2018 година, след като посещаващи здравни експерти предложили на дамите от Яксуна да стартират да спортуват, с цел да останат здрави. Жените от коренното население в Мексико са изправени пред стеснен достъп до здравни услуги, което усилва тяхната накърнимост към предотвратими медицински положения.
Въпреки опълчването от страна на мъжете от общността, Яксуна вече има три обособени женски тима по софтбол.
Играта боси и в обичайно облекло носи слава на " Амазонките " в цяло Мексико. Те от време на време напущат селцето си, с цел да играят против други женски тимове. Винаги са устремени към победа, само че умеят да одобряват и загубите.
" Бавно започнахме да виждаме, че мъжете харесват да ни гледат да играем. Съпругът ми стартира да споделя: „ Виж, госпожо, аз съм благополучен и горделив, че към този момент играеш добре, " споделя Мария.
За страдание мъжът на Мария към този момент не е измежду живите, само че болката от загубата е смесена с удовлетворението от това, че той е съумял да съзре смисъла в делата на Мария и Йеси и е решил да им помогне.
" Той също ни учеше как да стопираме и да хвърляме топката. Когато разбра, че вършим нещо положително, а не неприятно, когато се връщаме от мач, храната към този момент беше подготвена. Той ще ни липсва доста и ще продължим напред с това, на което ни научи, ще го прилагаме на процедура, " споделя Йеси.
" Амазонките " вече се забелязват и почитат от мъжете. Дори бейзболистите в селото им признават, че никога не са постигнали това, което те имат, а на всичкото от горната страна са жени.
Домакинята Мария Енедина Канул Пут и нейните съотборнички играят боси и в обичайното облекло на дамите маи - дълги до коленете рокли от плат, украсен с бродерии, наречени хипил. Отборът им се нарича „ Las Amazonas “ или " Амазонките ". И тъкмо като едни модерни амазонки, те съумяват да изградят свое малко " племе ", в което се усещат предпазени, разбрани и мощни.
Тези жени застават пред камерите на публицистите от „ Гласът на Америка “ (Voice of America) и описват невероятната си история по пътя към независимостта.
В тяхната консервативна общественост в Яксуна неравенството сред половете присъства непрекъснато, а играта на софтбол, както и какъвто и да е спорт, не е занятие за дами.
" Тук в Яксуна хората са тихи. Съседите постоянно се схващат с другите съседи. Но, да, ние се сблъскваме с доста проблеми в селото тук. Защото в селото, почтено казано, имаше доста сексизъм. Съпрузите имат право да напущат къщата. Те са тези, на които им е разрешено да спортуват. Не дамите. Те могат да бъдат единствено домакини. Погрижете се за децата, погрижете се за съпрузите. Но аз постоянно съм казвала: " Това не може да бъде. " - споделя Мария Енедина.
Мария и щерка ѝ Йеси, която също е част от " Амазонките ", си спомнят по какъв начин бащата на Йеси им се е карал, когато са желали да излизат отвън къщата, с цел да спортуват: " Казваше ни " Не, дамите би трябвало да си стоят у дома. Дамите би трябвало да се грижат за своите деца и съпрузи. “ Но когато станеше 16 часа, той знаеше, че е време да си потеглям. Караше ми се. Започваше да споделя " Искам си храната, желая това... "
Отборът на " Амазонките " се образува през 2018 година, след като посещаващи здравни експерти предложили на дамите от Яксуна да стартират да спортуват, с цел да останат здрави. Жените от коренното население в Мексико са изправени пред стеснен достъп до здравни услуги, което усилва тяхната накърнимост към предотвратими медицински положения.
Въпреки опълчването от страна на мъжете от общността, Яксуна вече има три обособени женски тима по софтбол.
Играта боси и в обичайно облекло носи слава на " Амазонките " в цяло Мексико. Те от време на време напущат селцето си, с цел да играят против други женски тимове. Винаги са устремени към победа, само че умеят да одобряват и загубите.
" Бавно започнахме да виждаме, че мъжете харесват да ни гледат да играем. Съпругът ми стартира да споделя: „ Виж, госпожо, аз съм благополучен и горделив, че към този момент играеш добре, " споделя Мария.
За страдание мъжът на Мария към този момент не е измежду живите, само че болката от загубата е смесена с удовлетворението от това, че той е съумял да съзре смисъла в делата на Мария и Йеси и е решил да им помогне.
" Той също ни учеше как да стопираме и да хвърляме топката. Когато разбра, че вършим нещо положително, а не неприятно, когато се връщаме от мач, храната към този момент беше подготвена. Той ще ни липсва доста и ще продължим напред с това, на което ни научи, ще го прилагаме на процедура, " споделя Йеси.
" Амазонките " вече се забелязват и почитат от мъжете. Дори бейзболистите в селото им признават, че никога не са постигнали това, което те имат, а на всичкото от горната страна са жени.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ