В Руско-турската война през погледа на един американски журналист“ от

В „ Руско-турската война през погледа на един американски публицист “ от Едуард Кинг /„ Книгомания “/ четем за „ Европа в стихия и покой “.  Първите задгранични репортери – американецът Джанюариъс Макгахан (в. „ Дейли Нюз “) и французинът Анри Пиер дьо Вестин (в. „ Фигаро “) са признати от съветското командване още през април 1877 година. Постепенно към тях се причисляват руснаците Василий Немирович-Данченко, Евгений Утин, Всеволод Крестовский, германците Даунхауер и Артур декор Хун, англичаните Арчибалд Форбс и Фредерик Уилърс, испанецът Хосе Луис Пелисер... В началото на май 1877 година броят на кореспондентите доближава 16, от които петима са художници. Две седмици по-късно упълномощените публицисти са към този момент 23, като искащите да отразяват събитията на Балканите не престават да се усилват и през идващите месеци - изключително през есента на 1877-а, когато четяща Европа чака с любознание всяка вест от региона на Плевен. Най-много, несъмнено, са представителите на съветските издания – 21, следвани от пишещите за френските, британските, немските и австро-унгарските вестници и списания. Заслугите на някои от кореспондентите за разпространение на българската идея и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, само че имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано паралелно с воюващите армии са или позабравени, или са изцяло незнайни. Към тази точно група е и кореспондентът на „ Бостън джърнал ” – американският публицист и публицист Едуард Кинг (1848–1896). Той оставя своя разпознаваема диря в отразяването на войната не толкоз с фронтовите си дописки, колкото с осмисления и изчерпателен текст за претърпяното на Балканите, включен в появилата се на американския хартиен пазар през 1885 година  книга „ Европа в стихия и покой ”. В този труд създателят си слага за цел да показа на читателя оттатък океана новите трендове в развиването на Стария континент през цяло едно десетилетие, белязано от военни спорове, национални революции и от усилване на обществените катаклизми в огромните европейски страни. Къде е мястото на България и българите в тази панорамна картина на „ остаряла ” Европа? Едуард Кинг показва добре премислена и „ изчистена “ от страсти последователност на войната – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския кротичък контракт. Показателни в това отношение са редовете, отдадени на императора Александър ІІ, на великия княз Николай Николаевич, на генералите Радецки, Драгомиров, Скобелев, на редовите казаци и бойци. Специално внимание заслужава и способността му да открие хубостта на природата, уюта на българските домове, характерния и несравним образ на възрожденските градове, скромността и трудолюбието на българите. Едуард  достоверно и завладяващо показва насладата от освобождението, благодарността към освободителите, вярата и вярата, само че и страхът на българите от неизвестностите на бъдещето. Младият американски публицист впечатлява и със устрема си да сглобява обособените фрагменти от армейския живот в една мозайка от събития и човешки ориси, която възпроизвежда по несравним и по своему вълнуващ метод цялата картина на конфликта сред Османската империя и Русия. Поместената в това издание глава от „ Европа неподвижен и стихия “ (оригиналът е над 700 страници)  е отдадена на България и българите в тогавашна Европа, като Кинг отразява от името на свидетел военните дейности – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския кротичък контракт.

Ето и някои от редовете, отдадени на военачалник Скобелев. „ Няма затруднение, което да го обезкуражи; нищо не може да го уплаши. Дори откакто русите са спрени от страшния пожар в турския редут, Скобелев сплотява изоставащите и ги връща към фронтовата линия на врага; сабята му се чупи на две, до момента в който прескача един окоп; конят му е убит току под тялото му и той пропада в окопа, само че се изправя бързо на крайници с мощен възклик и най-после повежда масата хора през окопа, през вътрешната и външната му стена и насипа – и от там ги извежда към редута. Този дребен епизод коства на Скобелев две хиляди мъже, убити и ранени – или една четвърт от цялата му щурмова част. Невероятният метод, по който той съумява да се защищити, удостоверява убеждението на неговите хора, че е покровителстван от висша, магическа мощ “.

... „ Статистиката на въоръжените сили, оповестена по това време, сочи, че Русия и Румъния са разполагали действително с 119 хиляди бойци и 558 оръдия. Силите в Стара планина са наброявали 30 хиляди бойци и 162 оръдия. Армията при Лом, командвана от съветския престолонаследник, е разполагала със 73 хиляди бойци и 432 оръдия, а силите в Добруджа и Източна Румелия включват 38 хиляди бойци и 440 оръдия. В Западна България турците са разчитали на 92 хиляди бойци и 132 оръдия, като посочените цифри включват армията на Осман паша, пленена от русите, а към тях се прибавят и нередовни елементи с към 4000 бойци, които правят огромната част от обезобразяването и клането над ранените. Турските сили в Стара планина са наброявали към 22 хиляди бойци, 76 оръдия, прочут брой мортири, орда от фанатична нередовна армия и най-после – 135 хиляди бойци в Четириъгълника и в Добруджа с 386 оръдия и кръгло 60 хиляди нередовна армия “.