Чудеса след молитви пред мощите на св. Серафим в Руската църква
В Руската черква на пъпа на София, към която в последните дни гърмят кавги, от дълги години се случват чудеса. Там се съхраняват мощите на св. Серафим, за които се смята, че имат целебни сили.
Ежедневно там можеха да бъдат видяни куп хора, които слизат в криптата на храма, с цел да напишат своите тъжби и молби до св. Серафим. После сгъват бележките и ги поставят в пощенска кутия, сложена до гробницата на светеца, целувайки саркофага му.
Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 година в фамилията на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца. Николай бил десетото дете. Когато е на 6, татко му се сковава след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като очевидец на тъгите на татко си момчето решило да стане духовник и да измолва здраве и берекет за хората. През 1894 година е признат във втори клас на Рязанското духовно учебно заведение, а през 1900 година – в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 година Още тогава обмислял монашество, написа " Ретро ". Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург.
Първото знамение с молитва се случило, когато горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив и до момента в който я закарат на доктор до града, щяла да почине. Серафим се доближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението незабавно се прекратило и сестра му пристигнала на себе си.
След това оказал помощ да хиляди хора. През пролетта на 1921 година архиепископ Евлогий (Георгиевски), ръководещ съветските енории в Западна Европа, назначил Серафим за настоятел на църквата " Св. Николай Мирликийски Чудотворец " в София. На 19 май същата година епископът дружно с брат си йеромонах Сергий пристигнали в България.
Назначението провокирало недоволството на някои църковници у нас, само че най-после всички оценили достолепието му и го признали. До края на живота си свещеник Серафим останал на длъжността си ръководещ съветските енории в България, изначало под юрисдикцията на Руската задгранична черква, а по-късно под юрисдикцията на Московската патриаршия.
Място за служение на свещеник Серафим станал храмът " Св. Николай " на бул. " Цар Освободител ". Серафим умрял на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 година Църквата не могла да побере множеството народ, желаещо да се сбогува с него.
За мощите му се твърди, че сбъдват стремежи, оказват помощ, лекуват . Поверието гласи, че всяко писмо в кутията попада в ръцете на светеца. За ден се събират стотици. Натрупалите се писма се изгарят след известно време. Така съгласно чиновниците на храма посланията със земните грижи на хората отиват напряко на небето.
Ежедневно там можеха да бъдат видяни куп хора, които слизат в криптата на храма, с цел да напишат своите тъжби и молби до св. Серафим. После сгъват бележките и ги поставят в пощенска кутия, сложена до гробницата на светеца, целувайки саркофага му.
Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 година в фамилията на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца. Николай бил десетото дете. Когато е на 6, татко му се сковава след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като очевидец на тъгите на татко си момчето решило да стане духовник и да измолва здраве и берекет за хората. През 1894 година е признат във втори клас на Рязанското духовно учебно заведение, а през 1900 година – в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 година Още тогава обмислял монашество, написа " Ретро ". Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург.
Първото знамение с молитва се случило, когато горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив и до момента в който я закарат на доктор до града, щяла да почине. Серафим се доближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението незабавно се прекратило и сестра му пристигнала на себе си.
След това оказал помощ да хиляди хора. През пролетта на 1921 година архиепископ Евлогий (Георгиевски), ръководещ съветските енории в Западна Европа, назначил Серафим за настоятел на църквата " Св. Николай Мирликийски Чудотворец " в София. На 19 май същата година епископът дружно с брат си йеромонах Сергий пристигнали в България.
Назначението провокирало недоволството на някои църковници у нас, само че най-после всички оценили достолепието му и го признали. До края на живота си свещеник Серафим останал на длъжността си ръководещ съветските енории в България, изначало под юрисдикцията на Руската задгранична черква, а по-късно под юрисдикцията на Московската патриаршия.
Място за служение на свещеник Серафим станал храмът " Св. Николай " на бул. " Цар Освободител ". Серафим умрял на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 година Църквата не могла да побере множеството народ, желаещо да се сбогува с него.
За мощите му се твърди, че сбъдват стремежи, оказват помощ, лекуват . Поверието гласи, че всяко писмо в кутията попада в ръцете на светеца. За ден се събират стотици. Натрупалите се писма се изгарят след известно време. Така съгласно чиновниците на храма посланията със земните грижи на хората отиват напряко на небето.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ