Откъс от "В края на дъгата" на Джек Лондон
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " В края на дъгата ", с създател Джек Лондон, възложен от Издателство " Изток Запад "
За своите 40 години живот американският публицист Джек Лондон (1876-1916) разгласява 23 романа, над 200 описа и 3 автобиографични книги; написа журналистика, пиеси и стихове. Някои негови произведения принадлежат на жанровете научна фантастика и фентъзи. Други, за дивата пустота и човешкия дух, четени още в детството, сме запомнили за цялостен живот.
Преживяванията му като ловджия на стриди, моряк, златотърсач, друмник, боен сътрудник и странник в Тихия океан са основата на разказите му за Клондайк и Хаваите – истории за другарство, изменничество, обич и завършения, за конфликта сред индивида и естествените стихии.
" В края на дъгата " предлага за пръв път на български особено подбрани разкази на писателя.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " В края на дъгата " на Джек Лондон
Две бяха аргументите, по които Хлапака от Монтана захвърли своите чапарейхос и мексиканските шпори и изтръска от нозете си праха от земите на Айдахо. На първо място, с настъпването на цивилизация с открит, здравомислещ и непоколебим морал бе комплициран завършек на примитивното положение на земите с добитък на Запад, тъй че изисканото общество не гледаше хладно и с отрицание на него и сходните му.
На второ място, в един от бележитите си мигове популацията се беше надигнало и отместило границата с няколко хиляди благи. По този метод с помощта на несъзнателното си просветление зрялото общество направи място за своите възмъжаващи членове. Вярно, новите територии бяха най-много голи, само че техните няколкостотин хиляди квадратни благи неплодородие най-малко даваха опция тези, които другояче щяха да се задушат по родните си места, да дишат с цялостни гърди.
Един от тях беше Хлапака от Монтана. Тръгнал за океанския бряг с експедитивност, с каквато може да се движи човек, гонен от няколко шерифски потери, с повече кураж, в сравнение с пари на Кралството, младият мъж съумя да замине от пристанището на протока Пюджит и да остане жив макар непредвидените компликации, дължащи се на морската болест и храната по време на плаването.
Доста прежълтял и изпит, Хлапака остана неизменен и когато един ден напролет на същата година слезе на брега в Дайа, беше все по този начин непреклонен. Като се имат поради високите цени на кучетата, храната и снаряжението, както и митническите разпореждания на две хванали се за гушата държавни управления, скоро Хлапака осъзна, че Северът е всичко друго, единствено не и Меката на бедняка.
Тогава взе да се оглежда за бърза облага. Между брега и проходите се бяха пръснали хиляди пламенни поклонници. Тъкмо тях реши да обработва Хлапака от Монтана. На първо време раздаваше карти за фаро в къща от борови стволове, където играеха комар, но нежелана нужда го накара да се откаже от този интервал на живота си и да се придвижи по-нагоре по пъртината.
После си откри ниша в продаването на клинци за подкови, освен това ги оферираше на естествена цена – четири за $, до момента в който непредвидена пратка от към 100 бъчви с клинци по този начин наводни пазара, че го принуди да се освободи от стоката си на загуба. Подир това се откри в Овчия лагер – организираше служащите, опаковащи колета, и на ден печелеше по 10 цента на всеки фунт товар.
Благодарните служащи подкрепяха играта на фаро и на рулетка и радостно се отърваваха от припечеленото. Ала неговият сметкаджийски усет се демонстрираше прекомерно интензивно, с цел да го търпят дълго, по тази причина една нощ го нападнаха, изгориха бараката му, разделиха си събраните пари и го изпратиха на пъртината с олекнали джобове.
Негов правилен сателит бе неприятният шанс. Договори се с благонадеждни сътрудници да прекарва уиски през границата по рискови и непознати пътища и още първата пратка беше иззета от Конната полиция. Безброй несполуки се пробваха да вгорчат живота му и да го подбуден към деяние, тъй че той отпразнува идването си на езерото Бенет, като тероризира лагера в продължение на двайсет и четири часа.
После събралите се златотърсачи го сложиха на мястото му с пожеланието да се пръждосва. Хлапака от Монтана изпитваше огромно почитание към сходни общности и се подчини с такава експедитивност, че без да желае, си потегли, подкарал непознат впряг. Това се равнява на конекрадство по местата с по-мек климат, по тази причина той потегли към планинските възвишения отвъд Бенет и стигна чак до Тагиш, а там направи първия си лагер – на няколкостотин благи на север.
Случи се по време, когато се очакваше пролетта да настъпи всеки момент и доста от непрекъснатите поданици на Досън потеглиха на юг по последния лед. Той се запознаваше с тях, научаваше имената им, виждаше какво имат и продължаваше нататък. Имаше добра памет, а и услужливо въображение; единствено честността не беше измежду неговите добродетели.
В Досън постоянно се радваха да получат новини и като видяха шейната на Хлапака от Монтана да се носи надолу по река Юкон, излязоха на пъртината да го посрещнат. Не, той не носеше вестници, не знаеше дали към този момент са обесили Дюрант, нито кой е спечелил на надпреварата за Деня на благодарността. Не знаеше дали сред Съединените щати и Испания има военни дейности, нямаше визия кой е Драйфус. Обаче О’Брайън? Как, не бяха ли чули? О’Брайън се беше удавил в Белия кон; от цялата група единствено Чарли от Ситка останал жив. А Джо Ладю? И двата му крайници замръзнали в Пет пръста и ги ампутирали. После, Джак Далтън...
Загинал при детонацията на " Гривестия тюлен " дружно с всички моряци. А Бетълс? Удавил се при корабокрушението на " Картаген " в теснините Сиймор – от триста души оживели единствено двайсет и четири. Колкото до Бил Бързата вода, той пропаднал в тънкия лед на езеро Льо Барж дружно с пет дами от оперната натрупа, която съпровождал. А пък губернатор Уолш изгубил всичките си хора, както и осем шейни, на Трийсета миля. Девeро? Кой беше Деверо? А, куриерът ли? Индианци го простреляли на езерото Марш.
Такива работи. Разчу се и мъжете се тълпяха, с цел да питат за другари или съдружници, само че на собствен ред биваха измествани, прекомерно слисани, с цел да ругаят. Докато Хлапето от Монтана стигне до ската, оказа се заобиколен от няколкостотин златотърсачи с облекла от кожи. Когато минаваше край казармата на Конната полиция, към този момент беше в центъра на шествие. При Операта се трансформира в средоточие на разчувствана навалица и всеки неин член се опитваше да научи по какъв начин е някой негов приятел, потеглил от Досън.
От всички страни го канеха да пийне. За пръв път Клондайк искаше да прегърне един пришелец. Цял Досън жужеше. В историята на града не беше имало такава поредност от произшествия. Всеки незабравим мъж, отпътувал напролет на юг, се оказа премахнат от лицето на земята. Дървените къщи избълваха жителите си. Мъже с обезумели погледи бързаха по потоци и дерета да намерят индивида, разказващ за толкоз нещастия. Съпругата на Бетълс, на половина рускиня, беше неутешима. Седна край огнището, клатеше се напред-назад и сегиз-тогиз посипваше с бяла пепел смолисточерните си коси. Знамето на казармата беше спуснато на половина. Досън оплакваше своите мъртъвци.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1153)
За своите 40 години живот американският публицист Джек Лондон (1876-1916) разгласява 23 романа, над 200 описа и 3 автобиографични книги; написа журналистика, пиеси и стихове. Някои негови произведения принадлежат на жанровете научна фантастика и фентъзи. Други, за дивата пустота и човешкия дух, четени още в детството, сме запомнили за цялостен живот.
Преживяванията му като ловджия на стриди, моряк, златотърсач, друмник, боен сътрудник и странник в Тихия океан са основата на разказите му за Клондайк и Хаваите – истории за другарство, изменничество, обич и завършения, за конфликта сред индивида и естествените стихии.
" В края на дъгата " предлага за пръв път на български особено подбрани разкази на писателя.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " В края на дъгата " на Джек Лондон
Две бяха аргументите, по които Хлапака от Монтана захвърли своите чапарейхос и мексиканските шпори и изтръска от нозете си праха от земите на Айдахо. На първо място, с настъпването на цивилизация с открит, здравомислещ и непоколебим морал бе комплициран завършек на примитивното положение на земите с добитък на Запад, тъй че изисканото общество не гледаше хладно и с отрицание на него и сходните му.
На второ място, в един от бележитите си мигове популацията се беше надигнало и отместило границата с няколко хиляди благи. По този метод с помощта на несъзнателното си просветление зрялото общество направи място за своите възмъжаващи членове. Вярно, новите територии бяха най-много голи, само че техните няколкостотин хиляди квадратни благи неплодородие най-малко даваха опция тези, които другояче щяха да се задушат по родните си места, да дишат с цялостни гърди.
Един от тях беше Хлапака от Монтана. Тръгнал за океанския бряг с експедитивност, с каквато може да се движи човек, гонен от няколко шерифски потери, с повече кураж, в сравнение с пари на Кралството, младият мъж съумя да замине от пристанището на протока Пюджит и да остане жив макар непредвидените компликации, дължащи се на морската болест и храната по време на плаването.
Доста прежълтял и изпит, Хлапака остана неизменен и когато един ден напролет на същата година слезе на брега в Дайа, беше все по този начин непреклонен. Като се имат поради високите цени на кучетата, храната и снаряжението, както и митническите разпореждания на две хванали се за гушата държавни управления, скоро Хлапака осъзна, че Северът е всичко друго, единствено не и Меката на бедняка.
Тогава взе да се оглежда за бърза облага. Между брега и проходите се бяха пръснали хиляди пламенни поклонници. Тъкмо тях реши да обработва Хлапака от Монтана. На първо време раздаваше карти за фаро в къща от борови стволове, където играеха комар, но нежелана нужда го накара да се откаже от този интервал на живота си и да се придвижи по-нагоре по пъртината.
После си откри ниша в продаването на клинци за подкови, освен това ги оферираше на естествена цена – четири за $, до момента в който непредвидена пратка от към 100 бъчви с клинци по този начин наводни пазара, че го принуди да се освободи от стоката си на загуба. Подир това се откри в Овчия лагер – организираше служащите, опаковащи колета, и на ден печелеше по 10 цента на всеки фунт товар.
Благодарните служащи подкрепяха играта на фаро и на рулетка и радостно се отърваваха от припечеленото. Ала неговият сметкаджийски усет се демонстрираше прекомерно интензивно, с цел да го търпят дълго, по тази причина една нощ го нападнаха, изгориха бараката му, разделиха си събраните пари и го изпратиха на пъртината с олекнали джобове.
Негов правилен сателит бе неприятният шанс. Договори се с благонадеждни сътрудници да прекарва уиски през границата по рискови и непознати пътища и още първата пратка беше иззета от Конната полиция. Безброй несполуки се пробваха да вгорчат живота му и да го подбуден към деяние, тъй че той отпразнува идването си на езерото Бенет, като тероризира лагера в продължение на двайсет и четири часа.
После събралите се златотърсачи го сложиха на мястото му с пожеланието да се пръждосва. Хлапака от Монтана изпитваше огромно почитание към сходни общности и се подчини с такава експедитивност, че без да желае, си потегли, подкарал непознат впряг. Това се равнява на конекрадство по местата с по-мек климат, по тази причина той потегли към планинските възвишения отвъд Бенет и стигна чак до Тагиш, а там направи първия си лагер – на няколкостотин благи на север.
Случи се по време, когато се очакваше пролетта да настъпи всеки момент и доста от непрекъснатите поданици на Досън потеглиха на юг по последния лед. Той се запознаваше с тях, научаваше имената им, виждаше какво имат и продължаваше нататък. Имаше добра памет, а и услужливо въображение; единствено честността не беше измежду неговите добродетели.
В Досън постоянно се радваха да получат новини и като видяха шейната на Хлапака от Монтана да се носи надолу по река Юкон, излязоха на пъртината да го посрещнат. Не, той не носеше вестници, не знаеше дали към този момент са обесили Дюрант, нито кой е спечелил на надпреварата за Деня на благодарността. Не знаеше дали сред Съединените щати и Испания има военни дейности, нямаше визия кой е Драйфус. Обаче О’Брайън? Как, не бяха ли чули? О’Брайън се беше удавил в Белия кон; от цялата група единствено Чарли от Ситка останал жив. А Джо Ладю? И двата му крайници замръзнали в Пет пръста и ги ампутирали. После, Джак Далтън...
Загинал при детонацията на " Гривестия тюлен " дружно с всички моряци. А Бетълс? Удавил се при корабокрушението на " Картаген " в теснините Сиймор – от триста души оживели единствено двайсет и четири. Колкото до Бил Бързата вода, той пропаднал в тънкия лед на езеро Льо Барж дружно с пет дами от оперната натрупа, която съпровождал. А пък губернатор Уолш изгубил всичките си хора, както и осем шейни, на Трийсета миля. Девeро? Кой беше Деверо? А, куриерът ли? Индианци го простреляли на езерото Марш.
Такива работи. Разчу се и мъжете се тълпяха, с цел да питат за другари или съдружници, само че на собствен ред биваха измествани, прекомерно слисани, с цел да ругаят. Докато Хлапето от Монтана стигне до ската, оказа се заобиколен от няколкостотин златотърсачи с облекла от кожи. Когато минаваше край казармата на Конната полиция, към този момент беше в центъра на шествие. При Операта се трансформира в средоточие на разчувствана навалица и всеки неин член се опитваше да научи по какъв начин е някой негов приятел, потеглил от Досън.
От всички страни го канеха да пийне. За пръв път Клондайк искаше да прегърне един пришелец. Цял Досън жужеше. В историята на града не беше имало такава поредност от произшествия. Всеки незабравим мъж, отпътувал напролет на юг, се оказа премахнат от лицето на земята. Дървените къщи избълваха жителите си. Мъже с обезумели погледи бързаха по потоци и дерета да намерят индивида, разказващ за толкоз нещастия. Съпругата на Бетълс, на половина рускиня, беше неутешима. Седна край огнището, клатеше се напред-назад и сегиз-тогиз посипваше с бяла пепел смолисточерните си коси. Знамето на казармата беше спуснато на половина. Досън оплакваше своите мъртъвци.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1153)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ